№ 2605
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120108294 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Й. АК., К. Ърн. Б. и С. Л. Б., като
всеки един от ищците предявява иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС против Етажна собственост на
сграда „Б“ в режим на етажна собственост с идентификатор ***, с административен адрес
гр. Созопол, местност „Буджака“, ***, с управител „ГАРДЕНИЯ-2016“ ООД, ЕИК –
*********, за отмяна на всички решения на ЕС, приети на Общо събрание на 01.11.2019 г.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който на
първо място се твърди, че исковете са недопустими, тъй като исковата молба е подадена
след изтичане на преклузивния срок за атакуване на решенията на ЕС. По съществото на
спора се твърди, че исковете са неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и
моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
прекрати производството като недопустимо, в условията на евентуалност да отхвърли
исковете като неоснователни.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Според чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата за отмяна на решенията на ОС се подава в в 30-
дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Срокът е преклузивен и
за него съдът следи служебно.
Според разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13,
ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Ако процедурата за обявяване на решенията на ОС на ЕС на етажните собственици е
опорочена, за да се прецени дали исковете за оспорване на взетите решения са допустими,
следва да се установи, че ищците са получили или препис от протокола от проведеното ОС
на ЕС, или други документи, които съдържат информация за всички взети решения, които се
атакуват – аргумент от Определение № 480 от 13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1905/2015
г., IV г. о.
По отношение на ищеца К. Ърн. Б.:
От материалите по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БОС, приети по настоящото
дело, се установява, че К. Ърн. Б. и П.Д. Б. са получили европейска заповед за плащане,
1
ведно с Протокол № 1 от проведеното ОС на ЕС от 18.08.2017 г. и Протокол № 2 от
проведено на 01.11.2019 г. ОС на ЕС, в превод на английски език, като са депозирали
възражение против заповедта на 09.11.2020 г. В този смисъл, най-късно на тази дата на този
ищец е връчен препис от протокола от проведеното ОС на ЕС, поради което срокът за
предявяване на иск по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за него е изтекъл, поради което производството
по неговия иск е недопустимо.
По отношение на ищеца С. Л. Б.:
От материалите по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БОС, приети по настоящото
дело, се установява, че С. Л. Б. е получила европейска заповед за плащане, Протокол № 1 от
проведеното ОС на ЕС от 18.08.2017 г. и Протокол № 2 от проведено на 01.11.2019 г. ОС на
ЕС, в превод на английски език, на 09.12.2020 г. В този смисъл, най-късно на тази дата на
тази ищца е връчен препис от протокола от проведеното ОС на ЕС, поради което срокът за
предявяване на иск по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за нея е изтекъл, поради което производството по
нейния иск е недопустимо.
По отношение на допустимостта на исковете и на тримата ищци, включително и
на иска на ищцата М. Й. АК., съдът намира следното:
С определението по чл.140 от ГПК съдът указа на ищците, че тъй като твърдят, че
живеят в чужбина, то в тяхна тежест е да докажат, че са уведомили писмено управителя или
председателя на управителния съвет, че не ползват самостоятелния си обект или ще
отсъстват повече от един месец, като са посочили електронна поща и адрес в страната, на
които да им бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен
номер. Това тяхно задължение произтича от чл.13, ал.2 от ЗУЕС.
По делото не се събраха доказателства и тримата ищци да са предоставили на
управителя на ЕС, който до ноември 2019 г. е Г.Я., адресите на електронната си поща или
телефони за контакт. Вярно е, че е изпратено писмо по електронна поща от С.Б., но то е
адресирано до адвокат П. и до Д.Д., но не и до Г.Я.. Адресираното до Агенция за преводи
електронно писмо също не може да се счете за надлежно уведомяване на управителя на ЕС.
Не може да се приеме за надлежно уведомяване на управителя и твърдението на свидетеля
П., че е уведомила Г.Я. за писмата на С. и К.Б. по електронна поща, изпратени до нея.
Обстоятелството дали електронната поща на ищците е известна на управителя на ЕС
по друг повод, без същата да е посочена изрично от тях като специален адрес по смисъла на
чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС за уведомяването им при свикване на ОС, респективно за връчване на
протокол от проведено ОС на ЕС, е ирелевантно в случая – аргумент от Решение № 627 от
14.12.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1021/2021 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че управителят на ответната ЕС е изпълнил
задължението си да обяви решенията, взети на ОС на ЕС на 01.11.2019 г., като съгласно чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, в 7 дневния срок по ал. 6 е поставил на видно и общодостъпно място на
сградата съобщение за изготвянето на протокола (на 07.11.2019 г.), за което е бил съставен и
съответния протокол (на същата дата 07.11.2019 г.). Съгласно чл. 16, ал. 7, изр. последно от
ЗУЕС, когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне
на съобщението.
Тук се налага следното уточнение:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищците не твърдят, че протокол
за поставяне на съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС не отговаря на предвидените в
чл.16 от ЗУЕС изисквания и не съдържа подписите на собственик или ползвател. В исковата
молба не се твърди, че протокол за обявяване на протокол не съдържа подпис на тогавашния
управител на ЕС Г. М. Я..
Нещо повече, протокол № 2 от проведеното на 01.11.2019 г. ОС на ЕС, ведно със
списък на собствениците, съобщение за изготвяне на протокол и протокол за обявяване на
протокол са приложени към исковата молба на ищците, но не са оспорени досежно
процедурата за тяхното съставяне, респективно досежно истинността (автентичността) им.
2
Посочените възражения се въвеждат за първи път в писмено становище на ищците от
08.03.2022 г. (л.147 от делото) след изготвяне на определението на съда по чл.140 от ГПК и
получаване на отговора на ответника. Тези възражения са направени на основание чл.143,
ал.2 от ГПК.
Според настоящия съдебен състав е налице преклузия за заявяване на възражения,
защото, на първо място, ищците следва да оспорят протокола за обявяване на протокол от
ОС още с исковата молба, защото документът е приложение към нея. На следващо място, не
е налице хипотезата на чл.147 от ГПК, защото не се твърдят нови обстоятелства или
нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото. Не е налице и хипотезата на
чл.143, ал.2 от ГПК, защото не се касае за „поясняване“ или „допълване“ на исковата молба.
Цитираната разпоредба е неприложима, защото тя касае предвидена възможност за излагане
и обосноваване на възражения в открито съдебно заседание, когато с отговора на исковата
молба са наведени нови възражения, на които следва да се отговори или се касае за
пропуснати възражения, в резултат на това, че страната не е могла да узнае съответните
обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно, каквито
хипотези по делото не са налице – аргумент от Определение № 1076 от 21.09.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 526/2012 г., III г. о.
На последно място, искът по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е конститутивен и предявяването
му е обвързано с преклузивен срок, в рамките на който ищецът следва да наведе своите
основания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Затова незаявените в исковата
молба основания за незаконосъобразност е допустимо да се разгледат от съда, само ако са
изложени в рамките на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Становището от 08.03.2022 г. е
депозирано по делото няколко месеца след подаване на исковата молба на 25.11.2021 г., т.е.
след срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, дори и да се приеме тезата на ищците за датата на
узнаване на съдържанието на протокола, поради което посочените в това становище пороци
не следва да се разглеждат – аргумент от Решение № 627 от 14.12.2021 г. на ОС – Бургас по
в. гр. д. № 1021/2021 г.
В този смисъл, за да може да бъде връчено на ищците копие от изготвения протокол
от събранието, управителят на ЕС е трябвало да бъде уведомен за начините, по които да
връчи копие от протокола и на кой адрес да стане това (на ел. поща или на домашен адрес).
След като не е налице такова уведомяване от ищците, те се считат за уведомени за
решенията с поставяне на съобщението, т.е. от 07.11.2019 г. След като исковете са
предявени на 25.11.2021 г., това е сторено след преклузвния срок и те са недопустими.
Производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед този правен резултат съдът не следва да се произнася в мотивите на
настоящото определение по основателността на оспорване на истинността (автентичността)
на покана за свикване на ОС на ЕС, за което бе открито производство по чл.193 от ГПК в
съдебно заседание, проведено на 16.03.2022 г.
По разноските:
Право на разноски има само ответникът (чл.78, ал.4 от ГПК) в размер на 806,50 лева,
съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Следва изрично да се посочи, че
ответникът не претендира цялото договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от
1100 лева, а само част от него (в размер на 500 лева), като съдът е обвързан от поисканото от
страната в списъка, защото на присъждане подлежат не действително направените разноски,
а само включените в списъка.
Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК Бургаски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от всеки един от ищците М. Й. АК.,
ЕГН – **********, с адрес ***, К. Ърн. Б., роден на *** г. в ***, *** гражданин, с адрес ***,
и С. Л. Б., родена на *** г. във ***, *** гражданка, с адрес ***, ***, иск по чл.40, ал.1 от
ЗУЕС против Етажна собственост на сграда „Б“ в режим на етажна собственост с
идентификатор ***, с административен адрес гр. Созопол, местност „Буджака“, ***, с
управител „ГАРДЕНИЯ-2016“ ООД, ЕИК – *********, за отмяна като незаконосъобразни на
всички решения, взети на Общо събрание на Етажна собственост на сграда „Б“ в режим на
етажна собственост с идентификатор *** с административен адрес гр. Созопол, местност
„Буджака“, ***, проведено на 01.11.2019 г., поради недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА М. Й. АК., ЕГН – **********, с адрес ***, К. Ърн. Б., роден на *** г. в
***, *** гражданин, с адрес ***, и С. Л. Б., родена на *** г. във ***, *** гражданка, с адрес
***, ***, да заплатят на Етажна собственост на сграда „Б“ в режим на етажна собственост с
идентификатор ***, с административен адрес гр. Созопол, местност „Буджака“, ***, с
управител „ГАРДЕНИЯ-2016“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 806,50 лева (осемстотин и
шест лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4