РЕШЕНИЕ
Гр.Момчилград, 16.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 08.06.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 88/ 2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е
образувано по жалба на Ю.И.И.
с ЕГН- **********,
Против Наказателно постановление
№ 18- 0303- 000360/
20.09.2018г., издадено от Началник
РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
което на същият е било наложено
административно наказание- „глоба“ в размер на 400 лева.
Със
подадената жалба се изразява недоволството от процесното
наказателно постановление, с което е наложена горната глоба на основание чл.638
ал.3 от КЗ, за управление на МПС без сключен и десйтващ
договор за застраховка „ГО“, като се твърди, че същото били неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Не бил извършил посоченото деяние и не е
действал виновно. Иска отмяната на нак.
постановление.
В с.з. се представлява от адв.В.Я. ***, който заявява,
че не извършено посоченото нарушение, и затова незаконосъобразно е било
наложено наказанието, както и че към момента на проверката е имал валидно
сключен договор за гражданска отговорност на автомобилистите с ЗК „****“, и не
е знаел за фалита на това дружество. Посочва, че по никакъв начин не е бил
уведомен за фалита на застрахователната компания, и застрахователният договор към момента на
проверката не бил изтекъл. Заявява, че не е виновен в извършване на деянието, и
нямало виновно извършване на административното деяние. Самото нарушение не е
било установено по безспорен начин, т.к. не е било индивидуализирано и
виновното му извършване, и по този начин е било нарушено принципното начало на
чл.6 от ЗАНН. Изтъкнатите и развитите съображения за незаконосъобразност
аргументират искането му за отмяна на издаденото НП. Претендира разноски.
Оветната страна. Административно-наказващият орган /Началник РУ към ОДМВР- Кърджали,/, не се явява и от същият е представено
писмено становище, със която се оспорва жалбата. Намира жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на атакуваното постановление, като посочва,
че при извършената проверка на МПС, управлявано от жалбоподателя, последният е
представил полица за сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите, която е била
издадена от ЗК „****“, която е била обявена за прекратена на 21.08.2018г. /като
това се установявало със съответно писмо/. Именно поради и това се приело, че
жалбоподателят управлява МПС без валидна задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От ю.к. П. е постъпила
молба с становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
атакуваното НП, и присъждане на на ю.к.
възнаграждение, респ. възражение за прекомерност на адвокатското такова и
намаляване размера на същото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Атакуваното
Наказателно постановление
№ 18- 0303- 000360/
20.09.2018г., е издадено от Началник
РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, като с същото на жалбоподателят по делото е било наложено
административно наказание- „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.638
ал.3 от КЗ- за това, че последният на 22.08.2018г. около 16,00 часа, на 1-во
класен път- 5, в района на разклона на село Загорско, е управлявал л.а. марка „****“,
с рег. № ****, без да има сключен и десйтващ договор
за задължителна застраховка „ГО“. В нак.постановление е изписан словесният текст на нарушението
на чл.638 ал.3 от КЗ- „лице, което не е собственик и управлява МПС , във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ автомобилистите.
Установи се, че описаното по-горе
нарушение е било констатирано на 22.08.2018г. от служители на РУ- Момчилград /Вл.Г. и Ил.Т./, като е бил съставен АУАН № Д
324492/22.08.2018г., в който е описана горната фактическа обстановка, и в акта
е отразено, че посоченото съставлява нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/. Със акта е бил иззет контролен талон. Актът е бил връчен
на жалбоподателят срещу подпис на същата дата, и последният е депозирал възражение в законоустановеният
срок и ведно с него е представил и застрахователна полица с описаният номер.
По
повод на възражението срещу посоченият АУАН е представено становище, в което
същото се намира за неоснователно и е предложено да се приеме, че
жалбоподателят по настоящото производство е допуснал нарушение на чл.638 а.3 от КЗ и съответно да се издаде НП.
В хода на съдебното производство е
представена бланка на Международна карта за автомобилна застраховка /т.н.
Зелена карта/- от която е видно, че управляваното от жалбоподателя МПС е
собственост на друго лице и има застрахователен договор с валидност до
01.09.2018г. с ЗК „****“. Представено е удостоверение от сектор „Пътна
полиция“- Кърджали, от което се видно, че процесното
МПС е собственост на друго лице към момента към 22.08.2018г..
Съдът, като съобрази горното, намира, че жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, до въззивният първоинстанционен съд, чрез административнонаказващият
орган,
от надлежна легитимирана страна, имаща правен интерес
да обжалва издадените против нея актове на
административнонакзаващи органи,
поради което се явява процесуално
допустима за разглеждане, и разгледана по същество, се
явява основателна.
При извършената проверка на обжалваното наказателно постановление
съдът установи, че са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които са от категорията
на съществените, и които водят до
отмяна на атакуваното НП- налице е неправилно
приложение на материалният закон. Действително, както атакуваното НП, така и актът за установяване на административно нарушение въз основа
на който е издадено то, са
издадени от компетентни органи, на които им
е делегирано правомощие за това- в
този смисъл е цитираната в процесното наказателно
постановление административна заповед на Министъра на вътрешните работи. Но в
същото време се установява, че процесното НП не отговаря
на изискуемото по
закон съдържание, а именно, при определена
установена фактическа обстановка /с посочени дата, място на извършване на нарушението, и точно описано
нарушение със неговите обективни признаци, АНО за допуснатото нарушение/ не е
установил субективният елемент на деянието- вината на дееца.
Съдът, предвид приетите
писмени доказателства намери за установено, че към датата на извършване на
проверката, за горното МПС действително не е имало валиден и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Известно е на съда, че
сключените задължителни застраховки „ГО“ със ЗК „****“ АД, са били прекратени на 17.08.2018г., като лицензът на
застрахователя със седалище в Кипър е отнет от Надзорния орган върху
застраховането в Кипър, и е бил назначен предварителен ликвидатор. След 18.08.2018г. ,
всеки засегнат собственик на МПС е трябвало да сключи нова
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с друг застраховател, а
официална информация за това била публикувана на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.
Съдът приема, че процесното
деяние
покрива от от обективна страна съставът на нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, но същото е несъставомерно от
субективна страна, поради липсата на доказателства, че жалбоподателят е знаел за настъпването на посочените по –горе обстоятелства,
свързани с фалита на ЗК „****“, и възникващите за него задължения да сключи нов договор
с друг застраховател. Фактът, че информация за това е била обявена в интернет страниците на
съответни държавни институции не обосновават наличието на извод в обратната насока, тъй като гражданите нямат задължение за това, а и не всеки има
техническа възможност в тази насока.
Според текста на чл.638 ал.3 от КЗ, въз
основа на който е наложена процесното наказание, лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. По делото
няма спор, че процесното МПС, с посоченият
по-горе рег.№ е регистрирано на територията на Република България, и е в движение,
както и че жалбоподателят не е собственик на горното МПС, и на
04.10.2018г. е управлявал същото на посоченият участък от пътното
платно. Видно от приложената Зелена карта /междуранародна
карта- приложение към застрахователна полица за застраховка „ГО“ на
автомобилистите, такава за МПС е била сключена на 02.09.2017г., със срок на
действие до 01.09.2018г. /вкл./ със ЗК „****-клон България“, като по
делото липсват данни собственикът, респ. водачът на МПС, да са били
надлежно уведомени, или да са били наясно с обстоятелството, че към датата на
проверката, за процесното МПС няма
действаща застраховка "Гражданска отговорност", поради прекратяване
на застрахователните договори, сключени от горната застрахователна компания. По
делото не са представени и доказателства, за уведомяване на собственика по реда
на чл.574 ал. 10 от КЗ, от Информационния център на Гаранционния фонд за
прекратяването на застрахователния договор. В тази връзка, се налага извода за отсъствие
на субективният елемент на състава на деянието, който е необходим за
неговата съставомерност, тъй като в
случая не са налични каквито и да било данни, водачът да е управлявал лекия
автомобил със съзнанието, че не разполага с валидна застрахователна полица
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се отбележи
също, че в съставения АУАН и в издаденото НП, не са посочени причините, поради
които органите са приели, че договорът, с посочен срок на действие до 01.09.2018г.,
към 22.08.2018 г., не е бил действащ. Такива твърдения, свързани с фалита на
застрахователя и прекратяване на сключените договори, са въведени
едва в хода на производството по издаване на НП /след подаденото възражение и
само в становището/, и в съдебното производството- със становището на АНО.
Последното е в нарушение на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава
правото на защита на наказаното лице.
Съобразно изложеното- Липсата на субективният
елемент от състава на визираното нарушение,
както и непосочването на факти от значение за установяване състава на деянието
са достатъчни да обоснове съдът да приеме, че наказателното постановление е
незаконосъобразно.
Предвид изложеното съдът приема, административнонаказващият орган незаконосъобразно е
наложил административно наказание спрямо жалбоподателят, като е приложил
неправилно материалният закон /в горният смисъл/, което налага отмяна
на атакуваното НП, с което на същият е било наложено административно наказание- „глоба“
в размер на 400 лева, на основание чл.638 ал.3 от КЗ. При този изход на делото
и съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на жалбоподателят да се присъдят и
направените по делото разноски в общ размер на 100 лева- адв.хонорар,
за което следва да се осъди ОДМВР- Кърджали да заплати тази сума. Няма основание
за намаляване размера на адв.хонорар, т.к. същият е в
размер, клонящ се към минималният.
Мотивиран от
горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18- 0303- 000360/
20.09.2018г., издадено от Началник
РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което на Ю.И.И. с ЕГН- **********,
за нарушение на чл.638
ал.3 КЗ,
му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Ю.И.И. с ЕГН- **********,
сумата в размер на 100 лева- направени по делото разноски /възнаграждение за
един адвокат/.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Кърджали, в 14-дневен срок, считано от
деня на получаване
на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: