№ 3618
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110158410 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.7 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Е.Б., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., чрез адвокат К.В.-
САК, със съдебен адрес: гр.С.УЛ.П. № 9, бл.1, вх.Б, ет.2, офис 4, срещу ответник „Б.Е.“
ЕООД, ЕИК....., седалище и адрес на управление гр.................., с предявен иск и молба до
съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че
ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 400,00 евро, представляваща обезщетение
по чл.7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети за закъснял полет LB220 на 3.6.2018г. по направление
Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) повече от 3 часа от предвиденото, с
прогнозен час на кацане 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., ведно със законна лихва за
забава, считано от 2.6.2021г. - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
задължението.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата
заявява, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет LB220 по
направление летище Москва, Внуково (VKO) - летище Варна (VAR) на 3.6.2018г., с
планиран час за излитане – 18,30ч. местно време на 3.6.2018г. и планиран час на кацане
21,00ч. местно време на 3.6.2018г.
В деня на полета ищцата твърди, че се е явила навреме за полета от Москва, Внуково
1
(VKO) и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури.
Твърди се, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен
превоз от страна на ответника, ищцата пристигнала в крайния пункт на пристигане с повече
от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание, като процесният полет по
разписание е следвало да кацне в 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., но реално е кацнал едва
в 00,42 часа на 4.6.2021г.
В ИМ се посочва, че основателността и дължимостта на претендираното вземане се
установява и от признанието на същото от страна на ответника в рамките на извънсъдебните
отношения между страните като на 8.4.2021г. на ответното дружество е връчена Покана за
извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетения съгласно Регламент
(ЕО) 261/2004, изпратена чрез електронна поща на имейл от името на адвокатско дружество
„В. и партньори“, които се легитимират като представители на пътниците от полет LB220.
След проведена кореспонденция и преговори между ответното дружество и адвокатско
дружество „В. и партньори“ на 21.4.2021г. „Б.Е.“ ЕООД изразява съгласие за сключване на
извънсъдебно споразумение с цел заплащане на дължимите обезщетения за пътниците по
връчената му покана. В тази връзка на 22.4.2021г. до ответника е отправено искане за
изричното посочване на пътниците, които според него нямат валидно вземане с цел
изваждането им от обхвата на споразумението. На 27.4.2021г. „Б.Е.“ ЕООД изпраща
исканата информация досежно пътниците, респективно полетите, за които дружеството
твърди, че са изпълнени навреме и/или със закъснение до 3 часа, респективно, за които
липсва допълнителна информация или документи. По отношение на всички останали
пътници в първоначално изпратения списък от 7.4.2021г., ответната компания не прави
оспорване за недължимост, с което според ищцата признава претенциите на всички
останали пътници от приложението към Поканата, в това число и нейните претенции.
Твърди се, че на 14.5.2021г. ответника потвърждава, че са намерени данни, за
обстоятелството, че на част от пасажерите от полет LB220 вече са извършени плащания,
като ищцата не е сред изброените лица, с което конклудентно препотвърждава, че по
отношение на Е.Б. е налице изискуемо вземане по Регламент 261/2004. След посочената дата
ответника прекъсва комуникацията с адвокатското дружество.
Ответника не е изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на входиране на
исковата молба.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в полза на ищеца по заповедното производство – Частно гражданско дело №
31115/ 2021г. по описа на СРС, заедно със сторените разноски и адвокатски хонорар по
настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ чрез законните си представители А.С.В. - Управител и Р.Д.Г. -
Прокурист, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК, като оспорва
предявените в ИМ искове като неоснователни.
Прави се възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на
2
представителна власт на адвокат К.В., който не е упълномощен от ищцата Е.Б., а е
упълномощен от чуждестранно юридическо лице „К.“ ЛТД, със седалище и адрес на
управление в гр.Лондон, Великобритания, което от своя страна е било упълномощено от
Е.Б..
В ОИМ се твърди, също че Е.Б. няма активна процесуална легитимация да води делото,
тъй като макар по делото да не е представен договора между нея и „К.“ ЛТД, от веригата на
пълномощията, а също и от претенциите, предявени извънсъдебно от дружеството към
ответника преди завеждането на делото е видно, че титуляр на правото на обезщетение не е
Е.Б., а „К.“ ЛТД. Прави се извод, че правото на обезщетение е прехвърлено от ищцата на
„К.“ ЛТД по силата на сключен между тях договор, то Е.Б. вече не може да претендира
плащане на обезщетение от ответника.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност поради обстоятелството, че
Регламент (ЕО) № 261/2004 не определя давностни срокове за предявяване на искове пред
националните съдилища, като това е предмет на националното законодателството на всяка
държава членка относно давностните срокове за предявяване на искове по този регламент.
Твърди се, че отговорността на превозвача е договорна, като правилата отнасящи се до
въздушните превози на пътници и товари се уреждат от Закон за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ) и по специално в чл.135 от него, който определя, че правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок. В
конкретния случай е обезщетението е станало изискуемо от момента на осъществяване на
полета, т.е. от 2.6.2018г., а подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за претендираното обезщетение е от 2.6.2021г., който момент е след изтичане
на 2-годишната давност, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
В ОИМ се твърди, че ищцата не е приложила бордна карта и издаден на нейно име
билет, което според ответника не доказва наличието на валиден сключен договор между
страните договор. Не се доказва също така, дали ищцата се е явила 45 минути преди
уговорения час на полета, с което да се изпълни фактическия състав на чл.7 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 и да породи за ответното дружество задължение за обезщетение.
Ответникът прави възражение срещу твърденията на ищцата за извънсъдебно
признание на вземането на последния, както и възразява срещу предоставени доказателства
в исковата молба, като моли съда да ги отхвърли поради съдържаща се за ответното
дружество информация, което то не е дало съгласие да се разгласява.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява от адвокат. С молба с вх.№ 52118/17.3.2022г. /л.45-62 от делото/ се моли
делото да се разгледа в отсъствие на страната, поддържа се ИМ и се моли съдът да
постанови решение, с което да се уважи исковата претенция, като се представят писмени
доказателства и списък с разноски по чл.80 ГПК/л.62/. С молбата се оспорват възраженията
на ответника направени с отговора.
3
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява представител.
С молба с вх.№ 49535/15.3.2022г./л.63-67/ чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора и моли ищцовите претенции изцяло да се отхвърлят с решението на съда.
Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети копия на следните писмени доказателства – Покана за
извънсъдебно уреждане на претенции, ведно с доказателство за доставяне /л.7-8/;
Електронна кореспонденция между Адвокатско дружество „В. и партньори“ до „Б.Е.“ ЕООД
/л.8-13/; Извлечение от интернет страница за изчисление на разстоянието между летище
Москва, Внуково (VKO) и летище Бургас (BOJ)/л.14/; пълномощни за процесуално
представителство на ищеца /л.14-гръб-17/.
По делото е прието и ЧГД№ 31115/2021г. на СРС.
С определение № 2836/1.2.2022г. /л.37-39/ за БЕЗСПОРНО между страните са приети
следните факти – Закъснението на редовен полет LB220 по направление летище
Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) на 3.6.2018г., с планиран час за излитане –
18,30ч. местно време и планиран час за кацане 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., а кацането
е било в 00,42 часа на 4.6.2021г., както и че ищеца е пътувала с посочения полет в ИМ, като
за така изложените факти ответникът не направил възражения с отговора нито ги оспорва
така както са изложени в ИМ.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор
за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а ищецът се е явил на
гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и
размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил дълга. По направеното възражение за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, довели
до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.
Регламент (ЕО) 261/ 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в
договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в
4
зависимост от разстоянието на неосъществения полет /400 евро при полети с разстояние над
1500 км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. "б" Регламент 261/2004/, като
съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз,
обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл.7
от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение
на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи –
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително
планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Предвид твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че страните са сключили валиден договор за въздушен превоз
с полет на ответника LB220 от летище Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) на
3.6.2018г. с час на излитане 18,30 часа, който е осъществен от ответника. Не се спори, че
полета е осъществен с повече от три часа закъснение. Не се спори, че ищецът е изпълнил
всички изисквания на регламента, като са се явил на гишето за регистрация не по- късно от
45 минути преди обявения час за излитане, че процесният полет е бил с разстояние над
1500км. и е осъществен със закъснение от над три часа спрямо обявеното разписание.
Изложеното се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства.
Всъщност спорен между страните е единствено въпросът погасено ли е вземането на
ищеца по давност, защото ответникът не е оспорил проекто-доклада на съда по делото
изготвен по чл.140 ГПК и надлежно връчен на страните, като същия е обявен за окончателен
в о.с.з.проведено на 18.3.2022г.
Регламент № 261/ 2004г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на
погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет,
поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС,
обективирана в решение от 22.11.2012г. по дело № С-139/11, приложимо е националното
право на държавата- членка, чийто съд разглежда конкретния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на парично обезщетение по Регламент
№ 264/2004г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е
изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи
полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на
пристигане в крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68)
Съдът изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи
върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен
договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не
би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението
репарира вреди от причинено неудобство, не означа, че същите могат да произтичат
единствено от деликт – ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение,
лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно
правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван
5
резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото
задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна. В този смисъл Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело
№ 1122/2011 г., III г. о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV
г. о.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета
при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на
ответника да обезщети вредата е договорна. Доколкото размерът на дължимото обезщетение
за причинените вреди от неизпълнение е предварително определен като твърда парична
сума и същата е легално уредена в регламента, то обезщетението представлява законна
неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл.111, б."б" ЗЗД се погасява с изтичането
на тригодишен давностен срок. На основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия случай – от деня на изпълнение
на закъснелия полет (3.6.2018г.), към който момент е реализирано неизпълнението на
превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на
уговорен срок за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг.
чл. 69, ал. 1 ЗЗД). По делото не са представени доказателства за настъпили обстоятелства по
смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на давността,
поради което същата е изтекла на 3.6.2021г. и към датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК по настоящото дело (31.5.2021г. по електронен път) вземането не е било погасено по
давност.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.135 Закон за гражданското въздухоплаване/ЗГВ/, реглментираща, че правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен
срок/стара редакция преди изменение от 2021г./. При систематичното тълкуване на
посочената норма, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност" може да се достигне до извода, че посоченият двугодишен давностен
срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багаж, но не и когато се касае за
обезщетение по Регламент №261/2004г. при закъснели полети. Ето защо настоящият състав
приема, че приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила,
уредени в ЗЗД.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска е неговото уважаване за
предявения размер само за главница от 400 евро, доколкото с ИМ ищеца не предявява
сумата по ЗИ от 20.7.2021г. по ЧГД№31115/2021г. за лихва за забава в размер на 222,77 лева
за период 11.7.2018г.-30.4.2021г. Лихвата за забава е извън предмета на настоящото
производство и срокът за предявяване на иска за нея по чл.415 ГПК е изтекъл.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед уважаването на иска следва да се присъдят разноските по заповедното ЧГД№
6
31115/2021г. в размер на 325 лева и още 25 лева по исковото производство, съгласно
списъка на ищеца по чл.80 ГПК/л.62/. За така исканите разноски са ангажирани
доказателства в двете производства от ищеца. Възражението направено по реда на чл.78,
ал.5 ГПК от ответника с молбата му с вх.№ 49535/15.3.2022г. не следва да се взема предвид,
защото адв.хонорар, който се присъжда е в размер на 300,00 лева, присъден е още с
издаването на ЗИ, не е оспорен от страните, нито е подадена частна жалба срещу разноските
по ЗИ. Адвокатски хонорар за исковото производство не се присъжда, защото не е поискан,
няма доказателства за плащане на такъв, и не е включен в списъка по чл.80 ГПК на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Е.Б., гражданин на
Руската федерация, родена на **********г., чрез адвокат К.В.-САК, със съдебен адрес:
гр.С.УЛ.П. № 9, бл.1, вх.Б, ет.2, офис 4, и ответник „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК....., седалище и адрес
на управление гр.................., че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 400,00
ЕВРО обезщетение по чл.7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет LB220 на 3.6.2018г. по
направление Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) повече от 3 часа от
предвиденото, с прогнозен час на кацане 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., ведно със
законна лихва за забава, считано от 2.6.2021г./дата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното
изплащане задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД№ 31115/2021г. на СРС, 163 с-в, на основание чл.415 ГПК във вр. чл.7,
т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК....., седалище и адрес на управление гр.................., да
заплати на Е.Б., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., чрез адвокат
К.В.-САК, със съдебен адрес: гр.С.УЛ.П. № 9, бл.1, вх.Б, ет.2, офис 4, СУМАТА от 25,00
лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото
исково производство, както и СУМАТА от 325,00 лева представляващи сторените пред СРС
съдебно деловодни разноски по ЧГД№ 31115/2021г. на СРС, 163 с-в, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8