Решение по дело №338/2015 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 21
Дата: 17 февруари 2016 г. (в сила от 3 юни 2016 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20154510200338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр.Русе, 17.02.2016г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА 

          Беленският районен съд, трети наказателен състав в публично заседание на десети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                               

Председател: Ъшъл Ириева

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 338/2015г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв. Г.В.- от Адвокатско дружество “В., Ж. и П.” гр.София, в качеството му на упълномощен процесуален представител на “ЕНЕРГО –ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна, против Наказателно постановление №216 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София, с което на Дружеството за нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., на осн. чл.206, ал.1 от ЗЕ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000лв. Жалбоподателя  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

         Наказващият орган –  ДКЕВР, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Районна прокуратура-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        

На 27.03.2014г. била извършена проверка на средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в гр. Б., обл. Р., ул. „Г. Б.” № .., от св.П.-гл.експерт в ДКЕВР. Било  установено, че СТИ на абонатен № **********, е с фабричен № 2670034, тип T2C114UR1D, на фирма SCHLUMBERGER (трифазен), година на производство 2002 г., заводска пломба 002/69, знак за одобрен тип НЦМ 3315/2000. На св.П. не бил представен Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ (електромер).В извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 176-3-Е-2/28.03.2014 г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2006г. Фактическите констатации от проверката били описани в КП №176-З-Е-2/28.03.2014г.

Съгласно т.3 Специални условия,т. 3.5. Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г„ лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

Съгласно чл.41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл.26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-412 от 16.08.2004г. на председателя на ДАМТН, Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и съгласно Заповед № А-441/ 13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 г.), последваща проверка на електромери - трифазни, използвани по предназначение за отчитане на електроенергия при мощности до 10 MVA (включително) се извършва на период четири години.

Св.П. преценил, че като не е поддържало средството за търговско измерване, съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, на 28.03.2014 г., в гр. Б., обл. Р., ул. “Г. Б.” № .., „Енерго-Про Мрежи” АД е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. За извършеното административно нарушение бил съставен АУАН № КРС-1179 от 30.07.2014г. на дружеството. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че СТИ на абонатен № **********, е с фабричен № 2670034, тип T2C114UR1D, на фирма SCHLUMBERGER (трифазен), година на производство 2002 г., заводска пломба 002/69, знак за одобрен тип НЦМ 3315/2000, е преминало метрологична проверка през 2002г. Видно от приложените заповеди на Председателя на ДАМТН, последващата проверка на този тип електромери се извършва на период от четири години. Безспорно  след изтичане на този четири годишен период дружеството не е  изпълнило задължението си да извърши последваща проверка и не е поискало удължаване на периода на първоначалната метрологична проверка, поради което е осъществило състава на посоченото нарушение.

Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП.

На първо място е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в непосочване на датата на извършване на нарушението, с което са нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.3 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП.  Видно от описанието на нарушението е, че дружеството не е  поддържало  СТИ на абонатен № **********, е с фабричен № 2670034, тип T2C114UR1D, на фирма SCHLUMBERGER (трифазен), година на производство 2002 г., заводска пломба 002/69, знак за одобрен тип НЦМ 3315/2000, съгласно изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и не е предприело действия за подмяна на описаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок, за което като година за следваща метрологична проверка в извадка за СТИ е записана 2006г. Касае се за формално нарушение, на просто извършване, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие, с начален момент, съвпадащ с момента, в който е изтекъл срока, в който дружеството е следвало да изпълни задължението си. От следващия ден нарушението е довършено. В случая следва да се изведе, че крайният срок, до който дружеството е следвало да изпълни задължението си е 31.12.2006г., т.е. на 01.01.2007г.  нарушението  е налице. В самото НП не е посочена конкретна дата, от която започва да тече този срок за констатиране на метрологична годност, а чрез извършеното описание се е целяло да се стигне до съответна негова определяемост по пътя на тълкуването, поради което следва да се счита, че вмененото във вина административно нарушение страда от съществен порок на неяснота и неточност, който не може да бъде отстранен. Некоректното и неточно посочване като дата на извършване на нарушението датата на установяването на същото-28.03.2014г., води до подвеждане на нарушителя относно пълната фактическата обстановка, при която е осъществено, поради неспазването на формата на постановлението. Допуснато е съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото и обжалвано наказателно постановление и води до незаконосъобразност на същото. Сочената неяснота - коя е датата на извършване на нарушението или кой е периода, за който се твърди,че следва да се приеме, че е осъществен състава на конкретното административно нарушение, не е преодоляна по пътя на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.

На второ място съдът счита, че е изтекла погасителната давност по чл.34 ал.1 пр.2 от НК, която препятства изначално образуването на административно-наказателното производство, тъй като от извършването на нарушението на дата 01.01.2007г. до съставянето на АУАН на 30.07.2014г. е изтекъл срок по-дълъг от една година. Към датата на деянието - 01.01.2007г. е била в сила разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съгласно която:“Не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Към датата на нарушението не е било налице изключението на чл.34, ал.2 от ЗАНН /ДВ. бр.54 в сила от 17 Юли 2012г./, което гласи, че:.. “ за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Следва да се отбележи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН,  имат давностен характер, поради което нормите, които ги уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. АНО неправилно и незаконосъобразно е предприел действия по образуваното административно наказателно производство срещу дружеството за процесното нарушение, чийто резултат е опорочаване на издаденото НП, който предпоставя незаконосъобразността му и налага неговата отмяна.

 

Налице е и трето самостоятелно основание за отмяна на НП, което се състои в това, че към 01.06.2012г., т.е. още преди датата на съставяне на АУАН, е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на дееца за това нарушение, което е обстоятелство преграждащо възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

В конкретния случай неизпълнението на задължението датира от 01.01.2007г., предвид на което вече е изтекъл абсолютния давностен срок от четири години и шест месеца, съобразно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. С неговото изтичане се преклудира възможността на държавата да възбуди административно-наказателно производство срещу нарушителя за посоченото нарушение, както и да  му наложи административно наказание.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И  : 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №216 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София, с което на “ЕНЕРГО –ПРО МРЕЖИ”АД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, за нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., на осн. чл.206, ал.1 от ЗЕ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000лв.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.   

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/