О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../……..06.2020 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско дело № 820 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба “Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ 49,
бл. 53 Е, вх.В, срещу разпореждане № 12688/08.04.2020 год. по ч.гр.д. № 2997/2020 год. на
ВРС – 26-ти състав В ЧАСТТА, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу Т.Т.Г.,
ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, Район Одесос, ул. „Пейо
Яворов“ № 14, ет. 3, ап. 8 за
сумата от 848,18 (осемстотин четиридесет
и осем лева и осемнадесет стотинки) лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги; 30 (тридесет) лева
– такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 07.10.2018 г. до 31.07.2019 г.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение
като се изразява несъгласие с изводите на съда относно нищожността на
договорните клаузи, поради противоречието им със закона. Настоява се за
отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи
подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството пред заповедния
съд е
образувано по заявление подадено от
заявителя
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Т.Т.Г., ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна,
Район Одесос, ул. „Пейо Яворов“ № 14, ет. 3, ап. 8 за сумата от 848,18 (осемстотин четиридесет и осем лева
и осемнадесет стотинки) лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги; 30 (тридесет) лева – такси
за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 07.10.2018 г. до 31.07.2019 г.
Като е приел, че
претендираната от заявителя сума противоречи на ЗПК, респективно е нищожна,
заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на
настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя формираните от заповедния съд изводи, като не
споделя доводите на частния жалбоподател. С оглед предназначението
на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване
на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за
предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3
и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да
осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя,
а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК
/нова, ДВ, бр.100 от 2019 год../, която макар и приета след произнасяне на
първостепенния съд, е приложима в производството по частно обжалване. Съгласно
цитираната разпоредба, съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Процесният договор за кредит е потребителски по
своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази
връзка съдът намира, че уговореното между страните възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, които се претендира със заявлението, е нищожно,
като съображенията за това са следните:
Претендираната като възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги сума, чрез които длъжникът
кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Изрично се сочи от
заявителя, че чрез допълнителния пакет кредитополучателя си е осигурил
приоритетното разглеждане на кредита и неговото отпускане, а експресното
разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника,
е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона.
Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове
начисляването на претендираната от него такса. Липсва и каквато и да е
обосновка в сезиралото заявление какви за допълнителните услуги, за които се
претендира възнаграждение по размер на половина от договорения кредит, дали
същите са предоставени, както и дали става въпрос за допълнителни по естеството
си услуги.
Що се касае до претенцията за разходи за извънсъдебно
събиране, съдът съобразява, че разпоредбите на чл.
10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски
кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за
забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга
от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им
зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на
бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на двете
клаузи неустоечен характер.
Налага се извод
за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва
да се потвърди.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12688/08.04.2020 год. по ч.гр.д. № 2997/2020 год. на ВРС –
26-ти състав В ЧАСТТА, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу Т.Т.Г.,
ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, Район Одесос, ул. „Пейо
Яворов“ № 14, ет. 3, ап. 8 за
сумата от 848,18 (осемстотин четиридесет
и осем лева и осемнадесет стотинки) лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги; 30 (тридесет) лева
– такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 07.10.2018 г. до 31.07.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: