№ 490
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500109 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 89258/27.11.2023 г., подадена от К. Т. М., ЕГН
**********, ***, чрез адв. А. К.-ВАК, срещу Решение № 3640/10.11.2023 г. ,
постановено по гр. д. № 524/2023 г. на РС – Варна, 51-ви съдебен състав, с
което са отхвърлени предявените от К. Т. М. срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Московска“ № 19, обективно евентуално
съединени установителни искове за прогласяване на нищожността на
сключения между тях Договор за поръчителство от 16.02.2017 г., по силата на
който К. Т. М. се задължава, в качеството си на поръчител, да отговаря пред
„Банка ДСК“ АД за задължение на В. Ж. Н. по Договор за кредит за текущо
потребление от 16.02.2017 г., сключен с банката, поради накърняване на
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, евентуално поради
невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 1 от ЗЗД, евентуално поради
неспазена форма, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД.
Въззивикът излага доводи за неправилност на обжалваното решение,
като изразява несъгласие с изводите на съда, че не са нарушени добрите
нрави, както и че формата на договора е спазена. Сочи, че при подписване на
договора за поръчителство на К. М. не е предоставена цялата информация за
задълженията, за които поръчителства, а така също не са й представени и
общите условия и погасителния план към договора за кредит. Отбелязва, че
липсват положени подписи от поръчителя на всички страници на договора за
кредит, в който се съдържа подробна информация за целия обем на
задълженията, както и че в договора за поръчителство не са описани датата на
договора за кредит и личната карта на поръчителя. Подчертава, че при
подписване на договора за поръчителство не е бил определен конкретен
1
лихвен процент на кредита, а той е дописан впоследствие на ръка. Посочва, че
за да се счита за сключен договорът за поръчителство е необходимо в него да
се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните относно
съществените му елементи, характеризиращи го като договор за
поръчителство. Сочи, че в процесния договор липсват изискуемите
реквизити, като следва ясно да са описани всички задължения, за които се
поръчителства – размер, срок и цена на кредита (лихва). Сочи, че съдът не е
обсъдил всички доказателства и липсата на подписи на всички страници от
договора за кредит. Счита, че са нарушени изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и прогласяване
нищожността на договора, както и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, която счита изложените във
въззивната жалба доводи за неоснователни, а процесният договор за
действителен. Посочва, че законът не предвижда конкретно съдържание на
договора за поръчителство и начин на индивидуализация на обезпеченото
вземане, като е необходимо единствено то да е посочено по такъв начин, че да
е ясно кое вземане се обезпечава и пропускането на някой или на част от
индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени
са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Излага, че процесният
договор за поръчителство е сключен в изискуемата писмена форма и е част от
документа, материализиращ договора за кредит, като се явява негово
продължение, поради което и няма как за поръчителя да има неяснота
относно задължението. Счита, че в случая задължението на поръчителя е ясно
и конкретно посочено, като е налице изявление от К. М., че се задължава в
качеството на поръчител за цялото задължение по кредита, като не е
необходимо в договора за поръчителство да се възпроизвежда лихвата по
договора за кредит и начина му на погасяване. Намира, че разпоредбата на чл.
22 от ЗПК е спазена. Сочи, че в случая не се покрива хипотезата на
невъзможен предмет, доколкото е достатъчно той да е определяем както е в
случая. Счита, че фактът, че поръчителят е подписал договора за
поръчителство е достатъчен, за да се приеме, че е запознат със съдържанието
и предмета му. Отбелязва, че не съществува изискване за поставяне на подпис
на всяка страница. Отправя искане за потвърждаване на решението и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Поддържа въззивната жалба
посредством депозирано становище и представя списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на въззивната жалба, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което да се определи от съда.
Представя писмени бележки в срок.
За да се произнесе по спора, настоящият състав съобрази следното:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба с
вх.№ 4028/18.01.2023 г., уточнена с молба с вх. № 10448/09.02.2023 г. и молба
с вх. № 5396/28.02.2024 г., последната, депозирана пред въззивна инстанция
на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК, с която от К. Т. М. са предявени евентуално
съединени установителни искове срещу „Банка ДСК“ АД за прогласяване на
2
нищожността на сключения между страните Договор за поръчителство от
16.02.2017 г., по силата на който К. Т. М. се задължава, в качеството си на
поръчител, да отговаря пред „Банка ДСК“ АД за задължение на В. Ж. Н. по
Договор за кредит за текущо потребление от 16.02.2017 г., сключен с банката,
поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД,
евентуално поради невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 1 от ЗЗД,
евентуално поради неспазена форма, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД.
В исковата молба се излага, че на 16.02.2017 г. ищцата посетила офис
на банката в гр. Шумен, където й бил представен частично попълнен бланков
договор за кредит за сумата от 15 000 лева, платими за срок от 120 месеца,
като в договора не била попълнена цената на кредита (лихвения процент).
Сочи, че е подписала договора за поръчителство преди сключването на
договора за кредит, като в договора за поръчителство също не бил описан
лихвеният процент, а било посочено единствено „променлив лихвен
процент“, като й било заявено, че точният размер на лихвата не е уточнен и
чрез поръчителството ще бъдат уговорени по-добри условия на кредита.
Отбелязва, че в деня на подписване на договора не са й предоставени
екземпляри от договора за кредит и от договора за поръчителство, а така
също и от погасителния план и общите условия към договора за кредит, а й е
представена единствено една страница, която подписала. Излага, че
описаните параметри на лихвата не са точни и могат да се изменят по волята
на кредитора и кредитополучателя, което е явно във вреда на поръчителя и
накърнява добрите нрави. Счита, че за да бъде формирана валидна воля за
обезпечаване на чуждо задължение е необходимо поръчителят да е запознат
със задължението в цялост, като за да е налице валиден договор за
поръчителство, законодателят изисква в него да са посочени всички
задължения, за които се поръчителства и не е достатъчно единствено
полагането на подпис от поръчителя. Излага съображения за противоречия на
договора с разпоредби от ЗЗП и ЗПК, като счита, че не се касае за два отделни
договора за кредит и за поръчителство, а за един общ. В тази връзка намира,
че тя не е сключила самостоятелен договор за поръчителство, който да
изисква единствено писмена форма, а следва в него ясно да са описани
всички задължения, които се поемат, като липсата на изискуемите реквизити е
основание за нищожност на договора. Отбелязва, че не е била запозната със
задължението в цялост и не е положила подпис на всички страници на общия
договор, като не са й представени за запознаване и подпис и общите условия
и погасителния план.
Ищцата посочва, че на 23.02.2021 г. е получила покана за доброволно
изпълнение на задължението по договора за кредит, във връзка с който
подписала процесния договор за поръчителство, от ЧСИ А. Р., с рег. № 930
при КЧСИ, от която покана разбрала, че срещу нея е издаден изпълнителен
лист. Във връзка с това посетила банката, за да потърси окончателния
договор, за задължението по който е поръчителствала и едва тогава разбрала
пълните и точни условия по договора за кредит.
В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна „Банка ДСК“ АД депозира
отговор на исковата молба, както и становище по депозираната пред въззивна
инстанция уточняваща молба. Счита така заявените искови претенции за
недопустими. Излага, че за процесното вземане са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е образувано изпълнително
дело при ЧСИ А. Р., по което К. М. е получила покана за доброволно
3
изпълнение на 23.02.2021 г., като не е подала възражение срещу заповедта и
не е обжалвала разпореждането за издаването й в срок. В тази връзка намира,
че възможността за защита е пропусната, като оспорване на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо само в хипотезите на
чл. 424 и чл. 439 от ГПК, които не са налице.
Евентуално счита исковете за неоснователни, като посочва, че законът
не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство и не
определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане, като е
необходимо единствено то да е посочено по такъв начин, че да е ясно кое
точно вземане се обезпечава, като пропускането на един или на част от
индивидуализиращите елементи е без значение, ако останалите посочени
такива са достатъчни за неговата индивидуализация. Отбелязва, че
процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма и е оформен
като част от документа, материализиращ договора за потребителски кредит
като негово продължение, като в тази връзка и намира, че няма как
поръчителят да не е запознат със задължението, което поема. Подчертава, че в
договора за поръчителство е посочен дълга, за който се поръчителства, като е
налице и изявление от страна на поръчителя, че се задължава в качеството си
на такъв за поемане на цялото задължение по договора за кредит, с което е
запознат. В тази връзка счита, че договорът не е нищожен на посочените от
ищеца основания.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
в случая решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на дължимата проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но намира
последното за недопустимо като постановено при наличието на
отрицателна процесуална предпоставка, която води до недопустимост на
сезиращите съда искови претенции, като съображенията за това са
следните:
Видно от материалите по делото и по-конкретно от представените
писмени доказателства – Заповед № 260151/02.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 198/2021 г. по описа на РС-Шумен; Покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 1987/17.02.2021 г., издадена по изп.д № 20219300400024
на ЧСИ А. Р., с рег. № 930, адресирана до К. Т. М. чрез работодател „Уан
Уърлд Клоутс Трейд България“ ООД; Придружително писмо с изх. №
1988/17.02.2021 г. до „Уан Уърлд Клоутс Трейд България“ ООД; Договор за
потребителски кредит от 16.02.2017 г. и Договор за поръчителство от
16.02.2017 г., както и с оглед наведените от самата въззивница-ищец
твърдения, е че ответната страна по делото „Банка ДСК“ АД се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжниците В. Ж. Н. и К.
Т. М.. По силата на издадената заповед последните следва да заплатят
солидарно задълженията по сключения с банката договор за потребителски
кредит от 16.02.2017 г., за които настоящия ищец – К. Т. М., се е съгласила да
отговаря в качеството й на поръчител съгласно Договор за поръчителство от
16.02.2017 г. Във връзка с издадената заповед е образувано изпълнително
дело № 20219300400024 при ЧСИ А. Р., с рег. № 930 и с район на действие
Окръжен съд – Шумен, по което на 23.02.2021 г. К. Т. М. е получила
4
заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както и покана за
доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит, за които е
поръчителствала (по твърдения, наведени от ищцата в исковата молба).
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането, за
което е издадена заповедта е безспорно. В тази връзка и от момента на
връчване на заповедта за изпълнение длъжникът, ако счита, че не дължи
вземането, за което последната е издадена, може да подаде възражение по
реда на чл. 414 от ГПК в едномесечен срок от връчването й, посредством
което да оспори задължението. В случай, че такова бъде подадено кредиторът
по заповедта може да инициира исково производство по реда на чл. 422 от
ГПК, в което да се установи дали вземането съществува и в хода на което – в
срока за отговор на исковата молба, длъжникът-ответник ще има възможност
да наведе възраженията си срещу вземането (правоизключващи,
правоунищоцаващи, правопогасяващи и правоотлагащи). С пропускане на
срока за подаване на възражението или оттегляне на последното, или след
влизане в сила на решението за установяване на вземането, последното се
счита за безспорно установено и заповедта за изпълнение влиза в сила (чл.
416 от ГПК). След влизане в сила на заповедта длъжникът може да инициира
нов процес, в който да оспори вземането само в изрично и изчерпателно
предвидени в закона хипотези, като следва да основе иска си на факти, които
са настъпили след изтичането на срока по чл. 414 от ГПК, респ. след
приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, разгледала
спора по същество (иск по чл. 439 от ГПК) или на такива, които са от
съществено значение за делото и които не са били известни на длъжника до
изтичането на срока за подаване на възражението – новооткрити
обстоятелства, или на нови писмени доказателства, с които не е могъл да се
снабди своевременно (иск по чл. 424 от ГПК). По отношение на всички
останали факти и обстоятелства, необхванати от посочените изключения,
влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращо действие и те не
могат да бъдат навеждани по-късно по исков ред. Именно в това се състои
смисълът на института на възражението по чл. 414 от ГПК и предвиждането
на преклузивен срок за подаването му, като противното разбиране на
практика би довело до пренебрегване на този пропуск от длъжника и даване
на възможност на последния независимо от това да оспори вземането, за
което е издадена вече влязлата в сила и стабилизирана заповед за изпълнение.
Поради това и следва да се приеме, че след като длъжникът веднъж не е
възразил срещу вземането, то последното се счита за безспорно такова, което
от своя страна препятства възможността за провеждането на последващ исков
процес с предмет същото това вземане без да са налице изрично
предвидените в закона изключения.
В настоящия случай такива изключения не са налице, а и не се твърдят
от ищцата, като поставеният пред съда въпрос досежно валидността на
договора за поръчителство сключен на 16.02.2017 г. с ответника „Банка ДСК
България“ АД, по силата на който К. М. се е задължила да отговаря солидарно
с В. Н., за задълженията на последната по договора за кредит за текущо
потребление от 16.02.2017 г., касае съществуването на вземането и е
преклудиран от действието на влязлата в сила заповед за изпълнение, по
силата на която длъжниците са осъдени да заплатят на банката вземанията по
договора за кредит. Задължилата се да отговаря за задълженията по него, в
качеството си на поръчител, настояща ищца е имала възможността след
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 23.02.2021 г. по
5
образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело да възрази срещу
последната в случай, че счита вземането, за което е издадена за недължимо,
доколкото към този момент тя е била запозната със съдържанието на
договора, което следва и от наведените в исковата молба твърдения. При това
положение и при евентуалното иницииране от страна на кредитора на исков
процес по чл. 422 от ГПК М. би имала възможност да наведе
правоизключващите си възражения за нищожност на договора за
поръчителство, по силата на който е поела задължението да отговаря за
вземането на банката по договора за кредит на В. Н.. След като не е направила
това М. е изпуснала възможността да оспори вземането на сочените в
настоящия процес основания за нищожност на договора за поръчителство,
като последните не биха могли да се възприемат нито като новооткрити, нито
като нововъзникнали такива.
При така изложеното настоящият състав намира процесните искове за
недопустими, при което спорът не следва да се разглежда по същество от
въззивния съд. Поради това и производството следва да бъде прекратено, а
постановеното от първоинстанционния съд решение – обезсилено като
постановено по недопустим процес.
По разноските:
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски за
въззивното производство се следват в полза на въззиваемата страна.
Последната претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. Настоящият
състав, като съобрази вида и количеството извършена дейност пред въззивния
съд и като взе предвид размерите, предвидени в Наредбата, намира, че на
проц. представител на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3640/10.11.2023 г., постановено по гр. д. №
524/2023 г. по описа на РС-Варна, 51-ви съдебен състав.
ПРЕКРАТЯВА производствата по гр. д. № 524/2023 г. по описа на РС-
Варна, 51-ви съдебен състав и по в.гр.д. № 109/2024 г. по описа на ОС-Варна,
на осн. чл. 270, ал. 3, пред. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Т. М., ЕГН **********, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 200
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред
ОС-Варна, на осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7