№ 4223
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206335 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № НП-25 от 09.03.2021г. изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на „*** „****“ ЕООД,
с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от
Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.2, т.6, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр,
както и имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона
за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилна интерпретация на установената от страна на контролната
администрация фактическа обстановка, в частност относно вида и характера на
предлаганата от лечебното заведение медицинска услуга по комплексно лечение и
рехабилитация, при която дейностите са обособени в съответни пакети, за които пък е
утвърден и наличен ценоразпис, който се предоставя на пациентите, с което се
удовлетворява изискването на чл.86, ал.2, т.6 ЗЗдр, същите да получат визираната в
цитирания законов текст информация. В тази връзка се навежда и аналогията на
предоставяните пакети, с клиничните пътеки заплащани от НЗОК, чиято цена също се
определя като обща стойност, без да се посочва информация за стойността на всяка една
медицинска услуга, включена в клиничната пътека. В тази връзка се изтъква, че вида обема,
обхвата и цените на предлаганите от „МБПЛР „****“ ЕООД медицински пакети е
определен по начин аналогичен на използвания от НЗОК при определяне цените на
клиничните пътеки, като не следва при това към държавата от една страна и конкретните
лечебни заведения от друга, да се прилага различен подход. По отношение на второто
нарушение пък се изтъква, че тестването на пациента с негово съгласие и след издаване на
фактура за заплащане стойността на теста за COVID-19, по никакъв начин не нарушава,
нито ограничава икономическите му права, и не съставлява административно нарушение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат
Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление по
изложените в нея съображения. Представят се писмени бележки, в които са изложени
доводи идентични с наведените в жалбата, като в допълнение се прави и оплакване за
тенденциозност на извършваните на МБПЛР „****“ ЕООД проверки. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Цанева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
намира и двете описани в наказателното постановление деяния за установени по
категоричен начин, АУАН и наказателното постановление за съответни на законовите
изисквания относно описанието на нарушението и посочване на правната му квалификация
Претендира за присъждане на разноски, съобразно представен списък, както и прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „МБПЛР „****“ ЕООД, ЕИК ***, е юридическо лице, регистрирано
в Република България, със седалище град София, представлявано от управителя си.
В Изпълнителна агенция "Медицински надзор" чрез Министерство на
здравеопазването постъпила жалба рег. № 96-00-706/17.11.2020г., във връзка, с която със
Заповед № РД 13-923/18.11.2020г., на изпълнителния директор на ИАМН било възложено
извършване на проверка на дейността на дружеството- жалбоподател „МБПЛР „****”
ЕООД, касаеща престоя на пациента Кирил Г.ев Петров.
В хода на проверката на ИАМН, от дружеството било изискано предоставяне на
документация във връзка с проведено лечение. При прегледа на същата, било установено, че
съгласно История на заболяването № 1739/17.09.2020г., на посочената дата пациентът
Кирил Г.ев Петров е хоспитализиран в отделение по „Физикална и рехабилитационна
медицина“ на лечебното заведение по Клинична пътека № 262 „Физикална терапия и
рехабилитация на болести на централната нервна система“
На същата дата 17.09.2020г. между лечебното заведение от една страна и пациента
Кирил Петров, и лицето Гергана Петрова в качеството на поръчител от друга е сключен
Договор за предоставяне на услуги незаплатени от НЗОК, по силата, на който за пакет от
грижи и услуги, избрани по ценоразпис, неразделна част от самия договор, на лечебното
заведение следвало да се заплати сумата от 1769 лева за престой от 20 дни. Посочената
стойност и период съответстват на Пакет 2 Интензивен + КП 262, съгласно приложения
ценоразпис. Наред с това на пациента в момента на неговия прием и в съответствие със
Заповед № 14 от 15.09.2020г. на ръководителя на лечебното заведение е извършено и
изследване за носителство на COVID -19, на стойност 50 лева. Посочените суми в общ
размер на 1819 лева били заплатени от близките на пациента още в деня на
хоспитализацията му, за което е издадена Фактура № 6041 от 17.09.2020г., с приложен към
същата фискален бон за плащане в брой.
Малко по-късно на същата дата пациентът Кирил Петров починал в лечебното
заведение, като на 26.11.2020г., преизчислена сума, съответно намалена с времето на
престой е била възстановена от лечебното заведение, по банков път на близките на
пациента.
Проверката на контролните органи, завършила с констатации за допуснати от
болничното заведение нарушения, обективирани в Констативен протокол за извършена
проверка № КП-13-16/11.01.2021г.
2
В тази връзка на 08.02.2021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № А- 11, от страна на главен инспектор в ИАМН *** с който
срещу „МБПЛР „****“ ЕООД, ЕИК *** било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че при хоспитализация лечебното заведение е изискало и получило без
правно основание сумата от 1769, 00 лева за предоставена пакетна услуга, с което е нарушен
принципа за зачитане правата на пациента, определено като нарушение на чл.86, ал.2, т.6 вр.
чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр, както и за това, че лечебното заведение е получило без основание
сумата от 50 лева от пациента, с което е нарушило икономическите права на същия,
определена като нарушение на чл.86, ал.1, т.1 вр. чл. 81, ал.2, т.4 Закона за здравето.
Актът бил предявен на законния представител на дружеството-нарушител на датата
на съставянето си 08.02.2021г., чрез връчване на препис от същия.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № НП-25 от 09.03.2021г., с което изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на „*** „****“ ЕООД, с ЕИК ***,
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона за
здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.2, т.6, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр, както и
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона за
здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № А 11/08.02.2021
година, Наказателно постановление (НП) № 25 от 09.03.2021 година, жалба рег. № 96-00-
706/17.11.2020г., по описа на ИАМН, Договор за предоставяне на услуги, незаплатени от
НЗОК от 17.09.2020г., Заповед № РД 13-923/18.11.2020г., Констативен протокол за
извършена проверка № КП-13-16/11.01.2021г., Заповед № А-09 от 11.02.2020г. на директора
на „МБПЛР „****“ ЕООД и приложения към същата, Заповед № А-21 от 15.08.2020г. на
директора на „МБПЛР „****“ ЕООД и приложения към същата, Заповед № 14 от
15.09.2020г. на директора на „МБПЛР „****“ ЕООД, фактура № 6041 от 17.09.2020г. и
приложен към същата фискален бон, Договор № 22-5148/25.02.2020г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и
приложения към същия, Заповед № РД-01-153/06.11.2020г. и Заповед № РД-01-
21/04.02.2021г. на изпълнителния директор на ИАМН, и приложения към същите копие на
преводно нареждане от 26.11.2020г, както и останалите документи приложени по делото.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 НПК, писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Преимуществената част
от тях представляват официални документи, в чиято автентичност и достоверност съдът не
намери основание за съмнение. Не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие, като поради липсата на противоречия в тяхното
съдържание и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК,
съдът намира, че не дължи тяхното обсъждане по-отделно. Следва единствено да се
отбележи, че те по един или друг начин, в зависимост от своето съдържание допринасят за
изграждане на фактическата обстановка по делото, така както е приета от съда, респективно
за проверка на процесуалните изисквания към административната фаза на производството.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване в
рамките на установения от закона преклузивен срок, с оглед, на което същата е допустима, а
разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка
на административно-наказателното производство и атакувания акт, налага отмяна на
3
издаденото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № А 11/08.02.2021
година, който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице към Изпълнителна
агенция „Медицински надзор”, съгласно чл.235 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-153/06.11.2020г.
на изпълнителния директор на ИАМН и Приложение № 1 към същата. Видно от цитираните
актове главен инспектор Ирина Стоянова е сред лицата оправомощени да извършват
проверки по ЗЗдр, респективно да съставят актове за установени в тази връзка
административни нарушения, с оглед, на което същата е действала в рамките на
материалната и териториална си компетентност съставяйки процесния акт. Въз основа на
посочения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП,
което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.235 от
ЗЗдр- изпълнителния директор на ИАМН.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на
процесуалните правила свързани с процедурата по съставянето му или сроковете за това,
като не е нарушено изискването на чл.34, ал.1 ЗАНН, актът да бъде съставен не по-късно от
една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяването
му. Началото на тримесечния срок е моментът, в който компетентен да постави началото на
административно-наказателното производство орган разполага с информация за
нарушението и нарушителя. В настоящия случай това е станало на 18.12.2020г., на която
дата, съгласно отразеното в констативния протокол са били окончателно предадени на
проверяващите, документите от значение за извършваната проверка. При това съставянето
на 08.02.2021г. на акт за установяване на административно нарушение на база посочените
материали се явява своевременно и в рамките на давностния срок.
Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на
изискванията на чл.42 ЗАНН, които са рефлектирали и върху изискуемото съгласно чл.57,
ал.1 ЗАНН съдържание на НП, което почти дословно повтаря текста на акта.
На първо място с атакуваното Наказателно постановление № 25 от 09.03.2021г. на
дружеството-жалбоподател "МБПЛР- ****" ЕООД е наложено наказание за извършено
нарушение на чл.86, ал.2, т.6-"При хоспитализация пациентът има право да получи
информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ" вр. чл.81, ал.2, т.4 ЗЗдр
"Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните
принципи: зачитане правата на пациента". Съгласно даденото описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, същото се е изразило в това, че лечебното
заведение е изискало и получило без правно основание плащане по фактура №
6041/17.09.2020г., в размер на 1769 лева, за предоставена от лечебното заведение пакетна
услуга- "Пакет 2 Интензивен". По делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че
сумата, която е заплатена от пациента е по силата на договор, който е бил сключен в
тристранна форма, а именно между лечебното заведение, пациента и негов поръчител, като
предвид настъпилата още в деня на хоспитализацията смърт на пациента Кирил Петров,
съответна част от сумата е била възстановено по сметка, посочена от неговите близки.
При така отразените обстоятелства, съдът намира, че липсва твърдение, което да
отговаря на състава на вмененото нарушение, като не е посочено как и по какъв начин с
получаване на плащането са засегнати правата на пациента, в частност правото на
информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствени продукти, каквото именно право регламентира чл.86, ал.2, т.6 ЗЗдр. Няма данни
пациентът, нито лицето подписало Договор за предоставяне на медицинска услуги,
незаплатени от НЗОК да е изисквало каквато и да е информация, и достъпът до същата да е
бил отказан, нито пък такива твърдения въобще се съдържат в наказателното
4
постановление. Видно е от съдържанието на договора, че в т. 4. 2 от същия изрично е
посочено, че пациентът и поръчителят декларират, че са запознати с договора, общите
условия и ценоразписа, както и че са съгласни с предложените в пакета услуги, с изготвения
му индивидуален план, медикаменти и консумативи, както и че са били запознати и се
съгласяват с възможните усложнения.
Напротив нарушението е формулирано като получаване на неоснователно заплащане
на медицинска услуга, а то би било такова, в два случая- ако се касае за дейност, изделие
или продукт, който за лице със здравноосигурителни права се покрива от НЗОК, или ако
медицинската услуга не е предоставена. Такива твърдения обаче не просто отсъстват от
наказателното постановление, но същите категорично се опровергават от наличните по
делото доказателства. Пациентът действително е приет и настанен в лечебното заведение на
17.09.2022г., за същия са изготвени лечебно-диагностичен план, Карта за кинезитерапия, и
физиопроцедурна карта, а след настъпилата смърт е извършено преизчисление на
дължимата сума, остатъкът от нея е бил възстановен по банков път. Не се констатира
получаването на плащане за пакетната услуга да е станало без основание, като същото е
извършено на база посочения договор и по предварително определен ценоразпис, утвърден
с нарочна заповед на ръководителя на лечебното заведение.
В обобщение съдът намира, че по пункт I на наказателното постановление е налице
неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то,
като липсва съответствие между формулираното изпълнително деяние, свързано с
получаване на плащане без правно основание и сочената като нарушена правна разпоредба
на чл.86, ал.2, т.6 ЗЗдр, която засяга правото на информация, в частност за стойността на
услугата.
Не на последно място следва да се посочи, че посочената правна квалификация касае
прогласени принципи в защита интересите на пациентите и като такива не касаят
предписано поведение, което да влече след себе си санкцията на държавата. Посочените от
административнонаказващия орган разпоредби на чл. 86, ал. 2, т. 6 и чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ
установяват принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и
предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а
очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е
разработен като правила за поведение в други конкретни норми. ( в този смисъл и Решение
№ 5548 от 29.09.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 2705/2022 г.).
На следващо място с обжалваното Наказателно постановление № 25 от 09.03.2021г.,
на "МБПЛР "****" ЕООД е наложено наказание за нарушение на чл.86, ал.1, т.1 вр. чл.82,
ал.1 т.4 ЗЗдр, изразило се в получаване на плащане в размер на 50 лева за тест за COVID-19,
без да е налице нормативно установено основание за изследване или съображения от
медицинско естество с оглед здравословното състояние на пациента. И в тази им част обаче
двата основни за административно-наказателното производство документа, не отговарят на
изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН да съдържат ясно и точно посочване на
нарушената законова разпоредба.
Описаната като нарушена разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр е обща и същата не
съдържа конкретно задължение, което не е изпълнено, или забрана, която е нарушена. В
случая, от страна на актосъставителят и административнонаказващият орган е следвало да
се посочи конкретно нарушение, ако такова е налице. Непосочването на точна правна
квалификация, относима към извършеното нарушение, бланкетното описване на разпоредби,
без да е конкретизирано извършеното неправомерно деяние, води до неяснота относно това
каква е правната квалификация на извършеното, респективно кое е конкретното правило за
поведение, което е било нарушено с извършване на изследването за наличие на COVID-19
срещу заплащане. Нито една от двете посочени в АУАН и НП разпоредби, а именно чл.86,
ал.1, т.1, вр. чл.82, ал.2, т.4 ЗЗдр не съдържа правило за поведение, те представляват
5
принципи, на които следва да се основава медицинската дейност и не включват задължения
за лечебните заведения. Поради своето естество, те не могат сами по себе си да бъдат
нарушени и това да породи административнонаказателна отговорност, без да наличие на
конкретна разпоредба, която регламентира задължение за действие или забранява
определено поведение. Това разбиране е залегнало и в актуалната съдебна практика на
касационната инстанция- Решение № 913 от 13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
10635/2022 г., Решение № 7232 от 30.11.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 8398/2022 г.,
Решение № 6277 от 28.10.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 4128/2022 г., Решение №
5548 от 29.09.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 2705/2022 г. и други).
Предвид на изложеното съдът намира, че и в пункт II на атакуваното наказателно
постановление са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, т.к.
липсва надлежно определяне и посочване на нарушените законови разпоредби, каквото е
изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, като недостатъците в тази част от
съдържанието на санкционния акт всякога засягат правото на защита на санкционирания
субект, респективно влекат отмяна на наказателното постановление.
Ето защо съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено
поради допуснати при съставянето на АУАН и НП процесуални нарушения, свързани с
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и с
ненадлежно посочване на нарушените законови разпоредби.
Предвид изхода на делото, право на присъждане на разноски има единствено
жалбоподателя, но макар да е формулиране искане в тази насока, липсват доказателства за
сторени разноски, респективно искането се явява неоснователно, доколкото размерът не
може да се определя от съда.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № НП-25 от 09.03.2021г. изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на „*** „****“ ЕООД,
с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от
Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.2, т.6, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр,
както и имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона
за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6