№ 39
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500390 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби и една частна жалба,
както следва.Въззивна жалба, подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г.
Ф./като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./,
трите чрез процесуалния им представител адв.П.Г., против решение
№997/01.06.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в
частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ.
Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г.,
против „Електроразпределение Север“АД иск в частта му за сумата над
47 000лв. до 63 183, 25лв., представляваща обезщетение за ползване на
изградената кабелната линия НН /43, 5 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-
решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия
СрН /57 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб,
неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на
едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до
19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание за целите на
преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/ е отхвърлен
1
предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф.,
б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против „Електроразпределение
Север“АД иск за сумата в размер на 1812, 19лв., представляващи платени за
периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., без основание/при начална липса на
основание/ такси „пренос ниско напрежение“ и такси „достъп средно/ниско
напрежение“; 3/ Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф. са осъдени да заплатят на
„Електроразпределение Север“АД сумата в размер на 840, 54 лв., разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение, намалено по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част
е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени в цялост.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Н.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ВОС в обжалваните му от Фурнаджиеви части да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“АД чрез
процесуалния му представител адв.Н.Б., против решение №997/01.06.2021г.,
постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:
1/ „Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г.
Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на
29.02.2020г., сумата от 47 000лв., представляваща обезщетение за ползване на
изградената кабелната линия НН /43,5м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-
решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия
СрН /57 м./, ведно е издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб,
неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на
едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до
19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание за целите на
преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/
„Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф.
и АЛБ. Г. Ф. сумата от 4 051, 26лв., разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.В жалбата се
2
твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в
цялост.Претендират се разноски.
Въззиваемите страни Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./като
правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./, в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.П.Г., поддържат становище за нейната
неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваните му от
дружеството части да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Частна жалба, подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./като
правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./ против
определение №2393/07.07.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба с вх.№11331/10.06.2021г.,
подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., чрез адв.П.Г., в която е
обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение
№997/01.06.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с пр.осн.
чл.248 от ГПК като се измени решението на ВОС в частта за разноските и на
страната се присъди и разликата над присъдените от ВОС разноски в размер
от 4 051, 26лв. до дължимите такива в размер от 4 624, 87лв.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД в депозирания
отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
си представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и съгласно уточненията на същата в първото по
делото о.с.з., проведено на 26.11.2019г., ищецът Г.Н.Ф., починал в хода на
производството и като страни конституирани от първоинстанционния съд
правоприемниците му, съответно преживяла съпруга и низходящи - Т. АТ. Ф.,
3
В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., излага, че е в договорни отношения с ответника
„Електроразпределение Север“ АД по повод разпределението на ел.енергия
до собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Траката“, ул.“11-
та“№36, с клиентски №11000342290 и абонатни №№ ********** и
**********.
Разпределението на ел.енергия се извършва чрез изградените от Т. АТ. Ф.
в качеството й на ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“, гр.Варна, и за нейна сметка
електрически съоръжения, а именно: 1/ електропровод, присъединен към
извод „Балкантурист“ на ВЗ/възлова станция/ „Стадиона“ - линия средно
напрежение и 1бр. стомано-решетъчен стълб/отклонителен/ тип ЪМ 60-951,
монтиран по оста на електропровода; 2/ мачтов трафопост с диспечерско
наименование „МТП 1646“, представляващ 1 бр. стомано-решетъчен стълб с
площадка, 1 бр. силов трансформатор 20/0, 4 kV 100 kVA с фаб.№44308,
разединител РОС 20/200, комплект предпазители 20 kV, разпределително
табло по схема с вход, оборудван с високомощни предпазители 400 А и
прекъсвачи 400 А и пет извода, оборудвани с високомощни предпазители
350А; 3/ електропровод от „МТП 1646“ до имота на ищеца - линия ниско
напрежение, изпълнена от кабел, положен изкоп на дълбочина 70 см. с
монтирани по трасето кутии РК 3.За изграждане на мачтовия трафопост е
учредена суперфиция от собственика на имот №1736 П.Джеферов с
декларация по чл.56 от ЗТСУ/отм./ от 16.06.1992г., а за поставянето на 1 бр.
стомано-решетъчен стълб/отклонителен/-част от линията средно напрежение
от С.Събева с декларация от 27.06.1992г.
Със Заповед №27/13.08.1992г. на „Електроснабдяване“,
гр.Варна/понастоящем „Електроразпределение Север“АД/ изградените от ЕТ
„Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ присъединителни съоръжения - МТП 20 kV и нов ЕП 20 kV;
ТМ 180 kVA; ЕП 20 kV АС 50 кв.мм L-57м са поставени под напрежение и е
определен индивидуализиращ номер на мачтовия трафопост - МТП №1646,
м.Ваялар-Траката.Понастоящем чрез изградените от ЕТ ел.съоръжения се
захранват над 30 абоната на ответника „Електроразпределение Север“АД,
вкл., без да се спазват условията за допустимата мощност от 5 kV, което това
води до чести аварии, отстранявани за сметка на ЕТ. През 2002г.
трафомашината, поставена от ЕТ, е подменена с нова, като старата не й е
предадена и се ползва от ответника за аварийни ситуации.През 2004г. между
ЕТ и „Електроразпределение-Варна“ЕАД /понастоящем
4
„Електроразпределение Север“АД/ е сключена спогодба, с която
собственикът е дал съгласие за ползване на отклонение за МТП и
трансформаторна машина 100 kW, ползвателят ЕРП-Варна е приел да
извърши монтаж на трансформаторна машина 400 kW, с цел задоволяване
потребностите на района, както и се е задължил да изкупи изградените от ЕТ
присъединителни съоръженията в сроковете по §4 от ЗЕ /отм./, което не е
изпълнил, а е продължи ги да използва за целите на преноса на ел.енергия до
други потребители. Предвид изложеното в полза на ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ е
възникнало вземане/обезщетение за периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. в
размер общо от 47 000лв./ в резултат от използването от ответника на
собствените й ел.съоръжения /силов трансформатор, изградени кабелни
линии СрН и НН, 1 бр. стомано-решетъчен стълб-част от линията СрН и 1 бр.
стомано-решетъчен стълб-част от линията НН/ без договорно основание за
целите на разпределение на ел.енергия към други абонати на
„Електроразпределение Север“АД, което си вземане тя е цедирала на ищеца с
договор за цесия от 19.05.2019г.За периода 19.05.2014г.-19.05.2019г.
независимо, че не е собственик на съоръженията и не ги е поддържал,
ответникът ежемесечно е начислявал към сметките на ищеца такси за достъп
до средно и ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение. Тези такси
не е следвало да бъдат събирани от ищеца, защото ответникът не е
собственик на горепосочените присъединителни съоръжения, а СТИ,
измерващ потреблението за клиентски №11000342290 и абонатни №№
********** и ********** е монтиран след трансформатора, т.е. от страната
на ниско напрежение, което не е мястото за мерене, определено съгласно
ПИКЕЕ.
Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 47 000 лв. /сбор от сумите 20 000лв., 12 000лв. и 15 000лв./,
представляваща обезщетение за ползването без договорно основание в
периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. за целите на пренос на ел.енергия до други
потребители на изградената кабелна линия НН/435м./, ведно с издигнат 1 бр.
стомано-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, изградената кабелна
линия СрН/57 м./, ведно с издигнат 1 бр. стомано-решетъчен стълб, както и за
ползването на трафомашина 100 kVА.Претендира и ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 1 812, 19лв., представляваща заплатените от
ищеца в периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. без основание/при начална липса
5
на основание/ такси „пренос ниско напрежение“ и такси „достъп
средно/ниско напрежение“ за клиентски №11000342290 и абонатни №№
********** и **********.
Ответникът „Електроразпределение Север”АД в депозирания отговор в
срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове. Твърди, че, за да бъде налице обедняване, следва да има възможност
праводателят на ищеца да използва процесните съоръжения и да получава
съответни приходи от тях. Праводателят на ищеца ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ не е
лицензиран да получава приходи от процесните съоръжения, т.к. те
представляват енергийни обекти по см. на §1, т.23 от ЗЕ, а ЕТ не е
лицензирано енергийно предприятие по см. на §1, т.24 от ЗЕ, поради което и
не би могъл да се обедни, т.к. за него съществува императивна забрана, до
придобиването на съответната лицензия, да използва енергийните обекти като
процесните. Твърди и, че на осн. чл.67, ал.3 от ЗЕ има право да използва
безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия/каквито
несъмнено се явяват кабелните линии СрН и НН, трафомашината, както и
стомано-решетъчните стълбове/, поради което и ползването/ако се приеме, че
е налице такова/ е с предвидено в специалния закон правно основание, вкл. и
произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на
ел.енергия и да разпределя до техните обекти ел.енергия. Твърди и, че
поставянето под напрежение на ел.съоръжения и достъпа до същите /напр. за
монтиране на СТИ/ не могат да се приравнят на ползване по см. на чл.59 от
ЗЗД. Поддържа и, че праводателят на ищеца не е могъл да придобие
собственост върху процесните съоръжения предвид нормите на чл.2 и чл.8 от
Закон за електростопанството /обн.1976г., отм.1999г./, действащи към 1992г.
и предвиждащи, че енергийни съоръжения са държавна собственост, като
чл.2, ал.2 от същия закон е неприложим за конкретния случай. Сочи, че
предвид разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ/обн.1999г., отм.2004г./ за
процесните съоръжения, като съществуващи енергийни обекти/изградени
1992г./ е възникнало сервитутното право по силата на закона, поради което и
следва да се приеме, че ответникът ги ползва на правно основание. Поддържа,
че искът е неоснователен и защото между праводателя на ищеца и ответника
не е бил сключван договор по реда на чл.117, ал.8 от ЗЕ. Заплащането на цена
за ползването на ел.съоръжения следва да се осъществи само въз основа на
6
сключен договор за достъп, а не по реда на неоснователното обогатяване.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е демонтирал трафомашината,
поставена от ЕТ, както и, че същата е била собственост на ЕТ. По иска с
пр.осн. чл.55 от ЗЗД твърди, че са предвидени само 2 хипотези-чл.29, ал.4 и
ал.5 от Правила за търговия с електрическа енергия, при които не се дължат
цени за достъп и пренос на ел.енергия /производители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на ЕРП и за ел.енергия,
консумирана от ПАВЕЦ/, в които хипотези ищецът не попада, поради което и
дължи цена за пренос и достъп. Възразява, че договорът за цесия от
19.05.2019г. е нищожен поради липса на предмет, поради несъществуване на
прехвърленото вземане - ЕТ не е притежавал вземане на осн. чл.59 от ЗЗД
срещу ответника. Прави възражение за изтекла давност, която счита, че
приложима е тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, т.к.
ищецът основава исканията си на еднородни и ежемесечни претенции.
Допуснато е изменение по искане на ищцовата страна в размера на иска с
пр.осн. чл.59 от ЗЗД по реда на чл.214 от ГПК с влязло в сила определение
№519/09.02.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№3203/20г. по описа на ВОС,
гр.о./след обжалване отказ на първоначалния първоинстанционен съд,
разглеждащ делото/, а именно от 47 000лв. на 63 183, 25лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
пр. осн. чл.59 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.
Със становище от 21.02.1992г. „Електроснабдяване-Варна“ е уведомило Т.
АТ. Ф., че е съгласно да електрозахрани около 30 абонати, вилни имоти в
м.“Траката“, ул.“11-та“, като това стане от новоизграден мачтов трафопост с
машина 100 ква и се вземе захранване от нов ЖР стълб, разположен по оста
на ЕП 20 кв. „Траката“/или от съществуващ ЖР на същия ЕП/.От таблото НН
да се развият кабелни клонове НН като по преценка се изнесе мощност с
касети. Петното на трафопоста и кабелните линии да се съгласуват с
„Подземен кадастър“ при община Варна, а готовите проекти да се съгласуват
с „Електроснабдяване-Варна“. Всички разходи по проектиране и
7
строителство да бъдат за сметка на Т. АТ. Ф..
При съвкупния анализ на изслушаните СТЕ от 27.01.2020г., допълнителна
СТЕ от 14.05.2020г./кредитирани в тези им част от настоящата инстанция/,
обясненията на в.л. в о.с.з. на 04.02.2020г. и 19.05.2020г., както и СТЕ от
22.02.2022г., изслушана пред настоящата инстанция, както и от представените
по делото фактури, строителни протоколи, протоколи за изпитание на кабели,
протоколи за измерване на заземителни инсталации, протоколи за завършване
и заплащане на натурални видове за СМР за обект мачтов трафопост,
количествено-стойностни сметки, работни проекти за обект мачтов
трансформатор и подобект „кабелно захранване“, декларации за съгласие от
собственици на два недвижими имота за поставянето в тях на мачтов
трансформатор и ЖР стълб/всички от 1992г./ се установява, че от ЕТ „Алдо-
ЖВ-Т.Ф.“/тогава ЕФ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“/ е било възложено и финансирано
изграждането на мачтов трафопост/МТП/, присъединен към извод
„Балкантурист“ между ВЗ/възлова станция/ „Стадиона“ и ВЗ „Дружба“ в
точка на 510м. от отклонението за ВС „Евксиноград“.Кабелната линия СрН,
свързваща извод „Балкантурист“/ВЛ СрН 20 kV/ с МТП, е с дължина
въздушно от 19м., проводникът е със сечение на жилото 50 кв.мм, тип АС50,
захранването на МТП е извършено чрез 3хАС50 с обща дължина на
проводника 57м.Кабелната линия НН/започваща от табло НН, монтирано в
основата на МТП/, изградена с проводник тип САВТУ 3х70кв.мм+25 кв.мм, е
с дължина 235м., като в първата си част до първия стълб НН е монтирана
подземно и от нея е захранено електромерно табло /ЕТМ/, а след това е
монтирана въздушно.Разположението на съоръженията е посочено на
блоковата схема, приложение към втората от посочените СТЕ.Вложените
материали са: трансформатор 20/0, 4 kV; 100 kA-1бр., кабел тип АС 50-57м.,
кабел тип САВТУ 3х70кв.мм+25 кв.мм-235м., заземителна шина, ЖР стълб
СРС ЪВ60961-1бр., кутия РКЗ-1бр., секционен разделител, стойки за
предпазители и предпазители, разпределително табло с шест извода, ограда с
мрежа.
Със заповед №27/13.08.1992г. на директора на „Електроснабдяване“-Варна
е наредено да се включи под напрежение обектът: МТП 20 kV и нов ЕП 20
kV, ТМ 180 kVА, ЕП 20 kV АС 50 кв.мм, дължина 57м. за захранване на част
от вилна зона „Траката“, приет от приемателна комисия на 12.08.1992г., който
новозахранен обект ще бъде с наименование МТП 1646 - м.“Ваялар-Траката“,
8
собственост на ЕФ „Алдо ЖВ Т.Ф.“, без да се зачислява към даден подрайон
на „Електроснабдяване“-Варна, т.к. съоръжението е чуждо.
Неоснователни са възраженията на ответника, че предвид изграждането
през 1992г., т.е. при действието на ЗЕ /обн.1976г., отм.1999г./, на процесните
ел.съоръжения, ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ не е могла да придобие собственост
върху тях с оглед разпоредбите на чл.2 и чл.8 от ЗЕ /отм./
Безспорно същите имат статут на енергиен обект по см. на §1, т.23 от ДР
на ЗЕ и съставляват част от електроразпределителната мрежа по см. на §1,
т.22 от ДР на ЗЕ. Поради тези характеристики по отношение на тях е
приложима регламентацията, съдържаща се в специалния закон - ЗЕ,
съответно действащите преди него и уреждащи аналогичната материя
нормативни актове. Съгласно чл.2, ал.1 от Закон за
електростопанството/обн.1975г., отм.1999г./, електрическите централи за
производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за
пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, но
според ал.2 - кооперативни и други обществени организации с разрешение на
Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия. В чл.8, ал.1 и ал.2 от този
закон са диференцирани ел.централи, уредби и мрежи като такива за общо
ползване и такива с вътрешно-ведомствено предназначение - електрическите
уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа
енергия и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната
система.За първите е посочено, че се изграждат и поддържат от Асоциация
"Енергетика", а за вторите - от самите потребители, или действащият към
датата на изграждане на процесните ел.съоръжения закон допуска в
хипотезите на чл.8, ал.2 от ЗЕ/отм./, когато съответните електрическите
уредби, мрежи и вътрешни инсталации и необходимите съоръжения за
свързването им с електроенергийната система са за задоволяване на
енергийните нужди на конкретен потребител, а не за общо ползване, то те да
бъдат изграждани от него и да бъдат негова собственост. Затова и с
изменението от 2001г. на последващия ЗЕЕЕ/обн.1999г., отм.2004г./ в §67 от
ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ е предвидено енергийните обекти, представляващи
елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към
момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на
9
енергийните предприятия/защото само те са лицензианти/, но са собственост
на потребители или на физически или юридически лица, същите да се
изкупуват по взаимно договорени цени от енергийните предприятия.
Аналогична е разпоредбата и в последващия закон, уреждащ материята - §4
от ПЗР на ЗЕ. Предвид тази разпоредба и между ЕТ „Алдо-ЖВ Т.Ф.“/като
собственик, според посоченото, на отклонение за мачтов трафопост и
трафомашина с мощност 100 KWA/ и „Електроразпределение-
Варна“ЕАД/праводател на ответника, като ползвател/ е била сключена
спогодба на 07.01.2004г.Със същата собственикът е дал съгласие на
ползвателя за ползването на горепосочените съоръжения, а той се е съгласил
да ги поддържа в изправност за собствена сметка/вкл. да отстранява аварии/.
Страните са се съгласили и, че ползвателят ще постави собствена
трафомашина 400 KWA, както и, че присъединяването на абонати, извън
дадения от собственика списък, ще става с изрично негово писмено съгласие.
Съгласили са се още и, че ЕРП-Варна ще изкупи припадащата се част от
съоръжението в законоустановените срокове по §4 от ЗЕ. Няма спор между
страните, че подобно изкупуване не е последвало, но са представени
доказателства, че при последвало присъединяване от „Електроразпределение-
Север“ АД на клиенти към електроразпределителната мрежа чрез процесния
МТП, вкл. към 2018г., е посочвано, че обектът се захранва от МТП №1646
м.“Траката“, собственост на ЕТ „Алдо-ЖВ Т.Ф.“, въз основа на дадено от
собственика съгласие в декларация с нотариално заверен подпис.
Приема се в съдебната практика - напр. решение №179/18.05.2011г. по т.д.
№13/ 10г., ВКС, ІІ т.о., решение №6/02.02.2015г. по т.д.№184/14г., ВКС, ІІ
т.о., решение №291/27.02.2015г. по гр.д.№4016/14г., ВКС, І гр.о. и др., че при
ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице,
за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за
предоставяне на достъп по чл. 117, ал.8 от ЗЕ/предишна ал.7/ и без наличието
на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за
ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на
база приетата от КЕВР Методиката за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
10
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ. Установява се от изслушаните СТЕ и
обстоятелството, неспорно между страните, че към процесния МТП 1646
м.“Траката“ са присъединени общо 109 абоната/потребители на енергийни
услуги по см. на §1, т.41б от ДР на ЗЕ/.В представеното уведомление от
27.12.2019г., изготвено от ответника, е посочено и точното количеството
ел.енергия, консумирано от захранените от този МТП за периода 2014г.-
2019г. абонати.
Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетение не следва да
се дължи, тъй като по сила на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ/отм./ за него се е
породило сервитутно право. Съгласно чл.60-62 от ЗЕЕЕ/отм./ около
енергийните обекти се създава сервитутни зони. Сервитутното право
възниква за съществуващите към влизането в сила на този закон енергийни
обекти/какъвто е процесният/ - по силата на закона, а за новите - по силата на
закона с отреждането на терена. Представители на енергийните предприятия
и длъжностни лица могат да влизат и преминават през чужди имоти и да
извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти
или контрола върху тях, и собствениците на имотите, включени в
сервитутните зони или граничещи с тях, не могат да препятстват
упражняването на учредените сервитутни права. По силата на §26 от ПЗР на
ЗЕ възникналото по силата на ЗЕЕЕ/отм./ сервитутно право в полза на
енергийното предприятие около изградените и съществуващи преди 1999г.
енергийни обекти запазва действието си. Видно от цитираните разпоредби на
ЗЕЕЕ/отм./ и ЗЕ обаче породените сервитутни права нямат отношение към
ползването на чужд енергиен обект за целите на преобразуването и преноса
на електрическа енергия, съответно към правото на обезщетение при липса на
договор по чл.117, ал.8 от ЗЕ.
Следва да бъде посочено, че въведеният принцип на безвъзмездно
ползване от енергийните предприятия на сгради или части от сгради,
собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и
природен газ и обслужващи потребителите в сградата по чл.67, ал.3 от ЗЕ,
касае само монтирането на средства за измерване и други съоръжения,
свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и
11
не е идентично с предоставянето на достъп през собствени уредби и
съоръжения за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, като последното, според дадената
законодателна уредбата в чл.117, ал.8 от ЗЕ, не е безвъзмездно.
Пред първоинстанционния съд са изслушани две СТЕ, даващи заключение
какъв би бил размерът на обезщетението, определено по цитираната методика
на КЕВР, съответно СТЕ от 27.01.2020г. и СТЕ от 10.09.2020г. Съдът не
кредитира първата СТЕ в тази й част, защото при извършване на
изчисленията по посочената в методиката формула, конкретно за
компонентата от нея „стойност на ДМА“ е заложена като стойност пазарна
стойност понастоящем на процесните ел.съоръжения в случай, че същите
бяха новоизградени.Тъй като те са изградени 1992г., безспорно не биха могли
да имат посочената в тази СТЕ стойност, което съответно се отразява и на
последващите изчисления по посочената формула, според която е дадено
заключение за крайна стойност от 63 183, 25лв.Съдът не кредитира и
заключението на СТЕ от 10.09.2020г., защото по същото, в.л., след като е
установило, че няма данни ЕТ „Алдо-ЖВ Т.Ф.“ да е заприходил процесните
ел.съоръжения и съответно същите да се водят като ДМА на търговеца, то и
за тях не са начислявани амортизации, но т.к. са минали около 27 години от
изграждането им, то тяхната остатъчна стойност като ДМА би била равна на
нула, предвид което и цената за достъп също би била равна на нула.
Според разпоредбите на т.3.2 и 3.3 от Методика за определяне на цените
за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ,
залаганата като компонента в посочената в методиката формула стойност на
ДМА в уредби и/или съоръжения е балансовата им стойност от инвентарните
книги на юридическите лица, предоставящи достъп, към края на годината,
предхождаща прилагането на цената за предоставен достъп, а в случай, че
лицата,
предоставящи достъп не разполагат с информация за балансовата стойност на
ДМА, то за стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност.
Пазарната стойност на ДМА се прилага и в случаите, в които собственикът на
уредби и/или съоръжения, чрез които се предоставя достъп, е физическо лице.
12
Действителната пазарна стойност на процесните ел.съоръжения,
съобразена с годината на тяхното изграждане - 1992г., точният вид и
количество на вложените в изграждането от ЕТ материали според
представената по делото документация и натрупаното
изхабяване/амортизации/ в периода от 1992г. до началото на процесния
период - 19.05.2014г. и до края на този период - 19.05.2019г., е посочена в
СТЕ от 22.02.2022г., изслушана пред настоящата инстанция, кредитирана от
съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните.С така
установената действителна пазарна стойност на изградените от ЕТ
ел.съоръжения /вкл. поставената от нея трафомашина с мощност от 100 кWА,
която впоследствие е подменена от ответника с такава с мощност от 400
кWА, но без да върне първоначалната на собственика/ и за процесния период
и при използване на формулата, предвидена в горепосочената методика
размерът на цената за достъп, който в случая следва да бъде и размер на
обезщетението, възлиза на 28 062, 64лв.
С договор за цесия от 19.05.2019г., сключен между ЕТ „Алдо-ЖВ Т.Ф.“
като цедент и Г.Н.Ф. като цесионер ЕТ е прехвърлил на Г.Фурнаджиев
вземането, което счита, че има към „Електроразпределение Север“АД в
размер на 47 000лв., включващо обезщетение за ползването в периода
19.05.2014г.-19.05.2019г. на изградени кабелни линии СрН/57м./ и НН/435м./,
1 бр. стомано-решетъчен стълб-част от линията СрН с площадка и
съоръжения и 1 бр. стомано-решетъчен стълб-част от линията НН и
трафомашина/.За цесията „Електроразпределение Север“АД е уведомено от
цедента чрез телепоща на 13.06.2019г.Доколкото вземането на ЕТ за
обезщетение за периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. възлиза на 28 062, 64лв.,
вземане в такъв размер и съдът приема, че е придобил цесионерът
Г.Фурнаджиев.
От ответника е заявено своевременно /с депозирания в срока по чл.131 от
ГПК отговор на исковата молба/ възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията по двата предявени иска. Няма въведени
оплаквания във въззивната му жалба по повод това възражение касателно
иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, но доколкото нормите, уреждащи погасителната
давност, са императивни, въззивният съд е длъжен да ги приложи. Твърди се,
че давността е тази, предвидена в чл.111, б.“в“ от ЗЗД, т.к. се касае за
еднородни, ежемесечни претенции. Вземанията по чл.59 от ЗЗД не
13
съставляват периодични плащания по см. на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради
което се погасяват с общата 5 годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Цедираното
вземане е за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г.Погасителната давност
тече от ползването без основание на съоръженията, защото от този момент
настъпва неоснователното разместване на блага. Исковата молба е подадена
на 03.07.2019г., т.е. за периода 19.05.2014г. до 02.07.2014г., вкл.
погасителната давност е изтекла.За този период/1 месец и 12 дни/
обезщетението /изчислено според посочената от СТЕ стойност за 2014г. за 1
месец и съответно за 1 ден от общо 30 дни в месеца/ възлиза на 652,
94лв.Искът се явява основателен за сумата от 27 409, 70лв.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта му, с която искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД е уважен за разликата над
27 409, 70лв. до 47 000лв. и вместо него постановено друго, с което искът в
тази част бъде отхвърлен.В останалите му части по иска с пр.осн. чл.59 от
ЗЗД решението следва да бъде потвърдено.
По иска с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че за периода 19.05.2014г.-19.05.2019г., независимо,
че не е собственик на съоръженията и не ги е поддържал, ответникът
ежемесечно е начислявал към сметките на ищеца такси за достъп до средно и
ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение.Тези такси не е следвало
да бъдат събирани от ищеца, защото ответникът не е собственик на
горепосочените присъединителни съоръжения, а СТИ, измерващ
потреблението за клиентски №11000342290 и абонатни №№ ********** и
********** е монтиран след трансформатора, т.е. от страната на ниско
напрежение, което не е мястото за мерене, определено съгласно ПИКЕЕ.
Обобщено цената на ел.енергията на регулирания енергиен пазар се
формира от два компонента: цена за снабдяване с ел. енергия и цена за
разпределяне на ел. енергия. Вторият компонент има два елемента: цена за
достъп, т.е. за управление на електроразпределителната мрежа, формирана на
база предоставена/заявена от клиента мощност/, която не зависи от
консумацията на ел. енергия и цена за пренос на ел. енергия, която е дължима
за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната
мрежа, двете съставляващи вид „мрежови услуги“ съгласно дефиницията в
14
§1, т.8/предходна т.7/ от ДР на ПТЕЕ.Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от
ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ/т.е.
ПИКЕЕ/ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.Съгласно константната съдебна практика, начиная от решение
№227/11.02.2013г. по т.д.№1054/11г., ВКС, II т.о., дължимостта на цените за
достъп и пренос, заплащани от потребителя, съгласно измереното количество
на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в
законоустановените за това места или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия, като правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на
същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не
може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.
Къде следва да бъде границата на собственост между електрическите
съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента на
електрическа енергия се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване-чл.28 от Наредба №6/24.02.2014г., обн.ДВ,
бр.31/14г., което съответно е от значение за това къде следва да бъде мястото
на измерване.Конкретните правила са развити в чл.29 и сл. от цитираната
наредба. От изслушаната по делото СТЕ от 14.05.2020г. се установява, че
едната точка на присъединяване към разпределителната мрежа на изградените
от ЕТ съоръжения е границата на изградената от ЕТ линия СрН 20 kV и това е
мястото, където е направена връзката с ЖРС, от който е отклонението до
новоизградения ЖРС. Другата точка е границата на мерене на ниво НН, която
се намира в клемите на СТИ, монтирани на електрическите табла. Мястото на
присъединяване на абонатни №№ ********** и ********** е мястото, където
са монтирани електромерите, измерващи потребената енергия в тези
обекти.Съдебната практика, основана на решение №227/11.02.2013г. по т.д.
№1054/11г., ВКС, II т.о., касае правата на лица, които, бидейки собственици
на части от електроразпределителната мрежа от вида на присъединени към
мрежата кабелни електропроводи СрН, свързани с понижаващи
15
трансформатори и получавайки достъп и пренос именно чрез тези си
собствени ел.съоръжения са заплащали мрежови услуги на доставчика,
въпреки, че са използвали собствената си мрежа. В настоящия случай
Г.Фурнаджиев не е бил собственик за периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. на
части от електроразпределителната мрежа от вида на присъединени към
мрежата кабелни електропроводи СрН, свързани с понижаващи
трансформатори.Те са били собственост на ЕТ „Алдо-ЖВ Т.Ф.“.Когато
операторът използва чужди съоръжения за целите на преобразуване и пренос
на ел. енергия до други клиенти, както в случая е използвал тези, собственост
на ЕТ, той дължи на съответния собственик обезщетение, ако не е сключил
предвидения в чл.117, ал.8 от ЗЕ договор.Горното обаче не означава, че тези
други крайни клиенти, които получават ел.енергия не дължат такса пренос и
достъп.Те не са собственици на части от електроразпределителната мрежа, а
след като операторът им е осигурил електроснабдяване, то те дължат
съответните компоненти на цената на електрическата енергия.
Наследодателят на настоящите ищци не е имал вземане по чл.55, ал.1, т.1 от
ЗЗД за платените за периода такси пренос и достъп НН и пренос СрН,
посочени като размери в ССЕ от 27.01.2020г., предвид което и искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението на ВОС в тази му
обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Съобразно приетата за основателна част от настоящата инстанция от
исковите претенции/до размера от 27 409, 70лв./, съответно неоснователна до
пълния размер от 64 995, 44лв. разноските, присъдени на ищците от ВОС,
следва да бъдат редуцирани до размера от 2 362, 65лв.Ответникът е сторил
общо разноски пред ВОС/след намалението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на
размера на претендираното адв.възнаграждение до минималния предвиден в
Наредба №1/04г. на ВАдвС размер с включен ДДС, за което не е имало молба
за изменение по реда на чл.248 от ГПК/ в размер на 3 375, 83лв.Съобразно
неоснователната част от исковите претенции, приета от настоящата
инстанция-37 585, 74лв. и пълния размер-64 995, 44лв. му се следват разноски
за първа инстанция в размер на 1 952, 18лв., от които са му присъдени 840,
54лв. или се следват още 1 111, 64лв.
По частната жалба.
С решението си от 01.06.2021г. първоинстанционният съд е осъдил
16
ищците да заплатят на осн. чл.77 от ГПК държавна такса в размер на 647,
37лв./дължимата такава по увеличението размера на иска с пр.осн. чл.59 от
ЗЗД от 47 000лв. на 63 183, 25лв., която не е била заплатена при допускане
изменението на иска/. С молба от 10.06.2021г., депозирана в срока за
обжалване на решението, т.е. и в срока по чл.248, ал1 от ГПК, ищците след
като са представили доказателства за заплащане на държавната такса в размер
на 647, 37лв. на 07.06.2021г., са поискали съдебното решение да бъде
изменено в частта за разноските, като на ищците се присъди и сумата от 647,
37лв.С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.
Определението е правилно. От една страна тези разноски не са били
сторени от страната до постановяване на съдебното решение. От друга те
касаят единствено приетата и от първоинстанционния съд за неоснователна и
отхвърлена част от иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД/разликата над 47 000лв. до 63
183, 25лв./.За неоснователната част от исковата претенция на ищците не се
следват разноски. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че е
следва при изчисленията на техните разноски ВОС да спазва пропорцията
съобразно 47 000/основателна част/ и 63 183, 25/пълен размер/, доколкото
цялата претенция/общо по двата иска/ е в размер на 64 995, 44лв.Като
правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски, сторени пред настоящата инстанция.
Ищците 359, 91лв.-д.т., 529лв. възнаграждения за в.л. и 2 400лв.
адв.възнаграждение, заплатено по Б. път. Разноски за д.т. не им се следват
предвид неоснователността на тяхната въззивна жалба. От останалите
разноски-общо 2 929лв. съразмерно им се следват 1 235, 21лв. Ответникът
претендира разноски в размер на 940лв. за д.т., 3 612лв. адв.възнаграждение
по неговата жалба и по отговора на жалбата на другата страна и 240лв.
възнаграждение по частната жалба. Възражение за прекомерност не е
направено. Общо разноските са в размер на 4 792лв./разноските по частната
жалба се присъждат съобразно крайния изход по исковите претенции/, от
които съразмерно на неоснователната част от исковите претенции се следва
сумата от 2 771, 13лв.Общо на ответника за първа и въззивна инстанция се
следват 3 882, 77лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
17
ОТМЕНЯ решение №997/01.06.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по
описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ „Електроразпределение Север“
АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници
на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., сумата, представляваща
разликата над 27 409, 70лв. до 47 000лв., представляваща обезщетение за
ползване на изградената кабелната линия НН /43,5м./, ведно с издигнат 1 бр.
стоманено-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената
кабелната линия СрН /57 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен
стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на
собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от
19.05.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание
за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/
„Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф.
и АЛБ. Г. Ф. сумата, представляваща разликата над 2 362, 65лв. до 4 051,
26лв., разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. АТ. Ф., ЕГН **********, В. Г. Ф., ЕГН
********** и АЛБ. Г. Ф., ЕГН **********, като наследници на починалия в
хода на производството ищец Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г.,
иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, в частта му за осъждане на ответника
„Електроразпределение Север“АД, ЕИК *********, да заплати сумата,
представляваща разликата над 27 409, 70лв. до 47 000лв., представляваща
обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН, ведно с
издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за
изградената кабелната линия СрН, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-
решетъчен стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на
трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., които
ответното дружество ползва без договорно основание за целите на преноса на
електрическа енергия до други потребители.
ПОТВЪРЖДАВА решение №997/01.06.2021г., постановено по гр.д.
№453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/
„Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф.
и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на
29.02.2020г., сумата от 27 409, 70лв., представляваща обезщетение за
18
ползване на изградената кабелната линия НН /43,5м./, ведно с издигнат 1 бр.
стоманено-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената
кабелната линия СрН /57 м./, ведно е издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен
стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на
собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от
03.07.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание
за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/
„Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф.
и АЛБ. Г. Ф. сумата от 2 362, 65 лв., разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска; 3/ е отхвърлен
предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф.,
б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против „Електроразпределение
Север“АД иск в частта му за сумата над 47 000лв. до 63 183, 25лв.,
представляваща обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН
/43, 5 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб с площадка и
съоръжения, за изградената кабелната линия СрН /57 м./, ведно с издигнат 1
бр. стоманено-решетъчен стълб, неоснователното лишаване от възможността
за ползване на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за
периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва
без основание за целите на преноса на електрическа енергия до други
потребители; 4/ е отхвърлен предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф.,
като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против
„Електроразпределение Север“АД иск за сумата в размер на 1 812, 19лв.,
представляващи платени за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., без
основание/при начална липса на основание/ такси „пренос ниско напрежение“
и такси „достъп средно/ниско напрежение“; 5/ Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф.
са осъдени да заплатят на „Електроразпределение Север“АД сумата в размер
на 840, 54 лв., разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2393/07.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 453/21г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, ЕИК *********, да заплати
на Т. АТ. Ф., ЕГН **********, В. Г. Ф., ЕГН ********** и АЛБ. Г. Ф., ЕГН
********** сумата от 1 235, 21лв., представляваща съдебно-деловодни
19
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. АТ. Ф., ЕГН **********, В. Г. Ф., ЕГН ********** и АЛБ.
Г. Ф., ЕГН ********** да заплатят на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, сумата от 3 882, 77лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд само в частта му по иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.В частта му по
иска с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД решението не подлежи на обжалване на
осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20