Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
с
участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря МИГЛЕНА
ПЕТКОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 3123/2019
г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Е.И. с ЕГН **********
от гр. Варна, подадена чрез адв. С.З. – ВАК, срещу Решение № 1770 от 04.10.2019
г. по АНД № 3922/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен
фиш Серия К № 1092207 на ОД на МВР - Варна за налагане на административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на касатора, на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е незаконосъобразно.
Сочи се, че нарушението е извършено на 06.12.2015 г. и се твърди, че
наказанието е погасено по давност на основание чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН,
даже и да се приложи срока по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Според касатора неправилно
ВРС приема, че по въпроса за давността чл. 11 от ЗАНН препраща към нормите на НК, като се изтъква, че в чл. 11 от ЗАНН са изчерпателно изброени институтите
на наказателното право, към които се извършва препращане, респ. налице е пречка
за разширително тълкуване. От друга страна се поддържа, че в разпоредбата на
чл. 82 от ЗАНН е предвидена детайлна уредба на абсолютната давност за
изпълнение на административното наказание, поради което не е налице липса на
изрична регламентация. На следващо място касаторът се позовава на Тълкувателно
постановление № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВАС, според
което след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при
изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилага давностният срок
по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, като счита, че няма логика давностният срок
да е по-дълъг от две години, когато няма прекъсване на давността, както в
случая. Изтъква се, че посоченото тълкувателно решение е по-ново във времето от
цитираното в обжалваното решение Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС, поради което приложение в
случая би следвало да намери по-новото тълкувателно решение. Искането е да се
отмени обжалваното решение на ВРС и да се отмени електронният фиш.
Ответникът – ОД на МВР Варна не ангажира писмен
отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно постановено
в съответствие с процесуалните правила и закона, при липса на основания за
отмяната му.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на И.Е.И. срещу Електронен фиш Серия К
№ 1092207 на ОД на МВР – Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП на И. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Нарушението,
според електронния фиш, е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 0646, като се състои в следното: на 06.12.2015 г. в 12:12 часа, по
път № 9, посока к.к. Златни пясъци, до хотел „Св. Елена“, при ограничение на
скоростта 60 км/ч с ПЗ В-26 от ЗДвП с МПС – Опел Корса с рег. № В5881РМ е
извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена
стойност на скоростта 83 км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 23
км/ч, като собственик, на когото е регистрирано МПС, е посочена И.Е.И..
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в същия са посочени териториалната структура на МВР, а именно ОД на МВР
Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сроковете за заплащане,
сметката и мястото на доброволното й заплащане.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Прието за
неоснователно възражението на наказаното лице, че давността за това нарушение е
изтекла, като е посочено, че разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира
давностните срокове за изпълнение на наложените наказания. Посочено е, че
доколкото в ЗАНН липсва регламентация на давностните срокове за погасяване на
административнонаказателното преследване предвид чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС ОСС на НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия
на ВАС приложение намират нормите на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, т.е. давностния срок е 4 години и половина и в случая изтича на
06.06.2020 г.
Направен е извод, че от доказателствата
по делото безспорно се установява извършването на нарушението, което е надлежно
установено с мобилно АТСС в съответствие с действащата редакция на ЗДвП и
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, като
правилно е ангажирана отговорността на собственика на автомобила, тъй като не
се и твърди друго лице да е управлявало МПС. Основавайки се на приетите
доказателства, ВРС приема, че скоростта е установено с одобрен тип средство за
измерване, при спазване на изискванията за поставяне на пътен знак Е24 преди
мястото за контрол, респ. правомерно е използвано АТСС, доколкото и контролът,
когато е заснето процесното нарушение, е бил на предварително оповестено място
и в границите на предварително оповестения времеви интервал.
Наказуемата скорост – 83 км/ч е
определена от органа след приспадане от измерената скорост – 86 км/ч на
допустимата грешка при измерването в тези случаи +/- 3 км/ч.
Наказанието е законосъобразно определено
като вид и размер, като предвид фиксирания му размер е прието, че е
безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
Направен е извод за липсата на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажен
случай, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост
с 23 км/ч на натоварен пътен участък, свързващ гр. Варна с курортните
комплекси, поради което обществената опасност на това формално нарушение не се
отличава с достатъчен интензитет.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по
делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със
закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство, за
съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност именно на собственика на МПС, както и
за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се
остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща
към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
Неоснователни са доводите на
касатора за неправилност на въззивното решение по отношение на давността.
Следва да се посочи,
че ВРС е обосновал извода си за неизтичане на давностния срок за наказателното
преследване, като е изложил конкретни мотиви за неоснователност на доводите на
наказаното лице за незаконосъобразност на електронния фиш, които доводи са
идентични със заявените такива с касационната жалба, като настоящата инстанция
напълно се солидаризира с направените от районния съд изводи, поради което не
следва да ги повтаря.
С оглед факта обаче,
че наказаното лице продължава да поддържа възраженията си и пред касационната
инстанция, явно е необходимо да се посочи и следното:
Давността е период
от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената му от закона възможност да го осъществи. Погасителната давност е
юридически факт от рода на юридическите събития - периоди от време, с
изтичането на които правната норма свързва определени правни последици. В
наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака:
позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на
деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на
надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.
Изрично в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС при изясняване на съдържанието на "обстоятелства,
изключващи наказателната отговорност" (чл. 11 от ЗАНН) е съобразено, че според
правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност, са три
групи: изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са
смърт на субекта, давност, амнистия; водещи до освобождаване от наказателна
отговорност; водещи до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Приема
се, че давността попада в първата група и без съмнение представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.
Следва да се прави разграничение
между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията
си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Съгласно регламентацията
в ЗАНН погасителните основания по чл. 34 от ЗАНН настъпват преди влизане в сила
на правоохранителен акт, а по чл. 82 от ЗАНН - след влизането му в сила, и имат
различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи
възможността да реализира което и да било от правомощията си по
правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената
санкция. Т.е. понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност се квалифицира като обикновена (по чл.
82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).
В ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност за прекратяване на наказателното преследване, като тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, както изрично и ясно е посочено и в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС.
Правилно ВРС приема, че в
случая не е изтекла абсолютната погасителна давност за
административнонаказателното преследване, която с оглед вида на наказанието
„глоба“ е 4 години и шест месеца – чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, като същата се изчислява по аргумент от чл. 80, ал. 3 от НК считано от
извършване на нарушението.
Неоснователно е позоваването
на касатора на изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН,
доколкото, както се посочи, погасителните основания при изпълнителската давност
са предпоставени от влизането в сила на правоохранителния акт. В случая
процесният електронен фиш не е влязъл в сила и не става въпрос за изпълнение на
наложеното с него наказание.
Неоснователно е и
позоваването на касатора на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по
т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия, което е относимо към изпълнителската
давност, доколкото е прието, че след прекъсване на давността, в хипотезата на
чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание
"глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Както се посочи в случая не е налице влязъл в сила
електронен фиш, за да се изследва въобще тази изпълнителска давност.
Съдът не установява наличие
на нарушение на съдопроизводствените правила, които да обосновават извод за
наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от
ВРС доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи
се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1770 от 04.10.2019 г.
по АНД № 3922/2019 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.