Решение по дело №335/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1979
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110200335
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1979
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110200335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. Б. Ф. срещу Наказателно постановление №22-
4332-022955/10.11.2022г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Следва
да се изведе извода, че се моли да се отмети обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, явява се лично. Заявява, че е
станало недоразумение, тъй като не е уведомен за заплащане на втора вноска по
застраховка, като през това време бил и в Гърция.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на А. Б. Ф. срещу Наказателно постановление №22-4332-022955/10.11.2022г. е
подадена в законово установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
1
Производството е образувано по жалба на А. Б. Ф. срещу Наказателно постановление №22-
4332-022955/10.11.2022г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Следва
да се изведе извода, че се моли да се отмети обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, явява се лично. Заявява, че е
станало недоразумение, тъй като не е уведомен за заплащане на втора вноска по
застраховка, като през това време бил и в Гърция.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на А. Б. Ф. срещу Наказателно постановление №22-4332-022955/10.11.2022г. е
подадена в законово установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията
на съда за това са следните:
На 27.08.2022г., около 15: 25 часа в София, по бул.Н.Вапцаров с посока на движение от
ул.А.Дуков към бул.Чепинско шосе, жалбоподателя е управлявал лек автомобил
"Мицубиши" с рег. № *******. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от
екип на СДВР – ОПП, при която се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация
на 15.02.2022г., поради липса на валидно сключена застраховка ГО.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от
02.11.2022г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по
преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за
образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно
наказание на жалбоподател.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на
10.11.2022г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при
2
СРП по пр. пр. № 47040/2022г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповеди
касаещи компетентност на наказващ, застраховка ГО и контролен талон.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените
по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетели К. и И., както и събраните приложените писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.
Свидетелите описват къде и като какви работят и техните правомощия. Св.К. има ясен
спомен за извършената от него проверка, в хода на която установил, че автомобила
управляван от жалбоподател е с прекратена регистрация, тъй като не е имал сключена
валидна застраховка ГО, за което му е бил съставен АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Настоящото административнонаказателно производство е стартирало при предвидената в
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН специална хипотеза, след прекратяване на образувано
наказателно производство с постановление на прокурор при СРП, което е изпратено на
наказващия орган. Ето защо, съдът не е длъжен да преценява законосъобразността на
съставения акт, приложен по делото, в частност дали същият съдържа изискуемите от чл. 42
от ЗАНН реквизити, респективно спазването на останалите императивни изисквания,
визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. В контекста
на изложеното неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент с датата на
съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя в случая.
Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено
с изискванията на процесуалния закон.
Според изречение първо на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
3
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. "
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място е извършено вмененото на
жалбоподателя нарушение, като същият е управлявал личния си лек автомобил
"Мицубиши" с рег. № *******, който не е регистриран по надлежния ред. Поради това
съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно административни наказания
"глоба" в размер 200, 00 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
/шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен от страна на
брокерите при които е сключил застраховката ГО за предстоящо плащане на вноска, тъй
като видно от приложената по делото застрахователна полица по застраховка ГО №
BG22/121002821789/ 28.09.2021г. същата предвижда разсрочено плащане на премията. Т.е.
жалбоподателя е бил длъжен да следи датите на които е следвало за заплати втора вноска по
застрахователна премия дължима на дата 31.12.2021г., а не да разчита на застрахователен
брокер който да го уведоми за тези обстоятелства.
Съдът приема, че жалбоподател е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред и е искал да го управлява, а както и сам жалбоподателя заявява през този
период дори е напускал пределите на страната, поради което съдът приема, че деянието му е
извършено при форма на вината пряк умисъл.
Случаят не може да бъде приет като маловажен, като разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
императивно изключва приложението на института на маловажния случай при нарушения
на Закона за движение по пътищата.
По отношение на наложените административни наказания, доколкото разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 200 до 500 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца, съдът намира, че наказващия орган е
наложил и двете кумулативно дадени наказания в минимален размер, поради и което не се
налага тяхната редукция.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
По делото не са претендирани разноски от страните, поради и което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:

4
Потвърждава НП №22-4332-022955/10.11.2022г., издадено от Началник Група към
ОПП – СДВР, с което на жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5