Р Е
Ш Е Н
И Е
№
224
Добрич,
30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, І-ви
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от
председателя административно дело № 131/ 2020 год.
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5 във връзка с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Ю.Б.,
ЕГН ***********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 21 – 0851 – 000103/ 01.03.2021 г. на Началник Сектор към ОД МВР
Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич.
Жалбоподателят прави оплакване,
че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи, че бил заплатил всички глоби, наложени му с наказателни постановления
(НП) и фишове и към момента на издаване на Заповедта няма неплатени такива.
Счита, че НП № 16 – 0283 – 000165/ 12.10.2016 г. на ОДМВР – Добрич, РУ –
Каварна и НП № 17 – 5811 – 000096/ 05.06.2017 г. на ОДМВР – Добрич, РУ – Шабла
са с изтекла погасителна давност и не следва да бъдат включвани в ЗППАМ. Прави
математически анализ на отразените според него отнети контролни точки в
изброените в Заповедта НП и настоява, че, видно от всички НП, към момента
следва да има 15 контролни точки. Допълва, че в последното НП било записано, че
му остава 1 контролна точка. В тази връзка твърди, че липсва субективният
фактор, тъй като официално бил уведомен, че има достатъчно контролни точки,
които да му дават възможност и право да управлява МПС законно. Заявява, че от
направената от него справка в сектор „Пътна полиция“ е установил, че са му
отнети 55 контролни точки, което не е отразено никъде във връчените му и влезли
в сила НП. Възразява, че с отнемането на СУМПС му е нарушено правото на
придвижване, правото на труд, както и възможността да се грижи за обучението на
внуците си, чиито родители дългосрочно живеят в чужбина, а той ги извозва до
училищата в гр. Каварна. Извършва търговия с риба и рибни продукти и при
налагане на мярката няма да може да упражнява основната си дейност, като по
този начин лишава семейството си от доходи. Представя доказателства за
твърденията си относно ограничение на правата му. Иска отмяна на оспорения акт
изцяло.
При изпращане на жалбата с
преписката към нея ответникът моли жалбата да бъде оставена без последствие и
да бъде потвърдена мярката.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Василев, който поддържа жалбата и иска да бъде уважена.
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Добрич, Първи
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Оспорената Заповед е връчена
лично на С.Б. на 09.03.2021 г., видно от отбелязването върху нея (л. 39).
Жалбата срещу Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 21 – 0851 - 000103/ 01.03.2021
г. е подадена до съда на 22.03.2021 г. чрез административния орган.
С оглед горното жалбата се явява
подадена в срок, от активно легитимирана страна, адресат на акта, при наличие
на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 21 – 0851 - 000103/ 01.03.2021 г. на
Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич, издадена на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е разпоредено временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС на С.Ю.Б. във връзка с връчени и влезли в
сила наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП, с които на
водача са отнети всички контролни точки, както следва:
НП № 16 – 000165/ 2016 г. - 6 к.т.;
НП № 17 – 5811 - 000096/ 2017 г.
– 6 к.т.;
НП № 18 – 0283 - 000118/ 2018 г.
– 6 к.т.;
НП № 19 – 5811 – 000190/ 2019 г.
– 6 к.т.;
НП № 20 – 5811 – 000002/ 2020 г.
– 6 к.т.;
НП № 20 – 0283 – 000057/ 2020 г.
– 8 к.т.;
НП № 20 – 0851 – 000409/ 2020 г.
– 6 к.т.;
НП № 20 – 0283 – 000327/ 2020 г.
– 6 к.т.
В Заповедта е посочено, че водачът,
след като е загубил правоспособност, не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС на съответната
служба на МВР.
Заповедта е връчена надлежно
лично на водача, което е удостоверено с подписа му. (л. 39)
Издадена е от компетентен орган
съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Според тази разпоредба
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на
издаване на административния акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл.
33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР. В случая компетентният орган е Началник Сектор
"Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Добрич, на когото със Заповед
№ 357з - 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Добрич (служебно известна
на съда) са предоставени правомощия с т.1.2 да прилага с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5 буква
"а" и т. 6 от ЗДвП. Оспорване в тази насока не е и налице.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани
в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ.
Като фактическо основание са изброени влезлите в сила наказателни постановления
и контролните точки, отнемането на които е станало основание за издаване на
процесната принудителна административна мярка и изземването на свидетелството
за управление на МПС. Вярно е, че в Заповедта не е посочен изрично общият брой
на отнетите контролни точки, но с отразяването на всяко едно наказателно
постановление и отнетите с него контролни точки, съответно след извършване на
аритметична сметка се установяват общо отнетите контролни точки по изброените
наказателни постановления, а именно 50 контролни точки. Предвид последното не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя и последният е бил във възможност
да разбере колко контролни точки са му отнети по посочените наказателни
постановления и защо спрямо него е приложена принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
По отношение спазването на
административнопроизводствените правила за издаване на Заповедта съдът съобрази
следното:
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена на 01.03.2021 г., когато е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредбата), действаща от
04.02.2013 г. и към момента на издаване на наказателните постановления,
посочени като фактически основания за издаване на Заповедта. Според чл. 2, ал.
1 от Наредбата максималният размер на контролните точки за отчет на
извършваните нарушения по ЗДвП е 39, като съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата
контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. В чл. 3, ал. 2 от Наредбата е прието, че в наказателното
постановление се отбелязват броя на отнетите и броя на оставащите контролни
точки. В тази връзка следва да се посочи, че в действителност приложените по
делото, изброени в оспорената заповед, НП, оставащите контролни точки не
съответстват на отнетите преди това, но това е поради обстоятелството, че
следва предходните наказателни постановления да са влезли в сила и да са
въведени в системата. Предвид горните разпоредби и обстоятелството, че за
службите за контрол е отпаднало изискването по чл. 5, ал. 3 от Наредба №І -
139/16.09.2002 г. (отм.) за служебно съобщаване при отнети повече от 2/3 от
контролните точки, съдът счита, че всеки водач е длъжен във всеки един момент
да има съзнание за броя на отнетите му точки с оглед изпълнение на вменените му
със ЗДвП задължения. Необходимо е да се отбележи още, че издаването на ЗППАМ и
изземването на СУМПС по чл. 171 т. 4 от ЗДвП не следва да е предшествано от съставяне
на АУАН, каквито са хипотезите на чл. 171, т. 1, букви "б. ",
"д", "е" и "ж" и чл. 171, т. 2, букви
"в", "к", "л", "м" и т. 2а, а е
необходимо да са отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила НП.
Ето защо възражението , че водачът бил въведен в заблуждение поради
отразяването на оставащите контролни точки, е неоснователно. Връчените му и
влезли в сила наказателни постановления дават реална възможност да пресметне
колко контролни точки са му отнети и да изпълни задължението, вменено му с
разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението за
липса на субективната страна на деянието. Отнемането на СУМПС на посоченото
основание не е наказание по смисъла на ЗАНН и субективният фактор е ирелевантен
за прилагане на мярката.
Неоснователно е и възражението
за изтекла давност на наказанията. Изпълнението на наложените с влезли в сила
НП административни наказания няма отношение спрямо оспорената заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Отнемането на СУМПС на посоченото
основание не е наказание по смисъла на ЗАНН, както беше посочено по – горе, а
мярка за административна принуда. В тази насока, в противоречие с правната
природа на обжалвания акт и наложената с него мярка, са твърденията относно
приложението на института на погасителната давност. ПАМ не е вид
административно наказание, а вид държавна/административна принуда без
санкционни последици. По своето правно естество Заповедта за прилагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт, регулира се от нормите на АПК и има
специфични цели - превантивна, възстановителна или преустановителна, които са
различни от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен вид
административнонаказателна отговорност спрямо дееца. Предвид изложеното, при
издаване на Заповедта са спазени административнопроизводствените правила, като
следва да се отбележи, че спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключват
задължението на органа по чл. 26 от АПК за предварително уведомяване на
адресата за започване на административното производство.
С оглед природата на ПАМ
неоснователно е оплакването, че са ограничени определени права на водача.
Принудителните административни мерки поначало имат ограничителен характер,
който законодателят е предвидил при разписването на предпоставките за
налагането им и е съобразил същевременно обществените отношения, които се
охраняват с тях.
Относно спазване на
материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата, чл. 171, т. 4 ЗДвП,
следва да бъде съобразено следното:
Цитираната разпоредба предвижда,
че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно последната норма водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
По делото е приложена Справка за
нарушител по ЗДвП (л. 16 – 19) на С.Ю.Б., в която подробно са описани
издадените на лицето НП по ЗДвП, само част от които са станали фактическо основание
за издаване на оспорения акт, като са надлежно описани в същия. По делото няма
данни лицето да е възстановявало контролни точки.
По делото са приложени като
доказателство всички НП, посочени в Заповедта, основание за прилагане на ПАМ.
Видно от тези НП, описани по – горе в обстоятелствената част на съдебното
решение, е, че с тях на жалбоподателя са отнети общо 50 контролни точки, т.е.
са отнети всичките 39 контролни точки.
В контекста на горното от
фактическа и правна страна съдът счита, че процесната Ззаповед е издадена при
съобразяване с материалния закон. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 4
от ЗДвП юридически факт е този на отнемане на всички контролни точки на водача,
който в случая е проявен към датата на издаване на акта и надлежно доказан,
поради което спрямо водача е настъпил и законоустановеният резултат - загуба на
правоспособност до изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването ѝ.
От данните по делото се установява, че към датата на издаване на процесната
заповед - 01.03.2021 г., описаните в нея наказателни постановления са влезли в
сила и с тях са отнети общо 50 контролни точки, т.е. към тази дата на
жалбоподателя са били отнети всичките 39 контролни точки.
Наложената ПАМ кореспондира и с
формулираните в чл. 171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП - да бъде
приложена за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез
отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по
ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.
Предвид изложеното жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 1, предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, I-ви
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на
С.Ю.Б., ЕГН ***********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 – 0851 – 000103/ 01.03.2021 г. на Началник Сектор
към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич.
Решението е окончателно на
основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ: