Р Е Ш Е Н И Е
№ /02.07.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 10181 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е по предявена искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. ***, срещу С.В.С., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1482,92 лв. – главница по Договор потребителски кредит номер ********** от 14.04.2016г.
В исковата молба се излага следното: На 14.04.2016г. между страните е сключен договор за потребителски кредит **********. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 2000,00 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската по кредита – 123,64 лв.; ГПР – 49,89%, ГЛП – 41,17 %. Ищцовото дружество изпълнява точно и в срок задължението си и превежда на ответницата сумата от 2000,00 лв. Длъжникът не е изпълнявал точно своите задължения и е направил само 12 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата 02.05.2017г. С оглед на това е настъпила предсрочна изискуемост. Към настоящия момент размерът на погасената от ответника сума е 1484,44 лв. Сумата от 1,11 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, като връчването на книжата за отговор е редовно.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис на договор за потребителски кредит номер ********** се установява, че на 14.04.2016г. между „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, и С.В.С., ЕГН **********, е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят се задължил да предаде на кредитополучателя сумата от 2000,00 лв. Установява се, че са уговорени условия в следния смисъл: 1) вид ползван заем – потребителски кредит; 2) размер на кредит – 2000,00 лв; 3) срок на кредита – 24 месеца; 4) размер на вноската по кредита – 123,64 лв.; 5) ГПР – 49,89 %; 6) ГЛП – 41,17 %. Договорната възнаградителна лихва е в размер на 967,37 лв. Договорът е подписан от страните, а подписът не е оспорен. Посочена и банкова сметка ***. Представен е погасителен план към договора за потребителски кредит.
Видно от представената по делото транзакция ищцовото дружество е изпълнило своето задължение, като на 14.04.2016г. е превело по сметка на ответницата сумата от 2000,00 лв.
Безспорно е между страните, че ответницата е погасила общо сумата от 1484,44 лв. към момента на предявяване на исковата молба.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
С оглед на така предявения иск ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, а именно наличието на валидно договорно правоотношение, изпълнение по него и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения. Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност страните се намирали в облигационни правоотношения, по силата на сключен помежду им договор за потребителски кредит номер **********, по силата на който „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, е предоставил на С.В.С., ЕГН **********, сумата от 2000,00 лв., представляваща потребителски кредит. Установи се, че договорната възнаградителна лихва е в размер на 967,37 лв., поради което и цялото задължение на ответницата било в размер на 2967,37лв. Договорът е подписан от страните, а подписът не е оспорен в настоящия процес. Установи се и че сумата от 2000,00 лв. е предоставена на ответницата по нейна банкова сметка. ***, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно отношение с ответника, както и изправността си по него.
Ответницата обаче не успя да докаже, че е погасила изцяло и в срок задължението си по договора. Установи се безспорно, че сумата, която е била погасена към момента на подаване на исковата молба е била в размер на 1484,44 лв. С оглед на изложеното и непогасената сума се явява в размер на 1482,93 лв. Предвид изложеното искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, а именно сума в размер на 250,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.В.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1482,92 лв. – сбор от непогасени главница от 1199,73 лв. и възнаградителна лихва от 283,19 лв. по Договор за потребителски кредит номер ********** от 14.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 1199,73 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 3220 по описа на ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 250,00 лв., представляваща
сторени от ищцовата страна разноски в настоящото
производство и в предхождащото го заповедно производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................