Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 26.09.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, втори въззивен
състав, в публично заседание
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. ИГНАТОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Т. Г. и прокурора З. К., разгледа
докладваното от младши съдия Гащарова ВНОХД № 426 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 318 и сл. от НПК, образувано по протест от прокурор при РП-И. и жалба от
частния обвинител и граждански ищец, срещу невлязлата в сила присъда от 02.05.2019
г., постановена по НОХД № 549/2018 г. по описа на Районен съд-И..
С присъда от 02.05.2019 г.
по НОХД № 549/2018 г., Районен съд-И., първи състав е признал подсъдимия Б.М.П.
за невиновен по обвинението за това, че на 17.05.2017 г., в гр. И., се е
заканил на В.И.Т. с убийство с думите „Ще те убия“ и замахнал с крива лопата
срещу нея, за да я удари и това заканване е могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал
по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен и предявения
от В.И.Т. граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение в размер
на 5000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от
инкриминираното деяние.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РП-И., с който се
иска отмяна на обжалвания съдебен акт, като вместо него се постанови нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното
му обвинение. Излагат се аргументи за доказаност на обвинението, прави се
доказателствен анализ. В протеста не се иска събиране на допълнителни
доказателства.
В законоустановения срок е
депозирана жалба от В.Т., в качеството и на частен обвинител и граждански ищец,
с която се иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия за инкриминираното
деяние, както и уважаване на предявения граждански иск. Счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е в противоречие със събраните по
делото доказателства. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
С писмено възражение,
подадено в срока по чл. 322 от НПК, защитникът на подсъдимия – адв. В.К. *** и
въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец, като счита, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С. поддържа протеста с доводите, изложени в него.
Излага детайлен анализ на събраните гласни доказателствени средства, с който
аргументира доводи за доказаност на обвинението от обективна и субективна
страна. Представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционния съд
неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите В.Т., П. Т. и А. Ч.,
както и че не е отчетено последващото състояние на Т., за което свидетелства Т.,
Л. Г. и А. Г..
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец – адв. П. поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в нея, като
се присъединява към становището изложено от представителя на държавното
обвинение.
Защитникът на подсъдимия Б.М.П.
– адв. К. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда поради липса на извършено
от подсъдимия престъпление както от обективка, така и от субективна страна.
Подсъдимият Б.М.П. моли
присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото доказателства, обсъдени задълбочено и изчерпателно в мотивите на протестираната
присъда, които изцяло се споделят от въззивния съд.
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.М.П.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно техническо
образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Б.П.
и свидетелката В.Т. се познават от дълги години, като същите са съседи в гр. И.
и поддържали приятелски отношения. На 15.02.1995 год. подсъдимият П. бил
опериран от злокачествен тумор-карцином на ларинкса. При операцията е направена
трахеостомия и тотална ларингектомия. Последица от тази операция е загуба на
гласа за постоянно. Призната е 95 % трайно намалена работоспособност пожизнено
на подсъдимия, който страда и от други заболявания. След извършената оперативна
интервенция подсъдимият контактувал трудно, поради което постепенно се
прекъснали приятелките отношение между него и семейство Т.и.
Подсъдимият
П. и св. Т. били във влошени отношения от около 3 години, свързани със спор за
ползването на площадка пред вход Б, на бл. 22, ул. „И. В.“, гр. И..
Подсъдимият
Б.П. и съпругата му живеят в жилищен блок, находящ се на адрес гр. И., ул.
"И. В." .. В съседство с жилищния блок се намира къщата на
свидетелката В.Т. ***. В предблоковото пространство подсъдимият П. построил
гараж, който е в съседство с гаража на семейство Т.и. Семейство Т.и използвали
за вход към гаража си двора на къщата си, а за изход предблоковата площадка,
където се намира и гаража на подсъдимия.
Подсъдимият П. не бил съглА. сем. Т.и да изкарват колата си преминавайки
през предблоковото пространство, което станало повод за множество спречквания,
подсъдимия депозирал и жалба до кмета на гр. И..
На
17.05.2017 г., семейство Т.и наели свидетеля А. Ч. да поправи подход от бетон,
свързващ бордюра на тротоара пред гаража им и улицата, с цел да осигури удобен
изход на лекия им автомобил към пътното платно. Докогато А. Ч. работел до него
била и свидетелката В.Т.. Подсъдимият Б.П. минал покрай тях, влязъл в
собствения си гараж и взел лопата. Върнал се при А. Ч. и В.Т. и започнал да
разрушава изградения бетонов подход, който още не бил стегнал. Свидетелката Т.
се приближила до подсъдимия и го помолила да спре, тогава той вдигнал лопатата
към нея и издал шептящи звуци. Свидетелката Т. се отдръпнала назад, а свидетеля
А. Ч. го хванал за ръката и започнал да го дърпа с цел да предотврати
конфликта. Съпругът на св. В.Т. - П. Т., който бил в гаража се обадил в
полицията, а подсъдимия избягал.
А. Ч.
продължил изграждането на бетоновия подход.
На
мястото дошъл дежурен патрул от Районно управление-***, в състав свидетелите
И. С. Л.,
К. А. У. и В. Ц., които при пристигането си не установили да има скандал и
казали на Т. ***.
След
като свидетелят А. Ч. завършил с изграждането на бетоновия подход свидетелите В.
и П. Т.и оставили вратата на гаража си отворена до вечерта и стояли там.
На
19.05.2019 г. свидетелката В.Т. подала сигнал до Началника на РУ-И., входиран с
№ УРИ274000-1286/19.05.2017 г., по който била извършена проверка.
Подсъдимият
не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Същият е с 95
% трайно намалена работоспособност пожизнено.
Установената фактическа
обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите В.И.Т.
(частично), А. П. Ч. (частично), П. Б. Т. (частично), Л.
П. Г., А. Г. Г., М. Т. О., А. И. П., В. Б. Т., Д.С. Д., И. С. Л., К. А. У., от
заключенията на приетите по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 82-83 от делото),
както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Неоснователни са упреците
в протеста и жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката
на събрания доказателствен материал. Събраните доказателства са анализирани поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание
и при спазване на формалните процесуални изисквания
е формирано вътрешното убеждение на съда, обосновало решаващите му изводи.
От показанията на
свидетелите В.И.Т., А. П. Ч. и П. Б. Т. се установява, че на инкриминираната
дата -17.05.2017 г. е възникнал конфликт по повод изграждането на бетонов
подход пред гаража на свидетелите Т.и.
Първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви защо кредитира частично показанията на свидетелите В.И.Т., А. П. Ч. и П. Б. Т.. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доказателствения
анализ на районния съдия по отношение на тази група свидетелски показания. Първият съд,
отчитайки близките отношения на свидетеля П. Т. с пострадалата, внимателно е
анализирал неговите показания и правилно не им е дал в. в частта, в която
свидетелят Т. твърди, че е чул лично отправените от подсъдимия заплахи, като е
изложил убедителни аргументи в тази насока, които не се налага да бъдат
преповтаряни. По повод изложеното в протеста, че първоинстанционният съд
напълно необосновано е игнорирал показанията на свидетелите П. Т. и А. Ч.
следва да се отбележи, че показанията на посочените свидетели се характеризират
с вътрешна противоречивост. В допълнение, трябва да се посочи, че между показанията на В.Т. и А. Ч.
има съществени противоречия и по отношение на действията на подсъдимия и на свидетелката
Т.. Свидетелката В.Т. твърди, че подсъдимият е отишъл до гаража си, взел е
лопата, след което е започнал да разрушава бетоновия подход, при което тя го е
помолила да спре, а той вдигнал лопатата към нея и й казал „Ще те убия“, тя се
отдръпнала и избягала, а свидетелят Ч. го хванал за ръката и избутал. Ч.
свидетелства, че подсъдимият П. дошъл при тях, започнал да бута В.Т., след това
отишъл до гаража си, взел лопатата, “събрал бетона на куп“, след което нападнал
Т., като твърди, че двамата са го спрели. Свидетелката Т. твърди, че подсъдмият
и е крещял „Ще те убия“, а свидетеля Чорбажийски, че подсъдимият е казал нещо
„ще те трепа“, като отбелязва, че не е чул „ясни думи“.
Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката Т. в частта, в която
твърди, че подсъдимият е започнал да вика, защото противоречат на всички останали
събрани по делото гласни доказателствени средства и приобщената
съдебно-медицинска експертиза, според които подсъдимия може да издава само
шептящи звуци.
Имайки
предвид обективното здравословно състояние на подсъдимия, изводимо от
приложената по делото съдебно-медицинска експертиза, съществените противоречия
между показанията на свидетелите В.Т. и А. Ч. и като цяло неубедителността на
показанията на последните двама и на свидетеля П. Т., настоящия съдебен състав
намира, че не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият се е заканил на Т. с
думите „Ще те убия“.
Неоснователен е упрекът, че
първоинстанционният съд не е отчел последващото състояние на В.Т., за което
свидетелстват Л. П.ова Г. и А. Г. Г., тъй
като от една страна тези показания не са от значение за съставомернотта на
деянието от обективна страна, а от друга противоречат на действията на Т.,
която непосредствено след инкриминираното деяние е останала на място,
продължили са (тя, Т. и Ч.) изграждането на бетоновия подход и дори са чакали
до вечерта да видят дали подсъдимия ще излезе от дома си и ще го разруши
отново. Правилно първоинстанционният съд е анализирал показанията на тези
свидетели, като е посочил, че потвърждават наличието на конфликт между
подсъдимия и семейство Т.и.
Свидетелките А. И. П. и В.
Б. Т. твърдят, че са наблюдавали действията на подсъдимия от третия етаж - П. и
от четвъртия етаж на блока-Т., но не са видели подсъдимия да се разправя с друг
освен със свидетеля Ч..
По отношение на изложеното от първата
инстанция за показанията на свидетеля Л., настоящият съдебен състав не може да
добави нищо и изцяло споделя доказателствения анализ на районния съдия за тези
показания.
При липсата на отправени от
подсъдимия П. заплахи по отношение живота или личността на свидетелката В.Т.
няма извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК. Следва да се
отбележи, че дори и да е отправена закана от подсъдимия, същата, имайки предвид
данните за личността му, възрастта и здравословното му състояние, не би могла
обективно да възбуди основателен страх от извършване
на престъплението. В създалата се обстановка, конклудентните действията на
подсъдимия с лопатата са били израз на възмущението му, а не реална заплаха за
осъществяването на закана с убийство. В подкрепа на този извод е поведението на
подсъдимия, липсата на доказателства за други изрази или действия, които да
обективират намерението му да осъществи заканата си, както и на такива, които
да сочат, че е съзнавал възприемането на поведението му от пострадалата като
реална заплаха за живота й. Непосредствено след конфликта той се е прибрал в
дома си, а свидетелите В. и П. Т.и довършили бетонови подход и останали да го
чакат, за да видят дали ще се появи, което поведение потвърждава извода, че
действията на подсъдимия не са били от естество обективно да възбудят страх.
При установената фактическа
обстановка, следва да бъде споделен решаващият извод на първоинстанционния съд,
че обвинението повдигнато срещу подсъдимия не се доказва по категоричен и
несъмнен начин според стандартите, поставени в разпоредбата на чл. 303 от НПК,
поради което подсъдимият правилно е бил оправдан по това обвинение.
Обжалваният съдебен акт е правилен и в неговата
гражданска част, с която е отхвърлен предявения от частния обвинител срещу
подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за обезщетяване на
причинените от деянието неимуществени вреди. С оглед извода, че подсъдимият не
е извършил инкриминираното деяние, предявеният иск за обезщетяването на
неимуществените вреди, причинени от него, се явява недоказан и поради това правилно е отхвърлен
като неоснователен.
В пределите на
извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или
отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата № 53 от 02.05.2019 г. на РС-И., НО, първи състав по НОХД №
549/2018 г.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.