№ 11312
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.ВЛ.М.К.
като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Наказателно дело частен характер
№ 20241110212967 по описа за 2024 година
и като се запознах с постъпилия документ, озаглавен „тъжба“ намерих
следното:
Подадената „тъжба“ по своето съдържание не представлява такава, а е
оплакване от дейността на органите на МВР, които не са се отзовали на
подаден от Г. С. сигнал. В депозираната „тъжба“ не се съдържат данни за
престъпление от частен характер, поради което „тъжбата“ не отговаря на
императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК. В документа, с който е
сезиран СРС, се посочва единствено, че на 16.03.2024 г. на спешен телефон
112 е подаден сигнал за кражба, на която лицата, срещу които е насочена
тъжбата не са се отзовали, нито служители на МВР, нито на НСлС. Прави се
искане за прилагане на разпечатка от тел. 112.
Съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да
съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за
обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за
внесена държавна такса. В случая не се касае за обстоятелства за извършено
престъпление от частен характер, а за твърдяно престъпление по чл.194 от
НК, което е престъпление от общ характер и за което по данни в тъжбата са
уведомени органите на МВР чрез тел. 112. Единственото, което в „тъжбата“ се
посочва е, че С. не е доволен от това, че при подаден сигнал на тел. 112 с
твърдения за извършена кражба органите на МВР не са се отзовали. В този
смисъл подаденият до СРС документ не представлява тъжба въобще, не се
съдържат никакви оплаквания за извършено престъпление от частен характер
и настоящият състав намира, че указания на С. не следва да бъдат давани,
доколкото не се касае за изобщо за подадена „тъжба“ /макар същата да е
озаглавена по този начин/, а до оплакване от бездействие от страна на
органите на МВР при подаден сигнал на спешния телефон. Това оплакване
обаче неправилно е било адресирано до съда, който не е компетентен да взема
отношение по този въпрос. В този смисъл съдията-докладчик намира, че е
налице прекратителното основание на чл. 24, ал. 5 т.1 от НПК, тъй като липсва
тъжба по смисъла на НПК. При липса на твърдения за извършено
престъпление от частен характер въобще, „тъжбата“ не подлежи на
1
уточняване и в този случай указания не следва да бъдат давани, а сигналът
следва да се препрати до СДВР за произнасяне от компетентните лица. В
случай, че тъжителят е недоволен от разследването на посоченото от него
престъпление от общ характер, следва да се обърне към Софийска районна
прокуратура за съдействие.
Така мотивиран и на основание чл.247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 12967/2024 г.
по описа на СРС, НО, 108 състав
Разпореждането подлежи на обжалване в 7- дневен срок от получаване
на препис пред Софийски градски съд по реда на глава XXII от НПК.
След влизане на разпореждането в сила препис от него, ведно с копие на
подадения от С. документ да се изпрати на СДВР за вземане на отношение по
наведените в него твърдения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2