РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300500294 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Делото се разглежда повторно във втората фаза на делбата, след като
предходното решение на ПРС по извършване на делбата
№261824/22.12.2020г. /л.720/ е било обезсилено от ОС Пловдив по гр.д.
№711/2021г. и делото върнато за повторно разглеждане от РС Пловдив.
Против второто решение №260424/27.07.2022г. по гр.д. № 2942/2015 г.
на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.с. на РС Пловдив са постъпили две
въззивни жалби от П. В. Б. и Р. С. Б., чрез адв.Р. М. и от С. В. Б., чрез адв.Г.
И., както и една насрещна жалба от първите двама жалбоподатели.
С решението е поставен в дял на основание чл. 353 ГПК на П. В. Б. ЕГН
********** и Р. С. Б. ЕГН ********** следния недвижим имот. Първи етаж
със застроена площ от 110,67 кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна,
коридор, кухня, трапезария, перално, баня с тоалетна, килер, две спални,
оформен по проект за разделяне на двуетажна масивна жилищна сграда с
площ от 71 кв.м., ситуирана в северната половина на поземлен имот № 2018
от кв. 11 по плана на гр.***, обл. Пловдивска, кв. ***, по кадастралния план,
1
одобрен със Заповед РД 02-14-2293/2000г. с административен адрес: гр.***,
който съответства на УПИ VІ-287 от кв. 11 по КРП на гр.***, при граници:
улица, УПИ V-827, УПИ ІІІ-826, УПИ ІХ-833 и УПИ VІІ-832, ведно с 52,27 %
ид. части от общите части на сградата.
С обжалваното решение е поставен в дял на основание чл. 353 ГПК на С.
В. Б. ЕГН ********** следния недвижим имот. Втори етаж със застроена
площ от 102,72 кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня,
трапезария, тоалетна, баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект
за разделяне на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м.,
ситуирана в северната половина на поземлен имот № 2018 от кв. 11 по плана
на гр.***, обл. Пловдивска, кв. ***, по кадастралния план, одобрен със
Заповед РД 02-14-2293/2000г. с административен адрес: гр.***, който
съответства на УПИ VІ-287 от кв. 11 по КРП на гр.***, при граници: улица,
УПИ V-827, УПИ ІІІ-826, УПИ ІХ-833 и УПИ VІІ-832, ведно с 47,73 % ид.
части от общите части на сградата.
Осъден е С. В. Б. да заплати П. В. Б. и Р. С. Б. сумата в размер на 28
409,54 лева, представляваща дължима сума за уравняване на дяловете.
Осъден е С. В. Б. ЕГН ********** да заплати на П. В. Б. ЕГН
********** сумата в размер на 1273,41 лева, представляваща половината
от стойността на извършените подобрения от ищеца в първия етаж от
допуснатия до съдебна делба имот, като се отхвърля претенцията за разликата
над присъдената сума в размер на 1273,41 лева до пълния претендиран размер
от 1581,25 лева.
Отхвърлена е предявената претенция на Р. С. Б. ЕГН ********** срещу
С. В. Б. ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 1581,25 лева,
представляваща половината от стойността на извършените подобрения от
ищеца в първия етаж от допуснатия до съдебна делба имот.
Осъден е П. В. Б. ЕГН ********** да заплати на С. В. Б. ЕГН
********** сумата в размер на 1348,78 лева, представляваща стойността на
извършените подобрения на втори етаж от допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, претенцията за разликата над сумата в размер на 1348,78
лева до пълния претендиран размер от 29 530,16 лева, както и по отношение
на претенцията за подобрения в пристройката към къщата.
Осъдена е Р. С. Б. ЕГН ********** да заплати на С. В. Б. ЕГН
2
********** сумата в размер на 179,77 лева, представляваща стойността на
извършените подобрения за периода 20.12.2011г. – 2016г., като
отхвърля претенцията за заплащане на подобрения за разликата над сумата в
размер на 179,77 лева до пълния претендиран размер от 14 765,08 лева за
извършени подобрения в периода 1983г. – 20.12.2011 г.
Решението се обжалва от П. В. Б. и Р. С. Б., чрез адв.Р. М. се обжалва
като недопустимо или алтернативно неправилно. Сочи се, че
незаконосъобразно и неправилно е прието, че делбеният недвижим имот е
поделяем на база на одобрен инвестиционен проект, от който не се установява
предвиждане на СМР в сградата, които да бъдат извършени във връзка с
преустройството. Липсват задължителни реквизити на проекта по чл.203 от
ЗУТ. Двата отделни жилищни етажа се сочи, че нямат характер на жилище и
не отговарят на изискванията на чл. 40 и на § 5, т. 30 от ЗУТ. Сочи се, че
неправилно съдът е приложил метода за извършване на делбата чрез
разпределение, тъй като съделителите са трима, а жилищата, обособени
реално в обекта, са две. Сочи се, че липсва искане на доверителите за
възлагане на общ дял от имота. Сочи се, че съдебната практика допуска
възлагане на имоти по колена когато това е възможно, но процесният случай
не е такъв, като делбата е допусната при квоти за три страни, а в обжалваното
решение не е отбелязано какво представлява делът на П. Б. и Р. Б., по какъв
начин е формиран и при какъв режим е в съсобственост, дали включва дела на
П. Б. лично и как се реализира всяка квота ½ при режим на СИО и ¼ лично.
Не е посочено какво представлява паричното уравняване на дяловете от 28
409,54 лв., как е изчислено. Сочи се, че съдът напрактика е елиминирал дела
на П. Б. лично. Иска се обезсилване на решението и връщането му на
районния съд. Алтернативно - отмяна в атакуваната част. Иска се присъждане
на разноските за всички инстанции или да се възложи делбения имот на
основание чл.349 ал. 2 от ГПК на двамата жалбоподатели, при условията на
евентуалност на П. Б., а ако се приеме хипотезата на неподеляемост имотът да
бъде изнесен на публична продан
Решението се обжалва от С. В. Б. в частта относно претенциите по
сметки. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е
кредитирал, анализирал и приел заключенията на свидетелските показания,
направени в контекста на претенцията за подобрения и необходими разноски.
Сочи се, че е налице процесуално нарушение с оглед на приетото от съдебния
3
състав относно оценката на построената пристройка към основната жилищна
сграда, касаеща само втория етаж без уважаване на претенцията за
подобрения в тази пристройка. Сочи се, че не са взети предвид всички
извършени довършителни работи от жалбоподателя. Сочи се процесуално
нарушение, а също и нарушение на материалния закон с приемането на
деноминацията на лева в периода до 1999 година, защото подобрението -
изграждане на пристройката е реализирано до 1989 година, като
подобренията и необходимите разноски повечето от тях са извън периода
1996г.-1999 година и не следва да бъдат деноминирани. Възразява се срещу
съдебно-техническата експертиза в оценката на подобренията и разноските.
Иска се решението да бъде отменено в тази част и да се уважат изцяло
направените претенции по сметки.
Постъпил е отговор на втората въззивна жалба от П. Б. и Р. Б., чрез адв.
М.. Същата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението
в тази част.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от П. Б. и Р. Б., чрез адв. М., с
която се обжалва решението в частта относно претенциите по сметки за
подобрения. Сочи се, че доколкото подобренията са извършени в периода
1995г.-1996 година, то следва да се отчете Законът за деноминация на лева от
05.07.1999 година и да се приложи закона.
Постъпил е писмен отговор от С. Б. по първоначалната въззивна жалба
на Р. Б. и П. Б., като същата се намира за неоснователна и се иска
потвърждаване на решението в тази част. Претендират се разноските по
делото.
Постъпил е писмен отговор от С. Б. срещу насрещната въззивна жалба,
като се сочи, че същата е неоснователна и се иска да бъде оставена без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесени са дължимите държавни такси за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
4
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Делото е за делба във фазата по извършването й като с обжалваното
решение РС Пловдив е решил да извърши делбата с помощта на
разпределение на имотите по чл.353 от ГПК между съделителите.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите П. Б. и Р. Б., че
незаконосъобразно и неправилно е прието, че делбеният недвижим имот е
поделяем на база на одобрен инвестиционен проект, от който не се установява
предвиждане на СМР в сградата, които да бъдат извършени във връзка с
преустройството. Липсват задължителни реквизити на проекта по чл.203 от
ЗУТ. Двата отделни жилищни етажа се сочи, че нямат характер на жилище и
не отговарят на изискванията на чл. 40 и на § 5, т. 30 от ЗУТ.
Това че в проекта по чл.203 от ЗУТ за процесния имот не се предвиждат
СМР за сградата, за да се обособят две отделни жилища не прави този проект
незаконосъобразен. Това е така, защото принципно подобни СМР е
необходимо да се предвидят за обособяването на две отделни жилища, когато
такива не са налице. А в казуса такива две отделни жилища са вече изградени
с помощта на незаконосъобразно извършени СМР. Ето защо е безсмислено
тепърва да се предписват подобни СМР, а и те не са необходими. Видно от
СТЕ /л.523-л.532/ процесното жилище двуетажна масивна жилищна сграда е
разделено на две отделни жилища, всяко от което напълно отговаря на
изискванията на чл.40 от ЗУТ. Първото жилище е на първия жилищен етаж от
110,67 кв.м., което съдържа всички изскуеми реквизити на едно жилище за
пазарна цена от 56 100 лева и второ жилище на втория етаж от 102,72 кв.м. за
пазарна цена от 52 100 лева. В подкрепа на всичко това видно от
удостоверение на община *** /л.418/ в процесния парцел е налична
двуетажна жилищна сграда с площ от 71 кв.м., която се състои от две
самостоятелни жилища с два самостоятелни входа. Тоест фактическото
наличие на две отделни жилища в процесния имот е признато и от
общинската администрация и преди изготвянето на проекта по чл.203 от ЗУТ.
Основателно е възражението на жалбоподателите П. Б. и Р. С., че
неправилно съдът е приложил метода за извършване на делбата чрез
разпределение, тъй като съделителите са трима, а жилищата, обособени
реално в обекта, са две. Сочи се, че липсва искане на П. Б. и Р. Б. за възлагане
5
на общ дял от имота. Сочи се, че съдебната практика допуска възлагане на
имоти по колена когато това е възможно, но процесният случай не е такъв,
като делбата е допусната при квоти за три страни, а в обжалваното решение
не е отбелязано какво представлява делът на П. Б. и Р. Б., по какъв начин е
формиран и при какъв режим е в съсобственост, дали включва дела на П. Б.
лично и как се реализира всяка квота ½ при режим на СИО и ¼ лично.
РС Пловдив е прав, че е възможно съобразно практиката на съдилищата
на двама съделители които са в брак и в режим на СИО да им се възложи в
общ дял един имот от наличните два в сградата, по плана по чл.203 от ЗУТ.
Но условие за това е да има такова искане от съпрузите и съгласие от тях за
такова процедиране при извършване на делбата. Такова искане и съгласие от
съделителите П. Б. и Р. Б. обаче по делото не е налице. Видно от техни
изявления в съдебното заседание от 10.01.2022г. /л.772/ същите, чрез
пълномощника адв.Г. изразяват желание да получат делбения имот в общ дял,
но става дума за целия имот и като резултат на уважаване на тяхната
претенция за възлагане по реда на чл.349 от ГПК. Ясно се сочи, че страните
не искат разпределение на имота, като за целта са обжалвали и предходното
решение на ПРС №261824/22.12.2020г. /л.720/, което е било обезсилено от ОС
Пловдив по гр.д. №711/2021г. и делото е върнато за повторно разглеждане от
първата инстанция. Ясно се сочи от тези съделители, че ако целия имот, а не
част от него, не им се възложи искат изнасянето на имота на публична
продан.
РС Пловдив правилно е разтълкувал волята на съделителите П. Б. и Р. Б.
в своя обжалван акт, но е приел, че независимо от изявленията на
съделителите, то същите са изразили воля да получат общ дял, което се
прилага и в хипотезата на разпределението по чл.353 от ГПК. Въззивният съд
намира, че в казуса не е налично изрично съгласие и искане на двамата
съделители П. Б. и Р. Б. за разпределянето им в общ дял на един от двата
реално обособени имота – жилища, предмет на делбата. Това е така, защото
тези двама съделители ясно са заявили това пред РС Пловдив. Не може съдът
по свое усмотрение да преиначава ясната воля на съделителите и да приема,
че същите правят изявления и изразяват съгласие, каквото те изрично
заявяват, че не приемат и не желаят. Относно неприложимостта на способа за
извършване на делбата - възлагане на неподеляемо жилище по чл.349 от ГПК
настоящият съдът напълно възприема правните изводи на РС Пловдив и
6
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, за да не ги преповтаря. В
процесната хипотеза броя на реално обособените жилища е по-малко от броя
на съделителите и единствения начин за извършване на делбата е като
делбения имот се изнесе на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.
Въпроса по извършването на делбата е въпрос по съществото на делото за
делба и възраженията на жалбоподателите, че обжалваното решението е
недопустимо, защото е приложен друг способ за извършване на делбата от
първата инстанция е незаконосъобразно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя С. В. Б. че решението
е неправилно, тъй като съдът неправилно е кредитирал, анализирал и приел
заключенията на свидетелските показания, направени в контекста на
претенцията за подобрения и необходими разноски. Сочи се, че е налице
процесуално нарушение с оглед на приетото от съдебния състав относно
оценката на построената пристройка към основната жилищна сграда, касаеща
само втория етаж без уважаване на претенцията за подобрения в тази
пристройка.
РС Пловдив по този въпрос е приел следното. От показанията на св. Н.
Б. се установява, че ответникът, след като е сключил граждански брак
започнал да прави пристройка към втория етаж. Посочено се потвърждава и
от показанията на свидетелката С. П. ПРС приема, че в своите показания и
двете свидетелки са категорични, че пристройката единствено на втория етаж
е извършена от ответника С. Б., но не и на първия етаж.
Изводите на РС Пловдив са правилни. Според св.Н. Б. /л.441/ цялата
пристройка и за двата етажа е изградена само с пари плащани от С. Б. през
1982 година, като майка му изобщо не е помагала за това. Сочи се, че тогава
С. е бил на 16-17 години и е работел в АПК. Въззивният съд като взе предвид
кога е роден съделителя С. Б., то преценява, че същият през 1982г. е бил на 15
години и декември същата година е навършвал 16 години. При което е доста
пресилено да се приеме, че същият напълно сам и без помощ от майка си е
организирал, построил и платил двуетажната пристройка към
съществуващата сграда. В тази връзка показанията на Св. С. П., че С. е гледал
крави и е плащал на майсторите с телета, няма как да се приеме за достоверна
към 1982 година. Как и къде едно непълнолетно дете развива такава дейност
през 1982 година при налично тогава АПК е трудно да се представи и да се
7
приеме за достоверно от съда. Св. С. П. /л.442/ сочи, че С. Б. е построил сам
пристройката само на второ ниво, като това е станало след 1989 година, след
като този съделител се е оженил. Това е много по-реалистично и правилно
първоинстанционния съд го приема за достоверно относно това кой е етаж е
построил съвсем сам С. Б.. Интересното е че тази свидетелка след като
уточнява, че С. сам си е построил само втория етаж изведнъж заявява, че той
е построил сам и първия етаж, а майка му не е дала и една стотинка за целта.
От къде тази свидетелка има такава информация за личните отношения на С.
и майка му не става ясно. Освен това явно същата бърка годините на строеж
на първия етаж на пристройката /1982 година/ и на втория етаж на
пристройката /1989 година/. Същата твърди, че „ на С. дядо му С. започна
пристройката и на него му плащаше.“ Явно тук става дума за тъста на С. Б. и
за строежа през 1989 година само на втория етаж, когато същия е вече женен
и това няма как да се пренесе по аналогия и за строежа през 1982 година.
Същото явно важи и за гледането на крави и за плащането с телета на
майсторите. Ето защо изводите на РС Пловдив, според въззивният съд са
правилни относно подобренията в постройката.
Възраженията на жалбоподателя С. Б. срещу съдебно-техническите
експертизи в оценката на подобренията и разноските са неоснователни.
Всички множество такива експертизи, в това число и последната тройна СТЕ
/л.679-л.694/ са приети от този жалбоподател без възражения и спорове по
заключението и методиката използвана от вещите лица за оценка. Ето защо
правилно РС Пловдив намира, че заключенията са правилни и професионално
изготвени и ги кредитира.
Неправилни са възраженията на жалбоподателите С. Б. и П. Б. и Р. Б., че
съдът неправилно е приложил Закона за деноминацията на лева. Напълно
правилно всички стойности в български лева отразени преди 05.07.1999г. са
деноминирани като 1000 стари лева се преизчисляват в 1 нов лев.
Приложението на закона е императивно и съдът го е приложил. Като точната
дата на всяко едно извършено подобрение не е доказана с писмени
доказателства, ето защо съдът се е съобразил със събраните за тези факти
устни доказателства. Ето защо в частта относно подобренията решението
следва да се потвърди.
По разноските. Доколкото по делото е бил спорен между страните
8
въпроса за способа за извършване на делбата и са налични спорове относно
извършените подобрения на процесния имот, то разноски между страните се
дължат съобразно изхода на делото, така решение № 586 от 7.III.1964 г. по гр.
д. № 2817/63 г., I г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2014 г., I г., определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
542/2010 г., II г. о., ГК. Уважена е въззивната жалба на жалбоподателите П. Б.
и Р. Б. относно способа за извършване на делбата, а е отхвърлена въззивната
жалба на жалбоподателя С. Б. относно подобренията. Ето защо разноските
направени от П. Б. и Р. Б. следва да се възложат в тежест на С. Б.. Разноските
по въззивното дело, които се дължат са 3 075,45 лв. за държавна такса по
първата въззивна жалба /л.33/ и 1000 лева за адвокатски хонорар /л.66/. По
възражението на адв.И. за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна от 1000 лева въззивният съд намира, че то е
неоснователно, защото същият е под минимума предвиден в чл.7 ал.4 от
НМРАВ. Не се дължат разноски по насрещната въззивна жалба за държавна
такса 104,88 лева, защото тази насрещна жалба не е уважена от съда.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260424/27.07.2022г. по гр.д. № 2942/2015 г. на
Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.с. на РС Пловдив в частта, в която е
поставен в дял на основание чл. 353 ГПК на П. В. Б. ЕГН **********
и Р. С. Б. ЕГН ********** следния недвижим имот. Първи етаж със застроена
площ от 110,67 кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня,
трапезария, перално, баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект
за разделяне на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м.,
ситуирана в северната половина на поземлен имот № 2018 от кв. 11 по плана
на гр.***, обл. Пловдивска, кв. ***, по кадастралния план, одобрен със
Заповед РД 02-14-2293/2000г. с административен адрес: гр.***, който
съответства на УПИ VІ-287 от кв. 11 по КРП на гр.***, при граници: улица,
УПИ V-827, УПИ ІІІ-826, УПИ ІХ-833 и УПИ VІІ-832, ведно с 52,27 % ид.
части от общите части на сградата. Също и в частта, в която е
поставен в дял на основание чл. 353 ГПК на С. В. Б. ЕГН **********
следния недвижим имот. Втори етаж със застроена площ от 102,72 кв.м.,
състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня, трапезария, тоалетна,
9
баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект за разделяне на
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м., ситуирана в северната
половина на поземлен имот № 2018 от кв. 11 по плана на гр.***, обл.
Пловдивска, кв. ***, по кадастралния план, одобрен със Заповед РД 02-14-
2293/2000г. с административен адрес: гр.***, който съответства на УПИ VІ-
287 от кв. 11 по КРП на гр.***, при граници: улица, УПИ V-827, УПИ ІІІ-826,
УПИ ІХ-833 и УПИ VІІ-832, ведно с 47,73 % ид. части от общите части на
сградата и
в частта с която е осъден С. В. Б. да заплати П. В. Б. и Р. С. Б. сумата в
размер на 28 409,54 лева, представляваща дължима сума за уравняване на
дяловете, като вместо това реши:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот: еднофамилна,
едноетажна с призем, жилищна сграда, построена върху 67 кв. м. - по
Нотариален акт, а по скица - двуетажна масивна жилищна сграда с площ 71
кв. м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот,
ситуирана в северната половина на дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 571 кв. м., находящо се в гр. ***, община ***, област
Пловдивска, квартал ***. с административен адрес ул. ***, съставляващо
поземлен имот № 2018 по КП на квартал ***., гр.***, одобрен със Заповед №
РД- 0214/2000г., който съответства на УПИ № VI - 828, квартал 11 по КРП от
1957 г., при граници: на Запад - ПИ № V - 827, на Изток ПИ VII - 831, на
Север - улица, на Юг - УПИ IX – 833. За която сграда има одобрен проект на
основание чл.203 от ЗУТ приет от ЕСУТ с протокол №26/12.07.2018г. и
одобрен от главния архитект на община *** на 19.07.2018г., за обособяване на
два отделни жилищни обекта както следва: Първи етаж със застроена площ
от 110,67 кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня,
трапезария, перално, баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект
за разделяне на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м.,
ситуирана в северната половина на поземлен имот № 2018 от кв. 11 по плана
на гр.***, обл. Пловдивска, кв. ***, по кадастралния план, одобрен със
Заповед РД 02-14-2293/2000г. с административен адрес: гр.***, който
съответства на УПИ VІ-287 от кв. 11 по КРП на гр.***, при граници: улица,
УПИ V-827, УПИ ІІІ-826, УПИ ІХ-833 и УПИ VІІ-832, ведно с 52,27 % ид.
части от общите части на сградата. Втори етаж със застроена площ от 102,72
кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня, трапезария,
10
тоалетна, баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект за разделяне
на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м., ситуирана в
северната половина на поземлен имот № 2018 от кв. 11 по плана на гр.***,
обл. Пловдивска, кв. ***, по кадастралния план, одобрен със Заповед РД 02-
14-2293/2000г. с административен адрес: гр.***, който съответства на УПИ
VІ-287 от кв. 11 по КРП на гр.***, при граници: улица, УПИ V-827, УПИ ІІІ-
826, УПИ ІХ-833 и УПИ VІІ-832, ведно с 47,73 % ид. части от общите части
на сградата ПРИ КВОТИ: 2/4 (две четвърти) идеални части за П. В. Б. ЕГН
********** и Р. С. Б. ЕГН ********** в режим на СИО и по 1/4 (една
четвърт) идеални части за П. В. Б. ЕГН ********** лично и за С. В. Б. ЕГН
********** лично.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА С. В. Б. ЕГН ********** да заплати на П. В. Б. ЕГН
********** и Р. С. Б. ЕГН ********** сумата от 4 075,45 лева за разноски
направени пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11