№ 648
гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА И. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100912 по описа за 2021 година
Производството е образувано пред Окръжен съд – Велико Търново по искова
молба на Г. П. Г. срещу Х. С. М., с която се иска осъждането на ответника за сумата от
49 140.00 лева - обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен вследствие
продажбата на 26 крави (юници) и невъзможността да продаде мляко от тях за периода
от 15.5.2019 г. до 31.12.2019 г, ведно със законната лихва от подаване на молбата.
Ищецът твърди, че на 26.11.2018 г. ответникът умишлено е запалил негово
имущество на значителна стойност – навес на стойност 28 311.79 лева, 348 броя бали
люцерна на стойност 29 635.68 лева и 348 броя бали сено на стойност 19 557.60 лева, за
което си деяние последният е осъден по НОХД № 253/2019 г. на Районен съд –
Свищов. Заявява, че в резултат от унищожаването на имуществото не е имал с какво да
изхранва животните си – 26 броя юници, които са били бременни и с термин 15.4.2019
г., поради което е бил принуден да ги продаде. Сочи, че вследствие на горното е
пропуснал да реализира печалба от млякото, което е щял да добие в периода от
15.5.2019 г. до 31.12.2019 г.
Ответникът оспорва твърдението, че към датата на палежа ищецът е отглеждал 26
броя бременни юници с термин 15.4.2019 г., както и че тези животни биха дали
соченото количество мляко. Заявява, че към датата на палежа животните не са били
заплодени, тъй като не са достигали полова зрялост. В условията на евентуалност сочи,
че отговорността за настъпване на вредите е изцяло на ищеца, който не е положил
дължимата грижа, за да избегне или ограничи същите.
С определение по гр. д. № 67/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново съдът е
допуснал изменение на предявения иск чрез намаляване на неговия размер до сумата
от 5 571.92 лева, с оглед на което е прекратил производството по делото и е изпратил
същото на Районен съд – Велико Търново.
1
В проведените открити заседания ищецът поддържа исковата претенция, а
ответникът заявеното оспорване.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.
За установяване основателността на претенцията ищецът следваше да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е претърпял имуществени вреди, които са в
причина с деянието на ответника, както и техния вид и размер.
По делото не е спорно, че сключвайки споразумение по НОХД № 253/2019 г. на
Районен съд – Свищов ответникът се е признал за виновен в това, че на 26.11.2018 г. в
с. Овча могила, Община Свищов е запалил имущество на значителна стойност - навес
на стойност 28 311.79 лева, 348 броя бали люцерна на стойност 29 635.68 лева и 348
броя бали сено на стойност 19 557.60 лева, всичко на обща стойност 77 505.07 лева,
собственост на ищеца Г. П. Г. - престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
От представените с отговора на исковата молба електронни извадки от технически
паспорти се установява, че към 26.11.2018 г. ищецът е бил собственик на 26 броя
женски говеда, родени в периода 21.9.2017 г. – 28.3.2018 г., като няма спор относно
обстоятелството, че на 14.1.2019 г. животните са продадени на „А. Б. ЕООД за сумата
от 9 360.00 лева с вкл. ДДС.
Според показанията на св. Димитранка Г.а – съпруга на ищеца, към момента на
палежа ищецът е отглеждал 26 броя юници и 1 брой мъжко теле, както и че към м.
ноември 2018 г. повече от половината женски животни са били заплодени. Заявява, че
тъй впоследствие храната за животните е свършила, през м. януари 2019 г. същите са
били продадени. Свидетелката сочи, че една юница трябва да се заплоди на 18 месеца.
Според показанията на св. Мариян М. – син на ответника, няколко дни след
палежа той неговият брат са посетили ищеца, като са му предложили да му
предоставят бали за храна на животните, но последният е отказал при твърдението, че
има от къде да намери храна.
Според показанията на св. Трифон Трифонов – съсед на ищеца, ответникът е
предлагал храна за животните, но не знае дали ищецът е приел същата. Заявява, че
женските телета се заплождат около 20-тия месец.
Според заключението по изготвената ветеринарна експертиза, към 26.11.2018 г. е
възможно тринадесет от двадесет и шестте животни да са били заплодени, но само
четири от тях са могли да родят към 15.4.2019 г., както и че в техническите паспорти
няма данни дали същите са били заплодени. Заключено е, че в по-голямата си част
животните не са били юници, а по-скоро женски телета, недостигнали възраст за
заплождане.
В съдебно заседание вещото лице по ветеринарната експертиза поддържа
заключението. Заявява, че една юница трябва да е заплодена след 18-тия месец, като в
противен случай има опасност животното да остане недоразвито, което пък влияе на
млеконадоя. Сочи, че ветеринарният лекар няма задължение да отбелязва в паспорта
2
датата на заплождане, като заявява, че в развитите ферми за това се води специален
дневник. Твърди, че на практика нито едно от 26-те животни не е в развъдна възраст,
като само четири от тях са могли да се заплодят и да родят.
Според заключението по изготвената комплексна зоотехническа и икономическа
експертиза, очакваният добив на мляко от 13 броя юници с термин 15.4.2019 г. за
периода от 1.5.2019 г. до 1.12.2019 г. възлиза на 27 280 литра, а при отчитане
консумацията на мляко от новородените телета – на 20 260 литра при изкупна цена за
литър от 0.60 лева без ДДС и 0.72 лева с вкл. ДДС. Заключено е, че средният разход за
отглеждането на 13 броя юници за периода м. май 2019 г. – м. декември 2019 г. възлиза
на 10 925.46 лева, че чистата печалба от мляко за този период, изчислена на база
процентно съотношение на приходите от телета и приходите от субсидии от
предходната 2018 г., възлиза на 3 361.19 лева, а чистата печалба от мляко за този
период, изчислена на база прогнозни приходи от продажба на телета и приходите от
субсидии, възлиза на 3 646.56 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен.
На първо място, от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод, че ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. За
да достигне до това заключение, съдът съобразява, че единственото доказателство за
това, че някаква част от процесните животни са били заплодени към 26.11.2018 г. са
показанията на св. Димитранка Г.а. В тази си част обаче, показанията на св. Г.а влизат
в противоречие със заключението по ветеринарната експертиза, доколкото
свидетелката заявява, че по-малките и незаплодени към горепосочената дата животни
са били две-три на брой, а според заключението е било възможно едва тринадесет от
общо двадесет и шестте животни да са били заплодени към 26.11.2018 г. В тази връзка
съдът съобразява и уточнението на вещото лице по ветеринарната експертиза,
направено в съдебно заседание, според което на практика нито едно от животните не е
било в развъдна възраст, като само четири от тях са могли да бъдат заплодени и да
родят. В тази си част (а и като цяло) обаче, заключението изследва само принципната
възможност юниците да са били заплодени, като преки доказателства дали това
действително е било така по делото не са ангажирани.
На второ място и далеч по същественото в случая е обстоятелството, че дори да се
приеме, че ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в пропусната възможност да
реализира печалба от млякото на животните, то тази вреда не е в пряка причинно-
следствена връзка с деянието на ответника. Това е така, доколкото между деянието на
ответника, изразяващо се в унищожаването на балите сено и люцерина, и
невъзможността да се реализира печалба от млякото, стои друго опосредяващо
обстоятелство – липсата на друга алтернатива за изхранването на животните, което
обстоятелство пък остана недоказано по делото. В този ред на мисли, съдът намира, че
по делото е доказано точно обратното – че ищецът е разполагал с възможността да
осигури друга храна за животните си, включително като приеме предложената му
такава от синовете на ответника, като тук следва да се отбележи, че в случая не става
дума за някаква специфична или дефицитна стока. Вместо да осигури друга храна за
животните обаче, ищецът е предпочел да продаде същите и да получи продажната
цена.
3
На следващо място, според съда остана недоказана и възможността за увеличаване
имуществото на ищеца, която възможност при нормални обстоятелства сигурно би се
реализирана. За да достигне до този извод, съдът отново съобразява заключението по
ветеринарната експертиза, според което на практика нито едно от животните не е било
в развъдна възраст, а само четири са могли да бъдат заплодени и да родят. В този ред
на мисли, остана недоказано дали при нормално стечение на обстоятелствата и ако се
приеме, че тези четири животни са щели да родят през м. април 2019 г., от същите би
могло да се добива мляко, от което да остане и за продажба.
Не на последно място, по делото не са събрани доказателства ищецът да е положил
достатъчно усилия, за да предотврати сочените вреди – сред доказателствата няма
данни (а липсват и твърдения), че ищецът да е положил каквито и да било усилия, за да
осигури храна за животните си, но че, например, тези усилия са останали безуспешни
по независещи от него причини.
Предвид на горното, искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед становището на съда за неоснователност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за ветеринарна експертиза в общ размер от
2 450.00 лева.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. Г., ЕГН ********** срещу Х. С. М., ЕГН ********** за
осъждането на ответника за сумата от 5 571.92 лева - обезщетение за ползата, от която
ищецът е лишен вследствие продажбата на крави (юници) и невъзможността да
продаде мляко от тях за периода от 15.5.2019 г. до 31.12.2019 г, ведно със законната
лихва от подаване на молбата.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** да заплати на Х. С. М., ЕГН **********
сумата от 2 450.00 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4