Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14046 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 31.10.2020 г. по гр.д. №64306/2019 г. на
Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу С.А.Н. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата
от 776,17 лв. до пълния претендиран размер от 2428,65 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, жк. „******, аб.
№282842, за периода 01.05.2015 г. - 31.07.2016 г., и за разликата над сумата от
152,48 лв. до пълния претендиран размер от 622,60 лв., представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2016 г. – 20.08.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №50277/2019 г. по описа на СРС, 31
състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от процесните вземания са
погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.А.Н. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „П.И.” ООД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението
не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените установителни искове
са уважени до посочените по-горе размери, поради което решението е влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочените по-горе
части, то основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено
нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали вземанията за посочения по-горе период са погасени по
давност.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За периода мес.05.2015 г. – мес.07.2016 г. са
действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на
десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от
Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми
по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2015 г. - 31.07.2016 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба е
изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава
на обща фактура, издадена на 31.07.2016 г. и чрез включването им в тази фактура,
е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това
действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на
клиентите на топлинна енергия. Цитираните от въззивника във въззивната жалба ОУ
от 2016 г. за влезли в сила от 11.08.2016 г. и са неприложими относно
процесните погасени по давност вземания.
Поради изложеното, съдът намира, че вземанията за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. –
31.07.2016 г. са погасени по давност, както правилно е приел и СРС. За
останалия период мес.08.2016 г. – мес.04.2017 г. искът за главница за топлинна
енергия се явява основателен до размера на сумата от 776,17 лв.
Размерът
на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016
г. - 20.08.2019 г. възлиза на сумата от 152,48 лв., до който размер искът за
мораторна лихва е основателен.
Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20240654 от 31.10.2020 г., постановено по гр.д. №64306/2016
г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. Р.Н., адрес: ***– партер, офис №1, на основание чл.78
ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 300,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „П.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.