РЕШЕНИЕ № 186
гр. В**, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в разпоредително заседание на осми март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АН** П**
Членове: 1. Св** С**
2. Д** В**
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 208 по описа за 2020., за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба от адвокат И* Г** А**, пълномощник на В.С.П.,
срещу решение №56/20.02.2020г. по
гр.дело №575/2020г. на В** районен
съд, с което е осъден да заплати на О.К.Ц. сумата от 1500 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с
прочетената на 28.12.2019г. декларация, с употребата на думите „безотговорен“,
„нагъл" „арогантен" и „некомпетентен“.
Подържа, че
решението на ВРС е необосновано и
противоречащо на материалния закон .
Посочва във въззивната жалба, че характерът
на използваните в декларацията думи: “некомпетентно , безотговорно , арогантно
отношение и липса на съпричастност“, освен в светлината на публичните личности
следва да бъдат анализирани и преоценени съобразно обективни критерии, а не
просто като субективно възприятие. Излага се , че съдът следва да прецени
същите , като оценъчни съждения на политическа група в Общински съвет, която
чрез ответника, като говорител изразява своето мнение и недоволство от
дейността на общинската администрация. Не е казано директно на ищеца , че е
такъв, каквото е разбирането на ВРС, отразено в съдебното решение. Написаното в
декларацията не съдържа и в такава степен оскърбителни, унизителни и вулгарни
изрази, които обикновено биха могли да накърнят честта и достойноството на
ищеца. В декларацията се осъжда отношението на О.Ц. и В* Т* към гражданите на В*
при осъществяване на властническите си правомощия.
Поддържа се,
че от показанията на свидетелите М* и К* – общински съветници, подписали декларацията,е
установено, че посочените в отговора на исковата молба факти са причина за изразяване
на недоволството на гражданите и декларацията представлява политически акт и
изразява отношението на политическа група общински съветници към управлението
на Общината и не е насочена персонално към О.Ц..Декларацията е едно решение на
колективен орган/ политическа група „ Е* ЗА П*" в ОбС В*/ и не може
говорителят на тази група да е виновен. ГД“Единни за промяна“ е представлявано
от група общински съветници в Общински съвет гр.Видин, която се състои от 9
бр.членове. Процесната декларация е приета на събрание на гражданското движение
и общинските съветници е трябвало да я внесат в Общински съвет гр.В* на
заседанието на 28.12.2018 г. Поддържа се , че тя е подписана от всички членове
на сдружението, които са общински съветници,
приета е от колективен орган и е прочетена от ответника, като нейн говорител.
Не е обсъдено от ВРС в съдебното решение, че поводът за приемането на
декларацията, както било установено по делото от показанията на свидетелите и
писмените доказателства е забавянето на процедурите, отнасящи се до
изграждането на магистрала от В* до С*.
В жалбата се
прави позоваване на чл.44 от ЗМСМА относно правата и задълженията на кмета на
общината. Съгласно ал.1,т.1 ЗМСМА той ръководи цялата изпълнителна дейност на
общината, а това означава и ,че отговаря за тази дейност. Съгласно ал.1,т.13кметът
на общината възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни
изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени
устройствени планове при условията и по
реда на ЗУТ , както и организира изпълнението им. Това задължение на Кмета е
посочено и в чл.134,ал.1т.3 ЗУТ.
В неговото
изказване пред сесията на Общински съвет Видин, проведено на 31.01.2019г. на
което на стр.7 от представения протокол Ц.
заявява, че прочетените декларации НЕ ИЗРАЗЯВАТ КАТЕГОРИЧНА ПОЗИЦИЯ, а
представляват зададени „РИТОРИЧНИ ВЪПРОСИ". Той сам признава, че мнението
отразено в декларацията не представлява обида, а е риторичен въпрос.
Подържа се, че
когато се водят дебати от обществен интерес, се допускат критики в много
по-широки граници по отношение на държавни служители, управници, политици,
спрямо тяхната дейност и това, което реализират като политики. Това е залегнало
делото в „Лингенс срещу Австрия" от изхода на което става ясно, че
политиците и обществените личности се ползват с по-ниска степен на обществена
защита".
По това
дело ЕС по правата на човека отсъжда“ че
политикът съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова
дума и действие, както от журналистите , така и от цялото общество.
Следователно той трябва да проявява по –висока степен на толерантност. Когато
става дума за политици, съдът в Страсбург гледа дали изразеното мнение е
насочено самоцелно, за да се обиди и накърни авторитета и достойнството на
политика като личност.
В подобен
смисъл се е произнесъл и Конституционният съд в Решение №7 от 04.06.1996г. по
к.д. №1/1996г.; т. Ill.
Излага се във
въззивната жалба , че правилно ВРС е приел на стр.26 от решението , че
свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в члц.39,ал.2
КРБ/решение на ВКС по гр.д. № 5059 / 2008 г., но във всеки друг случай
разпространяването на свои или чужди съждения, стига те да почиват на
достоверни факти, е правомерно. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се в една или друга степен в
обществения живот, не поражда отговорност, ако не засягат достойнството на
личността8т.е. ако не осъществяват състава на престъплението „обида“.
С оглед на
гореизложеното се иска съда да ОТМЕНИ решението на ВРС, като
противоречащо на материалния закон и необосновано и постанови друго по същество
, с което да отхвърли предявените исковде.
Ответната по
жалба страна –О.К.Ц., чрез адв. Мария Петрова и адв.К.Н* оспорва въззивната
жалба, като посочва, че е неоснователна, постановеното решение на ВРС валидно,
доустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Посочва се, че съдебното решение
е съобразено с материалния закон. Не е
налице несъответствие между това, което
съдът е приел в своето решение и съществуващото материалноправно положение
между страните.
Правилно на
първо място съдът е издирил приложимия материален закон-чл.45 от ЗЗД. Правилно
съдът на следващо място е оценил кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и е уважил предявените от О.К.Ц. обективно
съединени искове.
Съдът е
обсъдил поотделно и в съвкупост събраните свидетелски показания, от които се
установява, че ищецът е възприел изложените в прочетената декларация епитети
като обидни, както и че е била налице видима промяна в емоционалното и
физическото състояние на О.Ц. непосредствено след чутото. Тези обстоятелства
безпротиворечиво се установяват от събраните свидетелски показания на И* Г* А*
и А* Н*, А* Г* и И* Ц* - възприели непосредствено реакциите на г-н О.Ц..
Правилни са
изводите на съда в този смисъл, че прочитането на декларацията от ответника (
въззивник в настоящото производство) е рефлектирало върху ищеца, като същият се
е почувствал обиден, ядосан, унизен, засегнат, както и че макар и за кратък
период е довело до здравословен проблем за О.Ц..
Крайният извод
на съда е, че от събраните и обсъдени по делото доказателства са налице всички
елементи на правопораждащия фактически състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
обидата, нанесена с думите „безотговорен“, „нагъл" „арогантен" и
„некомпетентен“.
В този смисъл правилно съдът е оценил, че в
процесната декларация, посочените думи, използвани в следното изречение: „ С
тази декларация осъждаве безотговорното им, нагло, арогантно отношение към
видинските граждани. Осъждаме войнстващата им некомпетентност и липсата на
съпричастност и желание да използват властта, която им е дадена от гражданите
за развитие на региона..“ О.Ц. е въприел тези епитети непосредствено, оценил ги
е като накърняващи неговата чест и достойнство, изцяло в разрез с личната си
самооценка на компетентен, отговорен , състрадателен, скромен човек.
Правото на
свободно изразяване на мнение не следва да се упражнява превратно и не е
изключение от повелята на чл.57 от КРБ, която забранява злоупотребата с права.
Видно от подбора на думи в декларацията, тя е целяла постигане на определено
емоционално въздействие както върху адресатите й, така и върху широката
публика. Налице е Вреда-ищецът е
претърпял вреди от неимуществен характер, изразяващи се в негативни емоции и
социален дискомфорт: притеснение за доброто си име и достойно, притеснение от
общественото мнение, от негативния облик и дискредитация.,както и Причинно-следствена връзка. Деянието-
прочитане на декларацията, съдържаща обиднике думи е извършено в присъствието
на г-н О.Ц., който непосредствено е възприел негативните думи по свой адрес,
субективно ги е оценил като обидни и в разрез с личната си самооценка на
честен, прям и достоен човек.
Не е
установено ответника да е положил дължимата на политически
ангажиран и опозиционно настроен човек грижа, за да изрази своята критика към
управлението, без да засяга правата на личността. С използването различни похвати
, като поуза в речта и повтаряне на думата, ответникът не е целял политически
дебат, а лично засягане на честта и достойнството на О.Ц. пред широка
аудитория.
Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Искът е с
правно основание чл.45 ЗЗД.
С решение №56/20.02.2020г. по гр.дело №575/2020г. на ВРС, с което е осъден В.С.П.
да заплати на О.К.Ц. сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на
28.12.2019г. декларация, с употребата на думите „безотговорен“, „нагъл" „арогантен"
и „некомпетентен“, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019
г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата,
като в останалата част на иска, включително и до пълният му размер
от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева същия е отхвърлен.
Предмет на въззивно обжалване е
решението в осъдителната част, което се установява от заявеното във въззивната
жалба, в обстоятелствената част, както и в петитума.
С оглед на
това е неоснователно твърдението на ответната по жалба страна за нередовност на
въззивната жалба.
Разгледана по
същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА поради следното : Между страните не се
спори относно факта, че на 28.12.2018 г., на редовно заседание на Общински
съвет - гр. В*, ответникът прочита декларация вх. № РД-01-10-398/28.12.2018 г.
, която е подписана, както от ответника, така и от още шест лица.
Съдържанието и
текста на цитираната декларация са възпроизведени изцяло в решението на
първоинстанционния съд.
Обстоятелството,
че декларацията е прочетена изцяло и във вида, в която е приложена и се съдържа
в самото решение се установява от ангажирания протокол от заседание на ОС – В*
№ 12/28.12.2018 г.
Към делото е
приобщен и протокол № 1 от заседание на ОС – В**, проведено на 31.01.2019 г.,
където на стр. 7 е отразено изказване на Ц. по делото, в част от което е взето
отношение във връзка с прочетените от ответника и свид. К* декларации, което
дословно е следното:“ Г-да общински съветници от „Единни за промяна, Вие
излязохте с две декларации на предишното заседание, в които си задавахте
риторични въпроси. Уважаеми общински съветници от „Единни за промяна“,
декларацията е документ, акт, който изразява категорична позиция, а не задаване
на риторични въпроси, за да се избегне отговорност в последствие от
търсене на правата на този, който е засегнат. Така, че аз ще ви повторя вашия
риторичен въпрос, насочен точно към вас. Кой е лъжецът и къде е истината? В
случая този един месец намерихте ли отговор на въпроса?“.
Първоинстанционният
съд е изяснил обстойно делото от фактическа страна, но е стигнал до
погрешни правни изводи в съдебния си
акт.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД,
следва да се установи осъществяването на съставомерно, виновно
противоправно деяние, в резултат на което са причинени неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и деянието.
Отговорността за непозволено увреждане
по чл. 45 се поражда при наличието на деликт и причинна връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Затова на първо място следва да
бъде установен деликта.
Трайно установените критерии в
практиката на съдилищата за това, кога с публикуваните думи и изрази се
накърнява сферата на личността, сочат на отсъствие на противоправно
поведение. Мнения, оценки, коментари, дори когато са негативни или пораждат
недоверие, не се определят като обида, защото
представляват израз на публично изразено мнение по смисъла,
а оценъчните съждения не се проверяват относно тяхната вярност.
Недоверието, съмнението, несъгласието
с определена теза, критиката и недоволството, които са в основата на нечие
лично мнение, не увреждат личната чест и достойнство по смисъла на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
В Декларацията, политическа група „ Е* ЗА П*" в ОбС В*
чрез прочетено от ответника П. са
използвани следните думи: “некомпетентно , безотговорно , арогантно отношение и
липса на съпричастност“. Никъде в Декларацията О.Ц. не е наречен, както се
твърди в исковата молба. Не е казано директно на ищеца , че е такъв, каквото е
разбирането на ВРС, отразено в съдебното решение. Написаното в декларацията не
съдържа и в такава степен оскърбителни, унизителни и вулгарни изрази, които
обикновено биха могли да накърнят честта и достойноството на ищеца.
В изказване на
бившия Кмет на Община В*-О.Ц., пред
сесията на Общински съвет В*, проведено на 31.01.2019г. на стр.7 от представения протокол той
заявява, че прочетените декларации НЕ ИЗРАЗЯВАТ КАТЕГОРИЧНА ПОЗИЦИЯ, а
представляват зададени „ РИТОРИЧНИ ВЪПРОСИ". Той сам признава, че мнението
отразено в декларацията не представлява обида, а е риторичен въпрос.
Написаното в
декларацията не съдържа ОСКЪРБИТЕЛНИ, УНИЗИТЕЛНИ И ВУЛГАРНИ ИЗРАЗИ, които биха
могли да накърнят честта и достойнството на ищеца.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е
публична личност- бивш кмет на Община Видин и общински координатор на ПП"
ГЕРБ" за В*.
Предвид
посоченото в доктрината за публичните личности на ЕСПЧ, ищецът трябва да приема
по-широки граници на критики срещу действията или бездействията на ръководената
от него администрация. В подобен смисъл се е произнесъл и Конституционният съд
в Решение №7 от 04.06.199бг. по к.д. №1/1996г.; т. Ill.
Характерът на
използваните думи в Декларацията, освен в светлината на публичните личности
следва да бъдат анализирани и преоценени съобразно обективни критерии, а не
просто като субективно възприятие. Съдът преценява същите, като оценъчни
съждения на политическа група в общински съвет, която чрез ответникът, като
говорител изразява своето мнение и недоволство от дейността на общинската
администрация или централната власт. Написаното в декларацията не съдържа и в
такава степен оскърбителни, унизителни и вулгарни изрази, които обикновено биха
могли да накърнят честта и достойноството на ищеца. В декларацията се осъжда
отношението на О.Ц. и В* Т* към гражданите на В* при осъществяване на
властническите си правомощия.
Доводите за
приемане на декларацията, които са причина за изразяване на недоволството на
гражданите и „ декларацията представлява политически акт и изразява отношението
политическа група общински съветници към управлението на Общината и не е
насочена персонално към О.Ц.". „ Задават се въпроси и се търсят отговори
от посочените лица, Кой е виновен за забавянето на процедурите". Целта е
да се поканят представители на местната и централната изпълнителни власти и
депутатите на среща с гражданите и да се дадат отговори на въпросите в
Декларацията.
Характерното
в настоящия случай е, че изявленията на ответника са били
направени на заседание на общинския съвет, с насоченост срещу
негативни явления в общинската администрация, към които ищецът е посочен
като съпричастен, в качеството му на кмет и по повод действията му по служба.
Изхождайки от положението на двамата (ищец и ответник) като
политически опоненти, съдът следва да разгледа казуса през призмата на
чл.10 от ЕКПЧ, съобразявайки доколко изнесеното в прочетената от ответника П.. декларация е израз на правото свободно да се изразява и
разпространява мнение, гарантирано в чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ (КРБ).
В този смисъл е решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96
г. на КС на РБ. Доколкото анализираният проблем е и предмет на регулиране с
чл.10 от ЕКПЧ, значение на приложимо право има и практика на ЕСПЧ като част от
общностното право на ЕС, чийто член е България.
Както е
посочено и в цитираното решение на КС по тълкуване на разпоредбите на чл.39, 40
и 41 от КРБ, с тях се “гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и
то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като
социален процес, независимо от съдържанието на мнението”, при многообразие на
средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко
демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида
или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и
възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче
не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а
КРБ в чл.39, ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и
залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички права да не се
допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който накърнява права или
законни интереси на други.. По отношение на клеветата, най-важният критерий за
преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено
значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4,
ал.2 и чл.32, ал.1, изр.2 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата
критика по отношение на политик, действащ в качеството на държавна или
обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите
на индивида. Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за
съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници
за защита репутацията на другите. Той е презюмирал, че приемайки една публична
роля, политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от
закрилата, предвидена в § 2 на чл.10 на Конвенцията. От друга страна,
разграничавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на свободата
на словото (свободата на изразяване на мнение), съдът отказва защита на
изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа,
които според него следва да се възприемат като “прекалени и следователно
недопустими”, потвърждавайки посочения по-горе принцип на пропорционалността –
във всеки отделен случай националните съдилища предвид обстоятелствата и в
техния контекст следва да се опитат да установят къде се намира балансът между
правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта
от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.
Така при отделните компоненти от огласената от ответника
декларация, от които ищецът се е почуствал обиден, ВРС не
е изяснил обекта на отправената в тях критика, която не може да се приеме като
разгласяване на позорни обстоятелства за ищеца или пък да е
насочена самоцелно към уронване на честта и достойнството му.
Не е
осъществен фактическият състав на непозволено увреждане, каквото е правното
основание на предявения иск.
Ищецът не е доказал положителните факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние - отправяне на посочен в исковата молба израз, вреди
/посочените в ИМ неимуществени вреди и от двете деяния/, пряка и непосредствена
причинна връзка между деянията и вредите, а също и размера на
претендираните обезщетения . При липсата
на който и да е от елементите на фактическия състав, съставът остава
незавършен, поради което не може да бъде реализирана гражданската отговорност.
По отношение
противоправното деяние /действие или бездействие/.
Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие / срв. Решение на
ВКС, III г.о. по
гр.дело № 5059/2008 г./. Негативните оценки за определена личност, открояваща
се в една или друга степен в обществения
живот, не поражда отговорност, ако не засягат достойнството на личността8т.е.
ако не осъществяват състава на престъплението „обида“.
Доказателства
сочат, че Декларацията не е насочена срещу личността на кмета О.Ц., а
представлява оценка и е израз на възмущение на действията или бездействието му.
Не се доказаха и претърпени от
ищеца неимуществените вреди.
Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация.
Заседанието на
ОбС В*, когато е прочетена
декларацията е на 28.12.2018г. сутринта. След заседанието
ищецът е бил на работното си място, не е
посещавал личният си лекар и не е ползвал отпуск по болест. Такъв не е ползвал
и през следващите работни дни.
Липсва и
причинна връзка между прочетената декларация, която е срещу действията и
бездействията на местната и централната власт, а не срещу личността на ищеца и претендираните от него вреди.
За да е налице
обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството
на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и
цинични.
В тази връзка
обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението представлява
лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
В процесната декларация липсва персонализация
и лично адресиране на думите и изразите
, поради което не може да се възприеме, че тези думи са насочени към ищеца в
лично качество.
Използвани са
думи, съдържащи критични оценки и думи, които не може да се приеме, че са
насочени категорично и пряко към ищеца и целящи да се уязви неговото
достойнство.
Възприемането
на факти, е строго индивидуално и освен от конкретната интерпретация и
контекст, възприятието зависи от емоционалната нагласа, ценностната система и в
крайна сметка от личното отношение на възприемащия към така оповестените в
публично пространство, факти.
Чувството на
ищеца, че с изречените от ответника в декларацията думи и твърдения, го
дискредитират и накърняват неговата чест, достойнство и авторитет в обществото,
представляват негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и
ценностна система. Тези чувства съществуват в неговото съзнание и са плод на
неговата субективна оценка. В случая, посочените по-горе думи, не могат да се
квалифицират като обидни изрази или клеветнически твърдения, които да
накърняват достойнството и доброто име на ищеца в обществото, поради което и в
този смисъл субективното усещане на тъжителя за обида и
клевета е ирелевантно.
Посочените в
исковата молба думи, възприети като обидни, не са персонализирани и
адресирани пряко към личността на ищеца, като в случая, включително и по косвен
път, не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че са употребени
спрямо ищеца, поради което следва да се приеме, че липсва нарушение
по чл. 39 ал. 1 КРБ.
С оглед горното, ВОС намира, че
следва да постанови съдебен акт, с който отмени като неправилно решение №56/20.02.2020г.
по гр.дело №575/2020г. на ВРС в
осъдителната част и вместо него постанови ново, с което отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението като необжалвано е
влязло в сила.
С оглед изхода
на делото въззивникът има право на разноски. С въззивната жалба са претендирани
такива, но не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред ВОС. О.К.Ц. следва да заплати направените от В.С.П. разноски
пред първата инстанция в размер на 1000 лв./ адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие и 300 лв. Д.т за въззивно обжалване.
Водим от
горното, ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№56/20.02.2020г. по гр.дело №575/2020г. на В** районен съд, в
частта с което е осъден В.С.П. да заплати на О.К.Ц. сумата от 1500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2019г. декларация, с употребата на думите
„безотговорен“, „нагъл" „арогантен" и „некомпетентен“, ведно
със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното изплащане на сумата,
ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.К.Ц. ЕГН ********** ПРОТИВ В.С.П. ИСК ЗА
СУМАТА 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева ,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2018
г. от него декларация.
ОСЪЖДА О.К.Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.П., сумата в размер от 1300/
хиляда /лв., представляваща разноски по производството пред двете инстанции.
В останалата
част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен
съд при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ