№ 4242
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110153855 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж. П. Й. против „фирма”
АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 1324.16 лв., представляваща главница за периода 02.02.2010г.
до 04.01.2012г., както и сумата от 244.20 лв., представляваща лихва за периода 04.03.2010г.
до 04.11.2011г. и сумата от 81.37 лв. – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 2156/2012г. на СРС, 87 с-в. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
давността е била прекъсната със заведеното изпълнително дело, както и с извършването на
последващи изпълнителни действия.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 05.06.2012г., издаден по
ч. гр. д. № 2156/2012г. на СРС, 87 с-в срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № 1902/2012г. на ЧСИ Х..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по ч. гр. д. №
2156/2012г. на СРС, 87 с-в, е издаден на 05.06.2012г.
С молба от 13.06.2012г. ответникът е отправил искане за образуване на
изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на
изпълнение.
На 25.06.2012г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца, както и
върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение.
На 01.12.2014г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот.
Възбраната е вписана на 25.03.2015г,. видно от направеното отбелязване.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело е перемирано и погасено по давност.
След датата на налагане на запора на 25.06.2012г. до датата на налагане на
възбраната на 01.12.2014г., са изтекли повече от 2 години, поради което прекратяване на
изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, с изтичане на 2 години от последното
изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което основателни са
твърденията на ищеца за настъпила перемпция.
Ето защо, съдът счита, че прекратяването на изпълнителното дело е нас-тъпило по
силата на закона на 25.06.2014г., с изтичане на 2 години от последното изпълнително
действие, което в случая е извършено на 25.06.2012г. /датата на налагане на запора върху
банковите сметки/ – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това е така, защото в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от последното
изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно значение относно
прекъсване на давността е обстоятелството, че постановлението за прекратяване на делото
пред ЧСИ е от 30.09.2021г., доколкото съгласно трайната съдебна практика постановлението
на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно действие, а не
конститутивно.
Настъпилата перемпция обаче не води автоматично до извод за изтекла погасителна
давност. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
2
в правната си сфера.
Действително съгласно най – новата съдебна практика, обективирана в решение №
37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., когато кредиторът направи искане за
предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок, дори и то да
бъде извършено след изтичане на давността. Давността се счита прекъсната от датата на
молбата за извършването му. Предприемането на изпълнителни действия след изтичане
срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на
молбата съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да
извърши поисканото изпълнително действие.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и
указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г.
и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на
търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от
ЗЗД.
Между наложената на 01.12.2014г. възбрана от ЧСИ върху собствен на ищеца
недвижим имот и датата на завеждане на настоящето дело на 16.09.2021г. обаче, са изтекли
повече от 3 години, поради което вземането е погасено по давност на 01.12.2017г. След
01.12.2014г. ответникът не е обективирал искане до ЧСИ за предприемане на каквито и да
било изпълнителни действия, нито такива са предприемани.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен спо-соб (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взис-кателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за съ-биране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назнача-ването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
об-разуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доб-роволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, из-вършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на екс-пертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълни-телни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значени-ето и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
3
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен из-пълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпъл-нително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
За изпълнителното дело не може да намери приложение ППВС № 3/1980г., вместо
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има
действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е
уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на
тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде
усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В
настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което съдът намира, че соченото
тълкувателно решение следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди
приемането му.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат уважени като осно-вателни и
доказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 405.98 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” АД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление (населено място), (улица), че Ж. П. Й., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (улица) не дължи на „фирма” АД, ЕИК (номер), по предявените
искове с правно основание чл. 439 ГПК сумата от 1324.16 лв., представляваща главница за
разходвана вода за периода 02.02.2010г. до 04.01.2012г., сумата от 244.20 лв.,
представляваща лихва за периода 04.03.2010г. до 04.11.2011г., както и сумата от 81.37 лв.,
представляваща съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
2156/2012г. на СРС, 87 с-в.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (населено
място), (улица), да заплати на Ж. П. Й., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (улица),
4
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 405.98 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5