РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Сандански, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101104 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. В. К. с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.“Х.С.“, №*, вх.*, чрез пълномощника си адвокат Г. Г. от САК,
срещу Г. И. Ц., с ЕГН-********** и В. И. Ц., с ЕГН-**********, и двамата от с.П.,
ул.“П.м.“, № **, община С., област Б., с която са предявени искове с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС във вр. с чл.93 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС.
Към настоящото дело е присъединено за общо разглеждане и решаване гр.д.
№1108/2023г. по описа на Районен съд-Сандански, образувано по искова молба на Е. В. К.
срещу Г. И. Ц. и В. И. Ц., с която са предявени искове, с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС
във вр. с чл.93 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС.
Твърди се в исковите молби, че ответниците са съпрузи и собственици, на основание
замяна, материализирана в нотариален акт № 5, т.І, рег.№***, д.№* от 2017г. на нотариус
Е.Д., вписана в регистъра на НК под № ***, на ½ ид.ч. от самостоятелен обект с
идентификатор ********* по КККР на гр.С., със застроена площ от 80кв.м., с
административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, с предназначение на обекта-за обществено
хранене, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж-няма,
под обекта-няма, над обекта-********.1.2. Твърди се, че ищецът е собственик на останалата
½ ид.ч. от описания обект, на основание дарение и покупко-продажба, материализирани
съответно в нотариален акт № 188, т.І, рег. №1973, д.№*** от 2020г. и нотариален акт № 189,
т.І, рег.№1975, д.№***/2020г., и двата на нотариус Р.Б., вписана в регистъра на НК под №
***. Твърди се, че обектът е търговски и работи непрекъснато като заведение-ресторант
повече от 20 години и че същият е отдаден под наем от ответниците на ТД“С.“ с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.С., пл.“Г.“, № **, ап.**, с управител
Л.И., при наемна цена от 600лв. на месец за целия обект. Твърди се, че уговорената наемна
цена е значително занижена в сравнение със средния пазарен наем на имота, който възлиза
1
на 1600лв. на месец. Твърди се, че само ответниците ползват имота и само те получават
приходите от наема. Твърди се, че ищецът няма ключ и достъп до търговския обект, тъй като
праводателката му не му е предоставила ключ, защото и тя не е била допускана до
собствеността си и е била лишена от ползване. Твърди се, че с нотариална покана рег.№ 740,
т.1, № 60 от 24.06.2021г. на нотариус С.П., получена от ответниците на 02.07.2021г., ищецът
е поискал заплащане на обезщетение за ползата от която е лишен, както и затваряне на
заведението и преустановяване на търговската дейност. Твърди се, че въпреки отправената
покана ищецът не е поучил никакво плащане от ответниците и продължава да бъде лишен от
достъп до имота. По изложените съображения ищецът иска да бъдат осъдени ответниците да
му заплатят сумата от 3600лева, съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствения
имот наемна цена за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г. по договор за наем от
23.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й
изплащане; сумата от 6000лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот, за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г., която сума съставлява
разликата между уговорената от ответниците наемна цена по договор за наем от 23.04.2021г.
и средната пазарна цена, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до
окончателното й изплащане; сумата от 3600лева, съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от
съсобствения имот наемна цена за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. по договор за наем
от 23.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й
изплащане и сумата от 6000лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г., която сума съставлява
разликата между уговорената от ответниците наемна цена по договор за наем от 23.04.2021г.
и средната пазарна цена, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до
окончателното й изплащане. В подкрепа на исковете си ищецът представя писмени
доказателства и сочи гласни такива.
Ответниците са депозирали отговори на исковите молби, в който оспорват исковете
като неоснователни. На първо място ответниците оспорват правото на собственост на ищеца
върху процесния имот, като твърдят, че правата му се основават на нищожни договори, тъй
като са сключени с цел да се заобиколи закона-чл.33, ал.1 от ЗС. Във връзка с направеното
възражение за нищожност на договорите твърдят, че страните с цел да заобиколят
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, задължаваща съсобственик в обща вещ, в случай на
продажба на своята част от същата, да предложи първо на другите съсобственици-
ответниците по делото, да я закупят, са сключили дарение на малка идеална част от
поземления имот-1/36 ид.ч., ведно с 1/12 от процесния имот и надпартерния етаж, веднага
след което- на същата дата, още преди нотариалния акт да бъде вписан, и при същия
нотариус, са сключили договор за продажба на останалите идеални части-5/36 от поземления
имот и 5/12 от процесния имот и надпартерния етаж. Твърдят, че за да заобиколят закона
А.Я. и ищеца са сключили първо привиден договор за дарение /без намерение за даряване/
на малка идеална част/, при който не съществува задължение да се предложи първо на
собственика, след което е сключен и договора за продажба, каквато е действителната воля на
страните-да се сключи покупко-продажба, заобикаляйки по този начин разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗС. Ответниците оспорват и размера на иска, като твърдят, че платимият
месечен наем по договора за наем, сключен с трето лице, който договор за наем е новиран на
23.04.2021г. за срок от 10години, възлиза на 200лв. месечно, тъй като за сметка на 2/3 от
договорения наем са приспаднати всички подобрения в имота, възлизащи на общата сума от
90035лв., направени изцяло и само от наемателя с оглед превръщането му във
функциониращ ресторант, като след изтичане срока всички подобрения остават в полза на
собствениците на имота, а ако договора се прекрати и се възпрепятства ползването на имота
от наемателя за срока на наемния договор, то същият ще претендира от собствениците както
размера на направените подобрения в имота, така и неустойка в размер на по 500лв. за всеки
от месеците до края на срока на договора за наем. Твърди се, че уговорената наемна цена от
600лв. месечно е съобразена с пазарните условия в период на действието на
противоепидемичните мерки на ковид-кризата. Ответниците заявяват, че са готови да
платят ½ от получавания от тях наем в размер на 200лв. след изпълнение на задължението
2
на ищеца по чл.127, ал.4 от ГПК. Твърдят, че в нотариалната покана също не е посочен
начин на плащане, поради което е налице забава на кредитора, поради неоказване на
необходимото съдействие за изпълнение от длъжника, което е и причината до момента
ответниците да не изплащат дължимата се част от получавания наем. В подкрепа на
становището си ответниците представят писмено доказателство.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза и е прието заключение на
вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ответниците по делото са съпрузи от 14.12.1986г. Същите на 16.01.2017г. са придобили
от Л.Б.И., чрез замяна на недвижими имоти, правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр.С., ½ ид.ч. от самостоятелен обект
в сграда с предназначение за обществено хранене с идентификатор *********, със застроена
площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, ет.0, и ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с предназначение-жилище, апартамент с идентификатор
********.1.2, със същата застроена площ и в същата сграда (нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 5, т.І, рег.№109, д.№ * от 2017г. по описа на нотариус Е.Д., вписана в
регистъра на НК под № ***). На 30.06.2020г. ищецът е бил надарен от А.А.Я. с 1/36 ид.ч. от
същия поземлен имот, както и с 1/12 ид.ч. от същите самостоятелни обекти в сграда
(нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т.І, рег.№1973, д.№*** от 2020г. по
описа на нотариус Р.Б., вписана в регистъра на НК под № ***.). Същият ден и при същия
нотариус А.Я. е продала на ищеца 5/12 ид.ч. от поземления имот и двата самостоятелни
обекта в сградата, построена в него (нотариален акт № 189, т.І, рег.№1975, д.№***/2020г. по
описа на нотариус Р.Б.).
А.Я. не е имала достъп до имота, с който се е разпоредила, нито ключ от него, поради
което не е предала такъв и на ищеца по делото (свидетелските показания). Последният няма
достъп до процесния имот, тъй като обектът е работещ ресторант, отдаден под наем на
трето лице (свидетелските показания).
На 23.04.2021г. между ответника Г. И. Ц., в качеството на наемодател, и ТД„С.“ с
управител Л.И., в качеството на наемател, е сключен нотариално заверен договор за наем на
ресторант, находящ се на приземен етаж от сграда с идентификатор *********. Срокът на
договора е 10 години, а уговорената наемна цена е в размер на 600лв. месечно, от която
наемателят следва да заплаща 200лв., поради приспадане на трайните инвестиции и
подобрения направени от него в наетия имот преди сключване на този договор. По делото е
приложена количествено-стойностна сметка за извършени подобрения от строителни и
ремонтно-монтажни работи за обект-преустройство на сутеренен етаж на жилищна сграда в
снек-бар, находящ се в поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр.С., с
административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, на стойност 90035лв.
С нотариална покана рег.№ 740, т.1, № 60 от 24.06.2021г. по описа на нотариус С.П. с
рег.№ *** на НК, връчена на 02.07.2021г., ищецът и неговата праводателка са поканили
ответниците по делото да им заплатят обезщетение за лишаване от ползване на
собствеността си, както и за затваряне на отдадения под наем съсобствен обект и спиране на
търговската дейност в него, поради необходимостта от извършване на ремонт на сградата, в
която се намира.
Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза е, че
средната пазарна наемна цена на процесния имот за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г. е
в размер общо на 14673лв., а за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. е в размер общо на
16460лв., поради което вещото лице заключава, че размерът на обезщетението за ползите, от
които ищецът е лишен за собствената си ½ ид.ч. от процесния обект за визираните периоди
е съответно 7350лв. и 8230лева.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
3
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че страните по делото са съсобственици на недвижим имот, който е отдаден под наем от
ответниците на трето лице при наемна цена значително занижена в сравнение със средния
пазарен наем на имота, както и че само ответниците получават приходите от наема.
Направеното от пълномощника на ответниците възражение в писмената защита, че
исковете по чл.31, ал.2 от ЗС не са предявени за разликата между уговорената наемна цена и
средната пазарна наемна цена е неоснователно, тъй като изрично в исковите молби ищецът е
заявил, че претендира „разликата“ от 300 лева до 800лева на месец или общо сумата
„500х12=6000лв.“, като е изложил обстоятелства за уговорения наем и за средния пазарен
наем на имота. На база на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане
съдът е изготвил доклад по делото, като по отношение на исковете за заплащане на сумите
от по 6000лева е докладвал, че сумите съставляват „разликата между уговорената от
ответниците наемна цена по договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена“, срещу
който доклад пълномощникът на ответниците не е възразил.
По основателността на предявените искове:
Установи се от представените нотариални актове, че страните са съсобственици при
равни права-по ½ ид.ч., на процесния имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
предназначение за обществено хранене с идентификатор *********, със застроена площ от
80кв.м., с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, ет.*.
Възражението на ответниците, че правата на ищеца се основават на нищожни
договори, тъй като са сключени с цел да се заобиколи закона-чл.33, ал.1 от ЗС е
неоснователно по следните съображения: Заобикаляне на закона е налице, когато законът
установява забрана за постигане с определена сделка или поредица от сделки на даден
правен резултат. При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е
спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона
резултат-страните съзнават, че преследват неправомерна цел и за да я постигнат си служат
със сделка или поредица от сделки, които сами по себе си не са забранени. В настоящия
казус се твърди, че дарението на идеална част от процесния имот и последващата продажба
на другата част от процесния имот са сключени с цел да се заобиколи разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗС, задължаваща съсобственик в обща вещ, в случай на продажба на своята част от
същата, да предложи първо на другите съсобствениц, да я закупят. Установи се, че ищецът е
бил надарен от А.А.Я. с 1/36 ид.ч. от поземлен имот и с 1/12 ид.ч. от самостоятелни обекти в
сграда, както и че същия ден и при същия нотариус ищецът е закупил от А.А.Я. остатъка от
част от съсобствен имот (5/12 ид.ч. от поземления имот и двата самостоятелни обекта в
сградата, построена в него). Съгласно тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на
дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална
част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33,
ал.1 от ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Освен това, твърдението
на ответниците, че за да заобиколят закона А.Я. и ищеца са сключили първо привиден
договор за дарение /без намерение за даряване/ на малка идеална част/, след което е сключен
и договора за продажба, каквато е действителната воля на страните-да се сключи покупко-
продажба, не бе скрепено с доказателства. Фактът, че двете сделки (дарение и продажба) са
извършени в един и същи ден и една след друга, сам по себе си (без наличие на други
доказателства) не е достатъчен да обоснове симулативност на първата сделка. Касае се за
две отделни сделки, по които уговорките между страните са различни и намеренията на
договарящите се са отразени в съставените нотариални актове.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че
процесният имот е отдаден от ответника под наем на трето лице. От представения от ищеца
договор за наем, който договор не е оспорен от ответника, се установи, че уговорената по
договора наемна цена е в размер на 600лв. месечно, както и че страните по договора за наем
са се споразумели от дължимия наем да се приспаднат трайните инвестиции направени от
4
наемателя в наетия имот преди сключването на договора, като вместо уговорената наемна
цена от 600лв. месечно наемателят да заплаща 200лв. месечно.
При възмездно отдаване за ползване на съсобствен имот от само един от
съсобствениците, другият съсобственик разполага с две възможности-да предяви иск по
чл.30, ал.3 от ЗС и по чл.31, ал.2 от ЗС. В настоящия случай ищецът е предявил и двата иска.
В мотивите на тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. на ВКС по т.д.№7/2012г., ОСГК,
са дадени разяснения относно различието между исковете по чл.30, ал.3 от ЗС и чл.31, ал.2
от ЗС и тяхното приложно поле.
По отношение на исковете с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС :
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.93 от ЗС, всеки един от съсобствениците има
право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. За получаване
на частта си от тези плодове не е необходимо писмено поискване от съсобственика (така
мотивите на цитираното тълкувателно решение). Не се спори между страните, че
ответниците не са заплащали на ищеца суми от получавания от тях наем.
Установи се, че получаваният от ответниците наем е в размер на 200лева месечно (това
е дължимата по договора за наем сума поради приспадане на част от уговорената наемна
цена /в размер на 400лв./ за извършените от наемателя подобрения в наетия имот).
Следователно, това е реално получаваната от ответниците месечна сума като наемна цена,
поради което именно тази сума съставлява получен от ответниците граждански плод от
съсобствената вещ и от тази сума ищецът има право да получи съответната на дела му част
(1/2), а именно сумата от 100лв.месечно. За периодите от 02.10.2021г. до 02.10.2022г. и от
03.10.2022г. до 03.10.2023г. дължимата на ищеца от ответниците сума, съставляваща
припадащата му се част от наемна цена от съсобствения имот, е в размер на 1200лева за
всеки един от периодите, поради което до тези размери следва да се уважат предявените по
чл.30, ал.3 от ЗС искове, а в останалата им част (до претендираните суми от по 3600лева)
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Възражението на ответниците, че ищецът е в забава, тъй като не им е оказал
необходимото съдействие за изпълнение, защото в нотариалната покана не е посочен начин
на плащане и в исковата молба не е посочена банкова сметка на ищеца, е неоснователно по
следните съображения:
Съгласно чл.95 от ЗЗД, кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Следователно, за да се освободи от
отговорност за своята забава в хипотезата на чл.95 от ЗЗД, длъжникът следва да установи, че
точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от определено съдействие от
страна на кредитора, което не му е било оказано или изпълнението не е било прието от
кредитора. Изпълнението на парични задължения не е обусловено от съдействие на
кредитора-паричните задължения са носими и се изпълняват по местожителството на
кредитора (както в нотариалната покана, така и в исковата молба е посочено
местоживеенето на кредитора). При паричните задължения кредиторът изпада в забава само,
ако откаже получаването им (което не се твърди в настоящия случай). Освен това, не е
абсолютно необходимо изпълнението да се извърши чрез превод по банкова сметка,
разкрита от кредитора. Ако длъжникът не желае да занесе лично дължимите парични суми
на кредитора по местожителството му, то той може да изпълни и по други начини- напр. по
разкрита от него банкова сметка на името на кредитора (арг. от чл.97, ал.1, изр.2 от ЗЗД) или
чрез пощенски запис. Следва да се отбележи за прецизност, че ако един кредитор е в забава,
то длъжникът се освобождава от отговорност за своята забава (тоест длъжникът не би
дължал лихва или неустойка за своята забава от момента, в който кредиторът също е
изпаднал в забава), но не и от изпълнение на задължението си.
По отношение на исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС:
Съгласно мотивите на горепосоченото тълкувателно решение, обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС може да се претендира по изключение в случаите, когато ползващият имота съсобственик
5
е сключил договор за наем, но само за разликата между уговорената наемна цена в договора
за наем и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. Такова изключение е именно,
когато е налице възмездно отдаване за ползване на съсобствен имот от само един от
съсобствениците, притежаващ ½ ид.ч., тъй като другият съсобственик не е страна по
договора за наем, поради което същият не може да му бъде противопоставен.
За да се уважи иска по чл.31, ал.2 от ЗС е необходимо ищецът да е отправил до
ответниците писмено искане/покана/ и то да е получено от тях. Установи се, че с нотариална
покана рег.№ 740, т.1, № 60 от 24.06.2021г. по описа на нотариус С.П. с рег.№ 197 на НК,
връчена на 02.07.2021г., ищецът е поканил ответниците по делото да му заплатят
обезщетение за лишаване от ползване на собствеността си, както и за затваряне на
отдадения под наем съсобствен обект и спиране на търговската дейност в него, поради
необходимостта от извършване на ремонт на сградата, в която се намира. Веднъж отправено,
писменото искане се разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
Установи се също, че процесният имот и след получаване на поканата продължава да
се ползва от ответниците-чрез техния наемател, поради което те дължат на ищеца
обезщетение за ползата, която е пропуснал да реализира за претендираните периоди в размер
на разликата между уговорената наемна цена в договора за наем и средната пазарна цена.
Установи се от заключението на вещото лице, че за периода от 02.10.2021г. до
02.10.2022г. средният пазарен наем за 1/2 ид.ч. от процесния имот възлиза на 7350 лева.
Установи се, че реализираната от ответниците полза в този период възлиза на 2400 лева
(уговорената от тях за плащане наемна цена е в размер на 200лв. месечно, поради което
реално получените доходи от ответниците в този период са в размер на 2400лв.), като
припадащата се на ищеца част е в размер на 1200 лева. Следователно, пропуснатата полза е
по-голяма от реализираната при управлението на общия имот от ответниците, като
разликата между уговорената за плащане наемна цена в договора за наем и средната пазарна
цена за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г. възлиза на 6150лева. Ищецът не е направил
изменение на иска по правилата на ГПК, поради което за този период искът следва да се
уважи в претендирания размер от 6000лева.
Установи се от заключението на вещото лице, че за периода от 03.10.2022г. до
03.10.2023г. средният пазарен наем за 1/2 ид.ч. от процесния имот възлиза на 8230лева.
Установи се, че реализираната от ответниците полза в този период възлиза на 2400 лева, като
припадащата се на ищеца част е в размер на 1200 лева. Следователно, пропуснатата полза е
по-голяма от реализираната при управлението на общия имот от ответниците, като
разликата между уговорената за плащане наемна цена в договора за наем и средната пазарна
цена за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. възлиза на 7030лева. Ищецът не е направил
изменение на иска по правилата на ГПК, поради което за този период искът следва да се
уважи в претендирания размер от 6000лева.
Върху уважените суми по предявените искове ответниците дължат законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковете-03.10.2023г. до окончателното им изплащане.
Направеното от пълномощника на ответниците възражение в писмената защита, че
„липсва средна пазарна цена“ за имота за периода м.03.2021г.-м.10.2021г. е ирелевантно, тъй
като е от значение средната пазарна цена за процесните периоди, а именно: от 02.10.2021г.
до 02.10.2022г. и от 03.10.2022г. до 03.10.2023г., за която средна пазарна цена е представено
и прието експертно заключение. Следва да се отбележи за прецизност, че изложеното от
вещото лице, че „предвид противоепидемичните мерки (ковид) към разглеждания период –
м.2021г.-10.2022г., голяма част от същите /търговските обекти/ са с променено
предназначение, поради което няма предлагане на подобни имоти за отдаване под наем“
представлява пояснение във връзка с един от използваните от него методи за определяне на
средната пазарна цена (метода на сравнителните продажби), но не изключва определянето
на такава.
Относно разноските:
6
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
заплатят на ищеца сумата от 3471 лева за направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
До приключване на устните състезания по делото ответниците не са направили искане
за присъждане на направените от тях разноски по делото, поради което съдът не присъжда
такива съразмерно с отхвърлената част от исковете. Направеното едва в писмената защита
искане за присъждане на разноски е недопустимо, тъй като претенцията за разноски може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция (тълкувателно решение по т.д.№6/2012г. на ОСГТК
на ВКС).
Водим от горното и на основание чл.30, ал.3 от ЗС във вр. с чл.93 от ЗС и чл.31, ал.2 от
ЗС, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Ц., с ЕГН-********** и В. И. Ц., с ЕГН-**********, и двамата от с.П.,
ул.“П.м.“, № **, община С., област Б., ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. В. К. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“Х.С.“, № *, вх.А, следните суми: сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лв.),
съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствен имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор с идентификатор ********* по КККР на гр.С., със застроена
площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, наемна цена за периода от
02.10.2021г. до 02.10.2022г. по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 6000 лева (шест хиляди
лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********* по КККР на гр.С., със застроена площ от 80кв.м.,
с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г.,
която сума съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по договор
за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със законната лихва, считано от
03.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лв.),
съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствен имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор с идентификатор ********* по КККР на гр.С., със застроена
площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, наемна цена за периода от
03.10.2022г. до 03.10.2023г. по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 6000 лева (шест хиляди
лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********* по КККР на гр.С., със застроена площ от 80кв.м.,
с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“, № *, за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г.,
която сума съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по договор
за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със законната лихва, считано от
03.10.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на заплащане на припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор *********
по КККР на гр.С., със застроена площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.С., ул.“Б.“,
№*, наемна цена по договор за наем от 23.04.2021г. за периода от 02.10.2021г. до
02.10.2022г. и за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. над уважените размери до
претендираните суми от по 3600лева.
ОСЪЖДА Г. И. Ц., с ЕГН-********** и В. И. Ц., с ЕГН-**********, и двамата от с.П.,
ул.“П.м.“, №**, община С., област Б., ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. В. К. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“Х.С.“, № *, вх.А, сумата от 3471 лева (три хиляди четиристотин седемдесет
и един лв.) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
7
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8