Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260216
гр. Пловдив, 11.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 11.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6983/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 3460023, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Й.Ч. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговата отмяна. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на
производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По делото е представена разписка за връчване на електронния
фиш на 11.09.2020г., а жалбата е подадена на 24.09.2020г., т.е. в 14-дневния
преклузивен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 10.03.2020г. в 11,31
ч. в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 1, посока гр. Асеновград, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № **, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 89 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 39 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е Й.Ч..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение № 11743СА/0271469, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г.
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч.
при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното
статично изображение № 11743СА/0271469 е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил от 92 км.ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а
именно 89 км.ч.
По делото са представени и Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 20.10.2019г.,
както и справка за собственик на процесния автомобил, видно от която процесния
автомобил е собственост на жалбоподателя.
В случая обаче не са
налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в
редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
В случая е съставен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването
на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така принципно протоколът удостоверява едновременно както кое е техническото средство, с което е било извършено измерването,
така и обстоятелството, че техническото
средство е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата.
В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е незаконосъобразен,
поради липса на доказателства, че извършеният контрол е осъществен от
посоченото в електронния фиш АТСС, както и поради липса на доказателства, че
средството е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания- чл.6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.
Ако във всеки един процес
следваше пълно и главно да се установява поотделно спазването на всички
предвидени в Наредбата и инструкцията за експлоатация технически изисквания към
монтажа и експлоатацията на АТСС, то процеса на доказване би бил неимоверно
затруднен и усложнен. Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В
съдържанието на Протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност
за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на
удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
инструкцията за експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези
изисквания, биха съществували достатъчно гаранции че измерванията на
техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на
неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на обратното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции
за точност на измерването. При липса
на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се
гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията,
не може да се презюмира.
В този изричен смисъл е и
практиката на Административен съд Пловдив- Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай в
представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
липсва попълване на полето, удостоверяващо че автоматизираното техническо
средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията,
очертани в инструкцията за експлоатация. Липсва изписване на име и подпис на
длъжностно лице, което е извършило удостоверяването.
При това положение само
може да се предполага, че АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно административно-наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
От друга страна, освен
липса на име, фамилия и подпис на лицето, извършило разполагането и
настройването на АТСС и съответно удостоверяване, че същото е било изпълнено по
предвидения съгласно изискванията ред, липсва
и отбелязване в протокола по чл. 10 кой е видът и номерът на техническото
средство, с което е бил осъществен контролът. В полето за отбелязване
на вид АТСС е посочено СПУКС (което вероятно означава Стационарно преносим уред
за контрол на скоростта), но не е посочен нито вида на средството, нито номера
на същото. Така липсват доказателства относно обстоятелството с кое техническо
средство е бил осъществен контролът на процесната дата и в процесните часове,
за да може да се установи дали същото съответства на посоченото в електронния
фиш устройство и съответно дали същото е вписано в списъка с одобрени типове и
е преминало надлежна метрологична проверка.
При липсата и на този реквизит, няма как да се установи дали описаното в електронния фиш АТСС е
именно средството, с което е бил осъществен видеоконтролът на
преминаващите ППС.
За пълнота следва да се посочи, че неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателя по отношение на процесната снимка за
местонахождението на АТСС. При положение, че заснемането се извършва на едно и
също място, от едно и също средство и с един и същ процесен автомобил, логично
е и снимките на техническото средство да са сходни в случай, че АТСС е
настроено съгласно нормативните изисквания. Освен това, не се установява
снимката да е от друг ден и час, различен от процесния. Неоснователно е и
възражението по отношение на несъответствието на номерата на статичните
изображения, доколкото посоченият час на извършване на административното
нарушение попада в интервала на часовете, в които е бил осъществен
видеоконтролът.
Въпреки това, с оглед липсата на посочване в протокола по
чл. 10 на
вида и номера на АТСС, с
което е бил осъществен контролът и с оглед липсата на надлежно удостоверяване,
че автоматизираното техническо средство
е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
инструкцията за експлоатация, електронният фиш се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен,
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата
страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски
и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било
уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ,т. 2
от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на
адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3460023,
издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Й.Ч.
е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат М.И.Б.,*** и със служебен адрес гр. **, сума
в размер на 300 лв., представляваща
разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.