РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1741
гр.
Пловдив, 17.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, трети състав, в закрито заседание на седемнадесети юли, две
хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД №1738 по
описа за 2023г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4
от Административно-процесуален кодекс /АПК/.
Образувана е по жалба на Д.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Николов, с приложено пълномощно, против
Заповед № 8121К-4432 от 15.05.2023г. на Министъра на Министерството на
вътрешните работи, в частта относно временното отстраняване на главен инспектор
Д.С. от длъжността началник на РУ Раковски при ОД на МВР-Пловдив.
С жалбата е направено особено искане за
спиране предварителното изпълнение на
заповедта в частта, отнасяща се за временно отстраняване от длъжност на главен
инспектор Д.С.С..
В
жалбата се сочи, че жалбоподателят страда от редица здравословни проблеми,
заради които редовно ползва по необходимост квалифицирана медицинска помощ. В
тази връзка са му издадено медицински документи като болнични и амбулаторни
листове. При отстраняването му от длъжност се спира не само трудовото
възнаграждение, но и заплащането на неговите здравни осигуровки. Последното
допълнително компрометира целесъобразността на обжалвания акт.
Към жалбата са приложени Амбулаторен лист с
дата 15.06.2023г. , от 18.04.2023г., от 30.03.2021г., Болничен лист с дата
19.04.2023г., Болничен лист от 12.06.2023г.
Във
връзка с Разпореждане на съда с № 4388/10.07.2023г. ответникът представя заверен
препис от административната преписка. Не изразява становище по искането за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта в частта, отнасяща се за
временното отстраняване от длъжност на главен инспектор Д.С.С..
Съдът
след като съобрази, че е налице допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на административния акт, същият е обжалван по съдебен ред в срок и
не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на
предварителното изпълнение, приема, че искането за спиране на предварителното
изпълнение е процесуално допустимо.
За да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 8121К-4432 от 15.05.2023г. Министърът на Министерството на вътрешните
работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 , ал.2, чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, е образувал дисциплинарно
производство срещу главен инспектор Д.С. *** при ОД на МВР-Пловдив за
дисциплинарно нарушение съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр. последно от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съобразно
т. 2 от заповедта, главен инспектор Д.С.С. е отстранен временно от длъжност.
Със Заповед №8121К-4847 от 30.05.2023г. на
министъра на МВР е изменена заповедта по т.3 като е определен нов член на
състава на ДРО. Със Заповед № 8121К-5509 от 15.06.2023г. на Министъра на МВР ,
на основание чл. 214, ал.3,вр. чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.2 от
разпоредителната част на заповед №8121К-4432 от 15.05.2023г. е допълнена и
придобива следното съдържание: „Отстранявам временно от длъжност главен
инспектор Д.С.С. за срок от два месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, разпореждам да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и
служебното оръжие. Посочено е, че заповедта е неразделна част от заповед 8121К-4432
от 15.05.2023г.
Съгласно
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи, заповедта за временно
отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и за налагане на дисциплинарно наказание,
може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г.
на ОС на Върховния административен съд, при допуснато по силата на специален
закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесният акт,
с последващите изменения със заповеди), приложим при съдебния контрол за
законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко
положение на делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия,
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно
чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при
условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в
тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже
вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима
вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за
причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение
на жалбоподателя. Доказателства в тази насока не са представени заедно с
жалбата.
Жалбоподателят
следваше да посочи в какво ще се изрази тази вреда, както и обстоятелствата,
поради които определя същата като значителна или като труднопоправима.
Съдът служебно не може да направи обоснован извод за размера на евентуално
причинените вреди или пък да обоснове тяхната значителност или трудна
поправимост, тъй като липсва изявление на жалбоподателя в тази насока.
Евентуално претърпените вреди от жалбоподателя
с оглед твърдението, че отстраняването му от длъжност спира не само трудовото
му възнаграждение, но и заплащането на здравните му осигуровки, а той има
здравословни проблеми, не могат да се определят като труднопоправими, доколкото
същите имат имуществен характер и биха могли да бъдат възмездени, като Д.С. може
да претендира обезщетение за евентуално претърпени вреди.
Волята
на законодателя да допусне предварително изпълнение на заповедта за временно
отстраняване от длъжност и по този начин да даде приоритет на обществения и
държавния интерес се основава на целта на дейността на МВР – съгласно чл. 2,
ал. 1 от ЗМВР дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
Съответни на целта на дейността на МВР са и установените чл. 155, ал. 1 от ЗМВР
завишени изисквания за заемане на служба в МВР. Законодателят е преценил също
така, че предварителното изпълнение на временното отстраняване от длъжност е
необходимо с оглед осигуряване на обективност и безпрепятствено протичане на
дисциплинарното производство.
Както
се коментира по-горе доказателствената тежест за установяване на предпоставките
по чл. 162, ал. 2 от АПК е за жалбоподателя. В случая не са представени доказателства, които да установят настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от предварителното изпълнение на административния акт.
Налага
се изводът, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспорената заповед, в частта относно временно отстраняване от
длъжност, се явява неоснователно.
С оглед на горепосоченото и на основание чл.
166, ал. 4 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.С.С., с ЕГН **********, на длъжност началник на
РУ-Раковски при ОДМВР-Пловдив, за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 8121К-4432 от 15.05.2023г.
на Министъра на МВР, изменена със Заповед №№8121К-4847 от 30.05.2023г. и
допълнена със Заповед № 8121К-5509 от 15.06.2023г. на Министъра на МВР, в частта,
с която временно е отстранен от длъжност главен инспектор Д.С.С. за срок от два
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Определението
може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/