№ 2121
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120103345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявени от А. Т. Т., чрез адв. В. Д., срещу Г. В. П., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3500 лева,
представляваща заета сума по сключен между страните договор за заем от 20.07.2023 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 175 лева, представляваща
неустойка за забава в максималния уговорен размер от 5 % от заетата сума по чл. 6 от
сключения между страните договор за заем от 20.07.2023 г., на основание чл. 240, ал. 4 от
ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен договор за заем от 20.07.2023 г., по силата на
който ищецът, на същата дата, е предоставил на ответника сумата от 3500 лева, а последният
се е задължил да я върне в 10-дневен срок от получаването. Сочи се, че в чл. 6 от договора за
заем е уговорена неустойка за забава в размер от 0,5 % от заетата сума за всеки просрочен
ден, но не повече от 5 % от заетата сума. Поддържа се, че до момента на предявяване на
настоящите искове заетата сума не е върната, поради което се претендира връщането, ведно
с максимално уговорения размер на неустойката по чл. 6 от договора за заем, тоест сумата
от 175 лева.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
1
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответната
страна са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването им в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба
факти, следва да бъде направен изводът, че предявените искове са вероятно основателни.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума в размер на 3500 лева,
представляваща заета сума по сключен между страните договор за заем от 20.07.2023 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 175 лева, представляваща
неустойка за забава в максималния уговорен размер от 5 % от заетата сума по чл. 6 от
сключения между страните договор за заем от 20.07.2023 г. В съответствие с гореизложеното
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело, за което своевременно е представил списък по смисъла на чл. 80 ГПК.
Ищецът е поискал присъждане на сторените разноски, както следва: държавна такса в
размер от 194,59 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Доказателство за
внасяне на държавната такса е представено по делото /л. 5 и л. 10 от него/. Същата е в
размер на 190 лв. и представлява сбор от дължимата държавна такса по всеки един от двата
обективно кумулативно съединени иска – сумата от 140 лв. за иска по чл. 240, ал. 4 ЗЗД и
сумата от 50 лв. за иска по чл. 92 ЗЗД. Държавната такса се претендира в общ размер от
194,59 лв., тъй като в посочената сума са включени и заплатените суми за „преводна такса“
в общ размер от 4,59 лв. /сбор от 2,74 лв. и 1,85 лв./. Вземането за сумата от 4,59 лв.,
представляваща преводна такса, платена при внасяне на държавната такса не е част от
разноските по водене на делото, поради което и същата не може да бъде присъдена на
страната по реда на чл. 78 от ГПК, поради което искането на ищеца за присъждане на
заплатената държавна такса за сумата над 190 лв. до претендираната от 194,59 лв., следва да
се отхвърли.
В списъка по чл. 80 ГПК е включено и адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв., за което е представено писмено доказателство /л. 21 от делото/, че е заплатено изцяло в
брой, поради което следва да се присъди.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на А. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща заета сума
по сключен между страните договор за заем от 20.07.2023 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на А. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ - неустойка за забава в
максималния уговорен размер от 5 % от заетата сума по чл. 6 от сключения между страните
договор за заем от 20.07.2023 г.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на А. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3