Р Е
Ш Е Н
И Е № 137
гр.Шумен
23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
при
секретаря Силвия Методиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№134 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №115/11.02.2020г. по гр.д.№3017/2019г. по описа на ШРС, съдът
е отхвърлил предявения от А.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***,
отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване като установено по отношение на
„Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, че ищецът не дължи, сума в размер на 4 041.08 лв. (четири
хиляди и четиридесет и един лева и осем стотинки), представляваща цена на служебно начислена по партида,
с клиентски номер, **********, за
абонатен номер **********, на адрес: гр.Шумен,
ул. „...“, № 55, ап. 20, електроенергия, за периода от 13.09.2017 г. до 12.09.2018
г., за която от ответника е издадена фактура
за корекция № **********/22.08.2019 г., като неоснователен, осъдил е А.Д.С., с ЕГН ********** да плати на „Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК:
*********, сумата 975.46 лв. (деветстотин
седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), съставляваща: 615.46 лв. - хонорар за един адвокат,
намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, посочен в чл. 7,
ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по
своевременно направено възражение на ищеца; 300 лева – депозит за експертиза и
60 лева - депозит за призоваване на свидетели, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е обжалвано от А.Д.С., действащ ,чрез
пълномощника си адв.Р.И.Т. като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбите съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да уважи иска.
Въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, действаща , чрез пълномощника си адв.Б.Г. от ШАК е
депозирала отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна: Беспорно е по делото , че ищецът е потребител на енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от ДР на Закона за
енергетиката и клиент на дружеството ответник и
ползва електромер с клиентски номер 1300111432, абонатен номер **********, на адрес: гр. Шумен, ул. „ ...“
№ 55 ап.20. Видно от представеният констативен протокол за
техническа проверка №1301482 на 12.09.2018г. е била
извършена проверка от служители на “ Електроразпределение север“ АД на електромера ползван от ищеца
на обект в гр. Шумен, ул. „ ...“
№ 55 ап.20 и той бил демонтиран за експертиза в БИМ и подменен с нов.
Представен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №1560/12.08.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен №1114
0216 6689 5207-2016г. от който
се установява ,че липсват механични дефекти на кутията ,на клемите , на клемния
блок на електромера . При софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 в размер на 021450.086kWh , която тарифи не е визуализирана на дисплея. С писмо изх. № 54618_КП1301482_1/22.08.2019 г. „Електроразпределение Север” АД гр. Варна уведомило ищеца,
за извършените действия, като на същия бил изпратен препис на констативния
протокол от 12.09.2018г. Видно от становище
от от
21.08.2019г. на „ЕРП – Север“ била
изчислена и коригирана сметката на ищеца
за периода 13.09.2017г. до 12.09.2018г. Въз основа на констатациите в този протокол, била извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена
сумата от 4 041.08лв. с фактура №0284396162/22.08.2019г. Видно от протокол №3043741/3.10.2016г.
за монтаж/демонтаж на електромер / СТИ/ с фабричен №1114021666895207 на адреса на ищеца, с
посочените клиентски и абонатен номер, са
отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите
за нощна и дневна енергия. Представени са по делото
и „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР (КЕВР) ОУ на договорите за пренос на енергия през разпределителната мрежа
на Е.ОН България Мрежи одобрени с Решение №ОУ-060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР) . От показанията на разпитаният
пред ШРС свидетел С.Г.Д., който е служител на „ Електроразпределение Север“ АД
гр. Варна се установява , че извършили с неговия колега проверка на
електромера на ищеца на 12.09.2018г. Не могли да извършат софтуерна проверка т.е.
да отчетат СТИ със софтуера и електромера бил свален за да му се извърши
проверка в БИМ.
Съгласно заключението по
извършената по делото съдебно-техническа експертиза пред ШРС се установява че процесният електромер
е преминал първоначална метрологична проверка и срокът на метрологичната му
годност бил до края на 2022 г. и към момента на
проверката е бил метрологично годен. Чрез
това СТИ било възможно да бъде измерена цялата,
потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. При монтажа на
процесното СТИ през 2016 г. показания по визуализираните тарифи Т1 и Т2, са
били с нулеви стойности. Имало неправомерно вмешателство върху
процесното СТИ - електромерът бил софтуерно препараметризиран /препрограмиран,
за което не е необходимо да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ,
тоест, възможно е манипулиране без отваряне/ да отчита част от преминалата
електрическа енергия в невидим на дисплея регистър Т3, където се натрупвала. Ответникът
притежавал софтуерна версия само за четене на данни от
паметта на СТИ, но не и за препараметризиране, като при правомерна експлоатация
на процесния електромер не следвало
да има натрупване на електроенергия по скрития регистър. Налице било неотчитане от измервателната схема на СТИ преминала от
захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като
неотчетеното количество било
отразено в регистър Т3 на процесното СТИ. Определеното в справката за корекция
количество електрическа енергия можело
да бъде доставено до обекта на абоната, съобразно пропускателната способност на
присъединителните съоръжения и на СТИ. Изчисленията по корекционната процедура
били извършени аритметично точно.
При така установената фактическа
обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК , че не му дължи сумата от 4 041.08лв. по фактура №0284396162/22.08.2019г. представляваща
начислена от ответника, като корекция за неточно измерване на потребена електрическата енергия за периода от 13.09.2017г. до 12.09.2018г.
за клиентски номер 1300111432, абонатен номер **********, на адрес: гр. Шумен, ул. „ ...“
№ 55 ап.20.
В тежест на ответника по предявеният
отрицателен установителен иск е да установи ,при условията на пълно и главно
доказване : 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и
с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е
извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално
потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и
обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест
на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Ответното
дружество е изложило твърдения в отговора на исковата молба , че сумата по процесната фактура е начислена посредством
прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата потребена
електроенергия от страна на ищеца и че
претендираната сума се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ . В условия на евентуалност,
ако съдът счете, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума
е дължима на осн.чл.183 от ЗЗД.
Съгласно
чл.50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
Съгласно
чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без съмнение,
електрическата енергия като особен вид движима вещ може да бъде предмет на договор
за продажба.
Установи се, че през процесния период страните
са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата на
електрическа енергия по силата на което ответникът е поел
задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на
последния да заплаща цената на доставената електрическа енергия.
От
събраните доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано,
че в процесното СТИ се натрупва
електическа енергия в „скрит“ регистъра 1.8.3 който не се визуализира
на екрана на СТИ.
Основният
спорен въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период - на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл.
50 от ПИКЕЕ.
В Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Действително за периода на
действие на тези правила е съществувало законово
основание за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия.
В настоящия случай е коригирана начислената
за периода от 13.09.2017г. до 12.09.2018г. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано
с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесният констативен протокол от 12.09.2018г. същите следва да бъдат
приложени. Комисията за енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2. От ПЗР на новите ПИКЕЕ
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол. Доколкото към датата на съставяне на процесния констативен протокол е отменена разпоредбата на чл.47
от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към констативния протокол,
който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият
съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените, към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят
обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на
комисията. Те регламентират само
хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за
възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на
ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да
бъде заместена и по аналогия.
Предвид
това и не може да се признае правото на ответника да начисли исковата сума на
основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите
от проверката.
В
практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова
твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по
т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о.,
определение №490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради липсата на
насрещно пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства от страна на
ответното дружество.
Не се
установи по безспорен начин от ответното дружество, че ищецът е осъществил
неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до
констатираното натрупване на показания на трети „скрит“ регистър.
От представенят по делото протокол за монтаж на електромера на адреса на ищеца, в който са
отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не
се установява какви са били показанията на скритият регистър 1.8.3 при първоначалния
монтаж на процесното подменено СТИ. По никакъв начин не се
установява от коя дата е започнал записът в процесния скрит регистър, както и
конкретната причина за това и дали изобщо се касае за реално потребление на ел.
енергия. Действително, ирелевантно е през кои часови зони е започнало
натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия
е фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите.
Липсата на конкретен момент, обаче, от който е започнало неточното отчитане,
води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за
минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции за минал
период се явяват произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона
резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа
енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното
натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди
ответникът, не се установява кога е настъпил този факт.
На основание чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа и той следва да отговаря за
техническата му изправност.
Вещото лице е изразило статистическо
/математическо/ предположение, че е технически възможно такова количество
електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е. да бъде реално
доставено (потребено) от абоната, но наличието на трети „скрит“ регистър , нефигуриращ на дисплея на СТИ, установено при софтуерно
четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова количество
ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице не е определило кога е преминало
процесното количество енергия през електромерите , като по делото не е доказано
,че посоченото за заплащане от ищеца количество електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в
този едногодишен период от 13.09.2017г. до 12.09.2018г.
В протокола на БИМ, е
отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по
аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия
случай натрупването на показанията по третата тарифа, обаче, не е
станало в присъствието на тези лица, поради което само въз основа на този
документ не може да се обоснове извод, че съдържащите
се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на
реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен времеви период.
Съдът е запознат с цитираните от
ответното дружество Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. №
4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. №
2991/ 2018 год., но споделя възприетото от константната съдебна практика
становище в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на
реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално
потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното
количество електрическа енергия (Определение № 39 от 16.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о., ГК).
Доколкото
тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото производство, въззивният съд
счита, че претендираната сума е недължима от абоната, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК
е основателен.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде изцяло отменено, а предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК - уважен.
По разноските: Жалбоподателят
е представил два списъка за разноски по които претендира такива за първата
инстанция в размер на 161.64лв. за
държавна такса и за въззивната инстанция в размер на 800лв. за адвокатски
хонорар.
Съобразно изхода от спора въззиваемата
страна – ответник в първоинстанционното производство трябва на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на жалбоподателя сторените от него в
първоинстанционното производство разноски в размер на 161.64лв. по
представеният списък.
Направено е възражение за прекомерност на
уговореният адвокатски хонорар от въззиваемата страна за възнаграждението пред въззивната инстанция
Съдът счита възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за основателно предвид
фактическата и правна сложност на делото пред въззивният съд – проведено е едно
съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства . Ето защо
възнаграждението следва да се намали до
минималният размер регламентиран в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на
нормата действала към момента на уговаряне на адвокатският хонорар в договора
за правна помощ и съдействие от 25.02.2020г.,
което е сумата от 512.87лв.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, съдът :
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №115/11.02.2020г.
по гр.д.№3017/2019г. по описа на ШРС , като
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – кула Г, че А.Д.С., с ЕГН ********** и адрес *** , със съдебен
адресат – адв. Р.И.Т. *** , не дължи сума в размер на 4041.08лв./четири хиляди и четиридесет и един
лева и осем стотинки/ , представляваща цена на продадена и използвана
електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Шумен , ул. „ ...“ № 55 ап.20 , за клиентски
номер **********, абонатен номер **********
за
периода от 13.09.2017г. до 12.09.2018г.,
коригирана въз основа на констативен протокол №1301482/12.09.2018г., съставен
от „ Електроразпределение север „ АД гр. Варна, отразено във фактура №**********/22.08.2019г. съставена от
„Енерго-про Продажби” АД.
ОСЪЖДА “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК: ********* да заплати на А.Д.С., с ЕГН **********
сумата от общо 674.51лв. представляващи
сторените във въззивното и в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението не
подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.