№ 55
гр. Разград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
Теодора М. Нейчева
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253300600007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадест и първа от НПК.
С присъда № 58/15.05.2024 г. постановена по НЧХД № 176/2022 г., на Районен съд -
Русе, подсъдимият Ц. Б. Ц. е признат за невинен в това, че на 07.07.2021 г. в град Русе, пред
следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура - Русе, в показания като свидетел, да е
разгласил позорно неистинско обстоятелство по отношение на П. П. П. – че тайно записва
своите събеседници и му е приписал престъпление против правосъдието – склоняване към
лъжесвидетелстване, и е ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК.
Със същата присъда П. П. П. е осъден да заплати на Ц. Б., сумата в размер на
500/петстотин/лева – за сторени деловодни разноски по делото.
Против посочената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител П. П. П.,
чрез неговия пълномощник адвокат Ст. С.. Релевират се оплаквания, че със събраните по
делото доказателства са доказани по несъмнен начин всички признаци на деянието, за което
е повдигнато в тъжбата обвинение, поради което се предявява искане въззивния съд да
отмени обжалваната присъда на Русенския районен съд.
В допълнително изложение към въззивната жалба, подадено от пълномощника на
частния тъжител – адвокат С., са релевирани и съображения за допуснати сериозни
нарушения, които водели до незаконосъобразност на присъдата, като в този аспект е
посочено, че нарушенията се състоят най - вече в интерпретацията на събраните по делото
гласни доказателства. Направено е същото искане за отмяна на присъдата. С въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят П. П. П. се явява лично и
заедно с процесуалния си представител адвокат С. С. от АК - Пловдив със становище, че
поддържат жалбата и допълнително изложение към въззивната жалба. Адвокат С.
1
предявява искане да бъде осъден подсъдимия Ц. Ц. да му заплати адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата, както и
пътни разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя П. П., адвокат С. пледира,
че мотивите на районния съд за да постанови своя съдебен акт, са неясни и противоречиви,
както и, че предявеното в тъжбата обвинение срещу подсъдимия е доказано от обективна и
субективна страна от всички събрани по делото доказателства. За субективната страна
нямало съмнение, че подсъдимият е действал с умисъл, защото го е заявил осъзнато, без
някой да го кара, и доброволно. Изразява становище, че не приема релевираните от
защитата на подсъдимия доводи. Пледира за отмяна на обжалваната присъда като
незаконосъобразна и неправилна.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимият Ц. Б. Ц., се явява
лично и заедно със защитника си адвокат Е. Т. от АК- Русе. Защитникът на подсъдимия
моли да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и правилна присъдата на Русенския
районен съд . Счита, че районният съд е изложил подробни мотиви в атакувания съдебен
акт, с оглед на които правилно е приел, че предявеното в тъжбата обвинение срещу
подсъдимия и за двете деяния не е доказано от субективна и обективна страна, по смисъла
на чл. 147 НК в хипотезата на приписване на престъпление или на разпространяване на
позорящи факти, и поради което подсъдимият правилно е оправдан. Допълва и, че изводите
на районния съд, както и изложените мотиви, напълно се подкрепят от събрания
доказателствен материал по делото. Заявява също, че …“ Пред скоба бих казал, че аз
адмирирам опитите на гражданите в тази страна да търсят правата си, но не в случаите,
когато търсят свои права по някакъв странен и понятен единствено на тях начин…“.
Релевира подробни доводи относно това, че по повод приписаното престъпление, което е
против правосъдието дали прокуратурата е образувала досъдебно производство или е
отказала да образува такова в настоящото производство не би могло да се даде отговори и да
се развиват съображения, те биха били предмет на друго производство. Единственият
мотивът на неговия подзащитен да процедира така е само да си потърси документите, които
преди много години при извършената предварителна проверка от Икономическа полиция е
предал за нуждите на разследването. Целта на посещението му при двете свидетелки не е
била да оклевети и очерни частния тъжител и в крайна сметка РС-Русе в мотивите си е
изложил съображения защо водещият разследването е провел разпита по този начин,
задавайки точно такива въпроси. Изразява също и становище - дали прокуратурата е имала в
последствие намерение да повдигне обвинения примерно по чл. 293 от НК, това не е
предмет на настоящото производство. На плоскостта както на европейската практика, така
на националното ни законодателство и практика ,съдът в Русе е направил законосъобразни
изводи досежно несъстоятелността на обвиненията, предмет на частната тъжба, липсата на
признаци от обективна страна, както такива от субективна страна на състава на
престъплението клевета. Адвокат Т. прави и искане да им бъдат присъдени направените от
подсъдимия разноски.
Упражнявайки правото си на защита подсъдимият Ц. Ц. счита, че не е извършил
престъпление. Заявява, че вече е дал обяснения и няма какво да добави. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Упражнявайки правомощията си по чл.314 и чл.327 НПК и във връзка с образуваното
въззивно производство, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази
следното:
За да постанови своя съдебен акт, Русенският районен съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият е реабилитиран. Завършил е средно образование. Семеен е.
2
Пенсионер е.
Частният тъжител живее в гр.Русе и се занимава със строителство на сгради. Към
2007г. П. строи жилищна сграда в централната част на гр.Русе.
На неустановена по делото дата покрай строежа минава Ц. и се интересува дали има
свободни жилища за продан. Среща се с частния тъжител и се договарят Ц. да закупи
жилище. Двамата подписват договор и Ц. заплаща цялата уговорена сума за жилището.По-
късно във връзка с допълнителни искания за заплащане на суми отношенията между тях
започват да се изострят.Ц. коментира и с други собственици от които разбира,че срещу
тъжителя има образувано наказателно производство точно за получените от купувачите
пари.При една от срещите от съсед разбира,че са го викали в ОДМВР Русе да го разпитват.
При тази среща това лице предупреждава Ц. да внимава какво говори пред П.,защото той
записва разговорите.
По-късно на неустановена по делото дата през 2014г. Ц. е призован на разпит в
сградата на ОДМВР Русе където предава оригиналите от платежните документи за
закупеното жилище и по-късно е разпитван и от разследващ полицай - свид.Б..
На неустановена дата в началото на м.юли 2021г. тъжителят се среща с Ц. в
довършващата сграда. Преди разговора тъжителят оставя чантата си извън помещението,в
което разговаря с Ц.. Това поведение изостря вниманието на Ц. и го кара да мисли,че П. иска
разговорът да е таен.При този разговор П. дава на Ц. да разбере,че ще има дело и ще бъде
разпитван от съдия и че има адвокат,с когото е добре да се срещне за да се уточни какво ще
го разпитват. Този разговор Ц. възприема като опит да му се въздейства и категорично
отказва.След разговора Ц. се сеща ,че оригиналите от документите му са по това дело по
което П. твърди,че ще бъде разпитван и решава да се срещне с разследващата и да си иска
оригиналите. Успява да открие свид.Н. и двамата се срещат във Втори РУ Русе където тя
работи към този момент.При този разговор Ц. споделя,че от П. е разбрал,че има ще има дело
и е искал от него да се срещне с адвоката му да се разберат какво да говори и иска да си
вземе оригиналите документи от това дело. Казаното за предложението на П. привлича
вниманието на свид.Н., тъй като тя знае,че П. е обвиняем по делото и тя се свързва с
наблюдаващия прокурор и следователя на който е възложено делото - свид.С..
Свид.С. възприема чутото от свид.Н. като опит да се манипулират доказателствата по
делото и призовава Ц. по телефон в качеството на свидетел.На 07.07.2021г. Ц. е разпитан в
качеството си на свидетел точно по въпроси за разговора му с П.. При този разпит в
качеството си на свидетел Ц. заявява „...в края на м.юни 2021г. при мен идва П. П..Беше с
една чанта през рамо и явно в нея имаше записващо устройство. Смятам така,тъй като
той друг път е записвал разговори между хората.Каза ми,че иска да ме заведе при
адвоката си за да
ме „подучи“ какво да кажа по делото “ Тези негови показания са обективирани в протокол
за разпит на свидетел,който е приложен по досъдебното производство образувано срещи П. -
№25/2019г. по описа на ОСлО при ОП Русе.При едно от многобройните предявявания на
материалите по образуваното срещу П. досъдебно производство ДП №25/2019г.
обективирано в протокол от 30.07.2021г. частният тъжител се запознава с протокола за
разпит на Ц. от 07.07.2021г. и на 28.01.2022г. - два дни преди изтичане на шестмесечния срок
по пощата подава настоящата тъжба.
Към м.март 2024г. досъдебното производство образувано срещу П. все още се намира
във досъдебна фаза .
Описаната по - горе фактическа обстановка се възприема изцяло и от настоящия
въззивен съдебен състав. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят
промяна в същата, нито противоречиви, така щото да се налага тяхното отделно описание,
респективно обсъждане.
3
Относно доказателствата, въз основа на които е приета за установена описаната по -
горе фактическа обстановка, настоящият въззивен съд, така както е приел и районния съд,
намира, че се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. и С.,
както и от писмените доказателства - свидетелство за съдимост,протоколи от досъдебно
производство №25/2019г. по описа на ОСлО в т.ч. и протокол за разпит на свидетел от
07.07.2021г.
При установяване на фактите, районният съд правилно е ценил показанията на
подсъдимия, тъй като същите са последователни в изложението си, логични и се подкрепят
от показанията на свид. Н. и С., както и писмените доказателства - протокол за разпит на
свидетел от 07.07.2021г.
Правилно са ценени от Русенския районен съд и останалите доказателствени средства,
както следва: От писменото доказателство приемо-предавателен протокол се установява, че
първият разпит на Ц. по досъдебното производство е бил през 2015г., а оригиналите от
документите си е предал още при предварителните беседи в Сектор ИП. До момента,в който
е потърсил свид.Н. той не е бил ангажиран с наказателното производство водено срещу П. и
съответно не е знаел,че предстои съдебно производство по което следва да бъде разпитван.
В тази връзка и в контекста на елементарната житейска логика е приетото от съда твърдение
на подсъдимия,че П. е провел среща с Ц. при която предмет на обсъждане е било
предстоящото съдебно производство по делото.Този извод се затвърждава и от писменото
доказателство - протокол за предявяване на разследване от 30.07.2021г. На последната
страница от този протокол частният тъжител е изразил субективните си възприятия относно
събраните уличаващи го доказателства и едното от тях по негово лично твърдение изразено
в протокола за предявяване е ПКО издаден на името на подсъдимия. При това изявление,
житейски логично звучи твърдението на подсъдимия, че П. се е насочил за провеждане на
разговор по предстоящото съдебно производство точно към Ц., който извод се споделя
изцяло и от настоящия въззивен съдебен състав.
При установяване на фактите, районният съд е ценил и показанията на свидетелите Н. и
С.. И двете лично са възприели фактите от предмета на доказване. Тези факти те са
възприели в служебно качество, което ги прави незаинтересовани от изхода на делото.Освен
това показанията им са последователни и взаимно се подкрепят,както и от обясненията на
подсъдимия. Така направеният от районния съд извод се споделя напълно и от въззивния
съд.
Въззивният съд се солидализира изцяло и с следните изводи, направени от
първоинстанционния съд : Анализирайки всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, РРС е намерил, че съставомерните факти се установяват от следните
доказателствени средства:
Приложеното по делото свидетелство за съдимост дава основание да се направи
извода,че подсъдимият не е осъждан.
Обстоятелствата свързани с причината за запознанството му с частния тъжител и
това,че двамата са сключили договор за продажба на недвижим имот се установяват от
обясненията и писмените доказателства.
От писмените доказателства служебно изискани от Окръжна прокуратура Русе се
установяват следните факти: образуваното срещу частния тъжител наказателно
производство, фазата, в която се намира разследването, броя на предявяванията на
материалите по делото, исканията и възраженията, направени от обвиняемия по това дело и
тъжител по настоящото.
От същите се установява, че изявленията на Ц. са направени след като е бил призован
по телефон за разпит в качеството му на свидетел,а от изготвения при този разпит протокол
се установяват изявленията направени от подсъдимия пред следователя.
4
От правна страна, районният съд е приел следното :
Чрез показанията си дадени в качеството на свидетел по досъдебно производство № 285
по описа на Окръжна прокуратура Русе за 2015г. дадени на 07.07.2021г. пред следовател В.С.
в края на м.юни 2021г. при мен идва П. П..Беше с една чанта през рамо и явно в нея имаше
записващо устройство. Смятам така,тъй като той друг път е записвал разговори между
хората.Каза ми,че иска да ме заведе при адвоката си за да ме „подучи“ какво да кажа по
делото “„подсъдимият Ц. Ц. не еосъществил обективните признаци от състава на
престъплението клевета в нито една от двете форми, нито е разгласил позорно неистинско
обстоятелство по отношение на П., нито му е приписал престъпление.
От всички събрани по делото доказателства се установява,че в качеството си на
свидетел призован по предвиден в НПК ред, Ц. е отговорил на зададени му от следовател
въпроси. Отговорите му са обективирани в протокол за разпит на свидетел и съдържат точно
твърдените в тъжбата изрази, но по своята същност и вложения в тях смисъл те
възпроизвеждат възприети от подсъдимия факти и обстоятелства, за които той е разпитван в
качеството си на свидетел. Недопустимо е от правна страна, настоящият състав на съда пък
и всеки на който делото, по което Ц. е разпитван не е възложено за разглеждане да
преценява дали въпросите задавани от разследващия са съотносими към предмета на
доказване или са извън предмета на доказване. Такава недопустима намеса в преценката на
решаващия съд не може да доведе до извод,че част от показанията следва да се извадят от
съществото на изявлението и да се разглеждат не като свидетелски показания, а като
изявления изречени с цел да се урони честта и достойнството на другиго или пък да му се
припише престъпление. Освен това, може да се направи извод, че предявяването на тъжба
срещу свидетел от обвиняем за показанията на първия по висящо дело с предстоящо
съдебно следствие може да бъде разглеждано като влияние върху достоверността на
показанията му пред решаващия съд, който е единствения притежаващ възможността да
прави изводи относно предмета на доказване и достоверността на показанията на
свидетелите/конкретно този извод се споделя изцяло и от настоящия въззивен съдебен
състав/. В контекста на изложението, въззивният съд възприема извода на районния съд, че
посредством отговори на конкретни въпроси задавани от разследващ на свидетел може да се
осъществи единствено престъпление против правосъдието, каквито се преследват по общия
ред, а не чрез тъжба. Тези обстоятелства обаче могат да бъдат предмет на анализ едва след
приключване на наказателното производство по което са дадени показанията ,тъй като
съществува и хипотезата на чл.292 ал.1 т.2 от НК предвид фазата на наказателното
производство по което Ц. е разпитван в качеството си на свидетел.
Русенският районен съд е приел и следното :
Обстоятелството, че Районна прокуратура отказва да образува наказателно
производство за лъжесвидетелстване не води автоматично до извода,че действията предмет
на тъжбата следва да се квалифицират като извършено престъпление от частен характер.
Не се оспорва обстоятелството,че Ц. е изрекъл думите описани в тъжбата пред
следовател, разпитван от него като свидетел, отговарящ на конкретни въпроси.От
субективна страна намерението на Ц. е било чрез отговорите си да изложи възприети от него
факти и обстоятелства,а не да унижи честта и достойнството на П. разгласявайки позорно
неистинско обстоятелство и приписвайки му престъпление. От обясненията на подсъдимия
и показанията на свид.Н. се установява,че подсъдимият я е потърсил не за да разкаже за
срещата си с частния тъжител,а за да си търси оригиналите от представените
документи.Срещата си с частния тъжител е използвал като повод да си търси документите и
като обяснение от къде е информиран и от кого че ще има дело.Думите му към Н. не са
предмет на обвинението.Развилите се след това действия са извън субективната воля на Ц..
Призован е в качеството си на свидетел и е отговарял на конкретно зададени въпроси и
целта му е била единствено да посочи истината,а не да създаде негативно впечатление у
5
околните относно личността на П..Липсата на субективна страна е самостоятелно основание
да се направи извода,че Ц. не е извършил престъпленията предмет на тъжбата.
Посредством думите ,,....явно в нея имаше записващо устройство. Смятам така,тъй
като той друг път е записвал разговори между хората.“ Ц. е посочил не факт,който може
да се разглежда като позорящ,а свое лично предположение и мнение.В това изявление не се
съдържат твърдения с конкретно съдържание за точно определено обстоятелство или
явление.Теорията и съдебната практика приемат, че позорно обстоятелство са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека,
като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно.
Поради липса на конкретика и предвид съдържанието си направеното от подсъдимия
изявление пред следователя не представлява клеветническо, тъй като не съдържа в себе си
нито изрично, нито смислено твърдения за извършени от тъжителя обществено укорими
действия. Напротив, подсъдимият е подчертал,че това е негова оценка на фактите и
предположение, като изрично е посочил, че това е предположение. Според практиката
изразена в Решение №79/2016г. по н.д.302/2016г. III н.о., безспорно положение в правната
доктрина и в съдебната практика е, че за да е налице клевета, осъществена посредством
разгласяване на позорно обстоятелство, не е достатъчно последното да е неистинско и да е
укоримо от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвиквайки еднозначна
отрицателна оценка на обществото. Необходимо е твърденията да носят информация за
точно определено обстоятелство или явление, т. е. съобщените от извършителя факти,
отнасящи се до оклеветения, да са обективни и конкретни. Думите на подсъдимия ...Смятам
така,тъй като той друг път е записвал разговори между хората... “ не съдържат в себе си
конкретика, а представляват съждение и умозаключение и лишено от конкретност
предположение. Трайната съдебна практика изразена в Решения № 80 от 09.03.1998 г. по н.
д. № 766/1997 г. , II н. о.; № 17 от 17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010 г., I н. о.; № 182 от
10.04.2012 г. по н. д. № 382/2012 г. , III н. о.; № 104 от 07.03.2013 г. по н. д. № 178/2013 г. ; №
272 от 28.08.2015 г. по н.д. № 596/2015 г., III н. о. и др.) налага извода, че за да е осъществен
престъпният състав по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК съответните инкриминирани изрази трябва
да съставляват твърдения,тъй като предмет на престъплението клевета са твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление,което от друга страна да са факти и обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия, които накърняват доброто му име в обществото.
Поради липсата на конкретика и изразено предположение, Русенският районен съд е
намерил, че посредством изричане на думите /извън обстоятелството, че са изречени в
качеството на свидетел по наказателно дело/...Смятам така,тъй като той друг път е
записвал разговори между хората.“ подсъдимият Ц. не е осъществил обективните и
субективни признаци от състава на престъплението клевета в първата му форма.
Приел е също, че отново разглеждано извън хипотезата за свидетелски показания, е
намерил, че посредством думите „....Каза ми,че иска да ме заведе при адвоката си за да ме
„подучи“ какво да кажа по делото “,Ц. не е осъществил обективните и субективни
признаци и на другата форма на престъплението клевета - приписване на престъпление.
В контекста на предходно изложеното, Русенският районен съд е приел, че на
конкретно зададен от следовател въпрос, при разпит в качеството си на свидетел, Ц. е
съобщил за нещо нередно, което му е направило негативно впечатление. Думите му не са
били насочени към създаване на негативно впечатление в обществото към личността на
частния тъжител, а следва да се разглеждат като съобщение към орган на власт за извършено
противоправно деяние без авторът им да прави оценка дали това е престъпление или друго
противоправно деяние. В настоящото съдебно производство не са събирани доказателства
6
дали въз основа на това изявление на Ц. има образувано наказателно производство,но
хипотетично такава възможност съществува.Съдържанието на думите на Ц. предмет на
тъжбата в тази и част представлява жалба, сигнал и не може да се разглежда като
клевета.Според константната практика на ЕСПЧ и ВКС на РБ твърдения, направени в жалби
или показания пред властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване" / на
клеветнически твърдения /, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават
жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите и то
независимо от обстоятелството ,че подобно твърдение може да се отрази негативно върху
авторитета на лицето по отношение на което са отправени /Решение №179/2017 по н.д.
№661/17 на ВКС първо отделение Решение № 194 от 28.11.2017 г. на ВКС по н. д. №
1061/2017 г., III н. о., НК. Правото на жалба и сигнал до компетентните държавни органи
представлява гарантирано от Конституцията право и подобно поведение не осъществява
обективните признаци на престъплението клевета чрез приписване на престъпление.
Предвид изложеното, Русенският районен съд е намерил, че приетото за установено
дава основание да се направи единствения и несъмнен извод, а именно - чрез показанията
си пред следовател от ОСлО При ОП Русе при разпит в качеството си на свидетел по
досъдебно производство 285/2015г. по описа на Окръжна прокуратура Русе изричайки
думите „...в края на м.юни 2021г. при мен идва П. П. .Беше с една чанта през рамо и явно в
нея имаше записващо устройство. Смятам така,тъй като той друг път е записвал
разговори между хората.Каза ми,че иска да ме заведе при адвоката си за да ме„подучи“
какво да кажа по делото “ подсъдимият Ц. Ц. не е осъществил обективните и субективните
признаци от състава на престъплението клевета.
С оглед на което районният съд е приел, че предвид липсата на обективни и
субективни признаци от състава на престъплението - клевета, то следва подсъдимият да
бъде признат за невинен по обвинението в тъжбата от 01.02.2022г. и да бъде оправдан по
това обвинение.
Описани по посочения по - горе начин, фактическите признаци на твърдяното от
частното обвинение деяние, че на 07.07.2021 г. в град Русе, подсъдимият Ц. Б. Ц. пред
следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура - Русе, в показания като свидетел/ „....Каза
ми,че иска да ме заведе при адвоката си за да ме „подучи“ какво да кажа по делото “/,
имайки предвид именно частния тъжител П. П. П., определят правното му квалифициране
като престъпление по чл. 293, ал.1 от НК.
В тази връзка следва да се подчертае от настоящия въззивен състав, че застъпвайки
становище относно това, че процесното деяние следва да се квалифицира като престъпление
по посочения текст от НК, не означава по същество изразяване и на становище за наличие на
основание за образуване на досъдебно производство за това деяние и привличане на
подсъдимия. А към наказателна отговорност за същото, което е изцяло в правомощията на
прокурора.
Първоинстанционният съд е следвало да прекрати съдебното производство в частта
относно това обвинение и да изпрати делото на съответния прокурор, тъй като е
недопустимо да се произнася по дело от частен характер по тези обстоятелства, които
навеждат изводи на извършено престъпление от общ характер, по което съдът може да се
произнесе само след внасяне на обвинителен акт от страна на прокуратурата.
Тъй като първостепенният съд не е сторил това, настоящата въззивна инстанция
възприе, че са налични основанията да упражни правомощието си по чл. 335, ал. 1 от НПК,
като отмени проверяваната присъда на районния съд в тази й част и изпрати материалите по
делото на съответната първоинстанционна прокуратура - Районна прокуратура - Русе за
осъществяване на правомощията й по проверка за извършено престъпление от общ характер
по чл. 293, ал.1 от НК.
7
Относно твърденията в жалбата за разгласяване на позорно обстоятелство, че частният
тъжител П. записвал тайно разговори, Русенският районен съд е приел, че тези твърдения за
извършено престъпление клевета се явяват несъставомерни. Този извод се споделя изцяло и
от настоящия въззивен съдебен състав, поради което и възприема изцяло изложените от
първоинстанционния съд в тази насока съображения, които са посочени подробни по - горе
в изложението и не е необходимо отново да бъдат преповтаряни. Ето защо в контекста на
изложението, въззивният съдебен състав намира, че
обжалваната присъда в ЧАСТТА, в която подсъдимият Ц. Б. Ц., с ЕГН **********, е
признат за невинен в това, че на 07.07.2021 г. в град Русе, пред следовател при ОСлО при
Окръжна прокуратура - Русе, в показания като свидетел да е разгласил позорно неистинско
обстоятелство по отношение на П. П. П. – че тайно записва своите събеседници и е оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, повдигнато с тъжба на
П. П. П. от 01.02.2021г., вх. № 2613, следва да бъде ПОТВЪРДЕНА.
Като взе предвид изложените съображения, въззивният съд намира за
НЕОСНОВАТЕЛНИ възраженията на повереника на частния тъжител, че мотивите на
районния съд, за да постанови своя съдебен акт, са неясни и противоречиви, че РРС е
допуснал нарушения, състоящи се най - вече в интерпретацията на събраните по делото
гласни доказателства, както и, че предявеното в тъжбата обвинение за това, че на
07.07.2021 г. в град Русе, подсъдимият Ц. Б. Ц., пред следовател при ОСлО при Окръжна
прокуратура - Русе, в показания като свидетел да е разгласил позорно неистинско
обстоятелство по отношение на П. П. П. – че тайно записва своите събеседници, е доказано
от субективна и обективна страна.
А, относно възраженията на повереника на частния тъжител, че изявленията на
подсъдимия са позорящи, които биха компрометирали частния тъжител като
университетски преподавател пред студентите и обществото, въззивният съд намира, че след
като и двете съдебни инстанции приемат, че предявеното в тъжбата от 01.02.2021г., вх. №
2613, обвинение за това, че на 07.07.2021 г. в град Русе, подсъдимият Ц. Б. Ц., пред
следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура - Русе, в показания като свидетел да е
разгласил позорно неистинско обстоятелство по отношение на П. П. П. – че тайно записва
своите събеседници, НЕ Е е доказано от субективна и обективна страна, то същите не
следва да бъдат обсъждани.
Въззивният съд намира, че в частта за разноските обжалваната присъда също следва
да бъде потвърдена. Това е така, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител, както е в настоящия случай. Налице са
доказателства за сторени от подсъдимия пред първоинстанционния съд, разноски за
заплатено в размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение за осъществена защита от
адв. Е. Т. . Тези разноски са присъдени с първоинстанционната присъда, поради което както
бе посочено по - горе, присъдата следва да бъде потвърдена и в тази част.
Относно искането на адвокат С. да бъде осъден подсъдимия Ц. Ц. да му заплати
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата,
както и пътни разноски, въззивният съд го намира за неоснователно, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предвид неоснователността на
жалбата на частния тъжител и неговия повереник, разноски не следва да бъдат
присъждани в тяхна полза.
Мотивиран от гореизложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ на основание чл.335, ал.1 от НПК присъда № 58/15.05.2024г., постановена
по НЧХД № 176/2022г. по описа на Районен съд – Русе, в ЧАСТТА, в която подсъдимият Ц.
Б. Ц., с ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 07.07.2021 г. в град Русе, пред
следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура - Русе, в показания като свидетел е
приписал на П. П. П. престъпление против правосъдието – склоняване към
лъжесвидетелстване и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 147, ал.
1 от НК, повдигнато с тъжба на П. П. П. от 01.02.2021г., вх. № 2613, като ИЗПРАЩА
материалите по делото, отнасящи се до това обвинение, на Районна прокуратура - Русе за
осъществяване на правомощията й по проверка за извършено престъпление от общ
характер.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58/15.05.2024г., постановена по НЧХД № 176/2022г. по
описа на Районен съд – Русе, в ЧАСТТА, в която подсъдимият Ц. Б. Ц., с ЕГН **********, е
признат за невинен в това, че на 07.07.2021 г. в град Русе, пред следовател при ОСлО при
Окръжна прокуратура - Русе, в показания като свидетел да е разгласил позорно неистинско
обстоятелство по отношение на П. П. П. – че тайно записва своите събеседници и е оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, повдигнато с тъжба на
П. П. П. от 01.02.2021г., вх. № 2613, както и в ЧАСТТА, в която П. П. П. е осъден да
заплати на Ц. Б., сумата в размер на 500/петстотин/лева – за сторени деловодни разноски по
делото.
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. С. от АК - Пловдив, да бъде
осъден подсъдимия Ц. Б. Ц. да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата, както и пътни разноски.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9