Р
Е Ш Е
Н И Е № 260010
Град Несебър, 01.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 899/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1-о от Закона за задълженията и договорите, и по
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът П.Ц.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, твърди
в исковата молба, че на 21.07.2020г. е закупил жилище, находящо се на адрес: село Т., улица Ш.№
7, община Несебър, но когато е предприел действия по откриване на партида във
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД – Бургас, му е било отговорено, че такава не
може да се открие поради наличие на стари задължения
на ответника “П.м.Б.” ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите П.С.Р.и Б.А.П.заедно и поотделно, като по тази причина
водоподаването на целия комплекс е било спряно. Заради настъпилите
обстоятелства ищецът твърди, че не може да ползва имота си по предназначение,
поради което е бил принуден да заплати всички парични задължения, които “П.м.Б.”
ООД има към “ВиК” Бургас, които възлизат общо на сумата в размер на
3 517,22 лева въз основа на 23 броя издадени фактури през периода от
23.08.2019г. до 23.07.2020г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 3 517,22 лева ведно със законната лихва от
31.07.2020г., както и сумата в размер на 200 лева, представляваща обезщетение
за причинени неудобства и материални щети за връщането на ищеца и семейството
му в град София поради липса на вода. Претендира разноски.
С допълнителна молба ищецът
уточнява, че претенцията му за обезщетение за претърпени имуществени вреди е в
размер на 100 лева, която сума представлява стойността на закупеното гориво за
пътуването му от град Несебър до град София и обратно, и че претенцията му за
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 100
лева, за това, че ищецът е обикалял институции в град Бургас и град Несебър в
продължение на няколко дни по време на платения му отпуск за да бъде
възстановено водоподаването в комплекса.
В отговора на исковата молба ответникът
заявява, че никога не е имал качеството на потребител на В и К услуги в жилищи
комплекси в село Т., улица Ш.№ 7, улица Х.и улица Родопи, както и че за обстоятелството,
че е титуляр на партида 214367 във “ВиК” Бургас научава от получаване на
исковата молба, защото за периода на издаване на фактурите и за посочените от
ищеца комплекси ответникът не се е намирал в облигационни отношения с “ВиК“
Бургас във връзка с доставените от последния услуги, не е притежавал в
собственост обекти на потребление в комплексите, нито е техен ползвател или
обитател. В изброените от ищеца фактури неправилно е отразено, че титуляр на
партидата е ответното дружество, като освен това в тях не е отразено и
правилното отчитане и начисляване потребените количества вода, въобще оспорва
обстоятелството да дължи към “ВиК ООД Бургас парични задължения за потребени В
и К услуги. За неоснователни счита и претенциите на ищеца за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ищецът не се явява в съдебно заседание и
не изпраща представител.
В съдебно заседание ответното
дружество се представлява от процесуален представител, който заявява, че
поддържа довода в отговора на исковата молба, че ответникът не притежава вещни
права върху обектите на потребление, не е потребявал в тях вода, не е заплащал
стойността на такава вода, защото няма задължение към ВиК оператора, както и
искането за отхвърляне на претенциите на ищеца. Моли за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
През периода от 23.08.2019г. до
23.07.2020г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, е издал 11 броя
фактури, а като задължено лице по тях е посочил ответника „П.М.Б.“ ООД, общо за
сумата в размер на 2 216,48 лева с включен ДДС. Отчетния период по
фактурите е общо за периода от 03.07.2019г. до 02.07.2020г. В тях са посочени
показанията на водомерите и потребеното въз основа на тях количество вода,
както и стойността на потребената вода и на услугите канал и пречистване.
Посочени са и адресите на обектите, за които е извършено отчитането и
остойностяването, а именно : село Т., улица Х., жил. сграда, село Т., улица
Родопи, жил. сграда, село Т., улица Шипка, жилищна сграда ,както и номерата на
партидите и на водомерите. В и К операторът е начислил и законни лихви върху
сумите по отделните фактури общо в размер на 207,75 лева.
На 31.07.2020г. ищецът П.Ц.К. е
извършил в полза на „Водоснабдяване и канализация“ – Бургас плащане на сумата в
размер на 3 517,22 лева, а в издадената му разписка като задължено лице е
посочен ответника „П.М.Б.“ ООД. Към разписката ищецът е представил и
приложения, от които е видно, че със заплатената сума са покрити парични
задължения по част от издадените фактури и част от лихвите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Ищецът не твърди наличие на
облигационна връзка между него и ответника, нито за него да е налице правен
интерес от погасяване на чуждо задължение без да е лично или реално задължен.
Въпреки дадените му указания, ищецът не ангажира никакви доказателства, че е
закупил жилище, в което преди това са ползвани В и К услуги, които не са
заплатени на водния оператор, по който начин да обоснове правния си интерес от
погасяване на чуждо задължение. Не се твърди дори да е закупил имота от ответника, нито че през посочения във
фактурите отчетен период ответникът е имал качество на потребител в конкретен
недвижим имот, като обект на потребление на услугите.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К
услугите са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
По силата на чл.6, ал.1, т.12 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
град Бургас, потребителите са длъжни да уведомят в 30-дневен срок В и К
оператора за всички настъпили промени по идентификацията, по реда на чл.57,
ал.1, и чл.58 при промяна на характеристиките на водоснабдения и/или
канализиран имот или за целите, за които се използва.
По делото не са представени
доказателства нито да е откривана партида за някои или всички от обектите,
изброени в издадените фактури, по начина, предвиден в чл.57 от Общите условия,
въз основа на което да е възникнало облигационно отношение между ответното
дружество и ВиК оператора, нито да са настъпили условията на чл.58 и сл. от
Общите условия за промяна на партидата, титуляр на която преди това да е бил
ответника.
Ищецът се позовава единствено на
издадените фактури за да се приеме за установено, както че ответникът е бил
титуляр на партидите, така и за задълженията му за стойността на потребявани
ВиК услуги.
Фактурата обаче нито е основание
за плащане, нито е доказателство за надлежно възникнало и съществуващо
облигационно отношение между ВиК оператора и ответното дружество като
потребител за конкретен обект на потребление.
Затова въз основа на тези фактури и
доказателствата за извършени плащания се установява единствено, че ищецът е
погасил чуждо задължение, но тези доказателства не са достатъчни да се приеме,
че ищецът е погасил задължение на ответника към ВиК оператора, респ. ответникът
се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца без основание. Предпоставките, които трябва да са налице за
уважаване на иска на ищеца са първо обогатяването – активът (правата) на едно
лице се увеличава, намалява се пасивът (задълженията) съобразно правния ред,
което се случва за сметка на друго лице, като спестените разходи са нужни,
лицето е следвало да ги понесе без изглед за тяхното връщане, и обедняване –
намаляване на актива, увеличаване на пасива или пропускане на увеличаване на
актива, което пак да е станало за сметка на друго лице. Връзката между
обогатяването и обедняването – те да са последица на един общ и стоящ извън тях
факт с правно значение.
В
случая не достатъчно съдът да приеме, че ответникът е имал качество на потребител на ВиК услуги само защото ВиК операторът го е посочил като такъв в
издадените от него фактури и му е начислил парични задължения за ползвани ВиК
услуги, както и че единият от водоснабдените обекти, в които тези услуги са се
ползвали, се намира на адреса, посочен от ищеца в исковата му молба в село Т.,
улица Ш.№ 7.
Поради това и искът на ищеца за
осъждането на ответника да му възстанови заплатената на 31.07.2020г. сума в
размер на 3 517,22 лева се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Ищецът не само не представя
доказателства за закупено от него гориво за пътуването му, но и не ангажира
доказателства, че това пътуване е извършено по повод извършеното от него
плащане, поради което претенцията му за заплащане на имуществени вреди в размер
на 100 лева, равняваща се на стойността на закупено гориво, също се явява
неоснователен и недоказан. Такъв се явява и искът му за осъждането на ответника
да му заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като не се
доказа в резултат на твърдяното от ищеца за дължимо от ответника плащане,
първият да е претърпял страдания.
Претенцията на ответника за
заплащане на разноски по делото, включващи платени държавни такси в размер на
148,68 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, или общо
сума по разноските в размер на 648,68 лева, се явява неоснователна с оглед
изхода на делото, поради което и искането му ответникът да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумите по разноските, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед правилата на процеса, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща направени по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка на разноските.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Ц.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
осъждане на “П.м.Б.” ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите П.С.Р.и Б.А.П.заедно и поотделно, да му заплати сумата в размер
на 3 517,22 лв. (три хиляди петстотин и седемнадесет лева и 22 ст.),
платена на 31.07.2022г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас,
включваща сумите по издадени фактури, а именно: фактура №
**********/23.04.2019г. за сумата в размер на 523,22 лева с включен ДДС,
фактура № **********/24.09.2019г. за сумата в размер на 379,63 лева с включен ДДС,
фактура № **********/24.01.2020г. за сумата в размер на 77,72 лева с включен
ДДС, фактура № **********/24.02.2020г. за сумата в размер на 69,28 лева с включен
ДДС, фактура № **********/23.03.2020г. за сумата в размер на 73 лева с включен
ДДС, фактура № **********/22.05.2020г. за сумата в размер на 327,59 лева с
включен ДДС, фактура № **********/23.06.2020г. за сумата в размер на 122,77
лева с включен ДДС, фактура № **********/23.07.2020г. за сумата в размер на
205,72 лева с ДДС, фактура № **********/24.10.2019г. за сумата в размер на
244,51 лева с включен ДДС, фактура № **********/22.11.2019г. за сумата в размер
на 109,39 лева с включен ДДС, фактура № **********/19.12.2019г. за сумата в
размер на 83,65 лева с включен ДДС, както и начислени лихви: известие за
начислени лихви № **********/23.08.2019г. в размер на 13,21 лева, известие за
начислени лихви № **********/24.09.2019г. в размер на 15,68 лева, известие за
начислени лихви № **********/23.12.2019г. в размер на 22,96 лева, известие за
начислени лихви № **********/24.01.2020г. в размер на 2,61 лева, известие за
начислени лихви № **********/24.02.2020г. в размер на 23,98 лева, известие за
начислени лихви № **********/23.03.2020г. в размер на 21,96 лева, известие за
начислени лихви № **********/23.04.2020г. в размер на 24,41 лева, известие за
начислени лихви № **********/23.07.2020г. в размер на 0,09 лева, известие за
начислени лихви № **********/24.10.2019г. в размер на 18,29 лева, известие за
начислени лихви № **********/22.11.2019г. в размер на 20,06 лева, известие за
начислени лихви № **********/22.05.2020г., в които като задължено лице за
сумите по тях е посочено “П.м.Б.” ООД, ЕИК ......, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Ц.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, искове за
осъждане на “П.м.Б.” ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите П.С.Р.и Б.А.П.заедно и поотделно, да му заплати сумата в размер
100 лв. (сто лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
включващи стойността на закупено гориво за разстоянието Несебър – София –
Несебър, и сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди поради обикаляне на институции в град Бургас и в
град Несебър в продължение на няколко дни по време на платения годишен отпуск с
цел възстановяване водоподаването в закупено жилище, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Ц.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на “П.м.Б.” ООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П.С.Р.и Б.А.П.заедно и поотделно, да му
заплати сумата в размер на 148,68 лв. (сто четиридесет и осем лева и 68 ст.),
представляваща направени по делото разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.Ц.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “П.м.Б.” ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителите П.С.Р.и Б.А.П.заедно и поотделно, сумата в
размер на 500 лв. (петстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: