РЕШЕНИЕ
№……..
гр.София, 30.09.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI с-в, в
закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ат. Маджев ч. гр.
д. № 4610 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя в изпълнителното
производство – „З.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище ***, чрез процесуалния му
представител – адвокат П., която има за предмет Разпореждане на Помощник -
частен съдебен изпълнител – И.П., при ЧСИ-Ст. Я.от 23.02.2021 г. по изп. дело №
20218440400234, с което поради прекомерност е намалено определеното в полза на „З.“
ООД адвокатско възнаграждение за образувание и водене на изпълнителното дело,
съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. от сумата 720,00 лв. на сумата от 200,00
лв.
Жалбоподателят квалифицира обжалваното разпореждане на
ПЧСИ, като незаконосъобразно и настоява за неговата отмяна. В полученото
от „З.“ ООД, в което на жалбоподателя се
съобщавало за осъщественото намаляване на първоначално определеното му в
производството адвокатско възнаграждение от сумата 720 лв. на сумата от 200 лв.
нямало никакви съображения, защото е счетено да е налице основание за
допуснатата редукция. Само този порок бил достатъчен за отмяна на обжалвания
акт. На следващо място се изтъква това, че първоначално определеното в полза на
„З.“ ООД адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителния процес в
размер на сумата от 720 лв. напълно съответствало с въведените критерии в НМРАВ
1/2004 г., защото сумата от 200 лв. била минималния размер за снабдяване с ИЛ,
а за образуването на изпълнителния процес и процесуалното представителство по
него се следва начисляването на отделно адвокатско възнаграждение. Явно тези
постановки също не били съобразени от ЧСИ при преценката на възражението на
длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно и този маркиран порок създавал
аргумент за отмяна на оспорваното разпореждане за намаляване на адвокатското
възнаграждение полагащо се на „З.“ ООД в изпълнителния процес.
Насрещната по жалбата страна, а именно длъжникът по
изпълнението – „Т.Г.Х.“ АД не се е възползвал от правото си на отговор, въпреки
осигурената му от съдебния изпълнител процесуална възможност да го направи.
В подготвеното и представено по делото писмено
обяснение на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, респективно законосъобразност на действието по
намаляване на адвокатския хонорар полагащ се на взискателя в изпълнителния
процес - „З.“ ООД. Отбелязва се, че при преценката на направеното от длъжника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е било отчетено това, че
делото не се откроява с фактическа и правна сложност, доколкото в пределите му
не са били предприемани изпълнителни действия, с изключение действието по
изпращане на ПДИ до длъжника и справка пред БНБ за банкови сметки с титуляр „Т.Г.Х.“
АД. Акцентира се на това, че още в срока за доброволно изпълнение длъжникът е
осъществил плащане на паричния си дълг по ИЛ, както и на разноските, в т.ч. и
възнаграждението за адвокат в размер от 720 лв. Напомнено е, че според
правилата на НМРАВ 1/2004 г. адвокатско възнаграждение се дължи по повод
действието по образуване на изпълнителното дело – чл. 10, ал. 1, т.1, както и
за процесуално представителство по същото – чл. 10, ал. 1, т. 2, като за
образуването на изпълнителния процес – минималния размер на адвокатското
възнаграждение е фиксиран на сумата от 200 лв., а за процесуално представителство
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на дълг до
1000 лв. – 200 лв. Предвид това, че единственото действие по инициирания
изпълнителен процес се свеждало до образуването на изпълнителното дело с
посочване на изпълнителен способ, каквото е изискването за редовност на
молбата, то възнаграждение по чл. 10,
ал. 1, т. 2 изобщо не му се следвало, защото още в срока за доброволно
изпълнение длъжникът сторил цялостно погашение на задълженията си, което
изключило необходимостта от прилагането на изпълнителни способи за събирането
му. Това било и причината първоначално определеният адвокатски хонорар от 720
лв. с ДДС да бъде намален до сумата от 200 лв., като дължим по смисъла на чл.
чл. 10, ал. 1, т. 1 от НМРАВ 1/2004 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира
следното:
В случая
жалбата е подадена от взискател в изпълнителното производство в пределите на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Предвид
осъществения в рамките на ч.гр.д. № 2320/2021 г. контрол от страна на АС-София
и постановеното във връзка с него определение от 20.08.2021 г. настоящият
съдебен състав е длъжен да се съобрази с указанията дадени в този акт, а именно
разглеждане и произнасяне по жалбата по същество с оглед нейната допустимост,
като насочен срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване,
доколкото попада в кръга на действията по чл. 435, ал. 1, т. 1. 1 ГПК уредени
от законодателя, като подлежащи на обжалване от взискателя в изпълнителното
производство.
СГС, като разгледа жалбата, мотивите на съдебния
изпълнител и се запозна с приложеното копие от изпълнително дело №
20218440400234 на ЧСИ – С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 15.02.2021 г. по молба от 09.02.2021 г. на кредитора „З.“ ООД, чрез
пълномощник – адвокат П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
28.01.2021 г. по адм..д. № 7816/2020 г. по описа на ВАС, за осъждане на „Т.Г.Х.“
АД да заплати в полза на „З.“ ООД разноски по делото в размер на 1000 лв.
Поискано е вземането да бъде събрано след прилагане на изпълнителен способ –
запор на сметките на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно от 25.01.2021 г., фактура от 03.02.2021 г. и платежно
нареждане от 04.02.2021 г. за заплащане на сумата от 720 лв. от „З.“ ООД в полза
на адвокат – П..
С постановление от 15.02.2021 г. ПЧСИ е определила
такси и разноски дължими за инициираното изпълнително дело, както следва :
60,00 лв. – такса за образуване на изпълнителното производство; 2,50 лв. –
държавна такса в полза на БНБ и 720 лв. – адвокатско възнаграждение.
До длъжника по изпълнението - „Т.Г.Х.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение по цитираното изпълнително дело, като същата се установява да е била
връчена на адресата й на 18.02.2021 г. На 22.02.2021 г. „Т.Г.Х.“ АД е отправил възражение по
изпълнителното дело, с което е опонирал по размера на приетото по делото
адвокатско възнаграждение следващо се в полза на „З.“ ООД в размер на сумата от 720 лв., като
е поискано същото да бъде редуцирано до минималния размер от 200,00 лв.
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото единственото предприето от адвоката на „З.“
ООД действие по изпълнителното дело се свеждало до това да депозира молба за
неговото образуване, като извън това не било указано никакво друго правно
съдействие.
С обжалваното разпореждане от 23.02.2021 г.
постановено от Помощник - частен съдебен изпълнител – И.П., при ЧСИ-Ст. Я.по
изп. дело № 20218440400234, поради прекомерност е намалено определеното в полза
на „З.“ ООД адвокатско възнаграждение за образувание и водене на изпълнителното
дело, съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. от сумата 720,00 лв. на сумата от
200,00 лв. Изложени са мотиви, че този резултат е продиктуван от подадено
възражение от длъжника по изпълнението и направена преценка от съдебния
изпълнител относно фактическата и правна сложност на делото и размера на
определения хонорар в полза на „З.“ ООД,
като е счетено, че същия е прекомерен с оглед тази сложност, защото по делото
не са извършвани изпълнителни действия с изключение това по изпращането до
длъжника на ПДИ.
Софийски градски съд намира, че цитираното разпореждане
от 23.02.2021 г. е частично
незаконосъобразно, а упражнената против него жалба от взискателя - „З.“ ООД е
частично основателна.
Съгласно общия принцип възприет в чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника. Разпоредбата на
чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
(Наредбата) предвижда
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200,00 лв.
Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Адвокатското възнаграждение от тази категория е дължимо в полза
на взискателя в изпълнителното производство тогава, когато липсва погасяване в
срока за доброволно изпълнение. Цитираните разпоредби на чл. 10, т. 1 и чл. 10,
т. 2 от НМРАВ са приложими в различни хипотези на развитие на изпълнителното
производство – 1). когато вземането бъде погасено в срока за доброволно
изпълнение (доброволно или в резултат от посочения в молбата за образуване
способ), взискателят има право на разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от
Наредбата; 2). когато изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата
на взискателя ще надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително
дело. В този случай вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби
своя относително обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от
Наредбата и ще стане част от поредицата действия по удовлетворяване на
вземането по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата. Най-напред следва да се
отбележи, че в кориците на изпълнителното дело са налице доказателства за
заплащане от „З.“ ООД на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 720,00
лв. с вкл. ДДС в полза на ангажираният да защитава интересите на дружеството в
инициирания изпълнителен процес процесуален представител – адвокат П.. Констатираната
от прегледа на материалните по изпълнителното дело процесуална обстановка
показва, че в пределите на същото извън депозираната молба за образуване на
изпълнителното дело против . „Т.Г.Х.“ АД
няма други действия, които пълномощникът на „З.“ ООД да е извършил с оглед
постигане удовлетворяване на присъденото и допуснато до принудително
удовлетворяване парично вземане за съдебни разноски в административен процес.
Това означава, че в правната сфера на „З.“ ООД е възникнало единствено правото
да бъде репариран за разходите сторени от него за ангажирана адвокатска защита
в изпълнителния процес в минималния размер уреден в чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004г. предвиждащ възнаграждение от 200,00 лв. Тъй като обаче по делото са
налице данни, че адвокат П. е регистриран да извършва услугите си по ЗДДС,
респективно е издал фактура, в която е начислил ДДС върху услугата, която е
предоставил, то към признатия разход подлежащ на възстановяване от длъжника - „Т.Г.Х.“
АД за следващо се адвокатско възнаграждение за осъществено представителство по
образуване на изпълнителен процес следва да се добави и сумата от 20 % ДДС, или
40 лв., което формира стойност на възнаграждение от 240 лв., която се следва в
полза на „З.“ ООД и подлежи на плащане от „Т.Г.Х.“ АД. Неотчитането на това
обстоятелство при произнасянето на помощник - съдебния изпълнител с обжалваното
разпореждане прави последното частично неправилно относно редуцирането на
разноските в предела между 200 лв. и 240 лв., предвид което то подлежи на
отмяна в тази му част.
В останалата обжалвана /редуцирането на разноските за
адвокатско възнаграждение покриващи разликата над 240 лв. до 720 лв./
разпореждането се явява правилно, доколкото съвсем обосновано органа по
изпълнението е преценил, че в развилия се изпълнителен процес не са реализирани
действия от процесуалния представител на „З.“ ООД, които да обуславят и
възникването на право да се получи възнаграждение за процесуално
представителство в изпълнителното дело по реда на чл. 10, т. 2 от Наредбата. На
следващо място настоящият съдебен състав възприема формираната съдебна
практика, визирана и в Определение № 617/16.12.2013 г., гр. д. № 6154/2013 г.,
на ВКС, I г.о., съгласно която разноските по издаване на изпълнителен лист са
част от разноските в изпълнителното производство, същите се включват в
разноските по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се
събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Този извод
следва от това, че производството по издаване на изпълнителен лист е
регламентирано в ГПК като част от изпълнителното производство, видно от
систематичното място на разпоредбите, които го регламентират, които се намират
в част пета от ГПК "Изпълнително производство". В случаят обаче
относно търсеното адвокатско възнаграждение за извършено процесуално
представителство на „З.“ ООД в производство по издаване на изпълнителен лист
срещу „Т.Г.Х.“ АД няма данни по делото, че представителството по снабдяването
на кредитора с изпълнителния лист от 28.01.2021 г. е осъществено от адвокат – П.,
както и няма данни за уговорен и заплатен хонорар почиващ на подобно основание.
Предвид това аргументът на жалбоподателя, че в сумата от 720 лв. следва да се
пресмята и подобен елемент от формирания разход за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство не би могъл да се сподели.
При изложените съображения обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, му с която поради прекомерност е намалено
определеното в полза на „З.“ ООД адвокатско възнаграждение за образувание и
водене на изпълнителното дело, съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. за разликата
между сумата от 200,00 лв. до сумата от
240,00 лв., като поради законосъобразността му в останалата част, подадената
против него жалба следва да се остави без уважение.
Водим от
изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №
08213/04.03.2021 г. по описа на ЧСИ С.Я., подадена от „З.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище ***,
чрез процесуалния му представител – адвокат П., Разпореждане на Помощник -
частен съдебен изпълнител – И.П., при ЧСИ-Ст. Я.от 23.02.2021 г. по изп. дело №
20218440400234, с което поради прекомерност е намалено първоначално определеното в полза на взискателя - „З.“ ООД адвокатско възнаграждение за образувание и
водене на изпълнителното дело, съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. За разликата
над сумата 200,00 лв. до сумата от 240,00 лв,, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.