№ 5974
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505731 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20056731 от 08.09.2022 г. по гр.д. № 53191/2019 г. по описа на
СРС, 123 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от ОБЩИНА
ПАНАГЮРИЩЕ с код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Панагюрище, пл. ****
срещу „И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ж. к. Изток, ул. **** и срещу Н. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
Панагюрище, ул. ****, при условията на пасивна солидарност обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция за сумата от 103908.97 лв. - главница, дължима въз основа на АКТ ЗА
НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от
отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените
поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с № при
ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД- 482/19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.07.2018 г. до изплащане на вземането и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ за сумата от 15731.92 лв. - законна лихва върху главницата от
103908.97 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 19.03.2018 г., дължима въз основа на АКТ
ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор
1
от отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на
обществените поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с
№ при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД-482/19.03.2018 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач АГЕНЦИЯ
ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, с адрес гр. София, ул. „Леге“ № 2.
Срещу така постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ, като са изложени доводи за
неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност,
поради неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че в проведеното производство чрез събраните доказателства не е
била оборена доказателствената сила на акта за начет /чл.22, ал.5 ЗДФИ/, с който е
било установено че на община Панагюрище са били причинени вреди в размер на
103908.97 лв.- главница и 15731.92 лв.-законна лихва, поради това че са били
заплатени СМР, които не са били извършени. Поради това и при неправилно
приложение на материалния закон съдът е формирал неправилни фактически и правни
изводи водещи до отхвърляне на претенциите като неоснователни.
Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове за
причинените на община Панагюрище вреди. Претендира разноски.
Въззиваемите страни и ответници в производството „И.“ ЕООД и Н. С. М. С.Д.
И. в подадения писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК
изразяват становище за неоснователност на последната. Излагат се доводи, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Поддържат, че
постановеното решение е обосновано и мотивирано, като в производството и при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно
материалния закон. Молят за потвърждаване на решението, като правилно и
законосъобразно. Претендират разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.
269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции
съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства, но е допусната и приета комплексна СТЕ и СИЕ свързана с вида, обема
и стойността на извършените СМР по договора за строителството. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
С постановеното решение в обжалваната част СРС е приел, че предявените по
реда на чл.422 ГПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл.26 от Закона за държавната финансова
инспекция искове за признаване съществуването на вземане за главница и законна
лихва, представляващи умишлено причинена вреда на община Панагюрище-ищец в
производството са неоснователни. За обосноваване на сочения извод, съдът е приел,
че фактическите констатации в съставения АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г.,
съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция „Планова
инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна
финансова инспекция, гр. София, са опровергани в производството, чрез провеждане
на пълно и главно доказване от страна на задължените лица – ответници в
производството, че по сключения договор за СМР № 417/10.08.2016 г. са били
изпълнени напълно възложените дейности, които са били заплатени според
договореното.
Решението е правилно.
Производството е образувано по Предявени са от ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ
срещу „И.“ ЕООД, гр. София и срещу Н. С. М. от гр. Панагюрище, при условията на
пасивна солидарност обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21,
ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) за сумата от
103908.97 лв. - главница, дължима въз основа на АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018
г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция
„Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за
държавна финансова инспекция, гр. София, с № при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД-
482/19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.07.2018 г.
3
до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ за сумата от 15731.92 лв. -
законна лихва върху главницата от 103908.97 лв. за периода от 21.09.2016 г. до
19.03.2018 г., дължима въз основа на АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен
от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция „Планова
инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна
финансова инспекция, гр. София, с № при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД-
482/19.03.2018 г.
Ответникът - „И.“ ЕООД, гр. София в писмен отговор на исковата молба от
27.05.2020 г., оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни съображения
за тяхната неоснователност. Поддържа становище, че възложената от Община
Панагюрище по Договор № 417/10.08.2016 г. работа „Почистване наноси в коритото на
р. Луда Яна в регулацията на гр. Панагюрище“, е изпълнена изцяло, качествено и в
срок, съгласно условията на договора, за което са представени доказателства. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - Н. С. М. от гр. Панагюрище, в срока по чл. 131 ГПК - до
01.06.2020 г., включително не взема становище по предявените искове. С писмена
молба от 10.11.2020 г„ подадена по пощата на 09.11.2020 г. оспорва изцяло
предявените искове по съображенията изложени в писмения отговор на ответника „И.“
ЕООД. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на
29.04.2022 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА
ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, не взема становище по предявените искове.
Чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите
на приетата пред настоящата инстанция комплексна СТЕ и СИЕ, която съдът напълно
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че възложената от ищеца община
Панагюрище на ответното търговско дружество работа - Строително - монтажни
работи на обект „Почистване наноси в коритото на р. Луда Яна в регулацията на гр.
Панагюрище“, е изпълнена изцяло и в срок, съобразно сключения между страните
Договор за СМР № 417/10.08.2016 г., както и че същата е била приета от възложителя
на 10.09.2016 г., видно от Констативен акт от 10.09.2016 г. (лист 62 - 64 от делото).
Установява се, че работата е извършена в обема и при цените, уговорени с Договора от
10.08.2016 г.
По повод поддържаните от възложителя - ищец възражения е установено чрез
събраните доказателства, че в периода от 15.08.2016 г. до 10.09.2016 г. от страна на
изпълнителя „И.“ ЕООД са изпълнени и оспорваните от възложителя СМР - направена
4
е и съответно развалена рампа за извозване на земни маси в размер на 175 куб. метра,
изкопани са и са натоварени земни маси с багер в обем 13984 куб. метра и са извозени
земни маси в размер на 13984 куб. метра. Така извършената, според установеното
работа е съответна на уговореното между страните и възлиза на общата стойност 149
642.92 лв. с ДДС.
Имуществената отговорност по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ се носи за противоправно
причинени вреди на организациите и лицата по чл. 4 от същия закон, установени при
финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
виновните лица и когато: вредата е причинена умишлено или от липси или не при и по
повод изпълнението на служебните задължения. Отговорността се носи солидарно и от
лицата, облагодетелствали се от действията на причинителя на вредата - чл. 21, ал. 3
от ЗДФИ. Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена
по реда на ЗДФИ, чиито констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват
фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването
на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал.
2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал.
1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще
квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е
причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. За да намери
приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите констатации в акта
за начет се смятат за истински до доказване на противното, е необходимо актът за
начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно
овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и
въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата
инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и
да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и
подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада
неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде реализирана
отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже пред
съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В посочения смисъл -
Решение № 97 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2437/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение
№ 128 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 6/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.
В случая актът за начет не е надлежно документиран и материалната му
доказателствена сила на акта е опровергана. Фактическите констатации, че ответника
Н. С. М. с подписване на протоколи акт обр. 19 /протокол № 1/10.09.2016 г./ е
допуснал да бъдат заплатени на изпълнителя – ответник на 22.08.2016 г. и на
21.09.2016 г. СМР на стойност 103908.97 лв., които реално не са били извършени,
съдът намира за неверни.
Съставеният акт обр.19 е частен свидетелстващ документ, подписан от
5
възложителя, поради което тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не
са изпълнени, е върху него. В случая не е установено поддържаното от възложителя –
ищец твърдение, че част от описаните в акта СМР не са изпълнени, поради което
изплатената за тях цена е недължима.
Съгласно сключения договор за строителство ответникът „И." ЕООД е следвало
да почисти натрупаните земни маси в коритото на реката, които са изчислени в общ
размер на 13 984,2 м3, за което са били съставени актове обр. 12 за установяване на
видове и количества СМР съгласно Наредба № 3 от 31.07. 2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, както и протокол обр. 19 от
10.09.2016 г. Актове приложение 12 към чл.7 от Наредба № 3/31.07.2003г. са
подписани от възложителя и изпълнителя и доказват отразеното в тях изпълнение на
СМР. Съгласно чл.5 от тази наредба, актове обр.12 се съставят по време на проверката
на място, независимо, дали възложителят и/ или изпълнителят ще поискат издаването
им и независимо дали ще присъстват при съставянето им, като липсващата страна се
замества от строителен надзор.
Сочените обстоятелства се установяват, както от съставен Протокол обр. 1 №
1/10.09.2016 г. подписан от ответника Н. С. М. - младши експерт „Гражданска защита“
- представител на ищеца - възложител по Договора, от инж. П.П., управител на
дружеството „П.К.“ ООД-строителен надзор и от „И.“ ЕООД, с който е било
установено, че към 10.09.2016 г. на обекта са били изпълнени и подлежали на
разплащане СМР на стойност 124 702.44 лева без ДДС {149 642.92 лв с ДДС).
Следователно цялата съставена при изпълнението на обекта строителна
документация, състояща се от официални документи с материална доказателствена
сила - доколкото по същността си актовете съставени по време на строителството са
документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата му по установените
форма и ред, и поради това съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия по смисъла на чл. 179 от ГПК, опровергават
изцяло констатациите на Акта за начет.
Както бе посочено, актове-обр. 12 удостоверяват извършване на работи,
подлежащи на закриване и след съставянето им, скритите работи като вид, качество на
изпълнение и вложени количества, няма как да бъдат проконтролирани, тъй като
работите вече са били закрити (вложени).
Както са посочили в представената пред настоящата инстанция комплексна СТЕ
и СИЕ, съставените акт обр. № 19, в които са посочени извършените СМР се
основават на три броя актове съставени по време на строителството, в които са
описани подробно три вида СМР подлежащи на закриване, които са подписани от
възложителя, представител на строителния надзор и строителя. Както са посочили
експертите, с протокол обр.19 /10.09.2016г надлежно съставен и посписан от
6
представетели на изпълнител, възложител и консултант са актувани следните видове
строителни работи - направа и разваляне на рампа, изкопаване и извозване на земни
маси на 4 км. Залегналите в акта количества извършени строителни работи
съответстват по вид и количество на описаните в Акт. Обр. 19 от 10.09.2016 г , а
именно:
- В Акт обр. 12 № 1 от 21.08.2016 г. са били констатирани като изпълнени
175 м3 за направа рампа за достъп до коритото на реката и извазване наизкопани
земни маси.
- В Акт обр.12 № 2 от 05.09..2016 г. са били констатирани като изпълнени 13
984.20 м3, които са изкопани, натоварени на камион и извозени на 4км.
- В Акт обр.12 № 3 от 08.09.2016 г. са били констатирани като изпълнени
175 м3 за разваляне на рампа и извозване на земни маси.
Според експертите, по делото са приложени копия от актове и протоколи
изискуеми от Наредба 3/2003г към ЗУТ обр.12 за констатиране на извършени
строителни работи, които подлижат на закриване / лист 59+61 от делото/ и Протокол
обр. 15 за предаване на извършените СМР и строителната документация от строителя
на възложителя/. /лист 62-64 от делото/. Вещите лица посочват, че съгласно Наредба
№ 3/2003г за съставяне на актовете и протоколите по време на строителството,
Протокол обр. 15 се съставя след приключване на СМР на обекта. Видно от него
процесният обект е завършен без забележки.
Констатациите на експертите се основават и се обосновават, чрез съставената
документация в хода на строителството, която е приобщена по делото и не е оспорена
като неистинска от ищеца и подпомагащата страна. Напротив, именно при извършени
в предходен момент идентични фактически констатации е било прекратено с
постановление от 23.07.2020 г. и образуваното сл.д.№ 15/2019 г. по описа на ОСлО при
ОП Пазарджик /л.167 по делото/ водено за престъпление по чл.311, ал.1 НК за невярно
документиране на съставения протокол акт обр.№ 19 с цел получаване на плащане на
неизпълнени по договора СМР.
Освен на съставената строителна документация в хода на изпълнение на
задълженията на страните по договора за строителство, фактическите констатации на
съда за надлежно документиране в хода на строителството се основават и на
събраните в производството гласни доказателства. Така, чрез показанията на свидетеля
М.И. се установява, че при изпълнение на строителството са се извозвали земни маси
от коритото, като имало един верижен багер, който слизал до нивото на коритото на
реката по рампа и няколко самосвала, които се пълнели последователно и които
извозвали земните маси до близкото депо. Едната част от рампата била разрушена и
багерът събирал остатъците от рампата, натоварвал ги на самосвал за извозване.
Верижният багер не било нужно вече да слиза до нивото на коритото на реката. Той
7
копаел отгоре, товарел самосвалите, а те извозвали земните маси и наносите до депото.
Тъй като нивата на коритото на реката спрямо западния път на западния бряг на реката
били различни, на някои места имало възможност багерът да загребва отгоре, тоест
багерът не е слизал до коритото на реката, а е бил позициониран на самата улица.
Когато багерът бил долу в реката, той проправял път на реката и багерът си складирал
земна маса, за да я загребе от пътя, за да я натовари на самосвала. Рампата била микс
от пръст и инертни материали. Първия път свидетеля отишъл, когато рампата била
изградена и само констатирал, че я има. Свидетелят сочи, че били изчислили
приблизително за един самосвал, съобразно разстоянието, което трябва да измине от
реката до депото около 3-4 км горе-долу на ден, самосвалът трябвало да прави по
десетина курса. Кубатурата на един самосвал, според свидетеля, е от порядъка на 10 -
12 кубика пръст, като някой път е товарено и повече. Свидетелят сочи, че реално ги е
отчитал и като брой курсове. Това можело да се провери на депото, където имало
дневник, или отчет на това какво са закарали като брой курсове на самосвалите В
случая, когато се заплаща нещо се тегли в депото. Заявява, че наносите и пръста, които
са закарали в депото не са плащани от депото, защото това е бонус за тях. По този
начин се рекултивира едно сметище.
Според показанията на свидетеля В.П.Г., при посещение на място на обекта, на
който са били извършвани строителни дейности по сключения договор е установила,
че е била направена рампа за извозване на необходимите количества земни маси, която
впоследствие е била развалена. Свидетелят сочи, че не притежава компетентност да
заяви или потвърди или отрече, дали за изпълнение на всички от описаните в
съставените актове и протоколи по време на строителството СМР е било необходимо
да се ползва рампа, както и на каква височина, респ. дълбочина е следвало да бъде
разположена същата. Свидетелят сочи, че проверката, която е била извършена от
АДФИ в периода 2017 г.-м.март 2018 г. не е целяла проверка на изпълнените СМР и
замерване на актуваните такива, а да се установи къде и как са били документирани
същите.
Пълната имуществена отговорност по чл. 21 от ЗДФИ се носи за вреди, които са
причинени противоправно на организациите или лицата по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ, и са
пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва
да е причинена умишлено, или без значение формата на вина - да е от липси, или да е
причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения (чл. 21, ал. 1 от
ЗДФИ). Вредата, за която се носи отговорността, е само имуществена и е от вида на
претърпяната загуба, т.е. - изразява се в намаляване на актива на имуществото
(обедняване) на съответната организация или лице по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ (в този
смисъл е и решение № 69/21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС).
В случая, чрез събраните доказателства не се установява да е причинена вреда
8
на Община Панагюрище, като възложител по договора за строителство с изплащането
на изпълнителя – ответник на сумата 103908.97 лв. – главница. Както е посочено в
констатациите на приетата пред настоящата инстанция комплексна СТЕ и СИЕ,
плащанията от възложителя по фактура №********** в размер на 44 892,88лв. и по
фактура № ********** в размер на 104 750,05лв. са напълно основателни, тъй като се
основават на изпълнени по договора СМР, които са удостоверени в Протокол №1 за
установяване на извършването и разплащането на натурални видове СМР, подписан от
Възложител, Изпълнител и строителен надзор.
В заключение - тъй като в случая не е налице вреда по смисъла на чл.21 от
ЗДФИ, главният иск за сумата 103908.97 лв. - главница е неоснователен, такъв е и
акцесорният иск за лихва за забава в размер 15731.92 лв. - законна лихва върху
главницата от 103908.97 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 19.03.2018 г.
С оглед изложеното, поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК, съдът намира че
сторените разноски в производството пред въззивната инстанция следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. С оглед това в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените разноски в размер на 2000.00 лв. за съдебна експертиза.Освен
това от страна на ищеца следва да бъдат заплатени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на ответниците – по 8400.00 лв. с ДДС за всеки от
ответниците или общо 16800 лв. с ДДС.
Така определения размер на адвокатско възнаграждение съдът определи при
съобразяване действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените
процесуални действия от адв. С.. За обосноваване на сочения извод, съдът съобрази и
дадените указания с постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на
Съда на Европейския съюз /с ретроактивно действие/, минималния размер на
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., както и дадените разяснения с
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20056731 от 08.09.2022 г. по гр.д. № 53191/2019 г.
по описа на СРС, 123 с-в.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ с код по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.
9
Панагюрище, пл. **** ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Изток, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 5 ГПК, сумата от 1000.00 лв. - направени по делото разноски за съдебна
експертиза, както и сумата 8400.00 лв. с ДДС- направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ с код по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.
Панагюрище, пл. **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
Панагюрище, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК, сумата от 1000.00 лв. -
направени по делото разноски за съдебна експертиза, както и сумата 8400.00 лв. с
ДДС- направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач АГЕНЦИЯ
ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, с адрес гр. София, ул. „Леге“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10