Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 29.07.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 51/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Б.Р.Б. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000071 от 04.03.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

         Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 28.02.2021 г., около 02,55 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци : Н.К., Р.Е. и Г.Ц. ***), изпълнявали служебните си задължения на път II – 16, км. 55 + 600. Те спрели за проверка лек автомобил „Сузуки Витара”, управляван от жалбоподателя. Последният отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване с направление Филиала за спешна медицинска (ФСМП) в гр. Своге, чието предписание той не е изпълнил и не е дал кръв.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите. Б.Б. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Издаденото на 04.03.2021 г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Същото е редовно връчено на 05.03.2021 г., а жалбата е постъпила в РУ - Своге на 08.03.2021 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че фактическите констатации отразени в акта и в наказателното постановление не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а по делото не беше установено друго.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство Б.Б. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно, както е в случая. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно и поради това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържа състав на едно административно нарушение с две форми на изпълнителното му деяние, при което е неприложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В този смисъл е и Т.р. № 13 от 20.12.2021 г. на Върховния административен съд.

Издаденото наказателното постановление обаче незаконосъобразно, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в частност нарушена е разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено преди да е изтекъл тридневния срок, в който нарушителят може да направи писмени възражения, като срокът започва да тече от подписване на акта. Това е съществено нарушение, опорочаващо издаването на НП, тъй като наказващият орган е ограничил правото на защита на санкционираното лице. За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. По настоящото дело актът е съставен и връчен на 28.02.2021 г., а тридневният срок е изтекъл на 04.03.2021 г. (четвъртък), тъй като 03.03.2021 г. е официален празник и неприсъствен ден. НП е издадено на 04.03.2021 г., т.е. преди да е изтекъл тридневния срок. С оглед на допуснатото съществено процесуално нарушение, наказателното постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

По разноските :

От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 370 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Наказателно постановление № 21-0353-000071 от 04.03.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Б.Р.Б. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Б.Р.Б. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :