Решение по дело №704/2023 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 235 |
| Дата: | 16 май 2023 г. (в сила от 1 юни 2023 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20235220200704 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 10 май 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано по внесено в съда от прокурор от Районна
прокуратура Пазарджик постановление с предложение А.К.Б. ЕГН
**********, ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
за извършено престъпление по чл.227б ал.1 от НК вр. чл.626 ал.2 предл.3
вр. ал.1 вр. чл.608 ал.1 от ТЗ, а именно за това, че в гр.Пазарджик в
качеството на търговец- ЕТ „К. Б.-А. Б.“, след като изпаднал в
неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от
31.12.2017г., не заявил това пред съда И ДА МУ БЪДЕ НАЛОЖЕНО
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура, който дава становище за пълна доказаност на
обвинението и пледира за осъдително решение.
Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на
деянието, като моли за снизходителност при определяне на глобата.
Обвиняемият не оспорва фактите и заема горната позиция.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 25.07.1995г. в търговския регистър бил вписан като търговец ЕТ
„К.Б.-А.Б.“ с.М.К.. Търговската дейност се извършвала от обв. А.К.Б. и
неговия баща К. Б.. К. Б. починал през 2008г. и дейността продължила да се
извършва единствено от обв. А. Б. , който отглеждал крави и прасета, ягоди;
стопанисвал заведение за бързо хранене, както и към момента на
разглеждане на делото ( обясненията му, с.з. 16.05.23( .
През 2005г. в ТД-НАП гр.Пловдив срещу търговеца било образувано
изпълнително дело. На 29.01.2010г. на Б. било връчено постановление за
налагане на обезпечителни мерки, а на 21.12.2010г. на съпругата му свид. К.
Б.а - покана за доброволно изпълнение.
През периода 01.01.2014г.- 21.12.2018г. не постъпили плащания по
изпълнителното дело.
Към ТД-НАП постъпили незначителни плащания, както следва: на
17.10.2019г. сума в размер на 155.45 лева и на 27.12.2019г. сума в размер на
20.72 лева. По изпълнителното дело на 17.01.2019г. постъпило плащане в
размер на 48.03 лева и на 28.06.2021г. сума в размер на 26.00 лева. След
2019г. търговецът прекратил дейността си изцяло поради невъзможност да
обслужва задълженията си като към 30.07.2021г. същите достигнали размер
от 71 467.36 лева. Задълженията били формирани от задължения по
декларации обр.6 за осигуровки, данъчни задължения по ЗДДС и наказателни
постановления.
Свид. Петя Елкова - публичен изпълнител в ТД-НАП Пловдив,
извършила проучване и анализ на имущественото състояние на търговеца. Тя
установила, че едноличният търговецът не притежава имущество, годно да
1
послужи като обезпечение на установените задължения. От ТД-НАП Пловдив
били издадени постановления за налагане на запор върху банковите сметки на
търговеца, но се установило, че същите са без авоари по тях.
Счетоводното експертно заключение е, че търговецът е изпаднал в
неплатежоспособност на 31.12.2017г., поради което в 30-дневен срок- до
31.01.2018г., е следвало до поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност, което не било сторено.
Фактите по делото не са спорни, предвид депозираните самопризнания
по вмените с предложението бездействия и ценените съгласно чл. 378, ал.2 от
НПК доказателства от ДСП.
Установено е от представените от НАП ( т.№ІІ, л. 1-97; л.138-140 п; т.ІІІ
4 и сл. ДСП ) документи ( ГДД, отчети, справки, писма ОПР, хронологични
регистри- извадки и оборотни ведомости; копия на ГДД; справки за
регистрирани ТД, плащания и задължения ), че
за публични задължения на дружеството в ТД на НАП- Пловдив, офис
Пазарджик било образувано 2005г. изпълнително дело против търговеца за
събиране на задълженията. Публичният дълг бил формиран от задължения по
декларации обр.6 за осигуровки, данъчни задължения по ЗДДС и наказателни
постановления (същите са приложени и описани в посочените документи
изпратени от НАП).
Установено е също, че в периода 01.01.2014г.- 21.12.2018г. не
постъпили плащания по изпълнителното дело. В следващите години
постъпили частични плащания на натрупания дълг : на 17.10.2019г. сума в
размер на 155.45 лева и на 27.12.2019г. сума в размер на 20.72 лева; на
17.01.2019г. постъпило плащане в размер на 48.03 лева и на 28.06.2021г. сума
в размер на 26.00 лева.
След 2019г. търговецът прекратил дейността си.
Към 30.07.2021г. задълженията му същите достигнали размер от 71
467.36 лева.
Предоставените документи, налични в ДСП , са дали основание на
експерта да приеме, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност на
31.12.2017г. Тази дата е начална за изпадане в неплатежоспособност, предвид
цялостното финансово-икономическо състояние, което установява, че именно
към този момент търговецът е изпаднал в трайна невъзможност за погасяване
на задълженията си.
Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ „неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка
или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съгласно ТР №5/22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС спирането на плащанията е
външен израз на неплатежоспособността и се предполага дори и тогава,
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
само вземанията на отделни кредитори.
Съгласно разпоредбата на чл.626, ал.1 от ТЗ „длъжник, който стане
2
неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска
откриване на производство по несъстоятелност“. Ето защо,
неплатежоспособността се явява предпоставка за откриване на самото
производство по несъстоятелност. Наказателният кодекс с разпоредбата на
чл.227б очертава като престъпно бездействието на лицата, които са
ангажирани с управлението и представителството на търговските дружества.
Субектът на това престъпление следва да има качеството на търговец, да е
налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във
фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което да е
спрял плащанията, и до 30-дневен срок не заяви това пред съда.
Видно от отразеното в изисканата справка от Окръжен съд гр.
Пазарджик , търговецът не е подавал молба с искане за откриване на
производство по несъстоятелност, в която посока са и признанията на
обвиняемия.
Отчитайки горните фактически констатации, правилно авторът на
обвинението е преценил, че от тази дата е налице „ спиране на плащанията“ и
е зачел от нея 30-дневния срок, предоставен на субекта за иницииране на
производство по несъстоятелност. Бездействието е продължило вкл. до и
след края на срока, така че резонна е възприетата датата на извършване на
деянието
В субективно отношение деянието също е съставомерно. Обвиняемият (
както и признава в с.з.) е съзнавал, че като ЕТ е в тежко финансово състояние
и е спрял плащанията си, предприето е било принудително изпълнение ;
наложени са съответните мерки. Съзнавал е, че е налице спиране на
плащанията за погасяване на дължими задължения. Съзнавал е
противоправния характер на бездействието си относно инициатива за
производство, в рамките на което са охранени правата на кредиторите по
законов ред.
Що се отнася до твърденията за незнанието м, приложи е основния
правен принцип „Ignorantia legis neminem excusat“ (,,незнанието на закона не
извинява „).
При горните данни Съдът призна обвиняемото лице за виновно в
извършване на приписаното му престъпление - по чл. 227б, ал. 1 от НК( във
връзка с чл. 626, ал.2 , предложение 3, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 608,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ).
За това престъпление, с оглед предвиденото наказание вземайки
предвид чистото съдебно минало на обвиняемото лице ( л.152, т.ІІ ДСП и
изисканата от съда справка от НАП вх. 11235/11.05.23, че 2018г. е прекратено
производството по принудително събиране на предходната глоба по чл. 78а
НК, от когато тече едногодишния реабилитационен срок, изтекъл към датата
на деянието ) и липсата на причинени съставомерни имуществени вреди от
извършването му Съдът на основание чл. 78А ал.І от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.
Отмерването на последната стана при съобразяване размера на
останалите неизпълнени задължения , но от друга страна и при
3
задължителното изискване глобата да бъде съобразена с имотното състояние (
чл. 27, ал.2 ЗАНН ), за което в рамките на ДСП и в съдебно заседание (
трудовия договор, представен от защитника ) и по обяснения на самия
обвиняем в с.з. е събрана информация, че има доходи за семейството месечно
до 1500 лева ( домакинството е от съпруга, дете на 18г. и майка).
Съблюдавайки горните фактори, Съдът прие, че е достатъчно в
конкретния случай налагането на минимално предвидената глоба - в размер
на 1000 лв., тъй като това наказание по своя вид и размер, ще обезпечи
очаквания за постигане на целените промени в съзнанието на дееца към
спазване на установения правов ред и възпиращ ефект - в личен и обществен
аспект.
В тежест на обвиняемия се възложиха и сторените разноски в размер на
448.50 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си, която
обяви на страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и
протестиране.
СЪДИЯ:
4