О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ / .12.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – трети касационен
състав, в открито съдебно заседание проведено на втори декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Ганчева ч.кас.а.нак.д. № 1844/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба
от „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Определение № 27/12.05.2021г.
по АНД № 20213120200103/2021г. на Районен съд - Девня, с което е оставена без
разглеждане жалбата им против Наказателно постановление № 7/26.03.2021г. на
директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ и производството по
делото е прекратено.
Касаторът твърди, че е
собственик на стоките, отнети с оспореното НП,
вписан е като техен получател в митническата декларация от 09.09.2020г.,
депозирана от „Терминален оператор“ ЕООД, поради което счита за
незаконосъобразен достигнатия от РС – Девня извод за липса на правен интерес да
оспори процесното НП. Поддържа, че обжалваното прекратително определение
противоречи на: чл. 42, чл. 44, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза и трайната практика на ЕСПЧ; Решение от 04.03.3014 г. на ЕСПЧ –
Страсбург по делото „Микроинтелект” ООД
срещу България; чл. 17 от Конституцията на Р България; чл. 6, т.1, чл.13 и чл.18 на Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи; чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията и
трайната практика на ЕСПЧ. Счита за неоснователен довода на районния съд за
недопустимост на жалбата с оглед предвиденото изменение на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, като се позовава на мотивите за изменението на нормата към ЗИД на ЗАНН
бр. 109/22.12.2020г. – конкретно за спазване на стандартите на Конвенцията по
отношение правото на защита на гражданите в административнонаказателното
производство. Прави искане за отмяна на оспореното определение и връщане на
делото на въззивния съд за разглеждане спора по същество. В с.з. процесуалния представител на касатора
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът Агенция
„Митници“ в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че посочената от дружеството разпоредба на
чл.44 от МКС е неприложима в случая, тъй
като не се касае за решение на митническите органи по смисъла на чл.19 от ЗМ, а
стоките са отнети на основание чл.229, ал.1 от ЗМ. Регламент /ЕС/ № 952/2013
има пряко действие, но не посочва конкретен вид и размер на наказание. При
липса на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на санкциите,
държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са
подходящи, в съответствие с правото на ЕС и неговите принципи. По изложените
съображения, моли да се остави в сила оспореното определение на ДРС.
За да се произнесе по жалбата,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С Наказателно постановление № 7/26.03.2021г.
на директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ на „Терминален оператор“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 082 392,94 лв. за
нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ с предмет на нарушение – „тютюн за
пушене“, който представлява акцизна стока по см.чл. 12, ал.1, т.1 от ЗАДС.
Отнета е в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 99 колета, бруто
тегло 16221.210 кг., 14 850 кг. нето – тютюн за пушене, акцизна стока по чл.
12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г, без
посочено лице, от което се отнема стоката. В АУАН и в НП „Терминален оператор“
ЕООД е посочен като титуляр на режим „транзит“, а „Силвърсан България“ ЕООД
фигурира като получател на стоката с позоваване на информацията в
придружаващите митническата декларация документи.
По повод жалбата на „Силвърсан
България“ ЕООД против НП №7/26.03.3021г е образувано АНД №103/21г по описа на
РС – Девня, което е прекратено с обжалваното понастоящем определение №27/12.05.2021г.
след оставяне на касационната жалба без разглеждане като процесуално
недопустима. Единственият аргумент на въззивният съд е, че с оглед изричното
предвиждане на действащата към момента редакция на чл. 59, ал.2 от ЗАНН
дружеството не разполага с право на жалба срещу НП – възможност, предвидена с предстоящото изменение
на същата норма, в сила от 23.12.2021г. Посочено е още, че „Терминален оператор“
ЕООД вече е оспорил същото НП, в резултат на което е образувано АНД № 97/2021г.
по описа на РС – Девня.
По частната жалба на „Силвърсан
България“ ЕООД против това определение първоначално е било образувано ч.к.а.нак.д
№ 1282/2021г. по описа на Адм. съд – Варна, което е прекратено и изпратено на
РС - Девня за изпълнение на задълженията
по чл.213а, ал.1 и сл. от АПК – указване заплащане на дължима държавна такса.
След заплащане на дължимата държавна такса от касатора, жалбата е постъпила
отново в Адм. съд – Варна и е образувано настоящото дело.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Частната касационна жалба е
депозирана в срока по чл.230 от АПК, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, а нередовността й е отстранена, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В депозираната въззивната
жалба „Силвърсан България“ ЕООД са
изложени аргументи за незаконосъобразност на НП само в частта на постановеното
отнемане на стоката в полза на държавата, но от друга страна съдът констатира,
че е отправено искане за цялостна отмяна на НП, ДРС не е дал указания за
конкретизиране на петитума и е разгледал допустимостта на жалбата относно
цялото НП. С оглед изрично формулираното искане на дружеството, настоящият
съдебен състав също възприема жалбата им като насочена срещу НП в неговата
цялост, т.е. и против частта, с която е наложена имуществена санкция, и против
тази, с което е постановено отнемането.
Определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без
разглеждане жалбата на дружеството против НП № 7/26.03.2021г. на директора на
ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, в която е наложена
имуществена санкция на „Терминален оператор“ ЕООД, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. За дружеството не
е налице правен интерес от оспорване на НП в тази част, тъй като
санкцията не е наложена на него, и правната им сфера не е засегната.
По отношение обжалваното определение на ДРС в останалата му част – с
която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против НП в частта за
отнемане на стоката в полза на държавата, съдът прецени следното:
Съгласно чл.223 от ЗМ митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение
или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство,
доколкото деянието не представлява престъпен състав, като съгласно чл.225, ал.1
от ЗМ установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления
и обжалването им се извършват по реда на ЗАНН. Съгласно чл.22 от същия за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. С оглед това законодателно решение в правомощието на
административния митнически орган е да постановява отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на
митническа контрабанда. Същите се отнемат в полза на държавата независимо от
това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени – присъжда се тяхната
равностойност, представляваща митническата им стойност.
Отнемането на стоки в полза на
държавата е част от административнонаказателния процес и е израз на
правомощието на наказващия орган да осъществява държавната репресия. Частният жалбоподател твърди,
че е собственик на отнетата в полза на държавата стока, за което са представени
и доказателства. Постановеното отнемане в полза на държавата на стоките предмет
на нарушението пряко засяга правото му на собственост върху процесната стока, а
това налага да му бъдат осигурени ефикасни правни средства за защита. Именно с цел защита правата на трети лица в
административнонаказателното производство, с изменението на ЗАНН бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г., в нормата на чл. 59 ал.2 от ЗАНН е
предвидено, че нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с
които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е
нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването
им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им. С
Решение С-393/19 на СЕС е прието, че член 4 от Рамково решение 2005/212 във
връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се
конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита. В този смисъл решението на ЕСПЧ по делото „Микроинтелект“ ООД срещу
България, и по делото ÜNSPED PAKET SERVİSİ SAN. VE TİC.
A.Ş. срещу България. По изложените доводи съдът приема, че жалбата на „Силвърсан
България“ ЕООД в частта, с която се оспорва постановеното отнемане в полза на
държавата на стоките предмет на нарушението е допустима, определението на ДРС в
тази част следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящия съдебен състав не
споделя доводите на ответника, че след като е налице образувано и неприключило друго
производство, против НП №7/26.03.2021г. –
това по АНД №97/2021г на ДРС, образувано по жалбата на сакнционираното лице, то жалбата на „Силвърсан България“ ЕООД е
недопустима. В случая с оспорения акт се засяга право на собственост, тъй като
се отнемат в полза на държавата стоките
предмет на нарушението, за които се твърди, че са собственост на „Силвърсан
България“ ЕООД, поради което дружеството има право да обжалва НП в тази част.
Съдът не споделя доводите на
касационния жалбоподател, че в случая е приложима нормата на чл. 44, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, тъй като оспорения акт
не е решение по чл. 19 от ЗМ, а НП.
Предвид изложеното обжалваното определение в частта,
с която е оставена без разглеждане жалбата на „Силвърсан България“ ЕООД против НП № 7/26.03.2021 г. на директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, в която е
постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението, е незаконосъобразно, което
налага отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Предвид изложеното, трети
касационен състав при Административен съд Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 27/12.05.2021г. по АНД № 20213120200103/2021г. на Районен
съд - Девня, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Силвърсан България“
ЕООД против Наказателно постановление № 7/26.03.2021г. на директора на ТД
„Северна морска“, в частта с която на „Терминален оператор“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на
4 082 392.94 лв.
ОТМЕНЯ Определение № 27/12.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200103/2021 г. по
описа на Районен съд - Девня, в частта с която е оставена без разглеждане
жалбата на „Силвърсан България“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 7/26.03.2021
г. издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, относно
отнемане в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 99 колета, бруто
тегло 16221.210 кг., 14 850 кг. нето – тютюн за пушене, акцизна стока по чл.
12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021 г.
ВРЪЩА делото на същия
съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената
част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: