Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 331 30.03.2023 година
гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет
и първи март две хиляди и двадесет и трета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2173 по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия
кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Л.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К. И. К.,
против Решение № 32-435491/13.12.2022г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. С оспореното решение, на
основание чл. 173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е отказано извършването
на поправка на митническа декларация с MRN 20BG001008020848R1 от 08.06.2020 г., поискана със
заявление с рег. № 44882/09.02.2022г.
С жалбата се излагат съображения, че оспореният
административен акт е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, като издаден
при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Наведени са доводи, че при приемане на
декларацията, митническите органи не са изискали доказателства за декларираното
представителство и не са се убедили, че този представител може да осигури
такива, с което не са изпълнили задълженията си по чл. 19, §3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. Твърди се, че дружеството не е било уведомено за извършване на
проверка на процесната декларация по реда на последващия контрол, като в тази
връзка е отбелязано, че до него са изпращани копия на изготвените в хода на
тази проверка съобщения, като участието на дружеството не е било ангажирано по
друг начин. Сочи се още, че в Митническия кодекс не се съдържа ограничаване на
правото на подаване на заявление за поправка, произтичащо от уведомяването за
извършване на последващ контрол на декларацията. Изтъква се също така, че със
заявлението за поправка са представени надлежни пълномощни, удостоверяващи
качеството на дружеството като пряк представител към момента на подаване на
декларацията, както и надлежно упълномощаване за подаване на заявлението за
поправка от страна на вносителя на стоките. По същество се иска отмяна на
оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне по подаденото заявление за поправка.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. Р.В., поддържа жалбата, на изложените в нея съображения,
като допълнителни доводи сочи в представени по делото писмени бележки. Отбелязва,
че при попълване на декларацията е допусната техническа грешка, което е довело
до въвеждане в декларацията на неточни данни, като целта на исканата променя е
именно във връзка с отразяване действителното положение към момента на
декларирането. Изтъква също така, че предвид предоставеното на дружеството
нотариално заверено пълномощно от вносителя, за извършване на исканата поправка,
то волята на това лице е да поеме вмененото му задължение от извършения внос и,
че „Л.“ ООД не е обвързан с внесената стока. Не се ангажират допълнителни
доказателства. Иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за поправка.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници“, чрез юрисконсулт Л. Д., оспорва жалбата и иска да
бъде отхвърлена като неоснователна, като подробни съображения излага в писмени
бележки по делото. Същият изтъква, че при извършване промяна на
представителството се изменя декларацията по същество, което от своя страна
прави първоначално декларираните данни неверни и неточни, което би довело до
анулиране на декларацията, което от своя страна е недопустимо, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 148 от Делегирания Регламент (ЕС) № 2015/2446, във връзка
с чл. 174, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Сочи също така, че от страна на
жалбоподателя в Агенция „Митници“ са подадени над 30 искания за корекция на
декларации по отношение на декларирания вид представителство. Счита, че не е
нарушена разпоредбата на чл. 19, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Сочи още,
че правилно с оспореното решение не е разрешена исканата поправка, тъй като искането
е подадено след като дружеството е уведомено за извършения последващ контрол на
декларацията и след вдигане на стоките. Излага също и съображения, че
представеното пълномощно за пряко представителство от 19.12.2018 г.
представлява частен документ и доколкото не е било представено с декларацията,
то по същество не може да се удостовери кога е било създадено. Отбелязва още,
че исканата поправка не е във връзка с изпълнението на задълженията на
декларатора за поставяне на стоките под режим. Представя административната
преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Т.П.Г., чрез процесуалния си
представител – адв. Р.В., поддържа жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира следното:
На 08.06.2020г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД
с MRN
20BG001008020848R1, с която е декларирана стока за поставяне под митнически
режим допускане за свободно обращение, а именно: катастрофирал употребяван
автомобил; марка: Toyota; модел:
Tundra.
Декларирана е държава на износ САЩ и продажна цена 7150.00 USD. Според данните посочени в декларацията - вносител е Т.Г. (кл.
3/15), а „Л.“ ООД - декларатор (кл.3/18) и косвен представител (кл. 3/19). В
декларацията не е посочено, при подаването ѝ да е представено пълномощно,
удостоверяващо вида на учреденото на „Л.“ ООД представителство.
Приетата декларация е станала обект на
извършване на последващ контрол на основание чл.48 от Регламент № 952/2013, вр.
с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, с цел установяване митническата стойност на внесената
стока. По този повод, до вносителя – Т.Г., е изпратено съобщение с рег. №
32-321599/11.10.2021 г. за представяне на допълнителни доказателства, касаещи
продажната цена на автомобила. На 10.01.2022 г., на основание чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., е
изготвено съобщение с рег. № 32-8067, в което е посочено, че предстои издаване
на решение на Директора на ТД Митница Бургас за определяне на допълнителни задължения
за мито и ДДС по проверената декларация с MRN 20BG001008020848R1, т.е. решение неблагоприятно
за адресата си. Съобщението е адресирано до Т.Г. като вносител и е получено от
същия на по имейл на 26.01.2022 г. и с копие до „Лидикар“ ООД като декларатор и
е връчено на дружеството на 12.01.2022 г., видно от приложеното известие за
доставяне.
Производството по провеждане на последващ контрол е
приключило с решение № 32-175520 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница
Бургас. В резултат на същия са определени допълнителни задължения за мито и ДДС
по проверяваната декларация
с MRN 20BG001008020848R1. С решението,
като солидарни длъжници по установените задължения са определени Т.Г. –
вносител, и „Л.“ ООД – косвен представител. Решението е връчено на „Л.“ ООД на
03.06.2022 г. и на представителя на Г. – на 22.06.2022 г. Същото е оспорено от
„Л.“ ООД пред Директора на Агенция „Митници“, като в резултат, с решение №
Р-259/01.07.2022 г., е отменено и преписката е върната за ново произнасяне от
административния орган
Междувременно, на 09.02.2022 г., от „Лидикар“ ООД, от
името и за сметка на Т.Г., е подадено пред Директора на ТД Митница Бургас
заявление с вх.№ 32-44882 за поправка на МД с MRN 20BG001008020848R1. По-конкретно е
отправено искане на основание чл. 173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. да
бъде изменен посочения в ел.д. кл. № 3/21 код „3“ (косвен представител) на код
„2“ (пряко представителство), както и в ел.д. кл. № 3/18 (Декларатор) да бъде
променено от „Лидикар“ ООД на Т.П.Г., ведно със съответните адреси на лицата.
Към заявлението е приложено пълномощно от 19.12.2018 г., с което Т.Г.
упълномощава „Лидикар“ ООД да го представлява пред митническите органи в
качеството на пряк представител, като извършва деклариране и др. дейности по
деклариране на внесени от него стоки, както и пълномощно с нотариална заверка
на подписите от 09.02.2022 г., с което Т.Г. упълномощава същото дружество да
подаде от негово име и за негова сметка заявление за поправка на МД с MRN 20BG001008020848R1, в посочените в
заявлението клетки.
В отговор на подаденото заявление, с писмо с изх. №
32-59057/21.02.2022 г.,
Директорът на ТД Митница Бургас е уведомил „Лидикар“ ООД, че подаденото
заявление за поправка на митническа декларация не следва да бъде уважено, тъй
като не са изпълнени изискванията на чл.173, §1 и §3 от Регламент № 952/2013 г.
Това писмо е оспорено пред Административен съд- Бургас. С решение № 1015/08.08.2022
г. по адм.дело № 671/2022 г., съдебният състав е отменил писмото поради
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е върнал
преписката на административния орган за продължаване на производството.
В изпълнение на указанията дадени с решение №
1015/08.08.2022 г. по адм.дело № 671/2022 г., от митническите органи е изготвено
писмо с рег. № 32-333222/03.10.2022 г., с което на основание чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение на
Директора на ТД Митница Бургас, с което отправеното искане за поправка на МД от
09.02.2022 г. предстои да бъде оставено без уважение. Изложени са конкретните
мотиви, въз основа на които ще бъде издаден отказа, както и е предоставен срок
за представяне на становище. Видно от приложено по делото известие за
доставяне, съобщението е връчено на „Лидикар“ ООД на 06.10.2022 г. В
предоставения срок, чрез депозиране на становище, дружеството е изразило
несъгласие с изложените мотиви за отхвърляне на отправеното искане за поправка
на митническата декларация.
С решение № 32-435491 от 13.12.2022 г., оспорено в
настоящото производство, Директорът на ТД Митница Бургас не е уважил отправеното
искане със заявление с рег. № 32-44882/09.02.2022 г. за поправка на
митническата декларация. Административният орган е приел, че са налице
предпоставките за преклудиране възможността за извършване на исканата поправка,
тъй като към момента на подаване на заявлението дружеството вече е било
уведомено, че по отношение на митническата декларация се провежда последващ
контрол на основание
чл.48 от Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ и предстои издаване
на решение, с което ще бъдат определени нови митнически задължения за мито и
ДДС, както и е било разрешено вдигането на стоките предмет на декларацията. В
мотивите на оспорения акт е отбелязано, че дружеството- декларатор редовно е извършвало действия и
формалности по деклариране и освобождаване на стоки при осъществен внос, поради
което обстоятелството, че митническите органи не са изискали представяне на
пълномощно за удостоверяване на представителната власт при приемане на
декларацията не обосновава допуснато нарушение на чл. 19, §3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. В тази връзка е отбелязано, че нормата на чл.19, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. не установява задължения на митническите органи да изискат
допълнителни документи за вписаното представителство, а само им дава такава
възможност, както и че предварителната проверка на данните за представителство
не е необходимо условие за приемане на митническата декларация. Изложени са
съображения, че деклараторът на основание чл. 15, §2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. отговаря за точността и пълнотата на информацията, предоставена в
декларацията, автентичността, точността и валидността на всички документи,
придружаващи декларацията, както и изпълнението на всички задължения, свързани
с поставянето на стоките под съответния митнически режим, поради което неговата
промяна би довела до хипотеза, в която друго лице да гарантира точността на
тези данни, което от своя страна би изменило по същество вече приетата
митническа декларация. Такова изменение според мотивите на оспореното решение
води до анулиране на декларацията, което на основание чл. 174, §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. е недопустимо след вдигането на стоките, освен при
обстоятелствата по чл. 148 от Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/2446, които в
конкретния случай не са налице. Според решаващия орган исканата поправка не е
във връзка с изпълнението на задълженията на декларатора за поставяне на
стоките под режим, поради което същата не би могла да бъде изменена на
основание чл. 173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Отбелязано е още, че
представеното пълномощно с нотариална заверка от 2022 г., като изготвено след
приемане на декларацията е неотносимо по отношение на вписаните в нея данни. Решаващият
орган е изложил още, че решение № Р-259/01.07.2022 г. не е в пряка връзка с настоящото
производство. Решението е връчено на „Л.“ ООД на 16.12.2022 г., видно от представеното
известие за доставяне.
По преписката са приложени становище с изх.
32-7792/10.01.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, касаещо отказ да бъдат
уважени заявления за поправки на митнически декларации, различни от процесната,
и писмо от Ръководителя на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията
в Агенция „Митница“, ведно с доклад с рег. № 32-114212/07.04.2022 г., изготвени
по повод постъпил сигнал от „Л.“ ООД относно исканите поправки на МД. Така
приложените книжа не са част от производството по издаване на процесното
решение и съответно имат само информативен характер, относно данните и изводите
посочени в тях.
При така изложените обстоятелства, които се подкрепят
от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспореният акт представлява решение по смисъла на чл. 5,
т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Същият, на основание чл. 44 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и чл. 220 от Закона за митниците, подлежи на оспорване от
всяко лице, което е засегнато от него, като оспорването се осъществява по реда
на АПК. В случая, жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от
оспорването, доколкото решението засяга правната му сфера, както и в
предвидения от закона срок (решението е получено на 16.12.2022 г. (л.54), а
жалбата е подадена на 21.12.2022г.), поради което съдът я намира за допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В нормата на чл. 173, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. е предвидено, че поправка на митническа декларация се разрешава от
митническите органи. Според дефиницията дадена в чл. 5, т. 1 от същия регламент
„митнически органи“ са митническите администрации на държавите членки, които
отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други
органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат
определени митнически законодателни разпоредби. Следователно компетентността на
митническите органи се определя от националното законодателство. Според чл. 19
от Закона за митниците решенията по прилагане на митническото законодателство
се издават от Директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални
дирекции. Оспореното в настоящия случай решение е издадено от Директора на ТД
Митница Бургас, назначен със заповед за изменение на служебно правоотношение №
2387/30.07.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“, която териториална
дирекция обхваща територията на която са осъществени митническото деклариране и
формалности, поради което същото се явява издадено от компетентен орган.
При издаване на обжалвания акт е спазена изискуемата
писмена форма, като същият съдържа необходимите реквизити – посочени са
издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за
издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изпълнено е и задължението по чл. 22,
§6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., адресатът на акта да бъде предварително уведомен
за мотивите на решението, което предстои да бъде издадено.
С митническа декларация с MRN 20BG001008020848R1 са внесени на
територията на РБългария стоки, поставени под режим допускане за свободно
обращение. След приемане на декларацията - 08.06.2020г., са заплатени
митническите задължения и е разрешено вдигането на стоките.
За да постанови отказа за поправка на декларацията,
митническият орган се е позовал на чл. 173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
като е конкретизирал, че искането не може да бъде уважено, тъй като заявлението
е подадено след като жалбоподателят е бил уведомен, че ще се извърши проверка
на стоките и след вдигането на тези стоки. От даденото словесно описание
следва, че от митническия орган е прието, че са налице предпоставките на чл.
173, §2, б. „а“ и б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за отказ за поправка
на декларацията.
Съгласно чл. 173, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
по заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването
на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя
вече е била приета, като при поправката не могат да се включват стоки, различни
от първоначално декларираните. Съгласно §2 не се разрешават поправки, когато
заявлението е направено, след като митническите органи са: информирали
декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките (б. „а“); са установили,
че данните в митническата декларация са неверни (б. „б“); са разрешили
вдигането на стоките (б. „в“). В §3 е предвидена възможност за поправка на
декларацията и след вдигане на стоките, като в този случай заявлението следва
да е подадено в срок от три години от датата на приемане на митническата
декларация и поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията си,
произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.
Съгласно чл. 5, т. 26 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
„вдигане на стоки“ e актът, чрез който митническите органи предоставят
стоките за целите, предвидени в митническия режим, под който са поставени
същите. Режимът допускане за свободно обращение е регламентиран в чл. 201 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., съгласно който този режим обхваща несъюзни стоки предназначени за пазара на Съюза или
за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на
Съюза, като придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки. В §2
от чл. 201 на Регламента е предвидено, че режимът включва събирането на
дължимите вносни мита (б. „а“); събирането ако е целесъобразно на други
вземания, предвидени в съответните действащи разпоредби за събирането им (б.
„б.“); прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията,
доколкото такива мерки не е трябвало да бъдат приложени на по-ранен етап (б.
„в“); и изпълнение на другите формалности, предвидени при вноса на стоките (б.
„г“). В случаите на допускане до свободно обращение митническият режим е
изпълнен след разрешаване вдигането на стоките. Към този момент са заплатени и
възникналите задължения за мито и други, определени въз основа на подадената
декларация.
От данните по делото се установява, че към момента на
подаване на заявлението за поправка (09.02.2022 г.) по отношение на стоките
внесени с МД с MRN 20BG001008020848R1 е било разрешено вдигането на стоките и същите са
освободени от митническия режим, т.е. предоставени са на вносителя за целите за
които са внесени. Съгласно чл. 173, §2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
след вдигане на стоките не се разрешават поправки в подадените митнически
декларации. По същество предпоставките на цитираната разпоредба преклудират
възможността за допускане на поправка в митническата декларация. В този случай
законодателят не прави разлика относно вида на поправките, поради което
въведената забрана следва да се тълкува, че се явява приложима по отношение
всякакъв вид допуснати в декларациите грешки и неточности. Като се е позовал на
цитираната норма, митническият орган правилно е приел, че не може да бъде
уважено отправеното от „Лидикар“ ООД искане за поправка на МД с MRN 20BG001008020848R1. Посоченото
основание е достатъчно да се приеме, че с процесния отказ законосъобразно е
отказано на „Л.“ ООД да бъде извършена исканата поправка в митническата
декларация.
Действително оспорваният отказ се позовава и на
разпоредбата на чл. 173, §2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., която
според настоящата инстанция се явява неприложима. Цитираната разпоредба въвежда
забрана за извършване на изменение на приета митническа декларация след като
заявителят е уведомен, че ще се извършва проверка на стоките. За да обоснове
тази предпоставка, митническият орган се е позовал на обстоятелството, че на
12.01.2022 г., т.е. преди датата на подаване на заявлението за поправка, „Л.“
ООД е уведомено с писмо с рег. № 32-8067/10.01.2022 г., че по отношение на МД
с MRN 20BG001008020848R1 ще бъде извършен
последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Извършването на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., независимо, че може да обхваща и проверка на стоките, е различно
производство от визираното в чл. 173, §2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. Последващият контрол, касае проверка на точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи,
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки, като може да включва и проверка на стоките, ако
това все още е възможно. Този контрол се осъществява след като вече е приключил
митническия режим и цели проверка дали са спазени неговите условията,
респективно дали правилно са определени съответните задължения, възникнали от
режима. От друга страна, в чл. 188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидена
проверка на стоки, която по същество се извършва след приемане на декларацията
и цели проверка на точността на данните, вписани в декларацията, т.е. касае се
за проверка, която в общия случай се осъществява преди вдигането на стоките. Съдът
намира, че чл. 173, §2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. визира именно
проверката по чл. 188, поради което провеждането на последващ контрол по реда
на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. не може да обоснове преклудиране на
възможността за искане на поправка на митническа декларация. При тези
съображения, съдът намира, че митническият орган незаконосъобразно се е позовал
и на нормата на чл. 173, §2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за да
постанови оспорвания отказ, доколкото по делото липсват данни жалбоподателят да
е бил уведомен за извършване на проверка по реда на чл. 188 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. Въпреки това, при наличие на втората визирана в решението
предпоставка за отказ, а именно - чл. 173, §2, б. „в“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., то обстоятелството, че не са налице предпоставките за приложение
на б. „а“ не може да породи незаконосъобразност на оспорения акт.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на
отправеното искане за поправка се явява неприложима и разпоредбата на чл. 173,
§3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, от жалбоподателя е поискано да
бъде извършена поправка на митническата декларация по отношение декларирания
статут на представителя, като същият вместо косвен представител, бъде посочен
като пряк. Косвеният представител придобива качеството декларатор, съответно
същият е солидарно задължен за възникналите от вноса митнически задължения и
отговорности (чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато прекият
представител не придобива качеството „длъжник“. Отправеното до митническите
органи искане за изменение на декларирания вид представителство, по същество
изменя задължените лица, отговорни за изпълнението на митническия режим, заявен
с декларацията. Това изменение не е свързано с конкретно изпълнение на
условностите, включени в режима допускане до свободно обращение, посочени в чл.
201, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а единствено с освобождаването на
жалбоподателя от отговорността за изпълнение на възникнали задължения от този
режим, в това число и задълженията установени по реда на проведения последващ
контрол. В този смисъл, не може да се приеме, че исканото изменение е с цел деклараторът
да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под
съответния митнически режим, и съответно в случая чл. 173, §3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. се явява неприложим по отношение исканата поправка на
разглежданата митническа декларация.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да
уточни, че в производството за поправка на митническа декларация, митническите
органи имат задължението да проверят действителното положение към момента на
декларирането и дали същото съответства на исканата поправка, т.е. заявителят
следва да представи всички документи удостоверяващи правилността на исканата
поправка. В случая, със заявлението е представено пълномощно, изготвено на 19.12.2018
г., с което на дружеството-жалбоподател е учредено пряко представителство от вносителя
- Т.Г.. Това пълномощно съдържа общи клаузи за представителство, т.е. не би
могло да бъде обвързано с митническата декларация, чиято поправка се иска. Също
така, пълномощното няма нотариална заверка, не е било приложено към
митническата декларация, както и няма други данни, въз основа на които да се установи
достоверността на вписаната в него дата. Още повече, че съгласно посочената в
него дата на изготвяне, същото е съществувало към датата на подаване на
митническата декларация, но не е било представено пред митническите органи към
момента на декларирането. С оглед на изложеното, съдът приема, че така
представеното пълномощно, поради липса на достоверна дата не може да удостовери,
че по отношение на засегнатата митническа декларация действителната уговорка
между вносителя и представителя е осъществяване на пряко представителство. Този
извод не може да се промени и предвид наличието на нотариално заверено
пълномощно от страна на вносителя, с което на „Л.“ ООД е дадена възможност за
искане на поправка на митническата декларация. Това пълномощно е изготвено едва
към датата на подаване на заявлението за поправка, поради което не може да
удостовери действителната воля на страните към момента на декларирането. От
друга страна, независимо от заявената воля на Т.Г. за извършване на поправка,
то същата, както бе посочено по-горе, се явява недопустима към момента на
отправяне на искането.
Допълнително следва да се отбележи, че при приемане на
декларацията митническите органи нямат задължение да изискат представяне на
пълномощно за представителство, ако такова не е приложено към декларацията.
Нормата на чл. 19, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. дава възможност да бъде
изискано пълномощно от лицето, което е заявило, че действа като митнически
представител, но по същество не въвежда задължения на митническия орган да
отправя такова искане във всеки един случай, когато към декларацията не е
представено пълномощно. В §3 на чл. 19 от Регламента са посочени условията при
които митническият орган не е длъжен да изисква представяне на пълномощно, а
именно когато лицето, което действа като митнически представител, извършва
редовно действия и формалности, и при условие че това лице е в състояние да
представи такива доказателства по искане на митническите органи. В случая са
били налице предпоставките на §3, доколкото за дружеството-жалбоподател е
установено, че извършва редовно митническо посредничество, както като косвен,
така и като пряк представител. При тези данни, и доколкото в декларацията,
самото дружеството е посочило, че в случая действа като косвен представител, то
за митническите органи не е било налице задължение да изискат допълнително
представяне на пълномощно още при приемане на митническата декларация. От друга
страна, текстът на чл. 19, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. не въвежда
изискване редовното представителство да е осъществявано относно конкретния
вносител по декларацията, която се приема.
Съдът намира за нужно да посочи също, че по отношение
на исканата поправка се явява неприложим и реда за анулиране на приета
декларация визиран в чл. 174 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 148 от
Делегирания Регламент (ЕС) № 2015/2446. Съгласно §2 на чл. 174 митническата
декларация не се анулира след вдигане на стоките. В разпоредбата на чл. 148 от
Делегирания Регламент (ЕС) № 2015/2446 са предвидени хипотези при които
митническата декларация може да бъде анулирана и след вдигане на стоките, но
същите се явяват неотносими за настоящия случай.
Предвид констатацията за наличие на предпоставката на
чл. 173, §2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за преклудиране
възможността за извършване на поправка на митническа декларация, то съдът
приема, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него - неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, с оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответната страна следва да се присъдят направените
от него разноски по делото в размер на 100 лева, определени съобразно правната
и фактическа сложност на делото и на основание чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от горното на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХXII-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя К. И. К., против Решение № 32-435491/13.12.2022г., издадено от
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с
което на основание чл. 173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е отказано
извършването на поправка на митническа декларация с MRN 20BG001008020848R1 от 08.06.2020 г., поискана със
заявление с рег. № 44882/09.02.2022г.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ********* да заплати
на Агенция „Митница“ разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: