РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Силистра, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420101355 по описа за 2021 година
Ищецът В. В. А. с ЕГН **********, живеещ в с. П., общ. С., обл. С.,
ул. „9” № претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, на основание чл. 124 от ГПК във
вр. с чл.439 от ГПК, че не дължи сума в общ размер на 1515.37 лева,
респективно, че изпълняемото право по изп. дело № 20118380407533 по описа
на ЧСИ № 838- Милен Бъзински не съществува, поради погасяване на
задълженията по давност.
Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по
делото.
Ищецът твърди, че производството по изп.д. № 20118380407533 на
ЧСИ Милен Бъзински е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 08. 09. 2011 г. по влязло в сила решение по т.д. № 2440/ 2011 г. по описа на
СРС, като към момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение
на 22. 07. 2021 г., задълженията му към „П. К.Б.” ЕООД са погасени по
давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта са изминали пет
години. Излага и доводи във връзка с обстоятелството, че посоченият в
поканата за доброволно изпълнение взискател не му е познат и няма никакви
договорни отношения с него.
Ответникът „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. , р-н С. ж.к. М., бул. Б. № , бл. . вх. , ет. , представляван
от С. Н. Н. и Ц. Г. С. е подал писмен отговор, с който оспорва пасивната си
процесуална легитимация, като твърди, че е продал задължението на ищеца
на „К. И. И. БГ” ЕАД с договор за цесия от 08. 08. 2018 год, поради което не е
1
надлежна страна по делото. Излага и доводи във връзка с прекъсването на
давността в изпълнителното производство посредством всяко, предприето
изпълнително действие, но не сочи момент, към който той самият, в
качеството си на кредитор е предприел последните изпълнителни действия.
Ответникът „К. И. И. БГ” ЕАД с ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. П. В. № , Бизнесцентър „Л” ет. ,
представляван от З. Н. Д. и Б. А. Р. С. е подал писмен отговор, с който счита
исковите претенции за допустими, но изцяло неоснователни. Излага доводи
във връзка с редовността на уведомяването за извършената продажба на
вземането, като освен това, моли съда да приеме, че дори и да не е налице
предходно уведомяване, то такова е извършено с отговора на исковата молба.
По същество оспорва твърденията на ищеца, като излага подробни съждения
относно характера на изпълнителните действия, тяхното значение за
погасяване на задължението и различията с перемирането на същото, по
отношение на действието нормите по време и в заключение, моли да се
приеме, че вземането не е погасено по давност, тъй като последното
изпълнително действие е извършено на 31.07.2020 год.
Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и
проверка на представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Съдът приема исковата претенция за допустима предвид
обстоятелството, че е налице изпълнителен лист срещу длъжника, който, при
наличие на изпълнително производство, винаги има правен интерес от водене
на иск по чл. 439 ГПК, при условие, че се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
За да прецени неговата основателност, съдът съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че с влязла в сила Решение №2461/07.10.2011 г.,
постановено по арбитражно дело №2461/2011 г. на Арбитражен съд с арбитър
Б. Г. ищецът е осъден да заплати на ответника „П. К. Б.” ЕООД сумата от 1
375.37 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 140.00
лева.
За посочената сума е издаден изпълнителен лист на 08.09.2011 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20118380407533 по описа
на ЧСИ № 838- Милен Бъзински, копие от което е представено по делото.
През 2018 г. вземането е цедирано на втория ответник, който бил
конституиран като взискател по делото.
От материалите по същото се изяснява, че с молбата за образуване на
делото „П. К. Б.” ЕООД, в качеството му на взискател, е отправила искане до
2
ЧСИ за извършване на справка за имущественото състояние на длъжника и
наличието на трудов договор и банкови сметки и за налагане на
запор/възбрана върху наличното движими/недвижимо имущество. В хода на
принудителното изпълнение е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, извършени са справки за притежаваното от него имущество и
наличието на регистрирани трудови договори. След конституирането на „К.
И. И. БГ” ЕАД в качеството му на взискател в изпълнителното производство
на 25. 09. 2018 г. е направено искане за извършване на опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника, като такова изпълнително действие
не е предприемано. На 15. 04. 2019 г. и на 01. 04. 2020 г. са направени
искания за извършване на проучване и налагане на запори на банкови сметки
на длъжника. Вследствие предприетите действия, на 21. 07. 2021 г. е наложен
запор на банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, като
същевременно на 22. 07. 2021 г. до длъжника повторно е изпратена покана за
доброволно изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В теорията и съдебната
практика последователно се застъпва становището, че при т. нар.
„перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е
необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния
постановление има само декларативен характер. Съгласно задължителните
указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното
производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител/ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др.
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че от
датата на издаването на изпълнителния лист започва да тече нова давност за
вземането, която не е прекъсната нито от образуването на изпълнителното
3
производство за вземането, нито от връчването на покана за доброволно
изпълнение. По образуваното изпълнително дело не са извършвани действия,
които прекъсват давността, такива действия не са и проучването на
имущественото състояние на длъжника и извършването на справки, както и
конституирането на нов взискател, което е различно от присъединяването на
такъв, поради което давността не е прекъсвана в изпълнителното
производство и е изтекла на 08. 09. 2016 г., поради което исковата претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Давността е изтекла и в хипотезата на прекъсване на давността при
перемиране – тъй като в изпълнителното производство не са извършвани
изпълнителни действия от образуването му на 20. 10. 2011 г., то от тази дата
е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият
е изтекъл на 20.10.2013 г., когато изпълнителното производство е прекратено
по право. От тогава е започнала да тече нова петгодишна давност за
вземанията, която е изтекла на 20.10.2018 г. - преди извършването на първото
валидно изпълнително действие по изп. дело № 20118380407533, което е
годно да прекъсне давностния срок - налагането на запор върху банковата
сметка на длъжника на 21. 07. 2021 год.
Редно е да се спомене и факта, че изложеното от ищеца възражение,
касаещо липсата на съобщаване за извършената цесия е без значение в
случая, тъй като съобразно представените доказателства по делото не е
налице изпълнение от страна на длъжника на цедента, а за извършената
цесия следва да се приеме, че му е съобщено с отговора на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Същото е претендирано в размер на 600 лв., като съдът намира за
неоснователно възражението на ответника „К. И. И. БГ” ЕАД по чл. 78, ал. 5
ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото и нормативно
установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум от 336.07 лв. Уговореното
възнаграждение се явява дори по – ниско от посочения минимален размер с
оглед обстоятелството, че е заплатено по отношение на двама ответници.
Именно предвид липсата на уведомяване за извършената продахба на
вземането, ищецът е бил принуден да предяви исковата си претенция по
отношение да двамата ответници, респективно всеки от тях следва да понесе
в равна степен тежестта на разноските.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. , р-н С. ж.к. М., бул. Б. № , бл. .
4
вх. , ет. , представляван от С. Н. Н.и Ц. Г. С. че в отношенията между
страните, В. В. А. с ЕГН **********, живеещ в с. П., общ. С., обл. С., ул. „9-”
№ не му дължи сумата от 1 375.37 лева, ведно със законната лихва, считано
от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в
размер на 140.00 лева въз основа на Решение №2461/07.10.2011 г.,
постановено по арбитражно дело №2461/2011 г. на Арбитражен съд с арбитър
Б. Г. и че изпълняемото право по изп. дело № 20118380407533 по описа на
ЧСИ № 838- Милен Бъзински не съществува, поради погасяване на
задълженията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „К. И. И. БГ” ЕАД с ЕИК ,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. П. В. № ,
Бизнесцентър „Л.” ет. , представляван от З.Н. Д. и Б. А. Р. С., че в
отношенията между страните, В. В. А. с ЕГН **********, живеещ в с. П.,
общ. С., обл. С., ул. „9-” № не му дължи сумата от 1 375.37 лева, ведно със
законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски в размер на 140.00 лева въз основа на Решение
№2461/07.10.2011 г., постановено по арбитражно дело №2461/2011 г. на
Арбитражен съд с арбитър Б. Г. и че изпълняемото право по изп. дело №
20118380407533 по описа на ЧСИ № 838- Милен Бъзински не съществува,
поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С. п.к. , р-н С. ж.к. М., бул. Б. № , бл. . вх. , ет. , да заплати на
В. В. А. с ЕГН **********, живеещ в с. П., общ. С., обл. С. ул. „9-” №
сумата от 330.31 / триста и тридесет лв. и 31 ст. / лева– разноски за
производството.
ОСЪЖДА „К. И. И. БГ” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. П. В. № , Бизнесцентър „Л” ет. ,
представляван от З. Н. Д. и Б. А. Р. С., да заплати на В. В. А. с ЕГН
**********, живеещ в с. П, общ. С., обл. С., ул. „9-” № сумата от 330.31 /
триста и тридесет лв. и 31 ст. / лева– разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5