РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Търговско дело №
20231700900045 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от
„Многопрофилна болница за активно лечение-Радомир“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. „Райко Д.“
№ 50, чрез адв. Д., срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
блок Бенч Марк Бизнес център, искове с правно основание чл.439, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение на сумата 59 571,65 лева - главница,
сумата 4415,71 лева - лихва за забава за периода 19.12.2008 г. до 04.02.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 23.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
1279,75 лева - държавна такса, и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за които на 13.05.2010 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 285/2010 г. по описа на РРС и е образувано изп.д. № 344/2023 г. по
описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС - Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 285/2010 г. по описа на РРС в полза на
ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 534/2011 г. на ЧСИ
Е.Д., с район на действие ОС-Перник, прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
1
т. 8 ГПК, с отбелязване на последно валидно изпълнително действие
26.05.2011 г. Твърди, че по молба на взискателя въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 344/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
по което е изпратено съобщение за доброволно изпълнение до ищеца в
качеството на длъжник. Счита, че не дължи принудително изпълнение на
вземанията, тъй като вземанията са погасени по давност, поради което моли
за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати
сторените разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Електрохолд продажби“ ЕАД,
чрез юрисконсулт Л. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Сочи, че погасителната давност за
вземанията, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение е 5-годишна по смисъла на чл. 117, ал. 2 ГПК и е
прекъсвана с предприеманите от кредитора изпълнителни действия. В тази
връзка излага, че по негово искане са образувани изп.д. № 404/2010 г. на ЧСИ
Е.Д., изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ А.В.,
където е преобразувано в изп.д. № 534/2011 г., изп.д. № 344/2023 г. по описа
на ЧСИ С.Б., както и че е присъединен кредитор по изп.д. № 305/2010 г. по
описа на ЧСИ А.В.. Навежда доводи, че за изпълнителните дела, образувани
преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, намира приложение тълкуването, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което за времето от образуването на изпълнителното производство до
приемане на тълкувателния акт погасителната давност е спряла, както и че
ако е налице състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност
започва да тече от датата на изтичане на двугодишния срок. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното :
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че по
отношение на ищеца на 13.05.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 285/2010 г., по описа на РРС, въз основа на който е образувано изп.
д. № 534/2011 г. на ЧСИ Е.Д., с район на действие ОС-Перник, прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с отбелязване на последно валидно
изпълнително действие 26.05.2011 година и на 01.02.2023 година е било
2
образувано изп.д. № 344/2023 г., по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие
ОС - Перник.
Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане се явява
погасено по давност, поради факта, че спрямо задълженията, претендирани с
изпълнителния лист е изтекла петгодишната давност, през което време
взискателят е бездействал и не е предприел действия по принудително
събиране на дълга.
Видно от кориците на изисканите преписи от следните изпълнителни
дела – изп.д. № 404/2010 г. на ЧСИ Е.Д., изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ А.В., където е било преобразувано в изп.д.
№ 534/2011 г., както и препис от изп.д. № 305/2010 г. на ЧСИ А.В..
По посочените от ответника „Електрохолд продажби“ ЕАД
изпълнителни дела, по които твърди, че се е присъединил като взискател
(присъединен кредитор по изп.д. № 305/2010 г., по описа на ЧСИ А.В.) не се
установява идентитет по основание и размер на сумите по процесното
изпълнение, чието погасяване поради изтекла петгодишна давност се
претендира, поради което настоящият съдебен състав приема, че се явяват
ирелевантни към предмета на доказване по настоящия казус и са неотносими
за прекъсване на давността по изп.дело № 534/2011 г., на ЧСИ Е.Д., с район
на действие ОС-Перник, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
отбелязване на последно валидно изпълнително действие от 26.05.2011
година и преобразувано в изп.дело № 344/2023 г., по описа на ЧСИ С.Б..
Освен това не се установи ответникът да се е присъединил като
взискател по второто изпълнително дело – 534/2011 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи :
По предявения срещу ответника иск, с правно основание чл.439, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника принудително изпълнение на сумата 59571,65 лева - главница,
сумата 4415,71 лева - лихва за забава за периода 19.12.2008 г. до 04.02.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 23.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
1279,75 лева - държавна такса, и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за които на 13.05.2010 година е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 285/2010 г. по описа на РРС и е образувано изп.д. № 344/2023 г.,
по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС- Перник, съдът намира
следното :
Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана
3
в определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на
ВКС и определение № 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на
ВКС, предявяването на отрицателен установителен иск за погасяването на
вземане, за което е издаден изпълнителен лист е допустимо, независимо дали
за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, какъвто безспорно е налице в настоящия
казус.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист
са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява и основателен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради което тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя
за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност,
който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В
разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението,
какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е било издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито
4
се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради
което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване
на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите
на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на
последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в
които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист
е погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар.
„перемпция“).
Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015 година по
тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
изрично законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б. "в" ЗЗД
относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в
5
т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на
правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл молбата на взискателя за извършване на
определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а
само предприемането на реално изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Налице е и друго становище в съдебната
практика, че самото искане на взискателя за предприемане на определено
изпълнително действие прекъсва погасителната давност, което обаче
настоящият съдебен състав не споделя, поради изложените по-горе
съображения.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
6
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудително
осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В настоящия казус съдът счита, че за периода от 26.05.2011 година до
01.02.2023 година, когато е било образувано изп.д.№ 344/2023 г., по описа на
ЧСИ С.Б. не са били извършвани същински изпълнителни действия,
които да прекъснат петгодишния давностен срок, поради което
настоящият съдебен състав приема, че вземането се явява погасено по
давност.
Ето защо съдът достига до извода, че ищеца не следва да дължи
изпълнение на процесните вземания, което мотивира настоящият съдебен
състав да уважи така предявения иск, като основателен.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, съгласно своевременно представен
списък по чл.80 от ГПК, сумата в общ размер на 16898,26 лева, от които:
6124,13 лева – платена държавна такса по сметка на ПОС и 10774,13 лева –
платено възнаграждение за един адвокат.
Съдът счита, че възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно, тъй като същото възлиза в размер на 10774,13 лева,
изчислено съгл.минималните размери по Наредба № 1 за МРАВ – чл.7, ал.2,
т.5 спрямо цената на иска – 153103,10 лева и напълно отговаря на
фактическата и правна сложност на казуса и на извършения обем от оказана
7
правна помощ и съдействие от ЕАдвД „С. Д.“ – ***, ЕИК ***,
представлявано от адвокат С. Д., за което са представени и доказателства за
регистрация по ДДС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.439, ал.1 във вр.чл.124, ал.1
от ГПК, че ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение-Радомир“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул.
„Райко Д.“ № 50 не дължи на ответника „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център принудително изпълнение,
като погасено по давност за: сумата 59 571,65 лева - главница, сумата
4415,71 лева - лихва за забава за периода 19.12.2008 г. до 04.02.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
23.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1279,75 лева -
държавна такса, и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско възнаграждение, за
които на 13.05.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 285/2010 г. по
описа на РРС и е образувано изп.д. № 344/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие ОС - Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Електрохолд продажби“ ЕАД да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Радомир“ ЕООД
общата сума от 16898,26 лева, съставляваща направени разноски по делото
пред Пернишки окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от съобщенията до страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8