РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Н. К. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20235300501401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Университет по Хранителни
Технологии, БУЛСТАТ ***, чрез пълномощника по делото адвокат З., против Решение
№1301 от 24.03.2023г., постановено по гр.д.№17979 по описа за 2022 г. на Районен
съд- Пловдив, I гр.с., с коeто е призната заповед на Ректора на Университет по
Хранителни Технологии, с която на Н. Д. М., ЕГН **********, заемащ длъжността
„***” в УХТ, е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” за незаконосъобразна
и е отменена, жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. М. сумата от 883,72 лева,
представляваща удържани суми от възнагражденията на ищеца на основание
оспорената заповед, ведно със законна лихва върху тази сума от завеждане на исковата
молба в съда – 9.12.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от 1000 лева-
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд- гр. Пловдив- сумата от 130 лева.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за
неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор, с което
1
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Н. Д. М., чрез адвокат П., с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 188, т. 1 във вр. с
чл. 357 от КТ, предявен от Н. Д. М. против Университет по Хранителни Технологии за
признаване за незаконна и отмяна на заповед 793 от 8.11.2022 г. на Ректора на УХТ, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, както и да се осъди
ответника да възстанови на ищеца сумите, които незаконосъобразно са били удържани
от заплатата му по силата на оспорената заповед. Исковата претенция се основава на
твърденията, че ищецът работи като преподавател в Университета по хранителни
технологии - Пловдив (УХТ) от 01.01.1999 г. до настоящия момент. Освен
преподавател заемал и длъжността „***“, като в началото на 2020 г., след изтичане на
мандата на предишните академични органи на УХТ, бил освободен от така заеманата
длъжност и преназначен с допълнително споразумение от 14.01.2020 г. на длъжност
„***“, която заема и към настоящия момент. Твърди, че след като ответникът УХТ
става бенефициер по проекта „Изграждане на модерна образователна инфраструктура в
Университет по хранителни технологии - Пловдив“, изпълняван по Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014- 2020, процедура за директно предоставяне
BG16RFOP001 -3.002 „Подкрепа за висшите училища в Република България“ на ищеца
била изготвена нова длъжностна характеристика на нова длъжност „***“, подписана от
ищеца на 11.10.2016 г., според която му е вменено задължение да координира
изпълнението на дейностите по проекта. Ищецът твърди, че администрирането на
проекта се извършвало чрез Интегрирана система за управление и наблюдение (ИСУН
2020), като проектът приключил на 16.06.2019 г. След приключването на проекта
ищецът получил нова длъжностна характеристика на заместник-ректор по проектна и
информационна дейност, подписана от ищеца на 19.09.2019 г., която го освобождавала
от координиране на дейностите по проекта, описан по-горе. Твърди се, че като
координатор на проекта ищецът имал достъп до система ИСУН и отговорност да
въвежда документи и да комуникира с управляващия програмата държавен орган -
2
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. На 04.10.2022 г.
ищецът получил писмо-искане от Ректора на УХТ да предостави своя компютърен
достъп до системата ИСУН 2020, на което ищецът отговорил с доклад с отказ. След
което ищецът бил наказан за това, че по негова вина, бидейки единствено лице, което е
имало достъп до документацията на проекта чрез система ИСУН, не бил извършвал
периодичен контрол на документацията, въведена в системата. В заповедта също така
било отбелязано, че след приключване на проекта, продължавал петгодишен период на
наблюдение, до 19.08.2024 г., в който управляващият орган можел да извършва
проверки и да преразглежда взаимоотношенията по отпуснатите средства. На
02.11.2021 г. в система ИСУН било получено Решение № РД-02- 36- 2226/02.11.2021 г.
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като Управляващ
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, с което на УХТ- Пловдив е
отказана верификация и било установено публично задължение в размер на 14729.77
лв. Според оспорената заповед ищецът не бил уведомил ръководството за постъпилото
в ИСУН решение, достъп до който имал единствено ищеца, с което било нарушено
законно нареждане на работодателя - да координира обмена на документи като
координатор на проект по Заповед № 915/2016 г., като поради късното узнаване от
УХТ заплатило това задължение, заедно с начислена лихва от 1284.87 лв. В заповедта
било посочено, че ищецът е станал причина работодателя му да претърпи имуществени
вреди, изразяващи се в заплатената лихва и по този начин бил уронил престижа на
УXT пред министъра на образованието и науката и министъра на финансите.
Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, доколкото след
преназначаването му на нова длъжност с нова длъжностна характеристика, в която не
се съдържат и вменяват задължения по проекта, за него не са се породили задължения и
не може да му бъде търсена отговорност. Според ищеца, именно ръководството на
УХТ, избрано в края на 2019 г., чийто мандат продължава и към днешна дата, било
служебно задължено да се погрижи за фазата на отчитане на проекта и влизане във
връзка с управляващия орган на ОПРР като овласти нови длъжностни лица за
достъпване на документацията в ИСУН. Освен това излага, че инструкцията
„Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН) съдържа забрана за
овластения потребител да разкрива паролата на други лица и го задължава при риск да
я смени незабавно, поради което ищецът не е имал правото да предостави паролата на
друго лице, затова е и отказал да я предостави.
С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 16.09.2016 г. между
Университета по хранителни технологии- Пловдив и Министерството на регионалното
развитие и благоустройството- Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014-2020 г. (УО), на осн. чл. 45 ал. 2 от ЗУСЕСИФ бил сключен
Административен договор № РД-02-37-94/16.09.2016 г. (АДБФП) за предоставяне на
3
бенефициента УХТ безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобреното
проектно предложение № BG16RFOPOO 1-3.003- 0002 „Изграждане на модерна
образователна инфраструктура в Университета по хранителни технологии- Пловдив“.
Със Заповед № 915/29.09.2016 г. на предишния ректор проф. д.т.н. К.Д. бил определен
екип за изпълнение на договора от страна на УХТ, като за негов координатор бил
посочен ищеца- проф. д-р Н. М.. Административният договор би изпълнен изцяло,
считано от 19.08.2019 г.- датата на окончателното плащане по него, като съобразно чл.
67, ал. 2 от Общите условия- неразделна част от адм. договор, в петгодишен срок от
тази дата Управляващият орган можел да приложи Глава XVIII и да констатира
нередности, с всички последици от това. Ответникът счита, че независимо от
приключването на фактическата работа по проекта през 2019 г., административният
договор продължава да действа и към момента, като от страна на УХТ по него не била
извършена промяна в екипа, тъй като отговорността в петгодишния срок на контрол
следвало да остане за същият екип, доколкото членовете му продължават да бъдат
служители в УХТ. Твърди се, че ищецът е имал задължението да осъществява
кореспонденцията в системата ИСУН- 2000 относно сключения административен
договор, поради което и е бил длъжен да уведомява ръководството на УХТ за
разменената там кореспонденция. Освен това самият ищец признал в дадените от него
по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ писмени обяснения, че е извършил действия през м.
октомври 2021 г. във връзка с проверка на място от Управляващия орган по повод
констатирани нередности и отстраняването им, като постъпил Решението на
Управляващия орган от 02.11.2021 г. и бил в течение на неговото съдържание. А на
въпроса дали е бил наясно със съдържанието на Решението от 02.11.2021 г., което
вменявало финансово задължение на УХТ, видно от отговора му, ищецът не дал
еднозначен отговор. На искането да предостави паролата си и елементите за достъп до
системата на работодателя му , ищецът с писмо от 06.10.2022 г. заявил такава
готовност при определени условия, включително и да се определи на кои дати е
осъществяван достъп от името на УХТ в системата. На следващия ден - 07.10.2022 г.
обаче ищецът уведомил ръководството на УХТ, че няма да предостави достъп до
системата ИСУН. От писмата личало унизително отношение на ищеца към
ръководството на УХТ , безпринципно поведение и незачитане на ръководството като
такова. С непредоставянето на информация за решението на Управляващия орган от
02.11.2021 г. и въвеждането на финансово задължение за УХТ, ответникът следвало да
изплати и натрупани лихви за забава на изпълнение на държавно вземане, които биха
били избегнати, ако ищецът е изпълнил коректно задължението си. Поради забавата за
плащане на задължението, поради незнанието от страна на ръководството на УХТ за
това задължение, Управляващият орган бил уведомил Министерството на
образованието и науката и Министерството на финансите, че държавното висше
училище УХТ- Пловдив не изпълнява задълженията си навреме като по този повод
4
нанася вреди на бюджета, като УХТ е представен на двете ведомства като некоректен
към бюджета платец и така е уронен престижа му на най- високо ниво. Всеки
работодател разчитал на коректно отношение на служителите си към него,
включително и за оповестяване на научени от тях факти, които биха могли да увредят
името на работодателя, да го злепоставят, да го представят в отрицателна светлина и
т.н. Тези етични норми на поведение са обективирани в чл. 72 от Правилника за
вътрешния трудов ред на УХТ, публикуван на интернет страницата на ХУТ и са
валидни за всички служители, вкл. и за ищеца, независимо от преките им задължения
по трудовия договор. В този смисъл ищецът единствен бил наясно с решението на УО
от 02.11.2021 г. като съзнателно не бил уведомил ръководството, вероятно търсейки
ефекта на злепоставяне на ръководството му пред принципала МОН и пред
Министерството на финансите. На УХТ била нанесена и имуществена вреда в размер
на платените лихви върху неизплатеното държавно вземане за повече от десет месеца
до 23.09.2022 г., когато задължението е платено изцяло. Изложеното по- горе
определяло действията на ищеца като злоупотреба с доверието и уронване на престижа
на работодателя. Ето защо счита, че оспорената с исковата молба заповед за
определяне на наказание е законосъобразна, спазени били всички законови изисквания
при издаването й и същата отразявала вярно и точно извършеното от ищеца и резултата
от него. Определеното наказание отговаряло и на степента и последиците от
действията на ищеца.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Региони в растеж“ 4 2014-2020 процедура за директно
предоставяне BG16RFFP001- 3.003 „Подкрепа за висшите училища в Република
България“ № от ИСУН - BG16RFFP001-3.003-0002-С01 № РД-02-37-94/16.09.2016г.,
сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
управляващ орган по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и УХТ, като
бенефициент, на последният е предоставена безвъзмездна финансова помощ за
изпълнение на одобреното проектно предложение № BG16RFOPOO 1-3.003- 0002
„Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университета по хранителни
технологии- Пловдив“. Поради това със Заповед № 915/29.09.2016 г. на проф. д.т.н.
К.Д. бил определен екип за изпълнение на договора от страна на УХТ, като за негов
координатор бил посочен ищеца- проф. д-р Н. М..
Между страните по делото не се спори, че административния договор е
изпълнен на 19.08.2019г., когато е осъществено окончателното плащане.
С допълнително споразумение №4/14.01.2020 г. ищецът е преназначен от
длъжността *** по проектна и информационна дейност –професор на длъжността -***.
Видно от длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност- „**“, връчена
5
му на 11.10.2016г., трудови му задължения са следните: координиране изпълнението
на дейностите по проект: „Изграждане на модерна образователна инфраструктура в
УХТ – Пловдив, изпълняван по ОП „Региони в растеж“ 4 2014-2020 процедура за
директно предоставяне BG16RFFP001-3.003 „Подкрепа за висшите училища в
Република България“; координира разпределените задачи между членовете на екипа за
управление на посочения по-горе проект; извършва действия по изпращане и
получаване на данни във връзка отчитането на договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ чрез създадения профил за достъп в ИСУН 2020; да
следи и оказва съдействие за своевременното изготвяне на искания за плащане от
страна на бенефициента към ОПРР; да координира обработването и архивирането на
създадената по проекта документация съгласно изискванията за съхранение на
документация на ОПРР 2014-2020. От приложените длъжностни характеристики на
длъжността „***“, връчена на ищеца на 13.09.2019 г. и за длъжността „***“ посочените
по-горе задължения свързани с проект: „Изграждане на модерна образователна
инфраструктура в УХТ – Пловдив, изпълняван по ОП „Региони в растеж“ 4 2014-2020
процедура за директно предоставяне BG16RFFP001-3.003 „Подкрепа за висшите
училища в Република България“ не са вменени на ищеца.
С Решение № РД-02- 36- 2226/02.11.2021 г. издадено от заместник-министър
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на
Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ е отказана
верификация в размер на 14729.77 лв. и е установено публично задължение в същия
размер на УХТ.
Със заповед №793 от 08.11.2022 г. ищецът е бил наказан със „забележка“ за
това, че не е изпълнил възложените му задължения по Заповед № 915/29.09.2016г. – да
координира обмена документи в качеството му на координатор на проекта и е
злоупотребил с доверието и е уронил престижа на предприятието. Със заповедта на
основание член 12, ал. 1, т. 6 от Вътрешните правила за организация на работната
заплата е разпоредено ДТВ да се изплаща в намален размер за срок от три месеца.
Като свидетел по делото е разпитан К.Д., който е бил ректор на УХТ от 2011
г. до 2019 г. за два мандата. По време на неговото управление е започнал проект, като
проф. М. е бил координатор на проекта, защото е притежавал необходимите качества,
и към този период, когато е започнал проекта 2016 г., той е бил зам. ректор по проектна
дейност. Имал е опит с други проекти. Като координатор ищецът е имал основна роля
да осигури нормално изпълнение на проекта, в смисъл по координацията между всички
служби, това означава да нарежда на определени лица в университета да извършват
определени дейности, да освобождават кабинети, да осигуряват безопасни условия и
всичко това, което е свързано с изпълнението на проекта. Бил е избран, защото не
може да го изпълнява редови професор. Проектът е приключил успешно в края на
6
септември 2019 г. В управляващия орган, в методиката, която е била изпратена към
университета, били предложени два варианта, които могат да се използват за
изпълнението на проекта. Единия бил чрез разширяване на длъжностната
характеристика на всеки един от членовете на екипа, а другия - чрез допълнително
споразумение. Бил избран първия вариант. След като приключи проекта били
променени длъжностните характеристики и отпаднали всякакви ангажименти по този
проект. Свидетелят твърди, че всякакви ангажименти към проекта било нормално да се
поемат от новото ръководство, като бенефициент на този проект да си избере
съответните длъжностни лица. От 01.01.2020 г. имало нов ректор и ръководство. През
октомври 2021 г. свидетелят е бил уведомен от проф. М., че има решение по ел.
системата, което било предоставено от свидетеля на ректора.
Свидетеля А.В. работи при ответника на длъжност *** от 03,11,2020 г.
Същият свидетелства, че е разбрал за наложената корекция на 21.09.2022 г. след като
му е бил изпратен имейл от секретаря на ректора, който бил изпратен от МРР на
служебния имейл на университета. Ректорът бил възмутен и изненадан за това, че не е
информиран по-рано. Възмущението му не било толкова за финансовата корекция, а
заради това, че не е навременно уведомен. Ищецът е трябвало да го уведоми в
качеството на координатор на проекта. Той е имал единствен достъп до този имейл.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
ищецът е наказан за неизпълнение на трудово задължение, за което не може да му бъде
търсена отговорност, по причина, че за ищеца такова трудово задължение не възниква
след настъпилата промяна в длъжността му през 2020г. След като ищецът не е имал
задължения по заповед № 915829.09.2016г., не са налице и предпоставки за
злоупотреба с доверието и уронване на престижа на предприятието, доколкото
последните нарушения се предпоставят от неизпълнение на трудови задължения и
предполагат умисъл в бездействията и действията на ищеца, каквито по делото не бяха
установени.
Поради това районният съд е отменил обжалваната заповед и е приел, че
удържаните от ищеца суми за периода 10.11.2022г. – 9.02.2023 г. в размер на общо
883,72 лева от ДТВ са без основание.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материално-правни
норми при постановяване на обжалваното решение и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебна проверка не констатира нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
7
с ТР 1/2013 ОСГТК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви от
първоинстанционния съд, които са подробни, прецизни и безпротиворечиви, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд
съобразно представените и приети по делото доказателства. Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях, както и че на ищeца
е наложено дисциплинарно наказание "забележка" с процесната заповед.
Ищeцът оспорва правилността и законосъобразността на издадената от
ответника заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание "забележка".
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или
служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на
наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да
установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на
съдебното производство, при условията на пълно и главно доказване, че служителят е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване
на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да
докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване
на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е извършил
виновно соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, поради което в
доказателствена тежест на ответника е да установи виновното неизпълнение на
трудовите задължения от ищеца, за което е ангажирана дисциплинарната му
отговорност.
Трайната съдебна практика приема, че „злоупотреба с доверието“ на
работодателя е действие или бездействие, което причинява неизпълнение на трудово
задължение /чл.186 КТ/. Отличителният признак на понятието е, че работникът или
служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е
сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата
добросъвестност при изпълнението на задълженията /чл.8, ал.1 КТ/.
Недобросъвестното поведение представлява умишлено неизпълнение на трудово
задължение. Работникът или служителят знае, че може да не изпълни задължението си,
но иска или допуска противоправния резултат /поведение при пряк или евентуален
умисъл/. Разграничителният критерий също така е, че работникът или служителят не
8
желае да положи дължимата грижа /той е недобросъвестен/. Не е необходимо
настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото
КТ не предвижда такъв елемент. „Уронването на доброто име“ по чл. 187, ал.1, т.8 КТ
е също нарушение на трудовата дисциплина и е деяние /действие или бездействие/,
което причинява неизпълнение на трудово задължение /чл.186 КТ/. Отличителният
признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица /включително
други работници или служители/, което причинява накърняване на авторитета,
престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да
планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е
без значение- може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя,
резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и
норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на
работодателя. Приема се, че доколкото злоупотребата с доверие и уронването на
доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява
неизпълнение на трудово задължение, е възможно с едно деяние да се осъществят
едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на
предприятието.
Настоящият състав намира, че бездействието на ищеца не съставляват
злоупотреба с доверието и уронване на престижа на предприятието нито е налице
неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Със заповед № 915/9.09.2016г. е определен екипа, който ще изпълнява
договора от страна на бенефициента, като с тази заповед за координатор на проекта е
бил определен ищеца. Едва с назначаването на ищеца на длъжността заместник–ректор
по проектна и информационна дейност и включването на допълнителни задължения в
длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност, връчена му на
11.10.2016г., за ищеца възникват задължения свързани с проекта. Преназначаването на
ищеца на нова длъжност - *** с допълнително споразумение №4/14.01.2020 г. с нова
длъжността характеристика, която не включва задължения по проекта не поражда
задължения по този проект. Освен това се установява от гласните доказателствени
средства- показанията на св. Д., които съдът кредитира изцяло, като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал, че ищецът е уведомил ръководителят на проекта – свидетеля за решението за
възстановяване на суми по проекта.
Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради
което същата следва да се остави без уважение, а решението на Пловдивския районен
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор, на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за
9
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1301 от 24.03.2023 г., постановено по гр. д. №
17979 по описа на Пловдивски районен съд за 2022 г., I гр. с.
ОСЪЖДА Университет по Хранителни Технологии, БУЛСТАТ ***, да
заплати на Н. Д. М., ЕГН ********** сумата от 1500 лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10