Присъда по дело №820/2018 на Районен съд - Варна

 

 

МОТИВИ към Присъда № 50, постановена на 27.02.2019 г. по

НОХД № 820 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.

 

Производството по НОХД № 820 по описа на Районен съд – Варна за 2018  г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 157 по описа за 2017 г. на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обв. З.Р.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на З.Р.К. за това, че на 21.03.2017 г. в гр. Варна, причинил на Г.Т.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короната на първи горен десен зъб до основата, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване на храната и говора – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 04.04.2018 г. съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, предявен от Г.Т.Г. срещу обв. К. за заплащане на парична сума в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на евентуално извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, проведено на 27.02.2019 г., представителят на Варненската районна прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимият  К. е нанесъл средна телесна повреда на гражданския ищец и частен обвинител Г.. Представителят на държавното обвинение подчертава, че дори и да имало от страна на гражданския ищец и частен обвинител Г. някакви нападателни действия, то отговора и последващите действия на подсъдимия са прекомерни и неимоверно превишават пределите на неизбежна отбрана. Предвид липсата на предходна съдимост на подс. К., представителят на Варненската районна прокуратура намира, че на същия следва да бъде наложено наказание в минимален размер.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Г. – адв. А.Ж. *** се солидаризира с позицията на Варненската районна прокуратура, че деянието, извършено от подсъдимия, насочено срещу телесната неприкосновеност на неговия доверител е категорично установено от събраните в хода на наказателното производство доказателства. Според адв. Ж. характера на телсното увреждане безспорно го характеризират като средна телесна повреда, като обосновава с подробни аргументи становището, че в случая не е налице физиологичен афект, който евентуално да изключи субективната съставомерност на деянието. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда, без да конкретизира вид и размер на наказанието, като също така моли съдът да уважи предявения граждански иск и да присъди в тежест на подсъдимия сторените разноски от гражданския ищец и частен обвинител за адвокатско възнаграждение.

Гражданският ищец и частен обвинител Г.Т.Г. се придържа към становището на своя повереник адв. Ж., като моли на подсъдимия К. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в среден размер, което обаче да не бъде изтърпявано ефективно в пенитенциарно заведение, както и моли да бъде уважен в цялост предявения граждански иск.

Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. О.А. *** намира, че от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства не може да се направи категоричен обоснован извод за съставомерност на престъпно деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Адв. А. поставя под съмнение от една страна достоверността на показанията на свидетелите А.Й.Д. и И.Т.Г., а в същото време подчертава, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св. С.. Защитникът на подсъдимия посочва, че липсват доказателства за основателността на претендираната сума като обезщетение за неимуществени вреди, мотивирайки се, че поведението на пострадалия Г. е допринесло за изостряне на конфликтната ситуация между него и подс. К..

Подс. З.Р.К. се придържа към позицията на своя защитник адв. А., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимият моли за справедливо решение, като декларира готовност да поеме своята отговорност.

 

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В обедните часове на 21.03.2017 г. гражданският ищец и частен обвинител Г.Т.Г., неговият по – малък брат св. И.Т.Г. и техният общ близък приятел св. А.Й.Д. се разхождали заедно из централната част на кв. „Аспарухово“ в гр. Варна, като случайно се срещнали със св. П.Р.С..

Св. С. ги уведомила, че в двора на ОУ „Христо Ботев“, находящо се в кв. „Аспарухово“, са поставени нови гимнастически уреди, с което предизвикала любопитството им, като четиримата заедно се запътили към учебното заведение, за да ги разгледат.

Малко време след като пристигнали в двора на ОУ „Христо Ботев“, до оградата на същото учебно заведение паркирал своя автомобил подс. З.Р.К., който се намирал в интимни отношения със св. С..

Подс. К. се подразнил от обстоятелството, че св. С. се намирала в компанията на трима мъже, като слязъл от автомобила си и веднага се приближил към гражданския ищец и частен обвинител Г., св. Г., св. Д. и св. С., като заплашил момчетата, че ако още веднъж ги види около св. С. щял да ги пребие с бухалката си.

Гражданският ищец и частен обвинител Г. отговорил на подс. К., че може да е спокоен, тъй като нито един от тримата няма никакви отношения със св. С..

Подс. К. се приближил към гражданския ищец и частен обвинител Г., опрял си челото в негово чело, след което се отдалечил на около десетина метра, като отново заплашил гражданският ищец и частен обвинител Г., св. Г. и св. Д., че другият път въобще няма да говори, а направо ще пристъпи към физическа саморазправа спрямо тях.

В този момент гражданският ищец и частен обвинител Г. отговорил на подсъдимия, че ако иска физическа саморазправа с тях, може да започне още в този момент.

След като чул тези думи, подс. К. се приближил към гражданския ищец и частен обвинител Г., вдигнал ръцете си и нанесъл с една от тях силен юмручен удар в лицето на гражданския ищец и частен обвинител.

Гражданският ищец и частен обвинител Г. веднага отвърнал на удара, като и той нанесъл удар в тялото на подсъдимия, като същевременно св. Д. се опитал да ги разтърве на разстояние един от друг, като застанал между тях.

В следващият момент обаче подс. К. нанесъл изключително силен юмручен удар в лицето на гражданския ищец и частен обвинител, който вследствие на нанесения му удар, загубил равновесие и се подпрял с ръце върху земята, като клекнал за кратко време.

Тъй като от устата на гражданският ищец и частен обвинител Г. потекла кръв, същият заедно със св. Г. и св. Д. веднага отишли до отделението по съдебна медицина в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна, където гражданският ищец и частен обвинител бил прегледан и били установени травматични увреждания.

 

По отношение на доказателствата.

Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на гражданския ищец и частен обвинител Г.Т.Г., показанията на св. И.Т.Г., показанията на св. А.Й.Д., показанията на св. П.Р.С.; изготвената в хода на досъдебната фаза на наказателното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – психиатрична и психологична експертиза, актуална справка за съдимост на подс. З.Р.К..

На първо място съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на гражданския ищец и частен обвинител Г., на свидетелите Г. и Д. като логични, последователни, взаимнодопълващи се, а и най – важното подкрепени от останалите писмени доказателства и съвсем конкретно от изготвената съдебно – медицинска експертиза. Гражданският ищец и частен обвинител Г., св. Г. и св. Д. са единодушни и категорични за това, че подс. К. е нанесъл изключително силен юмручен удар в лицето на гражданския ищец и частен обвинител, вследствие на който Г.Т.Г. е загубил равновесие и е клекнал, подпирайки се с ръце към земята, като същевременно от устата му е започнала да се стича кръв.

Единствено св. С. призна пред съда, че не е видяла подсъдимият да нанася удар на частния обвинител и граждански ищец, но съдът не дава вяра и не кредитира показанията й в тази им част, тъй като те не само са опровергани от показанията на гражданският ищец и частен обвинител Г., св. Г. и св. Д., но тези показания са опровергани дори от обясненията на подс. К., който призна, че е ударил пострадалия с „ляв прав“ удар, поради което и съдът приема, че това, че св. С. не е видяла нанесен удар от страна на подсъдимия, не означава, че такъв удар в действителност не е имало.

От заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, което съдът безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 23.03.2017 г. гражданският ищец и частен обвинител Г. е получил счупване на короната на първи горен десен зъб, изкълчване 1 – 2 степен на втори горен десен зъб, травматичен оток и кръвонасядания в областта на долната устна, кръвонасядане и травматичен оток в лявата половина на челото. Вещото лице д-р. В.Д. допълва, че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин както сочи подстрадалия (гражданския ищец и частен обвинител Г.), като също така обяснява, че счупването на короната на първи горен десен зъб до основата обуславя трайно затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване на храната и говора, като тези увреждания обуславят и временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – психиатрична и психологична експертиза се установява, че към момента на извършване на престъпното деяние, подс. К. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Вещите лица д-р. К.К. и кл. психолог Р.Г. са категорични, че нанесения от подсъдимия удар в лицето на Г.Т.Г. не е вследствие на състояние на физиологичен афект.

От приложената на л. 11 от НОХД № 820 по описа на Районен съд – Варна за 2018  г. актуална справка за съдимост на подс. К. се установява, че същият е неосъждан към датата на извършване на престъпното деяние.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът категорично намира и приема, че подс. З.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като безспорно се установи от фактическа страна, че на 21.03.2017 г. в гр. Варна е причинил на Г.Т.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короната на първи горен десен зъб до основата, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване на храната и говора.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Субектът на престъпното деяние по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – З.Р.К. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира. Това обстоятелство безспорно се потвърди от заключението на съдебно – психиатричната и психологична експертиза, която потвърди, че подсъдимият е бил психично здрав към момента на извършване на деянието и не се е намирал в състояние на физиологичен афект.

От субективна страна обв. К. е извършил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като същевременно е искал и целял тяхното настъпване.

От обективна страна следва да се има предвид, че счупването на короната на първи горен десен зъб до основата представлява средна телесна повреда, доколкото е обусловило трайно затруднение във фунцията на дъвчене във фазата на захапване на храната и говора.

 

По вида и размера на наказанието.

Санкционната част на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до 6 години за извършителите на престъпни деяния по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете липсата на предходна съдимост на подс. К..

В случая липсват факти и обстоятелства, които могат да бъдат характеризирани и окачествени като отегчаващи отговорността, поради което и съдът индивидуализира наказанието в минимален размер.

След анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание и по реда на чл. 66 от НК. Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не само защото е налице формалната предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно деецът да не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода”, но и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

 

По отношение предявения граждански иск.

С протоколно определение от 04.04.2018 г. съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, предявен от Г.Т.Г. срещу обв. К. за заплащане на парична сума в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на евентуално извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Предвид постановяването на осъдителна присъда спрямо подс. К., съдът намира, че предявения граждански иск е доказан по основание, тъй като от престъпното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, неминуемо са произтекли и се появили болки и страдания.

В случая анализирайки гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие – в частност показанията на свидетелите Г. и Д., съдът намира, че парична сума в размер на 4000 лева е напълно достатъчна да овъзмезди и обезщети причинените на гражданския ищец и частен обвинител Г. болки и страдания. В крайна сметка причиненото телесно увреждане представлява счупване на короната на горен десен зъб до основата, обуславящо трайно затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване на храната и говора, което е изключително сериозно по своя характер увреждане, но така и в хода на съдебното следствие не бяха установени някакви по – тежки последици за гражданския ищец и частен обвинител, които да обуславят уважаването на предявения граждански иск в по – висок размер. Още повече, че съдът отчита и сравнително активната роля на гражданския ищец и частен обвинител Г. в случилата се конфликтна ситуация между него и подсъдимия в двора на ОУ „Христо Ботев“, която неминуемо понижава обществената опасност на деянието и мотивира съдът да не уважи в цялост предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

С оглед уважения частично граждански иск, съдът осъди подс. К. да заплати в полза на Държавата парична сума в размер на 160 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

 

По отношение разноските.

Въз основа на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. З.Р.К. да заплати сторените разноски по делото, както следва:

- парична сума в размер на 253, 92 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, равняваща на сторените разноски в хода на досъдебно производство № 157 по описа за 2017 г. на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна;

- парична сума в размер на 90 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна, представляваща сторените разноски в производството по НОХД № 820 по описа на Районен съд – Варна за 2018  г.;

- парична сума в размер на 820 лева в полза на гражданския ищец и частен обвинител Г.Т.Г., която следва да го обезщети за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: