РЕШЕНИЕ
Номер 798, 08.06. Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 08.05.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Елена Ангелова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско
дело номер 2620 по описа за 2017 година
намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл.124, ал.1 ГПК.
С
определение № 2912 от 07.12.2017 г. съдът е съединил за общо разглеждане и
решаване към гр. дело № 2620/2017 г. и гр. дело № 2621/2017 г. по описа на ОС –
Пловдив, III-ти
гр. състав.
Ищецът
- И.С.Г., ЕГН ********** *** чрез упълномощения процесуален представител адв. А.А.
твърди, че през 2010 г. той и третите лица В.Т. и Т.Т. са конституирани като
длъжници по изпълнително дело № 20107570400704 по описа на ЧСИ А. А. ***
действие ОС – *** с взискател ответникът Н.Т.С.. Производството е образувано
въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2010 г., издаден по гр. дело №
774/2009 г. по описа на ОС – Пловдив, IV-ти
състав за следните суми: 42 831,84 лв., представляваща левовата
равностойност на 26 980,35 щатски долара по фиксинга на БНБ за 04.04.2004
г. и законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане, дължими
солидарно от тримата длъжници, както и 969,46 лв. общо дължима от тримата
длъжници сума, представляваща съдебни разноски. Описаните вземания твърди да са
с произход обезщетение за вреди от непозволено увреждане, осъществяващо състава
на престъпление от общ характер, в извършаването на което тримата длъжници били
признати за виновни с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1627 / 2008
г. по описа на РС – Пловдив, XII-ти
наказателен състав. Сочи, че след образуване на изпълнителното производство
срещу ищеца не са предприемани никакви действия на принудително изпълнение, с
които да се спрат или прекъснат давностните срокове за погасяване на
вземанията, който за главното вземане и съдебните разноски е 5-годишен, а по
отношение на лихвите е приложима кратка, 3-годишна давност, поради което и на
23.08.2017 г. ищецът изпратил, с препоръчано писмо, възражение до ответника С.
за погасяване на вземанията по давност. Освен това, ищецът твърди, че на същото
основание е поискал ЧСИ А. А. да прекрати изпълнителното производство спрямо
него, което не е сторено, нито е налице искане от ответникът С. за прекратяване
на изпълнителното производство.
С
исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 2621 / 2017 г. по
описа на ОС – Пловдив И.Г. твърди, че с влязла в сила присъда № 97 от
03.04.2006 г. на РС – ***, постановена по НОХД № 1409/2005 г. ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 40 957,50 лв., ведно със законната лихва
от 04.04.2004 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от извършеното престъпление. За цитираните суми е издаден
изпълнителен лист от 18.01.2007 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 77/2007 г. по описа на ЧСИ Н.
В., рег. № *** в КЧСИ. Твърди, че последното действие по принудително
изпълнение спрямо ищеца е предприето на
24.04.2007 г., когато е наложен запор върху възнаграждението му за
полаган труд в ****. На 23.08.2017 г. Г. изпратил, с препоръчано писмо,
възражение до ответника С. за погасяване на вземанията по давност като
едновременно с това поискал от ЧСИ А. А. да прекрати изпълнителното
производство. С влязло в сила постановление от
25.08.2017 г. изп. дело № 77/2007 г. по описа на ЧСИ Н. В. било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 16.10.2017 г. ищецът сочи, че получил ПДИ по
изпълнително дело № 20177590400275 по описа на ЧСИ Н. В., образувано въз основа
на същия изпълнителен лист от 18.01.2007 г., издаден по НОХД № 1409 / 2005 г.
по описа на РС – ***, а на 23.10.2017 г. депозирал пред ЧСИ Н. В. възражение за
недължимост на вземанията поради погасяването им по давност с изтичането на 5
годишен давностен срок за главницата и 3 годишен за законната лихва. Въз основа
на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът И.С.Г. не дължи на ответника Н.Т.С. сумите по
изпълнителен лист от 17.08.2010 г., издаден по гр. дело № 774 / 2009 г. по
описа на ОС – ***, а именно: 42 831,84 лв., представляваща левовата
равностойност на 26 980,35 щатски долара по фиксинга на БНБ за 04.04.2004
г. и законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и
969,46 лв. общо дължима от тримата длъжници сума, представляваща съдебни
разноски, за които е образувано изпълнително дело № 704/2010 г. по описа на ЧСИ
А. А., както и че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от
18.01.2007 г., издаден по НОХД № 1409/2005
г. по описа на РС – ***, а именно: сумата от 40 957,70 лв. ведно със
законната лихва от дата 04.04.2004 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане –
предмет на изпълнително дело № 275/ 2017 г. по описа на ЧСИ Н. В. Претендира разноски.
Ответникът
- Н.Т.С., ЕГН ********** и адрес: *** чрез упълномощения процесуален
представител адв. Н.А. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че с присъдата, постановена по НОХД № 1409/2005 г.
по описа на РС – *** в полза на С. е присъдено същото вземане, за което той се
е снабдил с изпълнителен лист и въз основа на който образувал изпълнително дело
№ 77/2007 г. по описа на ЧСИ Н. В., която присъдата е била отменена от ВКС,
който върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото
твърди, че е образувано НОХД № 1627/2008 г. на РС – ***, по което дело
предявеният граждански иск не бил приет за общо разглеждане в наказателното производство,
поради което и С. подал иск за присъждане на обезщетение от непозволено
увреждане, по който било образувано гражданско дело № 774/2009 г. на ОС –
Пловдив. Въз основа на постановеното решение ответникът твърди, че се снабдил с
изпълнителен лист за същото вземане и било образувано изпълнително дело №
704/2010 г. по описа на ЧСИ А. А.. Поддържа, че предмет на двете съединени в
настоящото производство дела – гр. дело № 2620/2017 г. и гр. дело № 2621/2017
г. – е едно и също вземане, а именно – обезщетението за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане – престъплението, за което ищецът е признат за
виновен. Твърди, че първоначално издаденият изпълнителен лист, който е
представен пред ЧСИ Н. В., следва да се счита за обезсилен по право, доколкото
е отменено изпълнителното основание, въз основа на което е издаден и
следователно изобщо липсвало вземане, а оттам и правен интерес за ищеца да
доказва погасяването по давност на едно несъществуващо задължение. По отношение
на изпълнителното производство, водено
от ЧСИ А. А. ответникът счита, че тъй като ищецът голяма част от времето си се
е намирал в ***, то това обстоятелство е направило невъзможно предприемането на
изпълнителни действия срещу него. Излага още твърдения, че след *** си от *** Г.
е направил многократно извънсъдебни признания на дълга си към ответника,
включително и лично пред самия С..
Съдът,
като прецени данните по делото и по повод направеното искане, намери следното:
За
безспорно между страните е прието обстоятелството, че вземането, за което е
издаден на 18.01.2007г. изпълнителен лист по НОХД № 1409 по описа за 2005г. е
идентично със вземането за което е издаден изпълнителен лист на 17.08.2010г. по
гр.д. № 774/2009г.
Видно
от приложеното в заверено копие изп.д. № 00077/2007г. по описа на ЧСИ Н. В., рег. № ***
е, че същото е образувано по молба на Н.С. на основание издаден изпълнителен
лист от 18.01.2007г. по НОХД № 1409/2005г. по описа ПРС – VI н.с., с който И.С.Г. ЕГН ********** ***
е осъден да заплати на Н.Т.С. ЕГН ********** сумата от 40 957.50 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху горната сума от датата на увреждането до окончателното й заплащане. По
същото са предприети действия по принудително събиране, като е разпоредено до
длъжника да се изпрати ПДИ, запорно съобщение до *** и справки АДВ и НАП. Последното
извършено изпълнително действие по делото е удовлетворяването на молба на
взискателя от 17.09.2007г. за налагане по отношение на длъжника на мярка по чл.
76, ал.1, т.3 ЗБДС, което искане е удовлетворено, посредством издадена от
Директора на *** Заповед № *** от ***г. По повод искане на длъжника от
23.08.2017г. с постановление от 25.08.2017г. ЧСИ Н. В. е прекратил
изпълнителното производство по изп.д. № 00077/2007г. на основание чл. 433,
ал.1,т.8 ГПК. С молба вх. № 2323 от 31.08.2017г. Н.С. е поискал да му бъде върнат
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано прекратеното вече изпълнително производство.
Видно
от приложеното в заверено копие изп.д. № 201075704000704 по описа на ЧСИ А. А.
е, че същото е образувано по повод молба на Н.Т.С. от *** и въз основа на
изпълнителен лист от 17.08.2010г. по гр.д. № 774/2009г. по описа на ПОС, с
който В. И. Т. ЕГН **********, И.С.Г. ЕГН ********** и Т. Н. Т. ЕГН **********
са осъдени да заплатят солидарно на Н.Т.С. сума в размер на 42 831.84 лв.,
представляваща левовата равностойност на 26 980.35 щ.д. по финкисга на БНБ
към 04.04.2004г. и съставляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди от В.И.Т., И.С.Г. и Т. Н. Т., които на 04. срещу 05.04.2004г. в *** след
предварителен сговор и в съучастие, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на МПС – лек автомобил марка «Опел астра» с ДК № С 1095 НС са отнели
чужди движими вещи – 40 000 щатски долара с левова равностойност
63 500.80 лв. от владението на Н.Т.С. *** без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи
размери, за което са осъдени с присъда, постановено по НОХД № 1627/2008г. по описа на ПРС – 12 нак.
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2004 г. до
окончателното й изплащане, както и тримата общо да заплатят на Н.С. сумата от
969.46 лв. разноски по съразмерност. По делото са предприети за извършване
изпълнителни действия по отношение на двама от солидарните длъжници – В. Т. и Т.
Т., изразяващи се в наложени запор върху полачавано от длъжника Т. трудово
възнаграждение в ***, получено 22.12.2011г., възбрани върху недвижими имоти на
09.12.2015г., на 26.10.2016г. и на 28.10.2016г., опис на движими вещи на В. Т. от
14.01.2016г., наложени запори върху банкови сметки на В. Т. на 28.10.2016г. и
проведена в периода 08.05.2017г. – 08.06.2017г. публична продан на недвижимо
имущество.
Противно на
възраженията на ответника, съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от
40 957.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху горната сума от датата на увреждането до окончателното й
заплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 18.01.2007г. по НОХД №
1409/2005г. по описа ПРС – VI н.с.
Коментираният изпълнителен лист, след прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е получен от Н.С. на 31.08.2017г.
– вж. л. 597 и би могъл да послужи за основание за образуване на друго
изпълнително производство. В конкретният случай изпълнителният лист е издаден
на 18.01.2007г. по НОХД № 1409/2005г. по описа на ПРС – VI н.с., в хода на което е бил приет и разгледан
граждански иск за имуществени вреди от престъплението по чл. 195, ал.2 вр.
ал.1, т.3, 4, 5, 7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. с чл.2 НК, която
присъда е потвърдена с решение № 919 от 13.10.2006г., постановено по ВОХД №
1337/2006г. и отменена, след като наказателното производство е възобновено по
искане на Главния прокурор на РБ с решение № 788 от 27.12.2007г., постановено
по н.д. № 509/2007г. по описа на ВКС, видно от изпратените съхранени документи
по НОХД № 1627/2008г., XII н.с. . Казаното
означава, че изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на
18.01.2007г. по НОХД № 1409/2005г. по описа ПРС – VI н.с. е следвало да бъде прекратено на основание чл.
330, ал.1, б.г ГПК /отм./, аналог на който текст е чл. 433, ал.1, т.4 ГПК,
както и да бъде признато по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата
от 40 957.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху горната сума от датата на увреждането до
окончателното й заплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 18.01.2007г.
по НОХД № 1409/2005г. по описа ПРС – VI н.с..
По иска за
недължимост на сумата от 42 831.84 лв., представляваща левовата
равностойност на 26 980.35 щ.д. по финкисга на БНБ към 04.04.2004г. и
съставляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от В. И. Т., И.С.Г.
и Т. Н. Т., за която е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010г. и е образувано
изпълнително производство по изп.д. № 201075704000704 по описа на ЧСИ А. А..
Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването
на изпълнителното дело, поради т. нар. перемпция настъпва ex lege. Дали
съдебният изпълнител е издал съответно постановление или не е без правно
значение. Актът на съдебният изпълнител има декларативен, а не конститутивен
характер. Тоест, ако е издадено постановление на съдебния изпълнител то внася
единствено яснота като констатира, че перемпцията е настъпила, тоест
констатира, че изпълнителното дело вече е прекратено. С перемирането на
изпълнителното дело то се прекратява, а оттам се прекратяват принудителното
изпълнение като "съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания" – така т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
По делото не са
сочени, респ. не са и представени доказателства, че спрямо ищеца са предприети
изпълнителни действия по изп.д. № 201075704000704 по описа на ЧСИ А. А., след наложения
запор върху получавано от И.Г. трудово възнаграждение от 29.09.2010г. за период
по - кратък от две години. Извършената справка за имущественото му състояние от
01.11.2010г. не е действие, което да прекъсне давността, съгласно разясненията
дадени с ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. ОСГТК. Затова и следва да се приеме, че изпълнителното
производство по отношение на ищеца е било перемирано към 30.09.2012 г.. Вземането,
предмет на принудително изпълнение е съдебно установено и затова давността е
петгодишна, съгласно чл. 117 ЗЗД
и е изтекла към 29.09.2015 г. В конкретният случай взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено с приложението на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, което не се установи да е сторено – така т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Давността не е
прекъсната и с признаване вземането от ищеца, в който смисъл е възражението на
ответника. Събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. С. С.,
които съдът кредитира като преки и непосредствени и същевременно
незаинтерисовани от спора, установяват, че лятото на 2017г. И. обещал да върне
парите на Н. от кражбата. В аналогичен смисъл са и показанията на св. И. С.,
брат на ответника, които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК.
Свидетелят сочи, че Н. и И. имат отношения във връзка с пари от кражба през
2004г., като през годините И. обещавал да върне парите и конкретно твърди, че
през есента на 2017г. заявил, че ще „оправи парите“, което сторил и преди две
години в ***. От коментираните гласни доказателства следва извод за това, че
признание вземането от ищеца е направено след изтичане на давността, поради
което и същото не може да я прекъсне с приложението на чл. 116, ал.1, б.а ЗЗД.
Вярно е, че
задължението на ищеца и останалите съизвършители е солидарно, но това не
означава, че извършваните изпълнителни действия по отношение на останалите
солидарни длъжници прекъсват давността по отношение на ищеца. Солидарността има
абсолютно и относително действие спрямо длъжниците, като едно от проявленията
на относително действие на солидарността е предвиденото в разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД,
в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако
тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск
срещу освободените вследствие на давността. Ирелевантно е обстоятелство дали
това прекъсване или спиране е в рамките на развитието на един от видовете
граждански процес или настъпва на извънсъдебно основание. Давността е
материалноправен институт (арг. § 7 Преходни правила ЗЗД, във вр. чл. 14, ал. 1 ЗНА),
поради което и основанията за нейното спиране и прекъсване вкл. с оглед процеса
са регламентирани от материалноправни норми, в които не е предвидено твърдяното
от ответника възражение, че действията спрямо останалите солидарни длъжници
имат действие и спрямо длъжника за когото не са предприети действия в рамките
на изпълнителния процес. Извод в противна насока не може да се направи и от
гледна точка на процесуалната уредба. Както в общият исков процес, така и в
изпълнителния процес солидарните длъжници са обикновени другари. Техните
действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите
с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите, което е проявление на абсолютното действие на
солидарността – арг. чл. 123, ал.1, изр.
1 ЗЗД), поради което липсата на предприети изпълнителни действия по
отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на давността за
вземането спрямо него.
Неоснователно е
възражението на ответника, че не са предприети за извършване изпълнителни
действия по отношение на ищеца, тъй като бил в ***. Коментираният факт е без
никакво правно значение за повдигнатия спор, при все, че изпратеното запорно съобщение
от 29.09.2010г. до *** е върнато с отбелязване, че няма такова лице в ***,
както и че същото на 18.09.2009г. е *** в *** и въпреки това не са последвали
действия във връзка с постъпилото.
Изводът е, че
предявените искове са основателни и ще се постави удовлетворително за ищеца
решение.
На основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съгласно представения
списък на разноските, съдът констатира да са в размер общо на 7479.20 лв.,
представляващи възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА и
100 лв. за явяването им в трето проведено съдебно заседание. За посочената сума следва да се ангажира
отговорността на ответника като се осъди да я заплати общо на адвокат А. А. и
адвокат Г.М..
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Т.С., ЕГН ********** и адрес: ***, че И.С.Г., ЕГН ********** ***
не му дължи сума в размер на 40 957,70
лв., ведно със законната лихва от дата 04.04.2004 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от деянието по 195,
ал.2 вр. ал.1, т.3, 4, 5, 7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. с чл.2 НК,
присъдено по НОХД № 1409/2005 г. по описа на
РС – ***, за което е издаден изпълнителен лист от 18.01.2007 г..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.С., ЕГН ********** и адрес: ***, че И.С.Г.,
ЕГН ********** *** не му дължи, поради
погасяване по давност, сума в размер на 42 831,84 лв., представляваща
левовата равностойност на 26 980,35 щатски долара по фиксинга на БНБ за
04.04.2004 г. и съставляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди от В. И. Т., И.С.Г. и Т. Н. Т., които на 04. срещу 05.04.2004г. в ***
след предварителен сговор и в съучастие, чрез разрушаване и повреждане на
прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на МПС – лек автомобил марка
«Опел астра» с ДК № С 1095 НС са отнели чужди движими вещи – 40 000 щатски
долара с левова равностойност 63 500.80 лв. от владението на Н.Т.С. ***
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата
е в особено големи размери, за което са осъдени с присъда, постановено по НОХД № 1627/2008г. по описа на ПРС – 12 нак. състав,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2004 г. до
окончателното й изплащане, както и 969,46
лв. общо дължима от тримата длъжници сума, представляваща съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 18.07.2010г. по гр.д. № 774/2009г. по
описа на ПОС – IV гр.с. и е образувано изп.д. №
201075704000704 по описа на ЧСИ А. А..
ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН ********** и адрес: ***
да заплати общо на адвокат А.В.А. ЕГН ********** и адвокат Г. Г. М. ЕГН **********
сума в размер на 7479.20 лв., представляващи възнаграждение, определено при
условията на чл. 38, ал.2 ЗА, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: