Решение по дело №232/2021 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260159

 

гр. Сливен, 01.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 232 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът С.А.К., ЕГН: **********, не дължи сумата от 18 575,00 лв. - главница, представляваща задължение по предоставен банков кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2007 г. и Анекс № 1 от 06.01.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответното дружество с Договор за цесия, ведно със законната лихва за забава върху нея от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2011,54 лв. - договорна лихва за периода от 28.06.2007 г. до 23.11.2010 г., сумата от 475,33 лв. - наказателна лихва за периода от 12.05.2010 г. до 23.11.2010 г. и сумата от 1081,86 лв. - разноски по ч. гр. д. № 6481/2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.11.2010 г.

Ищецът твърди, че по издадения изпълнителен лист по молба на „Банка ДСК“ ЕАД първоначално било образувано ИД № 772/2015 г. по описа на ЧСИ М. М. на 12.11.2015 г. На 23.11.2015 г. бил наложен запор на банкова сметка ***, а на 10.10.2017 г. бил наложен запор на трудовото му възнаграждение. По молба на ответното дружество, което се легитимирало с Договор за цесия, на 06.12.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД бил конституиран като взискател по ИД. Ищецът твърди, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на 10.10.2017 г. Изпълнителното дело било прекратено с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.

По молба на ответното дружество и по издадения ИЛ от 25.11.2010 г. било образувано ново ИД № 213/2020 г. по описа на ЧСИ М. на 05.05.2020 г.

Ищецът твърди, че от издаването на ИЛ е изтекъл давностният срок, довел до погасяване на вземанията на цедента.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се изразява становище за недопустимост на иска по отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски, както и за неоснователност на иска по отношение на главницата, тъй като вземанията, обективирани в изпълнителния лист, не са погасени по давност, а давността е прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия по двете изпълнителни дела. Претендира направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, както и евентуално изявление за прихващане на разноските на двете страни.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа изложените в писмения отговор доводи за недопустимост и  неоснователност на иска, претендира отхвърлянето му и поддържа възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, представени с исковата молба и отговора, както и приетите преписи от ИД № 772/2015 г. и от ИД № 213/2020 г. и двете по описа на ЧСИ Миглена М. се установява, че със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 6481/2010 г. по описа на СлРС, ищецът е осъден да заплати (солидарно с поръчителя Йовка Петрова Колева) на „БАНКА ДСК” ЕАД следните суми: главница от 18 575,00 лв., представляваща задължение по предоставен банков кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2007 г. и Анекс № 1 от 06.01.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 2011,54 лв. за периода от 28.06.2007 г. до 23.11.2010 г., наказателна лихва в размер на 475,33 лв. за периода от 12.05.2010 г. до 23.11.2010 г. и разноски по делото в размер на 1081,86 лв.

С Договор за покупко-продажба на вземания от 29.05.2012 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и дружеството „ОТП Факторинг България” ЕАД, вземанията на банката по процесния договор били прехвърлени на цесионера.

По Молба на „ОТП Факторинг България” ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист от 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 6481/2010 г. по описа на СлРС първоначално на 12.11.2015 г. било образувано ИД № 772/2015 г. по описа на ЧСИ Миглена М..

Със запорно съобщение от 23.11.2015 г. до „УниКредит Булбанк“ АД, получено от представител на банката на 01.12.2015 г., бил наложен запор на всички вземания на длъжника от банката, в това число и банкови сметки.

Във връзка с наложения запор банката депозирала до ЧСИ съобщение във вид на печат върху запорното съобщение от 01.12.2015 г., с което уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът не е клиент на банката.

Със запорно съобщение от 10.10.2017 г., получено от работодателя на 07.12.2017 г., бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като във връзка със запорното съобщение работодателят е отговорил до ЧСИ с писмо, видно от което трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено.

По Молба на ответното дружество от 03.12.2018 г., с разпореждане на ЧСИ от 06.12.2018 г. като взискател по ИД е конституиран „ЕОС Матрикс” ЕООД. Видно от представените към молбата документи, с Договор за цесия от 28.09.2018 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД прехвърлило вземанията си срещу ищеца по процесния договор на ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД”.

С Постановление от 16.01.2020 г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Взискателят не е обжалвал постановлението за прекратяване, като въз основа на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6481/2010 г. по описа на СлРС, по Молба от 27.04.2020 г., било образувано ИД № 213/2020 г. по описа на ЧСИ Миглена М.. По ИД не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество е и основателен.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за недопустимост на иска по отношение на задълженията по изпълнителния лист за лихви и разноски. Недопустимо би било в това производство да се установява недължимост на разноските по изпълнителното дело, но не и по отношение на  вземанията, обективирани в изпълнителния лист. Предявеният иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземанията по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност.

С издадения изпълнителен лист от 25.11.2010 г. е започнала да тече петгодишна давност по отношение на вземанията, обективирани в него.

По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се характеризира със своята динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко едно от производствата, от значение за прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

От приетите по делото преписи от ИД № 772/2015 г. и от ИД № 213/2020 г. и двете по описа на ЧСИ Миглена М. се установява, че първото изпълнително действие, годно до прекъсне давността, е наложеният със запорно съобщение от 23.11.2015 г. запор върху вземанията на длъжника от „УниКредит Булбанк“ АД, включително банкови сметки.

Съгласно Решение № 4 от 16.06.2017 г. по търг. дело № 3129/2015 г., TК, II-ро т. о. на ВКС запорът върху банкови сметки на длъжника е по своето естество запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450, ал. 3, респективно чл. 450а ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка ***, в който е връчено запорното съобщение на банката, тоест в настоящия случай на 01.12.2015 г.

Ето защо започналата да тече погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, считано от датата на издаване на изпълнителния лист 25.11.2010 г. е изтекла на 25.11.2015 г., до която дата не е била спирана или прекъсвана.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски по делото. Ищецът претендира разноски по представения списък в общ размер на 2595 лв., от които 745 лв. заплатена държавна такса и 1850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца за основателно.

Цената на иска е 22 143,73 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от  09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение в случая възлиза на 1194,31 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно о. с. з., поради което съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Предвид изложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1945,00 лева, от които 745,00 лв. - заплатена държавна такса и 1200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.А.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, офис 1, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, сумата от 18 575,00 лв. /осемнадесет хиляди петстотин седемдесет и пет лева/ - главница, представляваща задължение по предоставен банков кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2007 г. и Анекс № 1 от 06.01.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за цесия от 28.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху нея от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2011,54 лв. /две хиляди и единадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 28.06.2007 г. до 23.11.2010 г., сумата от 475,33 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ - наказателна лихва за периода от 12.05.2010 г. до 23.11.2010 г. и сумата от 1081,86 лв. /хиляда осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № 6481/2010 г. по описа на СлРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.11.2010 г., по който е образувано изпълнително дело № 213/2020 г. по описа на ЧСИ Миглена М.,*** действие ОС - Сливен, поради погасяване на задълженията по давност.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6 ДА ЗАПЛАТИ на С.А.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, офис 1, сумата от 1945,00 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: