ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 595
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в закрито заседание на 04.10.2023
г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 520/2023 г. по описа
на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на И.Г.Х.,
ЕГН * постоянен адрес ***, адрес за кореспонденция гр. Л*** , ул. „К*** П*** “
№ 4а, срещу мълчалив отказ на директора на Основно училище „Константин Фотинов“
– гр. Л*** за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от
нея заявление вх. № 1097/06.07.2023 година.
С жалбата си И.Г.Х. иска отмяна на мълчаливия отказ
и решение по същество, с което се признае правото ѝ на достъп до
поисканата информация, като бъде задължен ответникът да я предостави в исканата
форма. Развива съображения, че на 06 юли 2023 г. подала заявление за достъп до
обществена информация до директора на Основно училище „Константин Фотинов“ -
гр. Л*** . По реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) поискала
да ѝ бъде предоставена обществена информация относно действията на
директора по организацията за прием в първи клас. Смята, че мълчаливият отказ
на директора на Основно училище „Константин Фотинов“ - гр. Л*** нарушава
изискването за законова форма на индивидуалния административен акт, нарушава
съществено административнопроизводствените правила, нарушава материалния закон
и не съответства на целта на ЗДОИ. Излага съображения, че Основно училище
„Константин Фотинов“ - гр. Л*** е задължен субект по смисъл на чл. 3, ал. 2 от
ЗДОИ, тъй като е юридическо лице на бюджетна издръжка и институция в системата
на предучилищното и училищното образование по смисъла на чл. 2 и чл. 29 от
Закона за предучилищното и училищното образование. Законът изисква съответният
орган да се произнася с мотивирано решение, когато издава искания
административен акт или отказва издаването му (чл. 59, ал. 1 от АПК). Такова в
случая жалбоподателката твърди, че липсва. Императивната норма на чл. 59, ал. 2
от АПК изисква писмена форма на акта, респ. отказа. Писмена форма на отказа се
изисква и от нормите на специалния закон - чл. 38 от ЗДОИ, като в решението за
отказ трябва да се посочат и правното и фактическото основание за отказа. Тези
изисквания на закона въобще не са спазени, което е съществено нарушение на
процесуалноправните разпоредби.
Ответникът по жалбата Директора на Второ основано
училище „Константин Фотинов“ – гр. Л*** , в писмено становище по повод същата
излага доводи, че подадената жалба е недопустима, поради това, че в случая не е
налице мълчалив отказ. Няма мълчалив отказ за издаване на акт, с който се
предоставя или отказва предоставяне на обществена информация, тъй като в отговор
на заявлението на г-жа Х. е издадено Решение № 1/11.07.2023 г. на Директора на
II ОУ „.Константин Фотинов“ - гр. Л*** , с което е разрешено предоставянето на
исканата информация. Тъй като в заявлението си Х. е посочила, че желае
информацията да ѝ бъде предоставена на хартиен носител, на 11.07.2023 г.
е направен опит за връчване на ръка на Решението на посочения от
жалбоподателката адрес гр. Л*** . ул. „С*** “ № * от служители на учебното
заведение. Служителите на място установили, че лицето не се намира на адреса, а
на същият има търговски обекти, поради което са върнати документите, а за
посещението е съставен Протокол от 11.07.2023 г. Развира съображения, че И.Г.Х.
е учител в II ОУ „Константин Фотинов“ - гр. Л*** , но тъй като същата е в
платен годишен отпуск по същото време, документите са ѝ изпратени и по
пощата, но пощенският служител също не е открил лицето на посочения адрес и е
върнал писмото на училището в качеството на подател. Ответникът твърди, че не е
налице противоречие с материалния закон, тъй като не е налице мълчалив отказ,
който да представлява нарушение на „законовата форма на индивидуалния
административен акт“, „нарушава съществено административнопроизводствените
правила“, „нарушава материалния закон“ и „не съответства на целта на ЗДОИ“, тъй
като е налице издадено Решение по реда на Закона за достъп до обществена
информация, като същото е мотивирано и като резултат удовлетворява искането на
жалбоподателката. Излагат се мотиви, че ако Х. беше посочила правилен адрес или
се беше поинтересувала по надлежния ред, то Решението щеше да ѝ бъде
връчено. Както и, че ако беше положила усилие да се информира за движението на
документите си, нямаше да ангажира съдебната институция с несъществуващия си
проблем. Поради всичко изложено моли съда да остави без разглеждане жалбата
като недопустима, а в случай че прецени същата за
допустима, моли да я отхвърли като неоснователна с всички законни последици от това. Претендира
присъждане на всички направени разноски.
С резолюция на съда, на жалбоподателката е
предоставено издаденото от Директора на II ОУ – гр. Л*** Решение № 1/11.07.2023
г. за познаване със същото и изразяване на становище по съдържанието му. В
отговор от 11.09.2023 г. И.Г.Х. заявява, че не е
получила същото по нито един от начините визирани в чл. 18 а и по-точно в ал.
7, 8, 9 и 10 от Административнопроцесуален кодекс , което счита за невръчено по
надлежния ред. С Решението се запознала след получаване писмо на съда на
01.09.2023 г. 10.00 ч. и още същият ден заплатила изискуемите в Решението
разходи в размер на 0.36 лв. и занесла вносната бележка в канцеларията на II ОУ
“К. Фотинов“ – гр. Л*** с молба да получи исканата от нея информация. След това
всеки ден питала, в т.ч. в последния ден от срокът за обжалване, дали ще ѝ
бъдат предоставени копия от исканата информация и не получила нито словесен,
нито писмен отговор, като приема, че изготвилият Решението сам не си го спазва.
Счита липсата на подписан протокол от нея, каквото е изискването на чл. 35, ал.
2 и 3 от Закона за достъп до обществена информация, е доказателство за това.
Заявява, че по същество не обжалва Решение № 1/11.07.2023 г. от Директора на II
ОУ „К. Фотинов“ - гр. Л*** , но дефакто то не е изпълнено от ответната страна.
Продължава да твърди, че хипотезата за „мълчалив отказ“ е валидна и не оттегля жалбата
си, като моли съдът да се произнесе с решение, което да задължи ответника да
ѝ предостави исканата информация.
С разпореждане на съда от 15.09.2023 г. са изискани
от Директора на II ОУ „Константин Фотинов“ – гр. Л*** доказателства за
предоставяне на исканата и разрешена с Решение № 1/11.07.2023 г. информация. С
писмо вх. № 3967/26.09.2023 г. по делото са представени Доклад на длъжностното
лице, на което е възложено да предостави исканите от жалбоподателката
документи, Заповед за определяне на училищна комисия и Протокол от проведено
заседание на училищна комисия.
Видно от представения Доклад на длъжностно лице от
07.09.2023 г. И.Г.Х. е поканена в училището, за да ѝ бъде предоставена
информацията свързана с Решение № 1/11.07.2023 г. От направено ръкописно
вписване на гърба на подготвените документи, саморъчно подписано от длъжностно
лице, г-жа Х. отказва да приеме предоставените ѝ заверени ксерокопия.
Във връзка с дължимата от съда, съгласно чл. 159 от АПК, служебна
проверка за допустимост, както към момента на депозиране на жалбата, така и в
хода на образуваното съдебно производство, намира, че жалбата е процесуално
недопустима за разглеждане по същество.
Срокът за произнасяне по
заявленията за достъп до обществена информация е регламентиран в чл. 28, ал. 1
от ЗДОИ, според която разпоредба същите се разглеждат във възможно най-кратък
срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК
непроизнасянето на административния орган в определения законов срок се счита
за мълчалив отказ за издаване на искания административен акт.
За да е налице мълчалив отказ
по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да се установи на първо място
валидно сезиране на административния орган със съответно искане, по което да се
дължи произнасяне, а на следващо – бездействие на административния орган да се
произнесе в законоустановения срок.
В случая, въз основа на
доказателствата по делото се приема, че към датата на депозиране на жалбата
пред съда не е формиран мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до
обществена информация.
Страните по делото не спорят, което се установява и
от доказателствата, че в II ОУ „Константин Фотинов“ – гр. Л*** е регистрирано съгласно
изискването на чл. 25, ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ Заявление вх. №
1097/06.07.2023 г. от И.Г.Х.. От представените по делото доказателства се
установява, че задължения субект Директорът на II ОУ – гр. Л*** е поставил
Решение № 1/11.07.2023 г., с което е разрешил достъп до исканата от жалбоподателката
обществена информация, което решение, съгласно изразеното желание в подаденото
заявление, е изпратена на хартиен носител на посочения в заявлението адрес на И.Г.
***. От съставен протокол от 11.07.2023 г. /л.13/ се установява, че посоченият
адрес от жалбоподателката е посетен, за да бъде осъществено връчване от
длъжностни лица, които установили, че на него се намира търговски обект, като
лицето не е установено. От Доклад на длъжностно лице от 07.09.2023 г. е видно,
че И.Г.Х. е поканена в училището, за да ѝ бъде предоставена информацията
свързана с Решение № 1/11.07.2023 г., но тя отказала да приеме предоставената
ѝ информация.
От доказателствата по делото се прави заключение,
че на първо място Х. в заявлението си за достъп до обществена информация е
посочила грешен адрес, а именно: гр. Л*** , ул. „С*** “ № * , който е
различен от този, който сочи в депозираната пред съда жалба, както и в
постъпило писмо на л. 18 по делото, а имено гр. Л*** , ул. „С*** “ № * . На
следващо място се установява, че същата след изрична покана да получи исканата
информация е отказала
нейното връчване. И
на последно място с резолюция на съда на жалбоподателката е предоставено
издаденото от Директора на II ОУ – гр. Л*** Решение № 1/11.07.2023 г., с чието
съдържание същата се е запознала.
По делото безспорно се установява, че задълженият субект по ЗДОИ е постановил своето решение по
постъпилото заявление за достъп до обществена информация в 14-дневният срок по
чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – заявлението е регистрирано на 06.07.2023 г., а
решението, с което е разрешен достъпа е постановено от Директора на 11.07.2023
г., следователно не е формиран мълчалив отказ в смисъла на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК. (в същия смисъл определение № 12871
от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2019 г.; определение № 5153 от
29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2020 г.; определение № 11602 от 14.09.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8117/2020 г.)
Наличието на постановено
Решение и то още преди датата на подаване на жалбата, с което се разрешава
достъпът до исканата информация, е показател за липсата на мълчалив отказ,
какъвто се твърди, че съществува и се обжалва. Липсата на мълчалив отказ
обуславя и липсата на предмет, респ. правен интерес от търсената защита с
процесната жалба. Предвид изложеното, производството по делото следва да се
прекрати на основание чл. 159, т. 1
и т. 4 АПК,
тъй като липсата на предмет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане по
същество на извършеното оспорване, за която съдът следи служебно, съответно е
основание за оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед на твърдението, че
въпреки постановеното Решение, исканата информация не й е предоставена и няма
съставен Протокол, съгласно изискванията на ЗДОИ, то следва да се има предвид,
че обстоятелството по предоставяне на информация е фактическо действие, което е
различно от постановяването на правен акт, респ. отказьт от постановяването на
такъв, поради което възражението в тази посока е ирелевантно към настоящия
спор.
По отношение искането за
разноски, следва да се има предвид, че отговорността за разноски при водене на
административни дела е законово определена в чл. 143 от АПК, като
хипотезите на разпоредбата са лимитативно и изчерпателно изброени.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК,
подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото, в случай на оттегляне на оспорения от него административен акт. В
настоящия случай такива не се претендират от подателя на жалбата.
Ответникът претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК
такива му се дължат, но за целта следва да бъдат представени доказателства за
тяхното извършване. Предвид факта, че тази страна не представя никакви
доказателства за направени по производството разноски, то няма размер, който да
бъде присъден.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.Х., ЕГН *
постоянен адрес ***, адрес за кореспонденция гр. Л*** , ул. „К*** П*** “ № 4а,
срещу мълчалив отказ на директора на Основно училище „Константин Фотинов“ – гр.
Л*** за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от нея заявление
вх. № 1097/06.07.2023 година, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 520/2023 г. по описа на
Административен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :