Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе, взе предвид: Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство на основание параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008 година. С Решение №687 от 21.10.2009 година, постановено по ГР.Д.№1106 по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд, е осъден ответникът да заплати на ищеца исковата сума, както и законната лихва от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на главницата; присъдени са и разноски в полза на ищеца. Постъпила е жалба от ответника чрез назначения процесуален представител. Моли, да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковите претенции. Излага доводи и съображения. Претендира за разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са кумулативно обективно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; а обусловените – чл.430, ал.2 от ЗТ и чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ. Ищецът не е посочил правно основание на претенциите си. Но, дори да го беше посочил, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищецът е задължен да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимия закон. Районният съд е посочил в мотивите си, като правно основание на обуславящия иск, който разглежда чл.240 от ЗЗД. Въпреки това обстоятелство районният съд се е произнесъл в периметрите на твърдяните в исковата молба факти и направеното искане, като е обсъждал фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, както и дали от твърдяните факти е възникнало претендираното вземане на ищеца към ответника. Касае се само до погрешна правна квалификация, а не до разглеждане на непредявен иск. Процесният договор с Общите условия към него - л.29 от второинстанционното производство, е частен диспозитивен документ. Автентичността му е оспорена. Открито е производство по реда на чл.154 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство. От прието заключение на вещо лице по допуснатата и изслушана във въззивното производство съдебно-графична експертиза съдът приема за установено, че процесният договор е подписан от лицето, което е вписано в него като заемополучател. Не е оборена формалната доказателствена сила. Поради което съдът приема, че оспорването не е доказано. Процесният договор е автентичен. Подписан от лицето, което е посочено в него, като заемополучател. С оглед на изложеното и на разпоредбата на чл.144 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство, съдът прави извод, че волеизявленията, които се съдържат в процесния договор са направени от лицата, вписани в него. Като диспозитивен документ не може да бъде верен или неверен, поради естеството на волеизявленията, които материализира. Щом е налице формалната доказателствена сила /документът е автентичен/, то е установено, че волеизявленията на страните са такива каквито са изложени в него. Като взе предвид обвързващата доказателствена сила на процесния договор и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД съдът приема за установена действителната воля на страните по делото, а именно: Ищецът се е задължил да отпусне на ответника определена сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а ответникът се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и я да върне на ищеца след изтичане на срока; Страните са договорили и възнаградителна лихва. Освен това процесният договор, като автентичен, притежава и обвързващата доказателствена сила на частен удостоверителен документ в частта, в която е удостоверено, че ответникът е получил уговорената сума в размер на 800 лв. В посочената част документът има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател - ответника. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: В.ГР.Д.№49/2010 г. ВТОС По отношение на обуславящата искова претенция с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ. Настоящият състав счита, че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Приложими са разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. В настоящия казус чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД. Договорът за банков кредит е формален. Писмената форма е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.430, ал.3 от ТЗ. В настоящия казус е спазена изискуемата се форма за действителност на сключения между страните по делото договор. Ищецът е изпълнил произтичащото от договора задължение. Обстоятелство, прието за установено при обсъждане на процесния договор, като доказателствено средство. Ответникът частично е изпълнил поетото задължение. Върнал е 104,60 лв. от получената в заем сума. Признато обстоятелство от ищеца в исковата молба. Няма събрани доказателства по делото, удостоверяващи плащане на остатъка от дължимата от ответника сума или погасяване на дълга чрез друг способ. С оглед разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство, за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че е платил или че дългът е погасен чрез друг способ. Плащането на паричен дълг или погасяването на паричния дълг чрез друг способ се удостоверява с документ, дори дългът да не е възникнал с договор, оформен в писмен вид. Аргумент чл.77 от ЗЗД и чл.133, ал.1,б.”г” ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство.В този смисъл п-р Ж. Сталев „Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.296. В настоящия казус договорът, от който е възникнал дългът, е оформен в писмен вид. Документ, удостоверяващ плащане на остатъка от дължимата сума или погасяване на остатъка от дълга чрез друг способ, не е представен по делото. Поради виновно неизпълнение на поетото с договора задължение с изтичане на уговорения с процесния договор срок ответникът е изпаднал в забава. С оглед разпоредбата на чл.188, ал.3 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство, съдът е задължен да вземе предвид и фактите, които имат значение за спорното право, и които са настъпили след предявяване на исковата претенция. В настоящия казус този новонастъпил факт е следният: към момента на постановяване на първоинстанционното решение, респективно и към постановяване на въззивното решение уговореният с процесния договор краен срок за заплащане на цялата сума по кредита е изтекъл. Ищецът, като изправна страна, има право да иска изпълнение - възникнало е правото му да иска връщане на остатъка от дадената в заем сума, макар и забавено – чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД. По изложените съображения исковата претенция, предявена на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ, е основателна и доказана и следва да бъде уважена в предявения си размер. По отношение предявената обусловена искова претенция с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ. Освен основното договорено задължение, чиято основна цел е и сключеният договор за банков кредит, страните са договорили и акцесорно задължение: възнаградителна лихва по смисъла на чл.430, ал.2 от ТЗ. С тази разпоредба законодателят е регламентирал възможността да се уговаря “писмено” възнаградителна лихва за срока на ползване на паричната сума. В настоящия казус размерът на договорената лихва е установен чрез съдържанието на процесния договор, което има обвързваща доказателствена сила. Обстоятелство, прието за установено при обсъждане на процесния договор, като доказателствено средство. По изложените съображения предявената претенция за договорена възнаградителна лихва също е основателна и доказана в предявения си размер и следва да бъде уважена изцяло. По отношение на обусловената претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във р. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало и съществуващо парично задължение, чието изпълнение е забавено. За ищеца е възникнало правото да иска изпълнение - връщане на дадената сума, заедно с обезщетение за забавено изпълнение - чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД дължимото обезщетение при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва. При забавено изпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забавено изпълнение от деня на забавата - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. В настоящия казус ищецът е изпаднал в забава след изтичане на уговорения с процесния договор краен срок за изпълнение - пагасяване на кредита изцяло. По изложените съображения и предявената обусловена искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 от ЗЗД е В.ГР.Д.№49/2010 г. ВТОС основателна и доказана и следва да бъде уважена, така както е предявена – считано от предявяване на обуславящата искова претенция. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд не е порочно /не е неправилно/. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по въззивната жалба в размер на 20,30 лв., както и направените от бюджета разноски във въззивното производство за вещо лице в размер на 200 лв. Водим от горното и по реда на чл.208, ал.1 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство на основание параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008 година, окръжният съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №687 от 21.10.2009 година, постановено по ГР.Д.№1106 по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА В. З. А., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №..., да заплати ДТ по въззивната жалба в размер на 20,30 лв. /двадесет лева и тридесет стотинки/, както и направените от бюджетаразноски във въззивното производство за вещо лице в размер на 200 лв. /двеста лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |