№ 193
гр. Добрич, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. ***а
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно
наказателно дело № 20223230200205 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д. КР. В., чрез адв. Б.М. ВАК /редовно упълномощен
процесуален представител/ срещу Наказателно постановление / НП / № 08-
2100055/261, издадено на 13.01.2022г. от Директора на „ ИТ „ гр. Добрич, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „
имуществена санкция „ в размер на 1500лв. С жалбата се иска отмяна на НП
като незаконосъобразно, поради обективна несъставомерност на извършеното
деяние с вмененото административно нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно
упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя и се
претендират сторените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП, и
претендира възлагане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен при стриктно
спазване разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН / л. 17 /, в присъствието на
двама свидетели и съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 42 от ЗАНН.
АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на наказаното лице /
л. 18 /. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от
ЗАНН и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно във формалноправен аспект.
От фактическа страна:
На 17.11.2021г., около 10.10ч., свидетелите С.П. и Г.В. – инспектори в Д
„ ИТ „ гр. Добрич извършили проверка на борса за дърва, находяща се в гр.
Добрич, ул. „ Калиакра „ № 91 Е, стопанисвана от „ ЕКБ-Форест М66 „
ЕООД, гр. Тервел. На обекта установили и св. СТ. М. К. да цепи и товари
дърва за огрев. Предоставили му да попълни декларация, относно условията
по наемането на работа. Св. К. декларирал, че работи в търговското
предприятие на жалбоподателя, като общ работник, с работно време от
08.00ч. до 17.00ч., без сключен трудов договор / не попълнил графа „ Имам
сключен граждански договор „/, с дневно трудово възнаграждение от 40лв.,
изплатено на 16.11.2021г., с почивен ден – неделя, като в графа „ други
обстоятелства, декларирани от лицето“, посочил: „ идвам на повикване не
всеки ден и по различно време“.
С призовка, проверяващите изискали от управителя на дружеството
трудовите досиета на заварените работници по време на проверката.
По електронна поща в Д „ ИТ „ гр. Добрич били получени, надлежно
подписани с електронен подпис от упълномощено лице граждански договори,
сключени на 03.11 и 17.11.2021г. със св. СТ. М. К..
С оглед установеното по време на проверката и получените от
2
дружеството документи, инспекторите приели, че жалбоподателят, в
качеството си на работодател приел на работа в стопанисваната от него борса
за дърва, на 17.11.2021г. св. С.К., като му осигурил условия за работа,
присъщи за трудовото правоотношение /работно време, работно място,
трудово възнаграждение и почивка в работния ден / без да е изпълнил
задължението си да сключи с лицето трудов договор преди постъпването му
на работа.
На 16.12.2021г. св. С.П., в присъствието на св. Г.В. и М.Д. образувала
процесното административно наказателно производство, като съставила
АУАН № 08-2100055, с който вменила на жалбоподателя административно
нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил надлежно
връчен на 17.12.2021г.
Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, на 13.01.2022г.
било издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-2100055/261 от
Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част на което
АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на
атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
КТ, на „ ЕКБ Форест М66 „ ЕООД била наложена „ имуществена санкция „ в
размер на 1500лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, чиито показания
съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, а именно: С.П., Г.В.,
С.К. и *** ***, и от приложените по делото заверени за вярност копия от: НП
№ 08-2100055/261, издадено на 13.01.2022г. от Директора на Д „ ИТ „ гр.
Добрич, АУАН № 08-2100055/16.12.2021г., Декларация, попълнена от св.
С.К., Граждански договори, сключени на 03.11 и 17.11.2021г. между св. К. и
жалбоподателя, призовки за представяне на документи / л. 13 / и за съставяне
на АУАН / л. 17 /, пълномощно на *** ***, справка за актуално състояние на
жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл.
1, ал. 2 от КТ и безспорно доказано по следните съображения:
Съгласно разпоредбите от КТ на: чл. 1, ал. 2 „Отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. „; чл. 61, ал. 1 „ Трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”, и
чл. 62, ал. 1 „Трудовият договор се сключва в писмена форма „.Нарушаването
3
на разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ от страна на работодателя се
санкционира по реда на чл.414 ал.3 от КТ.
От приобщените доказателства, както и от еднопосочните показания на
разпитаните свидетели безспорно се установява, че св. К. е работил в обекта
към момента на извършената проверка. По делото е приложен договор,
озаглавен „граждански“, в който е описано, като задължение единствено
цепене и товарене на дърва срещу определено възнаграждение, т.е. не
съдържа всички елементи на конкретния граждански договор (договор за
изработка), съгласно чл. 258 и сл. от ЗЗД. Същевременно в саморъчно
попълнената декларация, св. К. посочва работно време, работно място,
почивка и възнаграждение, което напълно съответства и на установеното по
време на проверката. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и
няма постоянен характер, както е посочил св. К. и твърди в показанията си, не
изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов договор може
да се сключва и за определен срок или до завършване на определена работа
по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, вкл. за 1 ден.
Следва да се отбележи, че при договора за изработка изпълнителят е
независим от насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат.
Целта на сключване на гражданския договор е извършване на дадена работа,
която трябва да е определена по съдържание и обем и да отговаря на
конкретни критерии за качествено изпълнение / в процесния случай в
договора е посочено: „ цепене и товарене на дърва „, но не и обема на работа,
нито критерии за качествено изпълнение /. По силата на трудовия договор
едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен
трудов резултат, който, макар и свързан с полагането на труд, предполага
пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на
договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното правоотношение
е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна
сила, а не продукт от нея. Установените в хода на проверката условия на труд,
естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за
посочения период св. К. не е бил ангажиран с предоставянето на характерния
за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирал работна
4
сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи,
подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа, поради което в
тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Настоящият състав приема, че наказаното лице е годен субект на
вмененото му административно нарушение по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
КТ.
Що се отнася до санкционирането на нарушителя за извършване на
процесното нарушение, съдът приема, че е неприложима разпоредбата на чл.
415в от КТ съгласно, която „ За нарушение, което може да бъде отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното
лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”,
тъй като ал. 2 на същия член гласи, че : „ Не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. „
Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на
цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като специален изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН / Решение от
03.07.2014г. по к.а.н.д. № 339/2014г. на ДАС /
При определяне размера на имуществената санкция,
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от
ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения минимум
от 1500лв. в чл. 414, ал. 3 от КТ.
Така мотивиран съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна искане, и предвид разпоредбата на чл.
63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да се присъди на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич сторените по делото разноски за
юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
5
помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде 100 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-2100055/261, издадено на 13.01.2022г. от
Директора на „ ИТ „ гр. Добрич, с което на „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Д. КР. В. за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Д. КР. В. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
гр. Добрич, сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6