№ 12694
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20241110104919 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът З. Х. К. твърди, че между нея, в качеството на изпълнител, и
ответника „А.“ ЕАД, в качеството му на възложител, е сключен граждански договор №
1/2023 г., по силата на който ищецът се задължил да плаща периодично всеки месец
възнаграждение в размер на 928,54 лв. Сочи, че е изпълнявала задълженията си по
същия съобразно уговореното, но ответникът не е заплатил дължимото
възнаграждение за периода от м. април 2023 г. до м. 12.2023 г. Въз основа на
изложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8356,86
лева, претендирана в нетен размер, представляваща възнаграждение по граждански
договор № 1/2023 г., дължимо за периода от м. април 2023 г. до м. 12.2023 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по
силата на сключен с него договор за изработка с твърдяното съдържание, по който
ищецът е изпълнил съобразно уговореното и работата е била приета без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
Наличието на облигационно правоотношение между страните със соченото
предметно съдържание е установено по делото от представения Граждански договор
1
№ 1/2023 г. от 03.01.2023 г., по силата на който З. Х. К. се е задължила за срок до
31.12.2024 г. да извършва периодично и срещу възнаграждение, при нужда и в полза
на възложителя, изготвяне на досиета на обекти в част Електро. По силата на договора
е уговорено задължение на възложителя да заплаща възнаграждение в размер на 1100
лв. месечно след представяне на приемо-предавателен протокол.
Към исковата молба са представени двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи съответно от 03.05.2023 г., от 02.06.2023 г., от 03.07.2023 г., от
04.08.2023 г., от 04.09.2023 г., от 01.10.2023 г., от 01.11.2023 г., от 30.11.2023 г. и от
02.01.2024 г., от които се установява приемане на работата за периода съответно от м.
04. до м. 12.2023 г. Във всеки от протоколите е записано като дължимо
възнаграждение в размер на 1100 лв. Подписаните двустранни протоколи, в които е
отразено и изявлението на представител на ответното дружество за заплащане на
дължими суми недвусмислено сочат на приемане на работата, без да се твърди и
доказва да са направени възражения по изпълнението. Ответникът не ангажира
доказателства да установи плащането на претендираните суми.
Предвид изложеното, съдът намира, че претендираната от ищеца сума е
дължима с оглед приемане на работата, поради което искът с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като е представил
доказателство за заплащане на сумата от 335 лв., представляваща платена държавна
такса, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати същата на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на З. Х. К., ЕГН **********
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 8356,86 лева,
претендирана в нетен размер, представляваща възнаграждение по граждански договор
№ 1/2023 г., дължимо за периода от м. април 2023 г. до м. 12.2023 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на З. Х. К., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 335 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2