Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
06.12.2021 Град Г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Г.Т РАЙОНЕН СЪД IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети ноември Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: А.Р.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско
дело номер 466 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът Ч. твърди в исковата
си молба, че бил краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.
Между страните действали общи условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ищеца, които били одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г.,
изм. и доп. с решение № ОУ-03 ОТ 26.04.2010 Г., които били издадени на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ и обвързвали страните и без изричното им писмено
приемане. С оглед на горното между страните била налице облигационна връзка по
договор за продажба на ел. енергия и ответникът бил потребител на ищеца. На осн. чл. 58, ал. 1 от ОУ на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Ч., на 21.07.2016 г., служители на оператора
на електроразпределителната мрежа били извършили проверка на мястото на
измерване на електрическата енергия, доставяна в обект етажна собственост (осветление
и мазе) за -, за което била регистрирана партида с
клиентски № 300067712330. В момента на проверката, в съответствие с чл. 58, ал.
1 ОУ бил съставен констативен протокол 1015250/21.07.2016 г., в присъствието на
двама независими свидетели, на основание чл. 58, ал. 2 ОУ. Потърсен бил
представител на потребителя. На проверката бил присъствал орган на МВР.
Проверяващите проверили и отразили на страница трета на протокола, че липсвала
пломба на щита на ел. таблото; липсвала пломба на капачката на клемния блок на електромера; направено било присъединяване
без СТИ; присъединението било изпълнено с проводник тип ПВА2-6 мм2 (меден
многожилен), като входящата и
изходящата фазови линии били свързани в едно посредством твърда връзка (спойка);
установила се промяна в схемата на свързване на ел.измервателната система, по
който начин консумираната по това присъединяване ел. енергия в момента на
проверката не се отчитала и не се заплащала от потребителя. Това било случай на
пълно неизмерване на протичащата по проводника направо към къщата ел.енергия.
Съгласно чл. 58, ал. 3 ОУ на клиента било изпратено уведомление от 22.07.2016
г., с което същият бил уведомен за извършената проверка, като към писмото било
приложено и копие от КП, което било изпратено на адреса и описано в известието
за доставяне, като същото писмо било получено от потребителя, което било видно
от известието за доставяне. Проверката установила по категоричен начин
присъединяване в отклонение от правилата и нормативите, при пълно заобикаляне
на СТИ и факта, че същият не бил във веригата, по която ел.енергията отивала
към обекта, съответно не можел и хипотетично да отчетял дори един киловат от потребената ел.енергия. Присъединяването било премахнато.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
„б“ ПИКЕЕ (отм.) била преизчислена
сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по
посочения по-горе клиентски номер за периода от 23.04.2016 г. до датата на
извършване проверката на 21.07.2016 г. от служител от отдел „Нетехнически
загуби“, за период до 90 дни съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Периодът, както и ед.цена
на доначислената ел. енергия, която била значително
по-ниска от тази, която се заплащала при реално отчитане на потребената
ел. енергия, били описани в приложение № 1 към фактурата. Количеството се доначислявало по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.),
като извършеното преизчисление било 4410 kWh
по формула при липса на точен измерител. В резултат било издадено предложение
за корекция на сметката и приложената фактура № *********/08.07.2016 г. на
стойност 547.25 лева, за издаване на която ответникът бил уведомен с писмо от
29.07.2016 г., което било изпратено с обратна разписка, което доказвало
спазването на изискването за уведомяване на клиента. На осн.
чл. 58, ал. 1 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на „Ч., и на 22.07.2016 г., служители на оператора на
електроразпределителната мрежа били извършили проверка на мястото на измерване
на електрическата енергия, доставяна в обект етажна собственост (осветление и
мазе) за -, за което била регистрирана същата партида с клиентски №
300067712330. В момента на проверката, в съответствие с чл. 58, ал. 1 ОУ, бил
съставен констативен протокол 1014896/22.07.2016 г., в присъствието на двама
независими свидетели, на основание чл. 58, ал. 2 ОУ. Потърсен бил представител
на потребителя. На проверката бил присъствал орган на МВР. Проверяващите установили
и отразили на страница трета на протокола, че липсвала пломба на капачката на клемния блок; направено било присъединяване без СТИ;
присъединението било изпълнено с проводник тип ПВА2-6 мм2 (меден многожилен), като от изходящата фазова клема на входящия
предпазител била захранена входящата фазова клема на изходящия предпазител и
цялата ел. инсталация на къщата, по който начин консумираната в момента на
проверката ел. енергия не се отчитала и не се заплащала от потребителя;
установила се промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел.
енергия. Това било случай на пълно неизмерване на протичащата по проводника направо
към къщата ел.енергия. Съгласно чл. 58, ал. 3 ОУ на клиента било изпратено
уведомление от 25.07.2016 г., с което същият бил уведомен за извършената
проверка, като към писмото било приложено и копие от КП, което било изпратено
на адреса и описано в известието за доставяне, като същото писмо било получено
от потребителя, което било видно от известието за доставяне. Проверката
установила по категоричен начин и безпристрастен начин присъединяване в
отклонение от правилата и нормативите, при пълно заобикаляне на СТИ и факта, че
същият не бил във веригата, по която ел.енергията отивала към обекта, съответно
не можел и хипотетично да отчетял дори един киловат от потребената
ел.енергия. Присъединяването било премахнато. На основание чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) била преизчислена
сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по
посочения по-горе клиентски номер за периода от 22.07.2016 г. до датата на
извършване проверката на 22.07.2016 г. от служител от отдел „Нетехнически
загуби“, за период до предходната техническа проверка съгласно чл. 48, ал. 1
ПИКЕЕ. Периодът, както и ед.цена на доначислената ел.
енергия, която била значително по-ниска от тази, която се заплащала при реално
отчитане на потребената ел. енергия, били описани в
приложение № 1 към фактурата. Количеството се доначислявало
по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.), като извършеното преизчисление било 46 kWh по
формула при липса на точен измерител. В резултат било издадено предложение за
корекция на сметката и приложената фактура № *********/02.08.2016 г. на
стойност 6.55 лева, за издаване на която ответникът бил уведомен с писмо от 03.08.2016
г., което било изпратено с обратна разписка, което доказвало спазването на
изискването за уведомяване на клиента. Искането по същество е да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 553.80
лева за главница от допълнително начислена му на основание чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ ел. енергия по фактури № *********/08.07.2016 г. и №
*********/02.08.2016 г., с общо 165.07 лева законни лихви върху главницата за
посочените в исковата молба периоди, и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 357 по описа за 2020
г. на Г. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът Ж.К.С.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и
му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в хода на делото по
същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните
вземания ищецът е подал на 15.07.2020 г., изпратено след това по местна
подсъдност с ч.гр.д. № 31207/2020 г. на СРС, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното
ч.гр.д. № 357/2020 г. на ГРС, по което на 04.09.2020 г. е издадена исканата заповед,
срещу която на 05.10.2020 г., в срок, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК по образец, поради което на 17.11.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът
е предявил по делото процесните искове, които поради
това се смятат предявени на 15.07.2020 г., когато е подал в съда заявлението си
за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните
не спорят, че са били в договорни отношения по сключен между тях, при представените
от ищеца и задължителни и за ответника и без приемането им съгласно чл. 98а,
ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР - договор за продажба на ел.енергия. По силата му ищецът
е снабдявал с такава енергия къща на ответника в поземления му имот в -, която е
била негова собственост с този имот от закупуването им с н.а. № 29/2004 г. до
продажбата им на 07.10.2008 г. на третото лице Д.С.Д., с представения с
отговора му н.а. № 104/2008 г., а ответникът е бил битов потребител на ищеца на
същата енергия с клиентски № 300067712330 (л. 70).
Страните обаче спорят по въпроса дали този им договор е бил прекратен с оглед
тази смяна на собствеността на този електроснабден по
същия договор имот.
В
тази връзка по делото се установи още, че на 07.01.2016 г. ответникът е подал
до ищеца представеното по делото заявление, с което го уведомил, че е продал с н.а.
№ 104/2008 г. този си имот с къщата в него на третото лице Д.С.Д. (л. 82). От
представеното от ищеца писмо на негов служител с изх. № **********/20.01.2016
г. е видно още, че ищецът е получил на 07.01.2016 г. това заявление на
ответника, което същият служител на ищеца е определил като такова „относно
прекратяване на договора (им – б.р.)
за
продажба на ел. енергия за (процесния – б.р.)
обект, находящ се на адрес - (л. 83). При това положение
са неоснователни доводите на пълномощника на ищеца в съдебно заседание на
23.03.2021 г. по делото, че с това си заявление ответникът не бил поискал
изрично прекратяване на договорът им за продажба на ел. енергия (л.
85). Защото не се касае до предвиденото в чл. 48 от ОУ на
същия договор негово прекратяване по искане потребител с негово писмено
заявление до ищеца за прекратяване на отношенията им по продажбата, на взаимно
договорени дата и час, и след заплащане на потребената
до този момент ел. енергия, а до прекратяване на този договор на основание чл.
47, т. 1 от същите ОУ (л. 21).
В
случая, макар и със забава, ответникът е изпълнил с посоченото си заявление на
07.01.2016 г. договорното си задължение по чл. 13, т. 5 от горепосочените ОУ на
ищеца, при които е бил сключен между страните процесния
договор за продажба на ел. енергия – като го е уведомил в писмена форма за
посочената смяна на собствеността на горепосочения електроснабден
обект по договора (л. 17). При това положение, на
същата дата 07.01.2016 г. ищецът е бил длъжен безусловно да приеме за прекратен
този договор с ответника, защото именно така е уговорено в чл. 47, т. 1 от
задължителните и за него ОУ на същия договор, при които е бил сключен, защото
този договор и същите му условия са закон и за ищеца, а не само за ответника (чл.
20а, ал. 1 ЗЗД). Според чл. 47, т. 1 от тези ОУ, в относимата
им за случая част, продавачът прекратява продажбата на ел. енергия на
конкретния потребител, когато той престане да отговаря на условията да бъде такъв
(л. 21). Според чл. 4, ал. 2
от същите ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или (вещен – б.р.)
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си (л. 16). В случая още на
07.10.2008 г. ответникът е престанал да отговаря на тези условия, защото на
тази дата е продал процесния електроснабден
имот на горепосоченото трето лице с представения с отговора му н.а. № 104/2008
г. (л. 70). Не е уведомил обаче за
тази продажба ищеца в 30-дневен срок от същата (чл. 13, т. 5 от ОУ на договора,
л. 17). Поради това на 31-вият ден от нея е изпаднал и в забава
да изпълни това си договорно задължение към ищеца (чл. 84, ал. 1 , изр. 1 ЗЗД). На 07.01.2016 г. обаче, макар и забавено, ответникът е
изпълнил същото и е уведомил писмено ищеца за същата продажба, като е посочил и
нотариалния акт и третото лице, на което е продал имота с него (л.
82). При това положение ищецът е следвало незабавно да изпълни
своето задължение по чл. 47, т. 1 от ОУ и приеме за прекратен на същата дата договора
им за продажба на ел. енергия, на която е бил уведомен от ответника, че е
продал процесния електроснабден
по този договор имот и поради това не отговаря вече на условията на чл. 4, ал.
2 от същите ОУ да бъде битов потребител на същата енергия, а не да иска от
ответника да му представял и нотариалния акт за тази продажба, защото ответникът
няма такова задължение по чл. 13, т. 5 от ОУ.
Ето защо съдът намери,
че на 07.01.2016 г. сключения от страните при горепосочените общи условия на
ищеца договор за продажба на ел. енергия до процесния
електроснабден имот/обект/къща в -, е бил прекратен
занапред, на основание чл. 47, т. 1, във вр. с чл. 4,
ал. 2 от ОУ на същия договор, който е закон за страните, които са го сключили при
същите условия (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД).
От
представеният от ищеца и неоспорен от ответника констативен протокол № 1015250/21.07.2016
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, се
установява още, че на 21.07.2016 г., посочените в него двама служители на Ч., в
присъствието на посочените в същия протокол двама свидетели от федерация на
потребителите, и подписалият го служител на МВР, извършили проверка на
електромера, отчитащ доставената до горепосочения електроснабден
процесен обект ел.енергия (л. 36-38). При тази
проверка тези служители, след като установили, че липсвала пломба на щита на
ел. таблото и капачката на клемния блок на
електромера, като направено било присъединяване без него, което било изпълнено
с проводник тип ПВА2-6 мм2 (меден многожилен), като
входящата и изходящата фазови линии били свързани в едно посредством твърда
връзка (спойка), при което била установена промяна в схемата на свързване на
ел.измервателната система, по който начин консумираната по това присъединяване
ел. енергия в момента на проверката не се отчитала и не се заплащала от
потребителя, премахнали присъединяването и възстановили схемата на свързване (л.
38). На това основание ищецът начислил на ответника с
представената по делото фактура допълнително 4140 кВтч
ел.енергия за миналия период от 23.04.2016 г. до 21.06.2016 г., на цена от 547.25
лева с ДДС (л. 46-47). По делото няма данни ответникът да е платил тази цена до
приключване на съдебното дирене.
Страните не спорят, а
се установява несъмнено и от представения от ищеца и неоспорен от ответника
констативен протокол № 1014896/22.07.2016 г. за проверка на неточно измерване
и/или неизмерване на електрическа енергия, че на същата дата 22.07.2016 г.,
посочените в него двама служители на Ч., в присъствието на посочените в същия
протокол двама свидетели от федерация на потребителите, и подписалият го служител
на МВР, извършили нова проверка на електромера, отчитащ доставената до
горепосочения електроснабден процесен
обект ел.енергия (л. 49-51). При тази проверка посочените служители, след като
установили, че липсвала пломба на капачката на клемния
блок и било направено присъединяване без СТИ, което било изпълнено с проводник
тип ПВА2-6 мм2 (меден многожилен), като от изходящата
фазова клема на входящия предпазител била захранена входящата фазова клема на
изходящият предпазител и цялата ел. инсталация на къщата, по който начин
консумираната в момента на проверката ел. енергия не се отчита и не се заплаща
от потребителя, което представлява промяна в схемата на свързване на
измервателната система на ел. енергия, отстранили това присъединяване и възстановили
схемата на свързване (л. 51).
На това основание
ищецът начислил на ответника с представената по делото фактура допълнително 46 кВтч ел.енергия за миналия период от 22.07.2016 г. до 22.07.2016
г., на цена от 6.55 лева с ДДС (л. 59-60). По делото няма данни ответникът да е
платил и тази цена до приключване на съдебното дирене.
От заключението на назначената
по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, се установява още, че е била променена схемата на свързване на процесния електромер, като входящият и изходящ фазови
проводници са били свързани в едно посредством твърда връзка (сплитка),
като е налице промяна в схемата му на свързване и процесният
електромер е бил изключен от захранващата верига, поради което не е измервал
консумираната в имота електроенергия, ткато методът
на изчисление на неизмерената ел.енергия
и методиката за остойностяването й са приложени в случая правилно от
ищеца в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 51 ПИКЕЕ, Обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. (л. 172).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
са недоказани още в своето основание. При същите ищецът носи тежестта да докаже
по делото правопораждащият факт, от който са
възникнали и съществуват претендираните от него процесни вземания, едва след което ответникът носи тежестта
да докаже фактите, на които е основал възраженията си за тяхната недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая обаче ищецът не доказа
пълно и главно по делото да е възникнал посоченият от него в исковата му молба правопораждащ процесните главно и
акцесорни вземания факт – сключен от страните при
общите му условия и непрекратен договор за продажба на ел.енергия до процесния електроснабден обект,
на основание който единствено могат да възникват за ответника същите процесни вземания при констатираното неизмерване на потребената ел. енергия на основание по чл. 98а, ал. 2, т.
6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.).
По въпросите дали е
налице основание за такава корекция на сметката на потребител при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената
от същия ел. енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при
действието дори само на отменените чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ
(в сила от 16.11.2013 г., отм.), както и дали е изпълнено изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ред за уведомяване
на клиента, при наличие на основание за корекция на сметката му при действието
на заварените от тези законови промени общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия (в случая одобрените одобрени с решение № ОУ – 056 от
07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР общи
условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца), е налице актуална
съдебна практика на ВКС (Р 124-2019-III г.о.). Според същата, принципните
положения, от които следва да се изхожда при отговорите на посочените въпроси,
са видът на правоотношенията и целите на правното им регулиране.
Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
ел. енергия възникват по силата на договор за продажба/доставка на такава
енергия. Поради специфичния им предмет, част от правата и задълженията на
страните по тях се регламентират в ЗЕ. Целта им е да бъдат защитени
потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи, защото
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този
смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно
коригиране на дължимата цена за потребената ел.
енергия до измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а
ЗЕ, обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива клаузи
обаче не променя характера на тези отношения. Те се пораждат единствено от
договор за продажба/доставка на ел.енергия, при който се прилагат общите
правила на ЗЗД, сред които са и задължението на купувача да плати цената на
реално доставената стока (чл. 183 ЗЗД, Р 21-2017-I г.о., Р 115-2017-II т.о., Р
124-2019-III г.о.).
В случая обаче ищецът
не доказа пълно и главно, тоест несъмнено по делото, твърденият в исковата му
молба и правопораждащ процесните
вземания факт - страните да са били обвързани от непрекратен към датите на процесните проверки на 21-22.07.2016 г. - договор при
посочените му общи условия за продажба/доставка на ел. енергия до процесния електроснабден обект –
къщата в -. Вместо това по делото се установи, че същият договор е бил
прекратен още на 07.01.2016 г., на основание чл. 47, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 2 от тези ОУ, когато ответникът е уведомил
ищеца, че на 07.10.2008 г. е продал електроснабдения
по този им договор имот и с това е престанал да отговаря на условията на чл. 4,
ал. 2 от същите ОУ на този договор да бъде потребител по него, което е
безусловно основание за прекратяването му по чл. 47, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 2 от тези ОУ, на което основание същият договор
е бил прекратен на датата 07.01.2016 г., на която ответникът писмено е уведомил
за това ищеца (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). А след като е така и според горепосочената
съдебна практика на ВКС, отговорността за вземанията за корекция на сметката на
потребител по такъв договор при констатирано неизмерване на потребената
от същия ел. енергия, се поражда и съществува само от наличието на такъв сключен
от доставчика й с този потребител и непрекратен към датата на проверката
договор при общи условия по чл. 98а ЗЕ за продажба/доставка на същата ел.
енергия, а в случая по делото се установи, че сключеният от страните такъв
договор е бил прекратен на 07.01.2016 г. и поради това не е съществувал към
дата на процесните проверки, то само на това
основание ответникът не дължи на ищеца процесните
вземания. Поради това съдът намери, че
предявените от ищеца искове за признаване за установено по отношение на ответника,
че му дължи тези спорни главно и акцесорни вземания, се
явяват недоказани още в своето основание (чл. 415, ал. 1 ГПК). Поради това,
като неоснователни, следва да се отхвърлят изцяло, без преди това да бъдат
обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на
делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски,
изчерпващи се в случая със заплатеното от него минимално адвокатско
възнаграждение от 300 лева, които поради това следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Г.т районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от Ч., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
искове по чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Ж.К.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от общо 553.80 лева за
главница от допълнително начислена му на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл.
51 ПИКЕЕ електрическа енергия по фактури №№ **********/28.07.2016 г. и № **********/02.08.2016
г., с общо 165.07 лева законни лихви от 21.06.2017 г. до 08.07.2020 г., и
законна лихва върху главницата от 15.07.2020 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед № 225/04.09.2020 г. за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 357 по описа за 2020 г. на Г. районен съд, както и
искането на Ч. за присъждане на сторените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 357
по описа за 2020 г. на Г. районен съд разноски.
ОСЪЖДА Ч. с п.а., да
заплати на Ж.К.С. с п.с., сумата от 300 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: