РЕШЕНИЕ
гр.София,
30.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на деветнадесети април
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Д. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 10 905 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В исковата молба на М.Н.М., гр.София с уточненията
към нея, се твърди, че на 09.05.2014 г. около 18,30 часа в гр.София, на бул.„*********“,
в района на № 8, е пострадала при ПТП, където като пешеходец е била ударена при
предприетото от нея пресичане от л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК № *********,
управляван от П.С.Г.. Поддържа се, че в резултат на произшествието, настъпило
по вина на водача на МПС, който е забелязал от достатъчна дистанция пресичащата
от ляво надясно за посоката му на движение пешеходка, но не е осигурил
безпрепятственото й пресичане, като не се е съобразил с конкретната пътна
обстановка, ищцата е получила закрито счупване на горния край на тибията
(големия пищял) вдясно и от тази й увреда е понесла неимуществени вреди -
болки и страдания, които търпи и към момента, както и имуществени такива,
касаещи разходи за лечение – за заплащане на: 1 бр. шина за коляно по фактура №
**********/ 13.05.2014 г. на стойност 75,00 лева; 10 бр. „Фраксипарин“ флакон
по фактура № **********/ 19.05.2014 г. на стойност 40,00 лева; 6 бр. „Фраксипарин“
флакон по фактура № **********/ 19.05.2014 г. на стойност 23,88 лева;
заключваща плака за проксимална тибия комплект с винтове кат.№ 90331 и Т-плака
комплект с винтове кат. № 1297733 по фактура № **********/ 12.05.2014 г. на
стойност 2 250,00 лева; 4 бр. „Фраксипарин“ 0,4 мл. по фактура №
*********/ 31.05.2014 г. на стойност 16,00 лева; потребителска такса в УМБАЛСМ
„Пирогов“ АД, за което е издаден фискален бон от 16.05.2014 г., на стойност
40,60 лева; 1 бр. „Суправит остео актив форте“, 1 бр. „Ретаболил“ ампула и 1
бр. спринцовка с игла по фактура № **********/ 20.06.2014 г. на стойност 18,51
лева; 1 бр. „Кавинтон форте“ по фактура № **********/20. 06.2014 г. на стойност
13,98 лева; прахчета „Осеор“ по фактура № **********/20.06.2014 г. на стойност
55,00 лева, както и че същите следва да бъдат репарирани от ответника – в
качество-то му на застраховател на виновния за настъпването на деликта водач на
л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ ********* по сключената с ответното
дружество застраховка „Граж-данска отговорност“ относно това МПС по полица № 23114000651136/25.02.2014
г., валидна до 25.02.2015 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„ОЗК – З.“ АД да й заплати обезщетение за твърдените неимуществени вреди в
размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
събитието – 09.05.2014 г. до окончателното запла-щане на сумата, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 533,00 лева, ведно със
законната лихва от деня на извършване на съответния разход до окончателното
заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, гр.София оспорва
изцяло предявените искове – и по основание, и по размер, по съображения, че не
са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и твър-денията за наличието на
вина на водача на МПС за реализиране на същото, като твърди, че не е установено
последният да е станал причина за настъпване на инцидента и се поддържа, че
същият е следствие на неправомерното поведение на самата пешеходка. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения, че в резултат на ПТП за ищцата са
възникнали всички описани като вид и размер вреди, техния интензитет,
продължителност и наличието на причинно-следствена връзка между тях и
настъпилото ПТП, както и дължимостта на търсените лихви и началните моменти, от
които същите се претендират. Твърди се и че предявеният размер на претенцията
за неимуществени вреди е изключително завишен и не съответства на степента и
характера на получените травми и обстоятелствата, определящи понятието
„справедливост“ по чл.52 ЗЗД. При условията на евентуалност е релевирано и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с
правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради непра-вилно пресичане на пътното
платно на необозначено затова място. Претендира присъждането на разноски по
производството. Представя писмени бележки.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приетото в производството заверено копие от
констативен протокол № К-475 от 09.05.2014 г. на ОПП-СДВР; протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.05.2014 г. на ОПП-СДВР с фотоалбума и скицата на
местопроизшествието, неразделна част от него, е вид-но, че на 09.05.2014 г.
около 18,30 часа в гр.София, на бул.„*********“ в района на № 8, е настъпило
ПТП с участието на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК № *********, управля-ван
от П.С.А., и пешеходеца М.Н.М., ЕГН **********.
В първия визиран документ е отразено и че инцидентът
е станал при следната обстановка: на 09.05.2014 г. около 18,30 часа л.а. „Пежо
206“ с ДК № *********, управ-ляван от П.С.А., ЕГН ********** *** с посока от
бул.„Проф. Цветан Лазаров“, към бул.„Христофор Колумб“, като в района на № 8 е
участвал в ПТП с пресичащата пътното платно на бул.„*********“ от ляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.Н.М., ЕГН **********.
От второто визирано доказателство се установява, че
бул.„*********“ в района на произшествието е предназначен за движение на ППС в
двете посоки, като за всяка посока има по една пътна лента, разделени една от
друга с хоризонтална пътна маркировка М-3, всяка с широчина 5,60 метра; че при
избрана посока на огледа – от бул.„Проф. Цветан Лазаров“ към бул.„Христофор
Колумб“ е констатирано, че вдясно от десния край на платното за движение е
разположена тревна площ с широчина 2,80 метра, а вдясно от десния й край има
тротоарна площ с широчина 2,50 метра; че вляво от левия край на платното за движение
е разположена тревна площ с широчина 5,00 метра, а вдясно от бул.„*********“ се
намира улица без име, предназначена за движение на ППС в двете посоки, както и
че в района на произшес-твието не са открити спирачни и други следи, нито пътни
знаци, свързани с произшествието.
С постановление на Софийска районна прокуратура
/СРП/ от 10.07.2014 г. на основа-ние чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24,
ал.1, т.9 НПК във връзка с чл.343, ал.2 във връзка с чл.343, ал.1, б.„б“ във
връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК, е прекратено наказателното производство относно
процесния инцидент по ДП № 11222/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр.№
21480/2014 г. по описа на СРП, образувано срещу П.С.А. за престъпление по чл.343,
ал.1, б.„б“, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК, поради направено
изявление от страна на пострадалата, че желае същото да бъде прекратено.
За изясняване на делото от фактическа страна са
събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелката И.И.А. – пътник в
процесния автомобил, съпруга на водача му, която при разпита й поддържа, че са идвали в посока от бул.“Шипченс-ки
проход“ към ж.к.“Дружба“ и на светофара на магазин „Кауфланд“ в ж.к.„Дружба“,
което се пада след басейна на ЦСКА, са били първа кола. Потеглили
са на зелен светофар, като за целта са преминали от първа на втора скорост,
движели са се бавно, като същата не е видяла с колко километра е управлявал
съпругът, и в следващия момент е видяла жената, вече озо-вавайки се на капака
на автомобила, след което жената е паднала на земята пред колата, като
свидетелката не може да определи с точност разстоянието, но според нея е било
под 2 метра. Заявява, че инцидентът е станал след кръстовището и на мястото,
където е пресичала жената и е станал ударът, не е имало пешеходна пътека; че е
усетила, че колата е спряла рязко и в следващия момент жената е била на капака,
била е от лявата страна на автомобила, от страната на съпруга й, където капакът
е бил леко вдлъбнат. Депозира показания относно пътните условия – при тръгване
от светофара движението все още е било нормално за това време от денонощието –
някъде към 17,30 – 18,00 ч., не е имало задръстване, изпреварване, били са един
автомобил в лента, до тях не е имало коли, времето е било светло и сухо; че в насрещното
платно колите, които са се били наредили на светофара, свидетелката предполага,
че са се били изнесли вече, но в момента, в който тя е обърнала внимание на
ситуацията, вече е нямало кола. Свидетелства и за състоянието на пътя:
отстрани има бордюр и след това е линията – от дясната страна; че от лявата
страна са дървета; че там, където е ста-нало
произшествието, пътят не е ограден с парапет, няма тротоар, че там в един
момент платното е за една кола, двупосочно е и след това има леко уширение,
което е за светофара и точно, където почва уширението – има поставени оградки
като мантинели, само че от типа на пешеходните парапети – високи, и на мястото,
където те свършват – там е станал инцидентът.
Допуснато е и изслушването на авто-техническа
експертиза /АТЕ/ с вещо лице доц.д-р инж.А.А.. От приетото от съда и неоспорено
от страните заключение на АТЕ се констатира, че мястото на удара на пешеходката
по дължината на пътя е на около 2,5 метра преди приетия в протокола за оглед ориентир
/пресечната точка на десния бордюр на бул. “*********“ с втория бордюр на улица
без име/, а по широчина – на 2,0 - 2,2 метра вляво от десния бордюр на платното
за движение; че скоростта на автомобила е била около 50 км/ч., а опасната му
зона за спиране при тази скорост – 34 метра.
Изследвана е предотвратимостта на удара за водача на
автомобила и е формиран извод, че при неограничена видимост за водача, спрямо
момента, в който пешеходката е слязла от левия бордюр, при изминат път от нея 8
метра от стъпване на платното за движение до мястото на удара, водачът е имал
възможност да предотврати удара независимо дали тя се е движела с бавен,
спокоен или бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Спрямо момента на
пресичане на средната линия – при изминат път от пешеходката 3,5 метра от
момента на пресичане на средната разделителна линия до мястото на удара, последният
е бил предотв-ратим за водача при бавен, спокоен и бърз ход и при спокойно
тичане на пешеходката, и неп-редотвратим – само при бързо тичане. Изследван е и
вариантът на движение на пешеходката от дясно наляво, при който се констатира,
че водачът е имал възможност да спре и да предотв-рати удара само при бавен и
спокоен ход на пешеходката, а при бърз ход и тичане на пешеходката ударът е бил
непредотвратим за него.
В експертизата е отразено е че не е възможно да се
определи по технически път начинът на пресичане на пешеходката; че по
деформациите на автомобила е възможно да се определи точно скоростта на
движение на МПС, но в случая деформацията на предния капак не е оразмерена,
което прави невъзможно извършването на изчисления; че на мястото на инцидента не
е имало пешеходна пътека; че пешеходката е имала възможност да не допусне ПТП,
ако е спряла на средната разделителна линия и е изчакала идващите от светофара
на кръстовището с бул.„Цветан Лазаров“ автомобили да преминат покрай нея, както
и че с оглед обстоятелството, че пешеходката е тръгнала от левия тротоар и е
преминала лентата за нас-рещно движение, не може да се счита, че появата й на
платното за движение е внезапно.
В съдебно заседание инж.А. е пояснил, че наличните
медицински данни за счу-пена дясната подбедрица, съответстват на движение от
ляво надясно, но за пълнота в експер-тизата е изследван и другият вариант; че при
огледа не е измервано разстоянието от мястото, където е пресичала пешеходката,
до светофара, но по данни от Гугъл то е в интервала между 150-200 метра; че
мястото на удара се определя по далечината на отхвърляне на пешеходеца
съобразно скоростта към момента на удара и като се върне тялото назад на 15
метра – излиза, че тя е пресичала срещу улицата в дясно, която е глуха уличка,
по която на практика едва ли има движение.
Отразено е и че извън платното за движение има
трева; че на тази уличка няма тро-тоари; че такива има на главната улица, по
която се е движел автомобилът – има тревна площ 2,5 метра отдясно, тревна площ
5 метра отляво и след това са тротоарите; че ударът е бил на главната улица и
най-вероятно пешеходката се е движела срещу асфалта на уличката вдясно и целта й
явно е била тази малка уличка, която води към блокове /отляво на главната улица
е индустриална зона, а отдясно – жилищни сгради/, както и че при наличие на насрещно движе-щи
се автомобили пешеходката може да има ограничаване, но 1 метър преди
разделителната линия във всички случаи тя е била видима.
За установяване на наведените в исковата молба твърдения
е допусната и изслушана и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото
лице д-р Д.К. въз основа на представените медицински документи и извършен личен
преглед на пострадалата.
От приетото заключение на същата, неоспорено в
процеса, се установява, че вследст-вие на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреди: ▪ контузия /с или без рана на главата/ с медико-биологична
характеристика: временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
няма данни да е изпадала в безсъзнание и ▪ счупване на дясна голямопищялна
кост в горния й край, довело до трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на
двете функции на съответния долен крайник; че лечението на фрактурата е било
оперативно, като й е била поставена метална остеосинтеза, която не е извадена
към момента на прегледа.
Констатира се, че възстановителният период на
контузията на главата е бил под 30 дни, а на счупването на голямопищялната кост
– между 4 и 6 месеца, като за същия период ищцата е търпяла болки и страдания, малко
по-интензивни през първия от тях; че към момента на прегледа от вещото лице счупената
кост е зараснала, но обемът на възможните движения в дясна колянна става не е
напълно достигнат – от изправянето на коляното липсват 5 градуса, а от
сгъването, съпоставено със здравия крак – около 20 градуса; че клекът се
извършва на една страна и е непълен, походката се извършва с помощно средство и
с накуцване, както и че са налични два видими белега от оперативна дейност на
дясната подбедрица: от външната й стра-на – с дължина около 25 см. и от
вътрешната – около 9 см.
Видно е и че освен намаления обем на движенията в
дясна колянна става, при рязка промяна на времето и/или висока влажност и
натоварване при пострадалата се очакват неп-риятни усещания до явна болка в
мястото на счупване – при уточнението, че болката е субек-тивно усещане, което
при всеки отделен индивид се влияе от типа нервна система, определящ
индивидуалния праг на болката; че при повечето хора този феномен отшумява до
поносими граници за период от няколко години – от 2-3 г. до 4 г., но във всеки
случаи под 5 г. съгласно дадените от експерта пояснения в о.с.з.
Посочено е и че по делото няма данни ищцата да е
страдала от предишни заболява-ния; че на нейната възраст е нормално да има
сърдечно-съдови проблеми, високо артериално налягане, атеросклероза,
ошипявания, но те по никакъв начин не са повлияли за получаване на счупването,
нито на възстановителния процес; че при възрастните хора има известно забавяне
на костното срастване и затова нормалният възстановителен период се определя между
4 и 6 месеца, в рамките на който се е възстановила и ищцата.
В съдебно заседание д-р К. по реда на чл.200, ал.2 ГПК е уточнил, че възс-тановителният период на ищцата е приключил максимум 6
месеца след травмата; че нали-чието на
остатъчни явления не означава, че възстановителният период не е приключил; че
коляното няма пълен обем на движение и най-вероятно тези движения няма да бъдат
възс-тановени; че при изваждане на плаките може да се подобри малко обемът на
движенията, но не напълно, за да стане като на здравия крак, както и че добрата
медицинска практика изисква изписаният на ищцата „Фраксипарин“ /профилактика
против тромбоемболия/ да се прилага 30 дни от оперативната интервенция; че по
документи са й били изписани 16 бр. и като се прибави приемът в болницата, същите
почти излизат като период.
Разпитана е свидетелката Н.И.М. – снаха на
пострадалата, коя-
то заявява, е посетила свекърва в болницата на следващия ден след инцидента,
за който е разбрала от мъжа й; че там тя е лежала на леглото неподвижна, цялото
й лице от едната страна е било в рани, зъбната й протезата е била счупена при
удара от колата /била е изхвръкнала/, окото й е било насинено от едната страна
и е казвала, че цялото тяло я боли от натъртвания; била е бледа, без зъби, със
свлечена кожа от едната страна на лицето; че в болницата й е била направена
операция на десния крак, при която са й поставили две ванадиеви прави планки и
една V-образна на коляното и след няколко дни след нея са я изписали.
Поддържа, че вкъщи ищцата
е била напълно обездвижена, безпомощна, само е лежа-ла, а свидетелката се е
грижела за нея, помагала й е в обслужването, а в банята са я внасяли в
инвалидната количка и така са я къпели; че пострадалата доста време е била
на подлога; притеснявала се е, че им
създава проблеми, не се е хранела, не е пиела вода и е отслабнала с 15 кг.; че
през това време са я водили с инвалидна количка в „Пирогов“ за превръзка; имала
е шина на крака; че когато раната й е заздравяла, същата е трябвало да става и
да се разхожда с проходилка, съгласно препоръката на лекаря, но не е имала сили
и това е продължило доста време; че впоследствие малко по малко – след като са
спрели болките от крака, е започнала да се храни, помолили са зъболекаря да й
направи протеза по старата, но понеже е била много отслабнала, тя не й е станала,
поради което е приемала само течности.
Сочи и че след около
6-7 месеца е започнала да се храни и да се изправя по няколко пъти на ден само
с двете ръце, захваната на проходилка, така – без да се движи, защото щом е
станела на проходилката, й се е завивало свят и е лягала отново; че за световъртежа
е посе-щавала специалист и е приемала лекарства; че към момента на разпита
ищцата се движи с патерици, както са й препоръчали при провежданата от нея
рехабилитация, и почти не излиза, тъй като не може без чужда помощ, а вкъщи е с
бастун.
Г-жа М. свидетелства,
че със свекърва й живеят в едно домакинство; че пре-ди произшествието
пострадалата е била много жизнен и енергичен човек; че е умна и начетена жена с
две висши образования; че имат вила на Царичина – 250 кв.м. дворно място, за
което основно се е грижела тя – тя го е обработвала цялото: лехи с ягоди,
малини, къпини, а от годи-на и половина не е стъпвала на вилата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като
логични и последователни, почиващи на възприети от нея обстоятелства, с
изключение на частта им, касаеща продължи-телността на възстановителния период
при М. М., тъй като същите са в противоречие ангажирани по делото безспорни
доказателства – приетата медицинска документация и заклю-чението на СМЕ,
съгласно които възстановителният период при последната е протекъл без
усложнения и е продължил максимално 6 м., като наличието на остатъчни явления
не озна-чава, че този процес не е приключил. Показанията в частта относно
активността на постра-далата преди произшествието съдът цени при съобразяване
на обективните обстоятелства – възрастта на пострадалата.
За изясняване на делото от фактическа страна са
приети и заверени копия от фактури: № **********/13.05.2014 г. на стойност
75,00 лева; № **********/19.05.2014 г. на стойност 40,00 лева, №
**********/19.05.2014 г. на стойност 23,88 лева, № **********/12.05.2014 г. на
стойност 2 250,00 лева, № *********/31.05.2014 г. на стойност 16,00 лева, №
**********/20. 06.2014 г. на стойност 18,51 лева, № **********/20.06.2014 г. на
стойност 13,98 лева, № **********/20.06.2014 г. на стойност 55,00 лева, заедно
с фискални бонове към тях. От заклю-чението на СМЕ се установява, че направените
разходи за метална остеосинтеза и лекарства по представените фактури, са относими
към възстановяването на пострадалата, с изключение на препарата „Кавинтон
форте“, който е за съдово-мозъчна болест и няма отношение към травмата.
Ангажирано е и заверено копие на фискален бон от
16.05.2014 г. за сумата от 40,60 лева, издаден от МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, в който
обаче не се съдържат никакви данни за каква стопанска операция се отнася и по
отношение на кое лице.
Не се спори между страните в производството по
въпросите относно: факта на съ-ществуването на сключена задължителна
застраховка по риск „Гражданска отговорност“ с от-ветното дружество относно л.а.
марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ********* по полица № 23114000651136 от
25.02.2014 г. и действието на същата към момента на настъпване на събитието от 09.05.2014
г. – обстоятелства, които са отразени в доклада на съда по чл.375, ал.1 във
връзка с чл.146, ал.1, т.4 ГПК, и се потвърждават от представената справка по
чл.295, ал.7 КЗ /отм./ от базата данни на Информационен център към Гаранционен
фонд.
При така приетата фактическа обстановка, установена
от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът намира, че са налице
условията за частичното ангажиране отговор-ността на ответника по заявените
срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Пораждането на този вид имуществена отговорност на
застрахователя, с оглед нейна-та правна същност, уредена в цитираната
разпоредба от КЗ /отм./, предпоставя съществува-нето на валидно застрахователно
правоотношение по риск „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането,
както и нанесени вреди на трето лице в пряка причинна връзка с виновни и
противоправни действия или бездействия на делинквент – застраховано лице по
тази застраховка, свързани с притежаването или използването на МПС – предмет на
същата, покриваща съгласно нормата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./ отговорността на
собственика на МПС, както и на всяко друго лице, ползващо превозното средство
на законно основание, в рамките на определената в договора по чл.223, ал.1 КЗ /отм./
сума.
От приетите в процеса безспорни факти, от събраните писмени
и гласни доказа-телства, касаещи реализирането на инцидента и изслушаната АТЕ с
поясненията на вещото лице, че на 09.05.2014 г. се е осъществило ПТП – предмет
на спора; че същото е настъпило в резултат на виновните действия на водача П.С.А.
при управлението на л.а. „Пежо 206“ с ДК № СА 72- 35 ТН – презумпцията по чл.45,
ал.2 ЗЗД не бе оборена в произ-водството от страна на ответника, чието
поведение от друга страна се явява и противоправно, тъй като това лице – в
качеството му на водач на МПС, е нарушило правилата за движение по пътищата,
предвидени в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, касаещи
задълженията на водачите на ППС: с поведението си да не поставят в опасност
живота и здравето на хората и да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за дви-жението. Наличието на пешеходец на
пътното платно на нерегламентирано за пресичане място съставлява опасност за
движението и то съществена, като въпреки обстоятелството, че водачът на МПС е
разполагал с възможност да възприеме пешеходката – най-късно на разс-тояние 1
метър преди средната разделителна линия, същият независимо, че е имал техническа
възможност да предотврати удара, не е предприел никакви действия за намаляване
на скорост-та му за движение или за спиране преди мястото на удара. С това
негово поведение послед-ният е нарушил и задължението му по чл.116 ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора.
Доказано бе от приложената медицинска документация,
събраните гласни доказа-телства – показанията на свидетелката М. в
кредитираната им част, и от ангажи-раната СМЕ, че при инцидента от 09.05.2014
г. ищцата М.М. е получила контузия на главата, счупване на дясна голямопищялна
кост и натъртвания и охлузвания по тялото; че вследствие на нанесените й увреди
на това лице са причинени неимуществени вреди – болки, страдание и неудобства,
и имуществени такива, както и че тези вреди са пряко и непосредст-вено
следствие от настъпването на обсъжданото деяние.
Съществуването на кумулативната даденост на
елементите от фактическия състав на института на непозволеното увреждане по чл.45,
ал.1 ЗЗД, както и на действащ към 09.05.2014 г.
валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“,
сключен с ответното дружество – в качеството му на застраховател на виновния за
деянието водач на л.а. марка „Пежо 206“ с ДК № *********, при чието
неправомерно използване са причинени доказа-ните в процеса увреди на ищцата,
обуславят основателността на предявените от последната искове по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за тяхното възстановяване.
За да се произнесе по размера на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, решаващият състав на СГС взе предвид, че по
силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД това обезщетение се определя от съда по
справедливост, която, тъй като не е абстрактно понятие, изисква за всеки
отделен случай да се вземат предвид всички относими към него обективно
съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки от
изложеното и съобразявайки: момента на настъпване на разглежда-ното събитие
през м.05.2014 г.; социално-икономическата обстановка в страната към същия
момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното
разви-тие; възрастта на пострадалата към посочения период – 75 г..; броя, вида
и характера на полу-чените травматични увреждания от това лице; начина,
времетраенето и степента на тяхната регенерация – общо за 6 месеца, с една оперативна
интервенция, при която е поставена метална остеосинтеза на долния крайник и
наличието на остатъчни авления – намален обем на движението в дясната колянна
става; прогнозата за развитието на последните /не се очаква пълно
възстановяване, а само малко подобряване след изваждане на плаките/; интензитета
на преживените болки и страдания съгласно заключението на СМЕ и поясненията на
вещото лице, и тяхната продължителност; претърпените неудобства от личен, битов
и социален характер по време на регенерацията, в т.ч. и свързаните такива със
затрудненията в дви-жението и обслужването на пострадалата, както и тези за в
бъдеще – с оглед остатъчното явление; средната продължителност на живот в
страната; възможните периодични болки в мястото на счупване при рязка промяна
на атмосферните условия, висока влажност и натоварване на десния крайник за
период от 2-3 до 4 години след 6-месечния оздравителен период; наличието на видими
оперативни белези от външна и вътрешна страна на дясната подбедрица с размери от
25 см. и 9 см.; отрацителното влияние на инцидента върху психо-емоционалното
състояние на пострадалата, нейната трудоспособност и начина й на живот,
съобразно които първоинстанционният съд приема, че на М.М. в съответствие с
прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП през 2014 г. в размер на 50 000,00
лева, който се покрива изцяло от определения лимит по полицата на виновния
водач.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД визираната сума следва
да бъде намалена на 40 000,00 лева, тъй като пострадалата с предприетото от нея пресичане на
пътното платно на необоз-начено за това място при неспазване на изискванията на
чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
което съпричиняване съдът приема за 2/10. Пешеход-ката не е използвала находящото
се на около 150-200 м. преди мястото на инцидента кръсто-вище, за да пресече
пътното платно, а е приела пресичане на необозначено за това място, като
въпреки съществувалата обективна възможност да въз-приеме приближаващия се към
нея лек автомобил тя е продължила движението си по пътното платно, без да се
съобрази с разстоянието до МПС и неговата скорост на движение, при това - във
връзка с нейните физически възможности за придвижване и реакция, които с оглед
възрастта й обективно са били намалени и забавени. Съгласно заключението на АТЕ,
пострадалата е имала възможност да избегне произшествието, като спре на
средната разделителна линия и изчака идващите от светофара на кръстовището
автомобили.
При тези данни настоящият състав приема, че
поведението на ищцата се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите за нея неблагоприятни последици от произшествието, което
съпричиняване съдът приема за 2/10, който принос – в посоченото съотношение, е
основание за намаляване на отговорността на прекия причинител на деликта, както
и функционалната такава на неговия застраховател по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За
да е налице съпричиняване на неблагоприятния резултат не е необходимо по-ведението
на пострадалото лице да бъде задължително виновно и противоправно, а е
доста-тъчно същото да е в причинна връзка с реализираното увреждане, като
обективно е създало предпоставки и/или възможност за неговото настъпване,
какъвто е и конкретният случай /в т.см. са и разясненията, дадени в т.7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: №
159/24.11.2010 г. по т.д.№ 1 117/2009 г. на ІІ ТО; № 58/29. 04.2011 г. по
т.д.№ 623/2011 г. на ІІ ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д.№ 971/2010 г.; № 44/26. 03.2013 г. по т.д.№ 1139/ 2011 г. на
ВКС, ІІ ТО и др./.
До посочената сума заявената
претенция за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде
уважена, а в останалата й част – до пълната заявена стойност от 50 000,00
лева, същата трябва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
По отношение на втория от заявените искове на
разглежданото правно основание първоинстанционният съд намира, че от
ангажираните в процеса писмени доказателства безспорно се установява, че във
връзка с провежданото лечение ищцата е направила разходи за: 1 бр. шина за
коляно по фактура № **********/13.05.2014 г. на стойност 75,00 лева; 10 бр. „Фраксипарин“
флакон по фактура № **********/19.05.2014 г. на стойност 40,00 лева; 6 бр. „Фраксипарин“
флакон по фактура № **********/19.05.2014 г. на стойност 23,88 лева; зак-лючваща
плака за проксимална тибия комплект с винтове кат. № 90331 и Т-плака комплект с
винтове кат.№ 1297733 по фактура № **********/12.05.2014 г. на стойност 2 250,00
лева; 4 бр. „Фраксипарин“ 0,4 мл. по фактура № *********/31.05.2014 г. на
стойност 16,00 лева; 1 бр. „Суправит остео актив форте“, 1 бр. „Ретаболил“
ампула и 1 бр. спринцовка с игла по фактура № **********/20.06.2014 г. на
стойност 18,51 лева; прахчета „Осеор“ по фактура № 000000-1451/20.06.2014 г. на
стойност 55,00 лева, възлизащи общо в размер на 2 478,39 лева. От
заключението на СМЕ се установи и че тези разходи са в причинна връзка с
процесното ПТП, тъй като са били необходими за провеждането на лечебния процес.
С оглед изложените обстоятелства настоящата
инстанция приема, че вследствие на процесното ПТП в патримониума на ищцата са
настъпили имуществени вреди, равняващи се на стойността на визираните разходи
за лечение, възлизащи на сумата от 2 478,39 лева, които следва да бъдат
предмет на възстановяване от страна на застрахователното дружество.
По отношение на претендираните разноски в размер на
13,98 лева за препарата „Ка-винтон форте“ по фактура № **********/20.06.2014
г., както и за потребителска такса в раз-мер на 40,60 лева по фискалния бон от
16.05.2014 г., съдебният състав намира, че до приключ-ване на устните
състезания по селото ищцата не проведе пълно и главно
доказване и не установи по безспорен начин, че тези разходи са направени във
връзка с лечението й от процесните увреди и че същите са пряко свързани с него.
Тъкмо обратното: от заключението на СМЕ се констатира, че посоченият
медикамент е за съдово-мозъчна болест и няма отноше-ние към травмата, а във фискалния
бон от 16.05.2014 г. не са отразени никакви данни, че
услугите и/или доставката на стоки по него касаят именно ищцата, нито е
посочено какви конкретно са тези стоки и услуги, за да може да се обоснове
извод, че извършването на пос-ледните е било необходимо и че е пряко следствие
от настъпилото на 09.05.2014 г. увреждане.
Предвид това, че визираните разходи не представляват имуществена вреда
от процесното деяние, за ищцата не се е породило предвиденото в чл.226, ал.1 КЗ
право за тяхното репариране.
Като се съобрази приетия процент съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата от 2/10, искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
относно доказаните в процеса имуществени вреди следва да бъде уважен в размер
на 1 982,71 лева, а в останалата му част до предявения такъв от 2 533,00
лева и по отношение на разходите по фактура № ********** на стойност 13,98 лева
и по фискален бон от 16.05.2014 г. на стойност от 40,60 лева – последният
трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съобразно приетия изход на делото ответникът следва
да заплати на ищцата и закон-ната лихва върху присъдената сума относно
неимуществените вреди, считано от 09.05.2014 г. – датата на събитието /по
аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. във връзка с чл.84,
ал.3 ЗЗД/, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди – от датите на тяхното
извършване, съответно: 13.05.2014 г. – относно разходите за 1 бр. шина за
коляно; 19.05.2014 г. – относно разходите за 10 бр. „Фраксипарин“ флакон;
19.05.2014 г. – относно разходите за 6 бр. „Фраксипарин“ флакон; 12.05.2014 г. –
относно разходите за заключваща плака за проксимална тибия комплект с винтове
кат.№ 90331 и Т-плака комплект с винтове кат.№ 1297733; 31.05.2014 г. – относно разходите за 4 бр. „Фраксипарин“
0,4 мл; 20.06.2014 г. – относно разходите за 1 бр. „Суправит остео актив форте“,
1 бр. „Ретаболил“ ампула и 1 бр. спринцовка с игла и 20.06.2014 г. – относно
разходите за прахчета „Осеор“.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество
следва да заплати по сметката на СГС сумата 1 679,31 лева – държавна такса
по делото.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК ищцата
трябва да заплати на ответника направените от него разноски по производството в
размер на 199,58 лева – по компенсация с дължащите се на нея такива по чл.78,
ал.1 ГПК в размер на 299,69 лева.
На процесуалния представител на ищцата не следва да
се присъжда адвокатско въз-награждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. От данните по
делото не може да се формира извод, че е договорено предоставянето на безплатна
правна помощ. Договор за правна защита и съдействие не е представен. Действително
с оглед приетото в Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на
ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, това не е пречка да
бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното
процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена
безплатно, ако съответното договаряне на осъществяваната правна помощ като
безплатна се установява от данните по делото. Такъв извод в случая не може да
се направи, както от приложеното пълномощно, така и от списъка на разноските, който
обективира само едностранното воле-изявление на пълномощника на ищцата, но не и
постигнати уговорки между тези лица.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********,
да ЗАПЛАТИ на М.Н.М. ***, с ЕГН ********** и съдебен
адрес: *** – адв. Я.С., сумата 40 000,00
/четиридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 09.05. 2014 г.,
заедно със законната лихва, считано от 09.05.2014 г. до окончателното заплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до пълния предявен размер от 50 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********,
да ЗАПЛАТИ на М.Н.М. ***, с ЕГН ********** и съдебен
адрес: *** – адв. Я.С., сумата 1 982,71
лева /хиляда деветстотин осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, по иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 09.05.2014
г., заедно със законната лихва върху сумата от 75,00 лева, считано от 13.05.2014 г.; върху сумата от 40,00 лева,
считано от 19.05.2014 г.; върху сумата от 23,88 лева, считано от 19.05.2014 г.;
върху сумата от 2 250,00 лева, считано от 12.05.2014 г.; върху сумата от
16,00 лева, считано от 31.05.2014 г.; върху сумата от 18,51 лева, считано от
20.06.2014 г. и върху сумата от 55,00 лева, считано от 20.06.2014 г. до
окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2 533,00 лева и по отношение на
разходите по фактура №
**********/20.06.2014 г. и по фискален бон от 16.05.2014 г., като НЕОСНОВА-ТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Н.М.
***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.Я.С., да ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК по компенсация сумата 199,58
лева /сто деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – З.“ АД със
седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски градски съд сумата 1 679,31 лева /хиляда шестстотин
седемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ – държавна такса по делото
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: