РЕШЕНИЕ
№1000
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, 29
състав, в открито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното административно дело № 3022 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ, във връзка с чл.145 от АПК.
Делото е образувано
по жалба от д-р Й.П.Й. с ЕГН **********,
депозирана чрез неговия пълномощник адв. А.И., с искане за обявяване от съда за
нищожни на Решение от 19.02.2018 г. на Научно жури, определено със заповед №
Р-2220/25.10.2017
г. на Ректора на Медицински университет Пловдив по
конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в МУ-Пловдив по
специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ за нуждите на
катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“ по конкурс, обявен в ДВ.,
бр.41 от 23.05.2017 г., както и на Решение от 18.04.2018 г. на Факултетния
съвет към МФ при МУ Пловдив, обективирано в Протокол № 2/18.04.2018 г., т. първа,
за избор на д-р Е.И.З.,*** по специалността „Пластично-възстановителна и
естетична хирургия“ за нуждите на катедра „Пропедевтика на хирургическите
болести“, по конкурс, обявен в ДВ., бр.41 от 23.05.2017 г.
С определение № 2129/24.10.2019
г., постановено по делото, жалбата е била оставена отчасти без разглеждане и
производството е било частично прекратено в частта, с която се иска обявяване
нищожността на Решение от 19.02.2018 г. на Научно жури, обективирано в Протокол
№ 2/18.04.2018 г., т.I, за избор на д-р Е.И.З.,***
по специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ за нуждите на
катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“, обявен в ДВ, бр.41 от
23.05.2017 г., предвид обстоятелството, че това решение съставлява част от
процедурата по конкурса и в тази връзка е акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК.
Определението е било обжалвано и е влязло в сила, като е било потвърдено с
окончателно Определение № 1384/28.01.2020 г. на ВАС, като делото е останало за
разглеждане само по отношение искането за обявяване нищожността на Решение от
18.04.2018 г. на Факултетния съвет към МФ при МУ Пловдив, обективирано в
Протокол № 2/18.04.2018 г., т. I, за избор на д-р Е.И.З.,***
по специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ за нуждите на
катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“, по конкурс, обявен в ДВ.,
бр.41 от 23.05.2017 г.
В жалбата, както и
в съдебно заседание, а така също и с представената писмена защита от
пълномощника на жалбоподателя адв. И., се излагат твърдения за нищожност на
оспорваното решение на Факултетния съвет за избор в конкурсната процедура за
академичната длъжност „доцент“, като същите се основават на издаването му въз
основа на друг нищожен акт, а именно решението на научното жури от 19.02.2018
г. В тази връзка като основание да се приеме нищожност на решението на научното
жури /НЖ/ от 19.02.2018 г. се сочи нарушение на специфичните изисквания на
чл.31, ал.1 и ал.2 и ал.3 от Регламента за заемане на академична длъжност
„доцент“ в МУ –Пловдив, във връзка с чл.4, ал.1- ал.7 от ЗРАСРБ, като се твърди,
че липсват доказателства най-малко трима от членовете на журито да са външни за
МУ-Пловдив и най-малко трима да са професори, както и че липсвали писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на съответната научна степен на
членовете на научното жури. Твърди се наличието на обстоятелства по §1, т.5 от
ДР на ЗРАСРБ, вр. с чл.31, ал.2 и чл.4, ал.4 от ЗРАСРБ, предвид
обстоятелството, че другият кандидат в конкурса д-р З. работи в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, а член на научното жури е в Съвета на директорите на дружеството и
така двамата са поставени в икономически отношения, което буди основателни съмнения
в безпристрастността на члена на научното жури. Твърди се, че не е спазена
забраната за рецензенти да не бъдат избирани лица, които имат над 10 % общи
научни трудове с някои от кандидатите, или лица, които са били научни
ръководители на дисертационния труд за ОНС „доктор“, тъй като не били
ангажирани доказателства в обратна насока. Сочи се също като основание за
приемане нищожност на решението на научното жури, участието на другия кандидат д-р З. като член на катедрения съвет, одобрил
състава на научното жури, както и наличието на конкретно изказване на
катедрения съвет, което сочело на предопределеност на състава на научното жури.
Отделно, още с жалбата, се оспорва авторството на решението на Научното жури от
19.02.2018 г., като са изложени твърдения, че то не е подписано от посочените в
него председател и членове, че не е било проведено изобщо заседание на научното
жури на посочената дата и липсвал протокол от същото с проведени разисквания,
както и че не е била спазена формата на решението на НЖ.
Отделно се излагат
и други основания за нищожност на Решение на Факултетния съвет към МФ при МУ
Пловдив, обективирано в Протокол №2/18.04.2018 г., а именно, че то е било
издадено от некомпетентен орган, при липса на формиран кворум, не било
подписано от посочените негови автори, било антидатирано, изготвено
впоследствие, а не на посочената дата 18.04.2018 г., при несъстояло се
заседание на факултетния съвет, както и след срока за произнасяне на
факултетния съвет, предвиден в ЗРАСРБ за провеждане на конкурса, както и при
липса на изложени мотиви.
Претендира се присъждане на разноски в
производството по представен списък и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата Факултетен съвет към МФ на МУ Пловдив, чрез упълномощения от
Председателя на колективния орган адв. Д., оспорва жалбата и моли същата да се
остави без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение и се прави възражение относно размера на претендираното от
жалбоподателя за присъждане адвокатско възнаграждение. В предоставения срок за
писмени бележки не са представени такива.
Заинтересованата по
делото страна д-р Е.И.З. се представлява от адвокат К., който моли за отхвърляне
на жалбата по изложени в съдебно заседание съображения и за присъждане на
разноски. Възразява се по размера на претендираното от жалбоподателя за
присъждане адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
Пловдив е уведомена за възможността да встъпи в производството, но не е
изпратила представител за участие по делото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства прие за
установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо,
доколкото е такова касателно акт, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно
чл.32, ал.8 от ЗАСРБ, вр. с чл.145 от АПК, което е прието и в Определението на
ВАС по приложеното адм. дело № 14073/2019 г., като доколкото е такова за
обявяване на нищожност на административен акт, то съгласно чл.149, ал.5 от АПК
оспорването е безсрочно. Действително, без да е обвързан с твърденията на
оспорващия, съдът е длъжен съобразно с нормата на чл.168, ал.1 от АПК, да се
произнесе досежно нищожността на акта, а по неговата унищожаемост само, когато
оспорването е в срок. Поради това и в конкретния случай, съдът намира за
допустимо оспорването, доколкото искането е за обявяване на нищожността на
оспореното решение на Факултетния съвет на МФ на МУ Пловдив, като по отношение
оспорването на основание унищожаемост на акта, процесуалният преклузивен срок е
изтекъл. Жалбата е депозирана и от лице, засегнато пряко от действието на
обжалвания административен акт, който е неблагоприятен за него, поради което и
с наличие на правен интерес от обжалването му.
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за неоснователна.
Установява се от
фактическа страна от приетите по делото писмени доказателства, че по обявен
конкурс в ДВ., бр.41/23.05.2017 г. за заемане
на академичната длъжност „доцент“ по специалността
„Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ за нуждите на катедра
„Пропедевтика на хирургическите болести“ на Медицинския факултет на МУ Пловдив
са участвали двама кандидати - жалбоподателят д-р Й. и заинтересованата страна
д-р З.. На 19.09.2017 г. комисия, назначена от Ректора на МУ Пловдив,
разгледала документите за участие на кандидатите в конкурса и допуснала и
двамата кандидати до участие в конкурса за заемане на академичната длъжност
„доцент“. Със заповед № Р -2220/25.10.2017 г. на Ректор на МУ Пловдив по
утвърдено предложение на факултетния съвет на МФ било определено научно жури от
трима външни членове, както и четирима вътрешни членове, от които общо седем
членове на научното жури /НЖ/ трима били професори. На 02.11.2017 г. НЖ провело
първото си заседание, за което бил съставен протокол с №1, като на него бил
избран председател на НЖ, двама рецензенти, от които един външен за МУ Пловдив
и било прието останалите членове да представят становища, като в протокола било
посочено рецензиите и становищата да се представят в 2 екз. на хартия и един
екз. в електронен формат. Предвид невъзможността на всички членове на НЖ да
представят в срок рецензии и съответно становищата си, със Заповед №
Р-2675/18.12.2017 г. на Ректор на МУ Пловдив временно бил спрян конкурсът до
представяне на изискуемите рецензии и становища, като бил даден срок за това до
25.01.2018 г. След представяне на всички становища и рецензии, всяко от които
съдържало предложение да бъде предпочетена от научното жури кандидатурата на
д-р З., със Заповед от 07.02.2018 г. на Ректора на МУ било възложено НЖ да
проведе свое заседание на 19.02.2018 г. от 12,00 часа в Заседателната зала на
Ректорат на МУ Пловдив. На посочената дата и място се провело заседанието на НЖ
с участието на по-рано избрания председател доц. П.Н.и шестимата членове
проф.д-р И. Б., доц. д-р Д. Е., проф. д-р А. У., проф. д-р Б. Х., доц. д-р Е. М.
и доц. д-р Д. Я.при т.3 от дневния ред обсъждане и приемане на решение на НЖ
относно заемане на академичната длъжност. След като всеки от членовете на НЖ
прочел своето становище/рецензия с аргументация относно предложението си за
избор, било отразено в таблица по протокола от заседанието избор/класиране на
всеки от членовете на НЖ, като срещу името на всеки от членовете било отразено,
че е избрал/класирал д-р Е.З.. В т.3 от протокола на заседанието в тази връзка
било посочено, че поради еднозначността на заключенията от рецензиите и становищата,
представени от членовете на журито, НЖ се обединява около общо предложение,
като с явно гласуване за д-р Е.З. с „да“ гласували седем от общо седемте членове
на НЖ. Пак единодушно било прието и решението да се предложи на Факултетния
съвет на МФ да избере д-р Е.И.З.,*** по област на висше образование
7.Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1 Медицина, научна
специалност „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ към катедра
„Пропедевтика на хирургическите болести“ при МФ. Протоколът от заседанието бил
подписан от всички членове на НЖ, като с Доклад от Председателя на НЖ до Декана
на МФ на МУ Пловдив било представено на вниманието на декана и на членовете на
Факултетния съвет /ФС/ при МФ на МУ-Пловдив решението на НЖ, подписано от
председателя и членовете му, в което се съдържало посоченото предложение за избор
на д-р З., както и резултатът от гласуването на НЖ. На 18.04.2018 г. се
състояло и заседанието на ФС, за което се съставил протокол с № 2, като по т.
първа от дневния ред бил представен доклада на Председателя на НЖ по
процедурата на конкурса, като в протокола от заседанието на ФС било отразено,
че с явно гласуване и пълно болшинство ФС е утвърдил решението на НЖ и е прието
решение за избор на д-р З. ***. За резултата от заседанието от 18.04.2018 г.
бил изготвен доклад от Декана на МФ изх. № 15/19.04.2018 г. до Ректора на МУ.
В хода на
проведеното съдебно производство по настоящото дело, освен събраните писмени
доказателства са били изготвени и представени три съдебно - почеркови
/графологични/ експертизи, чиито заключения съдът кредитира като дадени
обективно, при съобразяване на наличните по делото доказателства, както и с
необходимите професионални знания и опит.
Изводите на трите експертизи, съпоставени помежду им, както и с
писмените доказателства по делото, дават обосновани отговори на поставените
спорни въпроси, като от особено значение се явяват именно изводите относно
авторството на подписите под решението на научното жури за предлагане избора на
д-р З., както и под приложените становища и рецензии на неговите членове, а
именно досежно това, че въпросните документи са истинни, като подписани от
лицата, посочени за техни автори. Съдът в тази насока не възприема като
основателни възраженията на жалбоподателя за некредитиране на почерковите
експертизи предвид твърдения за неясен сравнителен материал, ползван от вещото
лице, доколкото е видно, че вещото лице е ползвало свободни образци от
подписите на лицата, посочени като автори на подписи в подекспертните документи,
включително такива по издадено изрично удостоверение на вещото лице за ползване
на документи, подписани от лицата, депозирани в съответните Сектори БДС. В тази
насока не се установява вещото лице да е ползвало методи или похвати, които да
не съответстват на правилата и добрата експертна практика при изготвяне на
подобен тип експертизи, като ползването на свободни сравнителни образци като
правило е предпоставка за достоверност и обективност на изследванията. Не е
основателно и твърдението относно това, че вещото лице по почерковите
експертизи е извършвало невъзложени му изследвания, доколкото от съдебните
протоколи е видно какво е било точното съдържание на задачите към всяка от
експертизите и при сравнение може да се направи извод, че експертът е дал
отговори именно на поставените му от съда въпроси при допускане на съответните
експертизи.
При така
установеното от фактическа страна от правна такава настоящият съдебен състав
намира следното:
На първо място, по повод на изложените
от страна на жалбоподателя твърдения за нищожност на оспореното Решение на ФС
от 18.04.2018 г. поради основаването му на друг нищожен според жалбоподателя
акт, а именно решението на НЖ от 19.02.2018 г., следва да се има предвид, че
действително в правната теория, а
това в последствие е възприето и в практиката на съдилищата, се приема, че нищожен акт не може да бъде
годна основа за издаването на друг акт и издаденият втори акт е също винаги
нищожен /Проф. д-р Кино Лазаров, „Недействителност на административните
актове“, 2002, София/. В случая се твърди нищожност на решението на Научното
жури, на което се основава това на факултетния съвет. Разпоредбите
на чл.24-28 от Закона за развитие на академичния състав в Република
България регламентират условията и реда за заемане на
академичната длъжност „доцент“. Съгласно чл.25 от същия закон, конкурсът се
провежда от седемчленно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са
външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са
професори. Съгласно чл.27, ал.3 от ЗРАСРБ, в редакцията на текста към момента на провеждане на конкурса, научното
жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ според изпълнението на условията по чл.24, ал.1 от закона. Научното жури е колективен орган, създаден за
всяка конкретна процедура, чийто статут е уреден в чл.4 от ЗРАСРБ. Изцяло в компетенциите на същото е и оценяването на кандидатите в конкурсната
процедура. Неговите актове обаче, действително нямат
самостоятелно правно значение, а са такива, които
подпомагат работата на факултетния съвет, който на практика провежда избора за
заемане на съответната длъжност, съгласно чл.27а от ЗРАСРБ по
предложението на научното жури, което е не само експертно становище от
специализиран в съответната област орган, но и условие за сезиране и
произнасяне на факултетния съвет. В този смисъл актът
на НЖ действително е елемент от сложния фактически
състав, насочен към учредяване на трудово правоотношение за
определената академична длъжност, а окончателното решение се взема от ФС, въз основа на акта на научното жури. Поради това и действително решението на НЖ е предхождащо и обуславящо това
на ФС, поради което и ако е нищожно, то това би довело действително до
нищожност на решението на ФС. Само че, в конкретния случай,
съдът намира, че изложените от страна на жалбоподателя твърдения за нищожност
на основаващото оспореното пред съда решение на ФС предхождащо го решение на НЖ
се явяват напълно неоснователни и поради това неоснователно е и твърдението, че
решението на ФС е нищожно като основано на друг нищожен акт. На първо място,
изцяло оборени са от събраните по делото доказателства твърденията, че
решението на НЖ от 19.02.2018 г. не е било подписано от посочените в него
председател и членове на научното жури, поради което и липсвала формирана воля
на колективния орган. В тази насока се установява от събраните доказателства,
че както протоколът от заседанието на НЖ с № 2 от 19.02.2018 г., находящ се на
л.183-185 от делото, в който е обективирано взетото решение, така и
съдържанието на решението, изпратено като приложение с доклада от Председателя
на журито на вниманието на Декана и членовете на ФС, са били подписани от
лицата, посочени като техни автори. Установи се по делото, че подписите в
представения с молба от 05.06.2020 г. оригинал на протокол № 2 от II-ро
заседание на НЖ от 19.02.2018 г., съответно тези в завереното копие по
административната преписка на същия протокол /на л.185 от делото/ са изпълнени
от посочените за техни автори лица, а именно председателя и членовете на НЖ.
Установено е категорично от експертизите и авторството на подписите в доклада
до Декана на МФ от Председателя на НЖ и съответно в приложеното към него
решение, взето на заседанието от 19.02.2018 г. на НЖ, а именно, че те изхождат
точно от лицата, посочени като изпълнили ги. В тази насока, от приетите по
делото експертизи, разгледани в тяхната взаимовръзка и последователност на
представените изводи, се установява, че на практика докладът от Председателя на
Научното жури, ведно с приложението към него, а именно решението, подписано от
членовете на НЖ, са били изготвени в два оригинални екземпляра, като е видно,
че върху единият от тях е бил поставен и входящ № при МФ на МУ, а именно вх. №125/20.02.2018
г., а копия и от двата оригинала са били представени по административната
преписка и се съдържат съответно на лист 177- 178 от делото и на лист 186- 187
от делото, а на жалбоподателя с писмен отговор от Ректора на МУ от 01.07.2019 г.
по повод на по негова молба –заявление с входящ номер от 21.06.19 г. е било
изпратено копие от доклада с приложеното решение на НЖ от 19.02.2018 г. именно
от оригинала с поставения върху него входящ номер от 20.02.2018 г. Впрочем,
подписите и върху тези екземпляри /копия/ на доклада на председателя на НЖ и
приложеното към него решение /л.26-27 от делото/ са били също предмет на
изследване от втората почеркова експертиза, като е установено, че те са
идентични с тези върху представения оригинал с входящия номер върху него, а
съгласно изводите на първата експертиза, както се каза вече, подписите върху оригиналния
документ са на посочените като изпълнили ги членове на НЖ. В тази насока
възраженията относно това, че представените в оригинал документи били
антидатирани и съставени единствено за нуждите на делото, се явяват напълно
неоснователни, доколкото е видно, че страната е разполагала с копия от същите
далеч преди образуване на делото, които копия са снети именно от представените
оригинали на документи и каквито именно копия на документи са били приложени и
към административната преписка от страна на ответника по делото. Впрочем,
самият жалбоподател е посочил в жалбата си, че на страницата на МУ е била
публикувана информация относно проведеното заседание на НЖ на 19.02.2018 г.,
като е видно, че заседанието на НЖ е било проведено именно на датата и мястото,
които са били определени конкретно в заповедта на Ректора на МУ от 07.02.2018
г., което пък е било изрично вписано в протокола от заседанието. Последният,
като официален свидетелстващ документ доказва с обвъзрзваща доказателствена
сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили
така, както се твърди в документа, като тази доказателствена сила по чл.179,
ал.1 от ГПК не е била оборена от страна на жалбоподателя / в този см. Решение
249/2012 г. по гр. дело № 270/2012 г. на ВКС/. Видно е също така и че Заповедта
на Ректора за определяне мястото и датата на провеждане заседанието на НЖ
следва по време представянето на последните становища от членовете на НЖ от
месец януари 2018 г. Обстоятелството, че към протокола от заседанието на НЖ от
19.02.2018 г. не е бил приложен присъствен списък на участвалите в него не
съставлява изобщо основание да се приеме, че заседание не се е състояло.
Впрочем, не става ясно от изложеното от страна на жалбоподателя с какво именно
наличието на такъв списък би променило позицията му относно това, че на датата,
посочена в протокола, не е било провеждано заседание, като се има предвид, че в
самия протокол са били изрично вписани имената на всички присъствали лица,
които заедно с протоколчика са го подписали в качеството си съответно на
председател и на членове на НЖ.
Неоснователни
са твърденията за нищожност на решението на НЖ от 19.02.2018 г. поради
сформиране на състава му при грубо нарушение на чл.31, ал.1, 2 и ал.3 от
Регламента за заемане на академична длъжност „доцент“ в МУ Пловдив, вр. с чл.4,
ал.1-7 от ЗРАСРБ, а именно твърдяното неспазване на изискването най-малко трима
от членовете да са външни за МУ- Пловдив и да са професори и нарушаване
забраната по §1, т.5 от ДР на ЗРАСРБ. Според съда, от доказателствата по
административната преписка безспорно се установява, че външни за МУ Пловдив
сред членовете на 7-членното научно жури са проф. Б., който към момента на
провеждане на конкурса е към МИ на МВР, както и доц. Е. – към МБАЛ „Токуда
болница“ София, а също и доц. Я.– към МБАЛ Варна към ВМА, като освен проф. Б.,
в състава на научното жури влизат и проф. Х. и проф. У.. Че последните трима
към момента на провеждане на конкурса са заемали академичната длъжност професор
е видно от вписването в публичния Регистър на академичните длъжности и
дисертации на НАЦИД по чл.2а, вр. с чл.4, ал.3 от ЗРАСРБ, който е общодостъпен.
В тази насока не се установява твърдяното нарушение на чл.4, ал.3 от ЗРАСРБ в
съответната редакция, относима към момента на определяне състава на научното
жури, както и Регламента за заемане на академична длъжност „доцент“ в МУ
Пловдив от Правилника за устройството и дейността на МУ Пловдив. Впрочем, пак
от Регистъра на академичните длъжности и дисертации е видно, че нито един от
рецензентите не е бил научен ръководител на дисертационния труд за ОНС „доктор“
на др. Ел. З., доколкото като такъв в регистъра фигурира проф.д-р И.Ж.Т., д.м.,
нито пък е налице наличие на научни трудове в съавторство на кандидата д-р З. с
избраните рецензенти, поради което и напълно недоказано остава твърдението за
сформиране състава на НЖ в нарушение на чл.31, ал.3 от Регламента по Правилника
на МУ Пловдив.
Що
се касае до възражението, свързано с твърдяно нарушение на забраната за
свързаност на членовете на научното жури с кандидата З., то следва да се има
предвид, че текстът на чл.4, ал.4 от ЗРАСРБ в редакцията му към момента на
определяне състава на НЖ гласи, че за членове на научното жури по ал.1 не могат да бъдат
избирани лица, които са свързани лица по смисъла на §1, т.5 от допълнителните
разпоредби с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична
длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху
безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на
журито. Следва да се има предвид, че към датата на сформиране на НЖ не е била в
сила сега действащата разпоредба на чл.4, ал.6 от ЗРАСРБ, която вече изисква
посочените обстоятелства да се установяват с декларация от всеки от членовете
на журито. Към административната преписка такива декларации не са били
приложени, но те не са били и изискуеми от закона към момента на провеждане на
конкурсната процедура. Според §1, т.5 от ДР на ЗРАСРБ “свързани лица“
са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините
по права линия, по съребрена линия - до втора степен включително, и роднините
по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически
лица, с които лицето се намира в икономически или политически зависимости,
които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. От анализа на
посочената разпоредба във връзка със забраната по чл.4, ал.4 от ЗРАСРБ става
ясно, че не следва член на научното жури да е свързано лице по смисъла на
определението, дадено от закона, с кандидата за заемане на академична длъжност.
В случая се твърди, че предвид установеното, включително с представената по
делото справка относно местоработата на кандидата в конкурса д-р З. и члена на
НЖ проф. д-р У. в УМБАЛ „Св.Георги“, както и предвид това, че проф.У. е бил
член на Съвета на директорите на посочената болница, то е налице икономическа
зависимост и това поставяло основателни съмнения в безпристрастността и
обективността на члена на НЖ проф. У.. Следва да се има предвид, че от
приложената по делото справка от УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив действително
става ясно, че към момента на провеждане на конкурса участникът в същия д-р З.
и членът на НЖ проф. д-р У. са полагали труд в качеството си на лекари в
различни клиники и на различни длъжности в болницата. Това обстоятелство обаче,
само по себе си не ги прави обвързани по посочения от цитираната разпоредба
начин, още по-малко в икономическа зависимост, доколкото и двамата са полагали
труд по трудово правоотношение в ЕАД, без при това някой от тях да е пряко
подчинен на другия. Отделно от посоченото, фактът, че проф. У. е бил член на
ръководен орган на въпросното ЕАД, а именно член на Съвета на директорите, също
не може да се отчете като факт, от който да може да се направи извод за
неговата небезпристрастност и необективност. В тази насока следва да се има
предвид, че съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение “Свети Георги” ЕАД – гр. Пловдив, в сила от 2016 г., също
публично достъпен на страницата на УМБАЛ, съветът на директорите управлява и
представлява лечебното заведение, но правомощията, свързани с назначаване,
уволняване, както и реализиране на дисциплинарна отговорност на работещите в
УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив са възложени на изпълнителния директор, каквото
качество проф. У. не е имал. Отделно от посоченото, следва да се има предвид и
че евентуалното наличие на икономическа обвързаност би могло да са постави като
въпрос, свързан с безпристрастността и обективността на член на НЖ, но ако
ситуацията бе обратната на наличната по делото, сиреч, ако кандидатът в
конкурса за заемане на академична длъжност д-р З. бе член на управителен орган
на дружеството, в което член на научното жури проф.У. е назначен на работа. При
тази хипотеза би могло евентуално да се обсъжда наличието на зависимост,
свързана с отношенията на власт и подчинение в дружеството, доколкото тогава
членът на съвета на директорите на дружеството, поради икономическа обвързаност
на члена на научното жури с това дружество, би могъл да окаже натиск върху
избора му за конкурса. Иначе наличието на зависимости по смисъла на §1,
т.5 от ДР на ЗРАСРБ следва не
само да бъде твърдяно, но и да бъде доказано, като в тази насока с разпореждането за образуване на
делото са били дадени указания на жалбоподателя да установи твърдените в
жалбата му факти. Не се събраха обаче доказателства
за конкретни обстоятелства, за
които се отнасят тези твърдени от жалбоподателя обвързаности,
от които да се установява, че
посоченият член на научното
жури е в някаква конкретна и то икономическа по характера ѝ зависимост и/или
че има частен интерес, нито такива, които да водят до съмнение в безпристрастността на
члена на журито.Следва да се има предвид, че съмнението в
обективността и безпристрастността следва да е основателно, като в случая
такива основания не се установяват, включително и от съдържанието на
представеното от проф.У. становище по отношение на кандидатите в конкурса в
качеството му на член на НЖ. Освен
посоченото, дори и ако подобна свързаност, каквато иначе не се установява, е
налице, то същото обстоятелство с оглед на конкретиката на случая, при който е
налице единодушно взето решение на НЖ за конкретния кандидат, не би било
такова, което да обоснове нищожност на решението на научното жури, но само
такова, което по характера му би сочело на
нарушение на административнопроизводствените правила.
Напълно
неоснователни са твърденията относно неспазена форма на решението на НЖ,
доколкото е видно от събраните по делото доказателства, че решението е
обективирано в писмена форма в съответния протокол № 2 от заседанието на НЖ от 19.02.2018
г., който, както се каза, е подписан от всички членове на НЖ, съгласно изводите
на графологическите експертизи, както и съдържа основанията за вземане на
решението, а именно изложените становища и рецензии с еднозначен характер,
послужили като причина да се оформи общо предложение за класиране, подложено
изрично на гласуване. Твърдението, че липсва такъв протокол, са напълно
опровергани, като е видно, че такъв е представен в копие по административната
преписка, за което пък се установява, че е изготвено от представения оригинал
на протокола /втора почеркова експертиза по протокол за експертиза № 284/.
Напълно неоснователно е и
твърдението, че нищожността на решението на НЖ от 19.02.2018 г. се обуславяла
от липсата на обективирано в протокола от това заседание на НЖ гласуване по
отношение кандидатурата и класирането на д-р Й.. В тази насока следва да се има
предвид, че при осъществено единодушно гласуване на всички седем членове на НЖ
за кандидатурата на д-р З., абсолютно безпредметно е било изрично поставяне на
гласуване кандидатурата на д-р Й., или неговото класиране, доколкото при
налични само двама кандидати в конкурса, очевидно е, че при положителен вот на
всички членове на НЖ за единия кандидат, то той е на първо място, а вторият
кандидат остава на второ място. В тази
връзка и направеното възражение относно това, че и в първия протокол от първото
заседание на научното жури от 02.11.2017 г. липсвало изрично отразяване кой от
членовете как бил гласувал, също не е основателно, доколкото е видно изричното
отразяване в протокола от заседанието, че изборът на председател на НЖ, както и
на рецензенти е осъществен при явно гласуване и решението за това е взето
единодушно, което безспорно означава, че всички са гласували „за“.
Неоснователни са изложените в
писмената защита възражения по отношение на посоченото обстоятелство, че д-р З.,
като член на катедрения съвет /КС/ на катедра „Пропедевтика на хирургическите
болести“ е взел участие в проведеното заседание на разширен КС по протокол № 16
от 30.06.2017 г., гласувайки „за“ определяне състав на научно жури по конкурса,
в който участва, доколкото, на първо място, разпоредбата на чл.31, ал.4 от
Регламента на МУ Пловдив за заемане на академичната длъжност „доцент“ предвижда
факултетния съвет да утвърди състава на НЖ, предложен от КС, като не поставя
изискване за изключване от състава на КС лице, негов член, което кандидатства
за посочената академична длъжност. Нещо повече, както е видно от приложения по
делото доклад от ръководителя на катедрата с изх. №67/05.07.2017 г. на
въпросния разширен катедрен съвет от 30.06.2017 г. е взето решение за приемане
на научно жури по конкурса, но такова не е гласувано поименно, като видно от
приложен протокол от катедрен съвет № 17 от 27.09.2017 г., в който впрочем не е
участвал д-р З., както и приложен доклад от ръководителя на катедрата по
пропедевтика на хирургическите болести до Декана на МФ при МУ Пловдив изх. №
89/29.09.2017 г., на посочения катедрен съвет от септември 2017 г. вече е било
гласувано предложение за членове на научно жури по процесния конкурс в
конкретен поименен състав. Въз основа на това предложение с Протокол № 5 на ФС
от 11.10.2017 г. е бил вече утвърден състава на НЖ, като окончателния му състав
е определен със заповедта на Ректора на МУ Пловдив от 25.10.2017 г. с № Р 2220.
С оглед на изложеното и съдът намира, че не е установено нито едно основание,
поради което да се приеме, че решението на НЖ от 19.02.2018 г. е нищожно,
поради което и твърдението, че решението на ФС
от 18.04.2018 г., което се основава на това решение на НЖ е нищожно,
като издадено въз основа на предхождащ го нищожен акт, е неоснователно.
Следва да се има предвид и че
самостоятелно изведените и несвързани с решението на НЖ основания за нищожност
на решението на ФС от 18.04.2018 г., които ще се разгледат от съда поотделно,
също не могат да бъдат приети от като валидни за направата на такъв краен
извод. В тази насока, на първо място, неоснователни са напълно твърденията, че
въпросното решение на ФС било взето от некомпетентен орган, при липса на кворум
и мнозинство, както и при липса изобщо на проведено заседание на датата на
приемането му. В тази връзка от страна на ответника по делото се представиха
доказателства относно осъществения значително време преди въпросния конкурс
избор на ФС на МУ Пловдив, както и списък на хабилитираните, нехабилитираните
преподаватели, а също и студентите и докторантите и администрацията, избрани в
състава на този ФС през 2015 г. от общо 35 членове. Не е предвиден нито в
ЗРАСРБ, нито в регламента за заемане на длъжността „доцент“ специализиран
кворум при обсъждане предложенията на НЖ за заемане на академичната длъжност
„доцент“, като видно от протокола от заседанието на ФС с № 2/18.04.2018 г., в
същия са описани поименно присъствалите и съответно отсъствалите членове на ФС,
като е видно, че са присъствали значително повече от половината от членовете на
ФС, които са заседавали в рамките на неизтеклият им четиригодишен мандат,
считано от 2015 г., съгласно чл.38, ал.1 от Правилника за устройството и дейността
на МУ Пловдив. Поради това и възраженията, че решението на ФС е взето при липса
на кворум и от некомпетентен колективен орган са напълно опровергани от
доказателствата по делото. Все в тази връзка, неоснователно е и твърдението за
липса на обикновено мнозинство при вземане на решението на ФС, предвидено като
изискване в чл.35, ал.1 от Регламента за заемане на академична длъжност
„доцент“, като е видно, че в протокола е записано решението да е било взето „с
пълно болшинство“. Съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗРАСРБ, в редакцията
ѝ към момента на провеждане конкурса факултетният, съответно научният съвет
взема решение за избор на
„доцент“ по предложение на
научното жури, като изборът
се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище
или научната организация, а в Регламента за заемане на академична длъжност
„доцент“ към правилника на МУ е предвидено в чл.35 ФС да вземе решение с явно
гласуване и обикновено мнозинство, като липсва изискване гласуването да е
поименно, на липсата на каквото се основават възраженията на жалбоподателя.
Поради това и в тази им част те са неоснователни. В протокола от заседанието на
ФС са записани фамилиите и съответно научните и академични длъжности на
присъствалите членове на ФС, като е приложен по делото и списък на членовете на
ФС, поради което и не е налице твърдяната невъзможност да се идентифицират
членовете на ФС, които са участвали в заседанието му от 18.04.2018 г., като в
тази насока с оглед вида на органа, приел решението, а именно колективен орган
на конкретно висше учебно заведение, който се избира от кръга на
преподавателския, както и студентския и докторантския и административния състав
на съответното ВУЗ, то напълно лишено от логика и без правна основа е соченото
от жалбоподателя изискване в протокола да фигурират и ЕГН на членовете на ФС,
за да можели същите да бъдат идентифицирани. Соченото възражение относно това,
че протоколът от заседанието на ФС бил антидатиран не е подкрепено с каквито и
да било доказателства и доказателствената удостоверителна сила на този протокол
досежно случилите се събития, които са протоколирани, включващи и датата на провежданото
заседание, не е оборена от страна на жалбоподателя. По делото е приложен доклад
на Декана на МФ при МУ Пловдив, от дата 19.04.2018 г. до Ректора на МУ, с който
последният бива уведомен за взетите на заседанието на ФС от 18.04.2018 г.
решения, като е видно, че върху този доклад е поставен изходящ номер от 19.04.2018
г., дата, следваща датата на заседанието на ФС.
Видно е също така и че в протокол с № 2 от 18.04.2018 г. е положен
подпис за протоколчик, както и за декана, положен на 19.04.2018 г., които не са
били оспорени от страна на жалбоподателя. Протоколът от заседанието е подписан
надлежно, като не е налице изискване, нито в ЗРАСРБ, нито в Правилника на МУ
Пловдив, протоколът от заседание на ФС да бъде подписван от всички присъствали
на заседанието лица, като в тази насока, с оглед формата, в която е обективирано
въпросното решение на ФС, а именно касае се до протоколно решение, вписано в
протокола от заседанието на ФС, е достатъчно подписването му от избрания
протоколчик и от ръководещия заседанието декан /по чл.38, ал.4 от Правилника на
МУ/.
Неоснователно е
и възражението, свързано с липсата на доказателства за свикването на
факултетния съвет. Действително по делото е приложено копие на писмо изх. №
14/10.04.2018 г., сдържащо уведомление за датата и мястото и часът на
заседанието на ФС, както и дневният му ред, включващ като т.1 избор за заемане
на академични длъжности, като не са представени конкретни доказателства за
получаването му от всеки от членовете на ФС, а само е налице изявление от
ответната страна, че това писмо е било разпратено по вътрешна поща на МУ.
Следва да се има предвид в тази насока, че за свикването на заседанието на ФС
не е предвидена специална форма, а дори и това да бе така, то липсата на
доказателства за връчване на съобщението за свикване на заседанието на всеки от
членовете на ФС, изобщо не може да бъде прието като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, още повече като основание за
признаване нищожност на въпросното оспорено решение.
Не е основателно
в същата насока и възражението относно неспазване на установения в Регламента
срок за произнасяне на ФС с решение след датата на сезирането му от НЖ, като в
тази връзка следва да се има предвид, на първо място, че по делото са налице
представени няколко заповеди за спиране на конкурса, издадени от оправомощени
заместник-ректори, за които действително не са налице доказателства да са били
връчени на участниците в конкурса, но това не прави невалидно спирането му.
Независимо от това, на второ място, следва да се има предвид, че неспазването
на нормативно предвиден срок за произнасяне на административен орган, макар
и безспорно да представлява нарушение на
административнопроизводствените правила, не е от категорията на съществените,
тъй като не би могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт и да доведе
до други фактически и правни констатации на административния орган. Затова и на
още по-голямо основание не може да се приеме, че неспазването на срока за
издаване на акта води до нищожност на същия. В тази насока съдът съобразява
неизгубилото все още значението си Постановление №
4/76 г. на Пленума на Върховния съд, което в т.8 сочи, че за административния орган сроковете за
издаване на административните актове са инструктивни и с изтичането им, не се
преклудира възможността органа да се произнесе по искането, с което е сезиран, респ.
произнасянето, което дължи и издаденият по-късно акт е действителен. В тази насока е
и трайната практика на ВАС, включително и по отношение сроковете, предвидени по
ЗРАСРБ, обективирана напр. в Решение № 8860/2015 г. по адм. дело № 15760/2014 г.,
или Решение № 9422/2016 г. по адм. дело № 1835/2016 г.
Що се касае до
възражението за липса на мотиви в оспореното решение на ФС от 18.04.2018 г.
поради сочена липса на такива и в решението на НЖ, на което то се основава, то
и него съдът намира за напълно неоснователно. Както и изрично това е посочено и
в Решение № 5666/2015 г.
на ВАС по адм. д. № 7588/2014 г., безспорно
е, че всеки административен акт, независимо дали на едноличен, или на колегиален орган, трябва да бъде мотивиран. Затова и без органът да е изложил преценката си за
фактите и правото, нито съдът може да извърши контрол за
законосъобразност на акта, нито засегнатите от акта лица могат да упражнят
ефикасно конституционното си право на съдебна защита. Тази изключителна
значимост на мотивите на един административен акт предпоставя действително отмяната като
незаконосъобразен на всеки акт, който не съдържа мотиви. Необходимо е обаче да
се посочи, че съдебната практика последователно и трайно приема, че мотивите на един административен
акт могат и да не съвпадат по време с издаването на
акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който
предхожда издаването на акта. В тази насока е разрешението, дадено още в ТР № 16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт, но важното е това да е станало до
съобщаването на заинтересованите лица на акта. Така също в Решение № 8099/2009 г. по адм. дело №
10140/2008 г. на ВАС е прието, че мотивите на административния акт могат да не
съвпадат по време с издаването му, като е възможно да го предхождат и да се
съдържат в друг документ, който е съставен с оглед предстоящото издаване на
акта, ако в акта е налице позоваване на този прехождащ документ.
От доказателствата по делото в конкретния случай е видно, че членовете на научното жури са изготвили рецензии и становища, които надлежно са депозирали и които, впрочем, са били обявени на интернет страницата на МУ, съгласно изискването на закона и Регламента,
което обстоятелство не е оспорено, но е признато от страна на жалбоподателя, а и
понастоящем е проверимо на страницата на университета, сиреч, налице е била
публичност на оценките на всеки от членовете на научното жури. В рецензиите и становищата всеки от членовете на научното жури е извършил преценка на количествените и качествените
изисквания за заемане на академичната длъжност, оценил е научно-преподавателската дейност, направил е обща характеристика на представените научни трудове и
публикации, оценил е научните и научноприложните постижения,
отправил е бележки и препоръки към кандидатите. Следователно, всеки от членовете на НЖ е извършил
необходимата оценка по критериите,
визирани в ЗРАСРБ.
Въз основа на направен анализ
по посочените критерии, всеки от членовете на
научното жури е
изразил в становището /рецензията/ си мнение за избор на заинтересованата по делото страна д-р З.. Съгласно отразеното в протокола от заседанието на НЖ от 19.02.2018 г.,
всеки от членовете на журито е прочел своята рецензия/становище, за да
аргументира своя избор и поради еднозначността на същия, именно, членовете на
журито се обединили около общо еднакво предложение за класиране. При проведеното гласуване членовете на
научното жури е
посочено да са приели своето решение единодушно. Вярно е, че в протокола от
заседанието на научното жури не са изложени подробни мотиви
за взетото решение,
но това не сочи на липса на мотиви. Изложеното в представените на заседанието рецензии и
становища напълно съответства на резултата от гласуването, поради което именно
изложените в рецензиите и становищата мотиви на членовете на научното жури се явяват в крайна сметка мотиви на неговото решение което е и изрично констатирано в
протокола от последното заседание на НЖ. В случая,
изложеното в рецензиите и становищата очевидно от отразеното и в протокола от заседанието на
НЖ го е
мотивирало да вземе съответното единодушно решение. В тази насока и не е необходимо научното жури да включва в
протокола от
заседанието и съответно в текста на решението си съдържанието на рецензиите и становищата, които са били представени и прочетени. И това е така, защото те са неразделна част от дейността на НЖ и част от процедурата по
провеждане на конкурса.
Предложението на НЖ
в тази насока е винаги
комплекс от документи, както е имал възможност да посочи и ВАС в свое решение №
1161/ 2020 г. по адм. д. № 4209/2019 г., –
рецензии, становища, представени от кандидата документи, протоколи от
заседанията на НЖ. Съвкупността от тези документи, както е отбелязал ВАС в
цитираното решение, е винаги пряко относима към мотивите на оспореното решение на ФС. Действително, както сочи и жалбоподателят, от страна на НЖ не са били
изрично обсъждани на заседанието му изложените от д-р Й. възражения по
публикуваните становища, описани в негово писмо, адресирано до Ректора на МУ
Пловдив. На първо място, следва да се има предвид, че възраженията му не са
били адресирани до НЖ, а отделно от това, дори и те да са достигнали до НЖ,
последното не е било длъжно да дава отговори по възраженията на жалбоподателя,
нито да ги обсъжда, доколкото такава процедура не е предвидена, нито в ЗРАСРБ,
нито в Регламента за заемане на академична длъжност към правилника на МУ
Пловдив към момента на провеждане на конкурса. Понастоящем, според нормите на
чл.27, ал.3 и съответно на чл.4, ал.9 от ЗРАСРБ, които не са били в сила към
момента на провеждане заседанието на НЖ, респективно на конкурса, се предвижда в началото на
заключителното заседане на НЖ кандидатите да правят кратко представяне по избрана от тях тема,
съответстваща на обявения конкурс и да отговарят на бележките, посочени в
рецензиите и становищата, както и на отправените към тях въпроси от членовете
на
НЖ, съответно пък то да обсъди отговорите
на кандидата на бележките, посочени в рецензиите и становищата, както и на
отправените към него въпроси. Към момента на провеждане на конкурса, такова нормативно изискване по
отношение на реда на провеждане на заключителното заседание на НЖ и
съдържанието на обсъжданията му, не е било поставено, поради което и липсата на
изрично обсъждане на изложени от страна на жалбоподателя възражения по
становищата на членове на НЖ, не съставлява нарушение на процедурата. Нещо
повече, изобщо не е основателно твърдението, че по този начин /с необсъждане на
възраженията му/ жалбоподателят е бил поставен в неравностойно положение по
отношение на другия кандидат, доколкото последният не е правил възражения, нито
е давал отговори по становищата на НЖ, съответно такива не са били обсъждани и
по отношение на него от колективния орган. Отделно от това, във връзка с
възражението за т.нар. неравно третиране на кандидатите в конкурса, следва да
се има предвид тук и факта, виден от доказателствата, че на д-р Й. е била
предоставена възможност още в началото на конкурсната процедура да допълва
документите, които е представил с оглед изпълнение на изискванията за
допускането му за участие в конкурса, като му е бил предоставян и допълнителен
срок за това.
Относно мотивирането на решението
на ФС, следва да се каже още, че в протокола от заседанието на ФС от 18.04.2018
г. е бил представен докладът на председателя на НЖ със съдържащото се негово
решение за предлагане на ФС изборът на д-р З.. В протокола е записано още и че
с явно гласуване и пълно болшинство ФС е утвърдил решението на НЖ. В тази
насока и действително мотивите към решението на ФС от 18.04.2018 г. са кратки,
но това не означава, че решението страда от липса на мотиви. Действително,
видно от протокола, не е било осъществено отделно разискване по предложението на НЖ и отделно по всяка от кандидатурите, но същевременно проведеното от ФС гласуване еднозначно показва, че този колективен орган е приел предложението на
научното жури,
поради което и по този начин
изложените от научното жури в неговите рецензии и становища мотиви за избора на
д-р З. са станали мотиви и на решението на ФС. И това е така, доколкото колективният орган формира единна обща воля, както в процеса на обсъждане, така и чрез механизма на гласуване. Затова и отделно изразеното становище и отделно
изразената воля на всеки от членовете му няма
самостоятелно правно значение /тук виж отново мотиви към Решение №
1161/2020 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2019 г./. Безспорно е, че НЖ
се явява помощен орган на ФС. Тогава обаче,
когато органът приеме за правилно направеното от помощния му орган предложение и го обективира в своето решение, то
мотивите на предложението на помощния орган стават мотиви и на самото решение на решаващия орган. Липсата на обсъждане на заседанието на ФС ясно сочи освен това,
че за неговите членове съображенията, поради които
научното жури, направило предложението да бъде избран именно д-р З., а не д-р Й., са били достатъчно обосновани и не са
породили необходимост от допълнително обсъждане или мотивиране. Видно от изложеното, оспореното решение на ФС
не е немотивиран акт, както твърди жалбоподателят и в тази връзка не може да се твърди, че не отговаря на изискването за
форма, което да обуслови неговата нищожност.
Следва в заключение да се има
предвид, че нищожността се обуславя от толкова тежък порок на административния
акт, който го прави негоден да породи правни последици, като некомпетентност на
издателят на акта, неспазване на установената в закона форма, както и толкова
тежко нарушение на материалния закон, което да се отрази непоправимо върху
съдържанието и волеизявлеинето на административния орган /съгласно ТР № 2/1991 г.
на ОСГК на ВС/, каквито пороци в случая настоящата съдебна инстанция не
констатира да са допуснати.
Предвид всичко изложено и настоящата съдебна
инстанция намери, че следва да отхвърли искането на жалбоподателя д-Р Й. за
обявяване нищожност на Решението на Факултетен съвет към МФ при МУ Пловдив,
обективирано в Протокол от заседание на факултетния съвет от 18.04.2018 г. точка
първа, за избор на д-р Е.И.З.,*** по специалността „Пластично - възстановителна
и естетична хирургия“.
При този изход на спора и предвид
разпоредбата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, основателни са исканията на
ответната страна и на заинтересованата страна за присъждане на направените от
тях деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат, които се констатираха
в размер на 280 лева деловодни разноски и 850 лева разноски за адвокатско
възнаграждение заплатени за ответника, както и 600 лева възнаграждение,
заплатено за адвокат от заинтересованата страна Е.З.. Възражението на
жалбоподателя относно прекомерност на претендираните от другите страни
адвокатски възнаграждения съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за представителство по административни дела, без определен
материален интерес, минималното възнаграждение е 500 лева. В тази връзка и с
оглед характера и тежестта на производството, както и броят на съдебните заседания,
в които е било осъществявано процесуално представителство, не се явява
прекомерно заплатеното възнаграждение, нито от страна на ответника, нито от
страна на заинтересованата страна. По отношение на ответника, който с оглед
автора на оспорения акт е Факултетен съвет към МФ на МУ Пловдив, се констатира,
че направените разноски за адвокат и за вещо лице са заплатени от бюджета на МУ
Пловдив, поради това, че ФС не е бюджетна организация, а е орган на висшето
учебно заведение. Поради това и ще следва разноските да се присъдят в полза на
МУ Пловдив, от чийто бюджет реално са направени.
По
изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Й.П.Й. с ЕГН **********,
депозирана чрез неговия пълномощник адв. А.И., в разгледаната ѝ част по искане за
обявяване от съда нищожността на Решение
от 18.04.2018 г. на Факултетния съвет към МФ при МУ Пловдив, обективирано в
Протокол № 2/18.04.2018 г., по точка първа, за избор на д-р Е.И.З.,*** по
специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ за нуждите на
катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“, в конкурс, обявен в ДВ, бр.41
от 23.05.2017 г.
ОСЪЖДА Й.П.Й., с
ЕГН ********** и адрес за кореспонденция гр.София ,ул.“Дякон Игнатий“ ****, да
заплати в полза на Медицински университет Пловдив сумата от 280 лева, направени
деловодни разноски, както и сумата от 850 лева, направени разноски за
възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА Й.П.Й., с
ЕГН ********** и адрес за кореспонденция
гр.София ,ул.“Дякон Игнатий“ *****, да заплати на Е.И.З. с ЕГН ********** и
адрес ***, сумата от 600 лева, направени разноски за възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: