Р Е Ш Е Н И Е
№ 2115/23.11.2023г.
Гр. Пловдив, 23.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН
ЯНЕВ
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д № 1990 по описа
на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***, против решение № 64 от 04.07.2023г., постановено по АНД №
157/2023г. по описа на Районен съд - гр. Карлово, I наказателен състав, с което
е потвърден електронен фиш серия К № 6910277, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив,
с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание -
глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се посочва
незаконосъобразност на решението. Твърди, че в издадения ел.фиш не е посочена
измерената скорост, типа, марката и модела на техническото средство, мобилно
или стационарно е било то. Твърди, че от приложената справка не може да се
установи по безспорен начин, че на 19.01.2023 г. – датата на нарушението, е
имало пътен знак В26 с ограничение на скоростта 60 км/ч. Изразява съмнение
относно разположението на пътния знак и снимката, направена с техническото
средство, не се отнася за нарушението, описано в електронния фиш. По тези и
подробни съображения претендира отмяна на решението и отмяна на издадения
електронен фиш, както и отмяна на присъденото юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. Б.,
намира жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно
законосъобразно. Счита фактическата обстановка за изяснена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
За да потвърди издадения електронен фиш,
състав на Районен съд –Пловдив приема за установено по делото, въз основа на
фактическите констатации и приетите по делото доказателства, че в рамките на
извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 19.01.2023 г. в
15,35ч на път I – 6
км 242-960м, кръстовище за с.Певците, с посока на движение от запад към изток,
при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил Фолксваген Пасат, с
рег.№ **** се е движил със скорост от 110 km/h, като е превишил максимално
допустимата с 50 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 с индивидуален номер 120СС63.
Електронният фиш е издаден на Д.Н. в
качеството му на собственик на автомобила, като същият не е упражнил правото си
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи ползвател на автомобила.
Съдът намерил за безспорно установено, че при
издаването на електронния фиш са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. Приложеният по делото протокол с рег. № 281р-1263/2023 г.
удостоверява използването на процесното мобилно техническо средство на
19.01.2023 г. Според съда е видно и къде е било разположено техническото
средство, в какъв режим е работело същото, посоката му на задействане, както и ограничението
на скоростта,
въведено
с пътен знак В26- 60 км/ч. Съдът е приел още, че местонарушението попада и в
зоната на действие на знак В 26 сочещ забрана за надвишаване на указаната
скорост от 60 км. ч., като разстоянието от пътния знак до АТСС - 200 м.
Съдът е приел, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63, което
е одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, същото е минало периодична техническа
проверка, за което е издаден протокол от проверка № 113-СГ-ИСИС/14.09.2022 г.
В решението е прието, че Н., извършвайки
деянието предмет на издадения фиш, виновно не се е съобразил с правилата за
поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е
управлявал МПС с 50 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си
с пряк умисъл. Според съда мястото на нарушението е абсолютно точно
идентифицирано, включително посока на движение, а описанието не създава
съмнение относно местоположението и същото съвпада с описаното в протокола по
чл. 10 от Наредбата и абсолютно съвпада със зададеното в АТСС. Съдът се е
позовал на представеното писмено доказателство от ОПУ Пловдив, от което е
видно, че на конкретното място има действаща забрана от знак В-26 (60 км.ч.),
която е поставена на 130-150 м. и важи до упоменотото кръстовище с общински път с.Певците на републикански път I-6 км 242+960 м. Видно от протокола по чл.10,
ал.1 от наредбата начало на работа на АТСС било в 14,00 часа и край в 16,30
часа, за който период били заснети 28 бр. нарушения, едно от които е и
нарушението на жалбоподателя – под № 0033436, попадаща в посочените статични
изображения – от № 0033315 до № 0033454.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно.
Касационната инстанция изцяло споделя
изводите на районния съд относно безспорната установеност на процесното
нарушение от обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни
доказателства са достатъчни, за да обосноват извод, че Н., в качеството му на
водач на МПС, е извършил вмененото му нарушение. Районният съд изключително
подробно, последователно и обосновано е извършил цялостна проверка на
проведеното административнонаказателно производство и по наведените доводи от
жалбоподателя, и по неповдигнати такива.
Не се споделят възраженията за липсата на
доказаност на извършеното нарушение и допуснати процесуални нарушения.
Така относно възражението, че не е описано
нарушението, съдът намира, че в
електронния фиш е посочен индивидуалният фабр. № 120СС63 на техническото
средство, който е виден и на снимковия материал от нарушението, приложен към
него, а в приложения снимков материал е посочена измерената скорост от 114
км/ч. В електронният фиш е посочена установената скорост, след отчетения
толеранс от минус 4 км/ч в полза на водача, при което е посочена като нарушена
скорост от 110 км/ч.
Относно възраженията дали е бил налице
контролен орган или не, нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не съдържа такова
изискване: При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следващото
изречение на сочената разпоредба посочва реквизитите на електронният фиш, които
в случая са налице.
Посочената дата 20.01.2023 г. в съдебното
решение представлява техническа грешка, тъй като в приложените по делото
доказателства не се открива такава. Безспорно е, че нарушението е извършено на
дата 19.01.2023г. и всички събрани доказателства потвърждават това.
Разбира се, че приложената справка от ОПУ –
Пловдив не може да посочи, че на посочената дата 19.01.2023 г. физически е
налице знак В26, но е удостоверено, че такъв е бил поставен. Наличието на знак
В26 е удостоверен със съставения протокол по чл.10, ал.1 от наредбата, който е
официален документ и правилно съдът се е съобразил с него при постановяването
на решението си. От своя страна протоколът нито е оспорен, нито са ангажирани
доказателства от страна на Н. за обратното. Видно също от приложения снимков
материал за разположението на заснемащото устройство, както и от снимковия
материал, установяващ нарушението, наличието на поставени пътни знаци е видимо.
Относно разсъжденията на касатора във връзка
разминаване на соченото разстояние от автомобила до видимият знак зад него, с
оглед оборване твърденията за несъответствие на посоченото разстояние – от
заснемащото устройство до кръстовището, съответно до автомобила и до пътния
знак, съдът намира същите за хипотетични и недоказани. Видно е от снимковия
материал, че при заснемате на процесния автомобил, същият се намира в началото
на мантинелата, която е поставена преди кръстовището, но местоположението му е
след знака, т.е. автомобилът се намира в обхвата на пътния знак, преди
кръстовището. Всякакви други изчисления по снимковия материал са безпочвени и
недоказани.
От
писмото на ОПУ става ясно, че пътният знак В26 е поставен на разстояние 130-150
м от кръстовището, поради което са неоснователни и твърденията в касационната
жалба, че не са спазени изискванията на чл.44 и чл.49 от ППЗДвП.
Въз
основа на изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо, на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 64 от 04.07.2023г., постановено по АНД № 157/2023г. по описа
на Районен съд - гр. Карлово, I наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.