Решение по дело №744/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 216
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20224230100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Севлиево, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Х.
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Гражданско дело №
20224230100744 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от С. А. А., с ЕГН **********, в качеството й
на родител и законен представител на детето А.И.А., с ЕГН **********, двете от с.
********************************** срещу И. А. А., с ЕГН **********, от с.
************************************
В исковата молба С. А. А. твърди, че с ответника имали общо дете - А.. С решение от
04.06.2021 г. по гр. д. № 1077/2020 г. на Районен съд Севлиево ответника бил осъден да
заплаща издръжка по 165,00 лева, месечно за детето си. От определяне на издръжката се
изменили социално - икономическите условия в страната, с израстването на детето се
увеличили разходите за задоволяване на потребностите му, а ответника А. изплащал суми
надхвърлящи определената издръжка, което сочело налични възможности у същият. Налице
било изменение на обстоятелствата, поради което се претендира изменение на определената
издръжка за детето А. и осъждане ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
сумата 250,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съдът, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника И. А. А. е подал писмен отговор, в който заявява, че оспорва иска над сумата 180
лв., месечно, като неоснователен. Сочи, че доброволно плаща издръжка с платежни
нареждания, в по – голям размер – 180,00 лв., месечно. Детето израснало и вече нямало
нужда от памперси и сухи млека, поради което дори нуждите му намалели. С решение от
04.06.2021 г. по гр. д. № 1077/2020 г. на Районен съд Севлиево бил определен режим на
лични контакти на бащата с детето – по два часа в дните събота и неделя, но детето
израснало и предвид изградената трайна връзка с бащата и двамата имали нужда режимът да
бъде разширен.
1
В срока за отговор по първоначалният иск И. А. А. предявява насрещен иск, с който
иска изменение на определения с решението по гр. д. 1077/2020 г. на РС - Севлиево режим
за контакти на бащата с детето А., както следва: бащата И. А. А. да има право да взема
детето А.И.А., родена на 23.08.2020 г. всяка нечетна седмица от месеца от 17,00 ч. в петък
до 17,00 ч. в неделя с преспИ.е в дома на бащата, по две седмици през всеки от летните
месеци юни, юли и август, когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка четна
година - от 10,00 ч. на 31 декември до 19,00 ч. на 1 януари /Нова година/ и всяка нечетна
година от 10,00 ч. на 24 декември до 19,00 ч. на 25 декември, всяка четна година от 10,00 ч.
на Велики петък до 19,00 ч. на Велика събота, всяка нечетна година - от 10,00 ч на Велика
неделя до 19,00 ч. на Велики понеделник с преспИ.е, по един ден от празниците Рамазан
байрам и Курбан байрам от 10,00 ч. до 19,00 ч., на рождения ден на детето - всяка четна
година от 10,00 ч., сутринта до 16,00 ч., след обяд, а на нечетна - от 16,00 ч. до 21,00 ч..
В срока за отговор по насрещният иск е постъпил отговор, в който насрещният иск се
оспорва, като се предлага друг режим на лични контакти. Иска се разделяне на режима на
два периода от време. Първият - от влизането на решението в сила до навършването на
четири годишна възраст бащата И. А. А. да има право да взема детето А. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, като съботният ден от 11,00 ч. до 17,00 ч. и в неделният ден от
11,00 ч. до 17,00 ч. без преспИ.е и за рожденият ден на детето 23.08.2020 г. за времето от
10,00 ч. до 13,00 ч.. Вторият - след навършване на четиригодишна възраст на детето А.,
бащата да има право да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 11,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя с преспИ.е, една седмица през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка четна година от 11,00 ч. на 31
декември до 17,00 ч. на същият ден и всяка нечетна година от 11,00 ч. на 24 декември до
17,00 ч. на 24 декември без преспИ.е, всяка четна година по един ден от празниците Рамазан
байрам и Курбан байрам от 11,00 ч. до 15,00 ч. и за рожденият ден на детето - всяка четна
година от 10,00 ч. до 14,00 ч., а на нечетна от 16,00 ч. до 19,00 ч..
В съдебното заседание майката на детето С. А. А., лично и чрез процесуалния си
представител поддържа предявеният от нея иск. Претендира разноски.
В съдебното заседание бащата на детето И. А. А., лично и чрез процесуалния си
представител оспорва предявеният от С. А. А. иск, като поддържа насрещните искове.
Претендира разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.
Майката на детето С. А. А., лично пред съда, заявява, че не е удачно да остава детето
при бащата с преспИ.е, защото не комуникирала с него. Бащата употребявал алкохол и бил с
отнета книжка.
Бащата на детето – И. А. А., лично пред съда, заявява, че иска да му се увеличи
времето за лични контакти, за да е достатъчно поне да заведе детето за един ден някъде.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От служебна бележка от 04.09.22 г., издадена от ДГ „Щастливо детство“ – Севлиево,
2
се установява, че А.И.А. посещава детското заведение.
Установява се от удостоверение от 06.07.22 г. издадено от Д "СП" Севлиево, че С. А.
А. е получила помощи за деца в размер на 40 лв., месечно през периода януари – април
2022 г. и в размер на 50 лв., месечно през периода май – юни 2022 г. или общо 260,00 лв., за
двата периода.
Установява се от удостоверение от 26.10.22 г. издадено от "АВТОСПРИНТ С.Ю."
ЕООД, че С. А. А. е получила брутен доход и обезщетения за временна неработоспособност
и майчинство през периода ноември 2021 г. – октомври 2022 г. общо 166,28 лв..
От служебна бележка, издадена от "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево е
видно, че И. А. А. е получил брутен доход, в размер на сумата 23019,24 лв., през периода от
юли 2021 г. до юни 2022 г. или средно месечно 1918,27 лева, брутен доход.
От решение от 01.09.2022 г., постановено по гр. д. № 832/2022 г. на РС - Севлиево, е
видно, че е издадена заповед за защита на Г.Х. А.а и внучката й А.И.А., срещу С. А. А. и
А.А.И., като са задължени С. А. А. и А.А.И., да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо Г.Х. А.а и А.И.А.. Забранено е на С. А. А. и А.А.И., да се приближават до
Г.Х. А.а, жилището й в с. Петко Славейков, общ. Севлиево, местата й за социални контакти
и отдих на по - малко от 30 метра за срок от 18 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
От приложеното гр. д. № 1077/2020 г. на РС – Севлиево, е видно, че с решение №
260066/04.06.2021 г., постановено по посоченото дело е прекратен брака между И. А. А. и С.
А. А.а, сключен с акт № 14 от 23 февруари 2020 г. на Община Севлиево, чрез развод по
взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК. Утвърдено е споразумението между молителите,
като упражняването на родителските права по отношение на детето А.И.А., са предоставени
на майката С. А. А.а, като е определено местоживеенето на детето при майката. На бащата
И. А. А. е предоставено правото да вижда детето А.И.А., родена на 23.08.2020 г., като я
взема при себе си всяка събота и неделя от 10,00 ч. до 12,00 часа. Осъден е И. А. А., да
заплаща на малолетното си дете А.И.А., чрез нейната майка и законен представител С. А.
А.а, месечна издръжка в размер на 165,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, до окончателното й изплащане. Постановено е след прекратяване на брака
ищцата да върне предбрачната си фамилия А..
От социален доклад от Д "СП" Севлиево, приложен по делото, е видно следното: в
хода на производството грижи за детето е полагала майката; бащата изплаща издръжка в
размер на 165 лв. месечно; майката живее в с. П. Славейков, заедно с родителите и сестра
си, в жилище собственост на баба й, в което са налице необходимите условия за отглеждане
на дете; бащата живее в къща в с. П. Славейков, собственост на дядо му, в която са налице
необходимите условия за отглеждане на дете; майката работи в "Авто-спринт С.Ю." ЕООД
гр. Севлиево, като технически организатор, с брутно възнаграждение в размер на 710 лв.;
бащата работи в „Идеал – Стандарт – Видима“ гр. Севлиево като окачествител бяла
инспекция на въртящ график и декларира брутно възнаграждение в размер на 1 700 лв. – 1
800 лв.; детето посещава ДГ "Щастливо детство" гр. Севлиево от 12.02.2022 г. в яслена
3
група, редовно посещава детското заведение; детето има емоционална връзка и с двамата
родители.
От показанията на свидетелката А.И., майка на ищцата С. А., преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че детето
живее в нейната къща в с. Петко Славейково; основно грижите се поемали от майката;
детето посещавало детска градина в гр. Севлиево; майката го карала на детска градина с
личния си автомобил; налагало се четири пъти да пътува от селото до града; детето все още
ползвало памперси; ако майката живеела сама нямало да й стигнат парите; всяка седмица
бащата идвал и си вземал детето за два часа от 10,00 ч. до 12,00 ч., събота и неделя; детето
не искало да ходи при баща си, дърпало се, ревяло и му казвало “не те искам“; когато го
връщал детето било нервно; няколко седмици бащата не идвал за детето, а пращал своите
майка и баща; бащата и бабата били епилептици и употребявали и алкохол и не си вдигали
телефоните, което било притеснително; майката оставяла детето, преди 5-6 месеца,
доброволно за цял ден на бащата и детето тогава отивало; напоследък детето започнало да
създава проблеми, да се дърпа; И. идвал с майка си защото детето не го възприемало, а
последния път и при майка му не отишло.
От показанията на свидетелката Г. А.а, майка на ответника И. А., преценени по реда
на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че сина
живеел при нея, но в самостоятелно жилище, в село Петко Славейково; И. А. не винаги
вземал детето, защото понякога не позволявала майката; до декември миналата година,
когато С. А. искала да подпише пълномощно да отидат в Турция пускала детето между 10
– 11 часа до 17,00 ч., вечерта; детето спяло с баща си, той го хранел, сменял му памперсите;
детето ядяло всичко, майката не била казвала да има детето алергии към мъхести плодове;
свидетелката страдала от епилепсия до преди 26 години; нямало случа детето да се дърпа
от баща си; детето казвало, че иска баща си, че обича животните; баща й купил зайци и
детето искало да ги хранят, искало да се разходят, но времето било кратко.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК – първоначално предявения и с
правно основание чл. 59, ал. 9 СК – насрещния.
В тежест на всеки от ищците по първоначално предявения и по насрещния искове е
да докаже: твърдените изгодни за него положителни факти, включително, че е в интерес на
детето определяне на режим на лични контакти, посочен от съответната страна; че от
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на режим на лични
контакти, досега е настъпило, съществено изменение на обстоятелствата, което обуславя
нуждата от промяна на този режим, в посочения от съответната страна; че съответния
4
родител разполага с необходимите условия и родителски качества да отглежда и възпитава
детето, съобразно претенцията си; наличният си родителски капацитет; че с другата страна
са родители на детето; размерът на конкретните нужди от издръжка на детето и
възможностите на задълженото лице.
Установи се по делото от приложеното дело на РС – Севлиево и решение №
260066/04.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1077/2020 г. на РС – Севлиево, че от брака
между страните И. А. А. и С. А. А.а, е родено на 23.08.2020 г. детето А.И.А., като
упражняването на родителските права по отношение на същото са предоставени на майката
С. А. А.а, а на бащата И. А. А. е предоставено правото да вижда детето А.И.А., като я взема
при себе си всяка събота и неделя от 10,00 ч. до 12,00 часа. С решението е осъден И. А. А.,
да заплаща на малолетното си дете А.И.А., чрез нейната майка и законен представител С. А.
А.а, месечна издръжка в размер на 165,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, до окончателното й изплащане.
Установи се също така от социалния доклад от Д "СП" Севлиево и от липсата на
твърдения в обратния смисъл в исковата молба, по насрещния иск, че ответницата по този
иск разполага с необходимите условия и родителски качества да отглежда и възпитава
детето, както и наличност на необходимият родителски капацитет у майката. Предвид
гореизложеното, съдът след като прецени с оглед интересите на детето всички конкретни
обстоятелства относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности намери, че майката на малолетната А.
притежава всички качества, необходими за отглеждането и възпитанието й, като предвид и
наличните материални възможности на майката да я отглежда, по делото се налага извод, че
упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на
майката, при която следва да бъде определено и местоживеенето на детето, поради което
предходното съдебно решение не следва да се изменя в посочената част.
Установи се по делото наличие на изменение на обстоятелствата, изразяващо се в
нови обстоятелства, които сочат на необходимост за детето и възможност у бащата, същият
да вземе по – активно участие в отглеждането и възпитанието на общото дете на страните.
От предходното разглеждане на делото детето е израснало, налице е промяна на възрастта
му, като отделно по делото безспорно се установи, че със съгласието на майката, макар и в
един по – отдалечен назад във времето период, детето е прекарвало значително по – дълго
време с бащата, като не се установиха, конкретни обстоятелства, които да обуславят извод,
това да е повлияло негативно на детето, по някакъв начин.
С оглед гореизложеното на И. А. А. като баща на детето следва да бъде определен
режим на лични отношения с детето А.. В конкретния случай, предвид становищата на
страните, интересите на родителите и преди всичко с оглед интересите на детето, съдът
намира, че следва да се определи променящ се и адаптиран към нарастващата възраст и
нужди на детето режим (така и в доктрината и в цитираната там съдебна практика - „СК
5
приложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика,
нормативен текст, 2015г., ИК „ТП“, Ц. Цанкова, М. Марков и др., стр. 424). На ищеца
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, изразяващ се в правото му да
вижда детето и да го взема със себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа, в
събота до 17,00 часа, в събота и от 10,00 часа, в неделя до 17,00 часа, в неделя; от 10,00 часа
на 31 декември до 18,00 часа на 31 декември, от 10,00 часа до 18,00 часа на Велика неделя,
един ден от празника Рамазан байрам, от 10,00 часа до 19,00 часа; за период от време до
изтичане на шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение. След изтичане
на шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение, на И. А. А. следва да
бъде определен режим на лични отношения с детето, изразяващ се в правото му да вижда
детето и да го взема със себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа, в
събота до 17,00 часа, в неделя, с преспИ.е; два пъти по две седмици през периода на летните
месеци юни, юли и август, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна
година - от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 1 януари, с преспИ.е и всяка нечетна
година от 10,00 часа на 24 декември до 19,00 часа на 25 декември, с преспИ.е, всяка четна
година от 10,00 часа на Велики петък до 19,00 часа на Велика събота, с преспИ.е, всяка
нечетна година - от 10,00 часа на Велика неделя до 19,00 часа на Велики понеделник, с
преспИ.е, по един ден от празниците Рамазан байрам и Курбан байрам от 10,00 часа до 19,00
часа, на рождения ден на детето 23.08.2020 г. - всяка четна година от 10,00 часа, сутринта до
16,00 часа, след обяд, а на нечетна година - от 16,00 часа до 21,00 часа. Времевите периоди
на срещите между бащата и детето и тяхната продължителност са съобразени най - вече с
обстоятелствата, че такива периоди съответстват в максимална степен на желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, възрастта на детето, възможностите
на двамата родители, да се грижат за детето, установените ангажименти на детето в детска
градина и несъмнено предстоящите ангажименти в училище. Определянето на променящ се
режим, по делото се налага от обстоятелството, че предвид ниската възраст на детето, за
което до настоящия момент грижи е полагала основно майката, на същото ще му е
необходим определен период от време и достигане на по – висока възраст за да се адаптира
към редовни и продължителни контакти с бащата и неизбежното по - дълготрайно отсъствие
от дома на майката, а от друга страна от доказателствата по делото не се установи каквото и
да било поведение на бащата, което да застрашава по някакъв начин интересите на детето,
въпреки твърденията в тази насока на ответницата. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката А.И., майка на ищцата С. А., след като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК, с
оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетелката, в частите, в които свидетелката заявява, че детето не желае да се вижда с баща
си, започнало е да създава проблеми и се дърпа при предаване на бащата, предвид, че
същите са в противоречие, както с показанията на свидетелката Г. А.а, така и със социалният
доклад, от който е видно, че детето има емоционална връзка и с двамата си родители, поради
което се налага извод за недостоверност на обсъжданите части от показанията на
свидетелката И.. Не се установиха по делото обстоятелства, които да обосновават
определяне на още по – разширен и обстоятелствен режим от горният, като в конкретния
6
случай такъв не би бил в интерес на детето и единствено би препятствал нормалното му
отглеждане и развитие.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. чл. 150 вр. чл. 142 вр. чл. 143 СК
следва да определи кой от родителите следва да заплаща издръжка и в какъв размер. И
занапред детето ще живее при майката, която ще продължи да упражнява родителските
права по отношение на него, поради което бащата на детето, следва да му заплаща парична
издръжка. Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със
своя абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 177,50 лв.. Налице са предвидените в чл. 150 СК основания за изменение на
издръжката, определена със съдебно решение № 260066/04.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1077/2020 г. по описа на РС - Севлиево, чрез увеличаването й – трайно и съществено
изменение на потребностите на детето от храна и облекло, предвид възрастта му – А. е на
две навършени години. Следва да се отчете и настъпилото в изминалия период надхвърлящ
една година от определяне на предходната издръжка увеличение в цените на всички стоки и
услуги.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед възрастта му и
необходимостта от осигуряване на растеж, развитие и образование, както и възможностите
на всеки от родителите: бащата, реализира месечен доход в размер на на получаваното от
същият брутно трудово възнаграждение 1918,27 лева, а майката, реализира месечен доход
от около минималната работна заплата, съдът намира, че след изваждане на предоставените
от ДСП, на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД, месечни помощи за деца до завършване на средно
образование, съобразно установеното по делото получаване на такива, необходимата сума за
издръжка на А. е 340,00 лева. Двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо
340,00 лева, за издръжката на А., от която сума, бащата ще следва да заплаща 220,00 лева, а
майката ще следва да заплаща 120,00 лева. Съдът отчита обстоятелството, че
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето А., се полагат от
майката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен
минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или
същата възлиза на 177,50 лв.. Определянето на дължимата от ответника издръжка за детето с
42,50 лева, над минималния размер е с оглед обстоятелството, че се установи, че доходите
на ответника, са значително по – големи от минималната работна заплата за страната.
От друга страна в доказателствена тежест на ищцата, съобразно указанията дадени с
доклада по делото, бе да ангажира доказателства за конкретните си нужди от издръжка.
Доказателства за някакви допълнителни разходи на детето, извън обичайните такива,
свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, предвид и възрастта му, с
които бе съобразен размера на определната издръжка, не бяха ангажирани, не се събраха
други доказателства свързани със задоволяване на образователни, здравословни или други
7
потребности на детето, обуславящи размер на издръжката над посочения по - горе.
Предвид изложеното иска е частично основателен и следва да се измени размера на
присъдената месечна издръжка със съдебно решение № 260066/04.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 1077/2020 г. по описа на РС – Севлиево от 165,00 лева на 220,00 лева месечно,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до
настъпване на причина за прекратяване или изменение на издръжката. За разликата от
220,00 лева до 250,00 лева, месечна издръжка, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на причина за
прекратяване или изменение на издръжката, предявеният иск, следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Ответника по иска за изменение на издръжката следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС - Севлиево държавна такса върху тригодишните платежи на основателната
част на исканото изменение на определената за детето издръжка в размер на 79,20 лева. На
основание чл. 77 ГПК, ищеца по иска за изменение на режима лични отношения с детето
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Севлиево разноски за държавна такса, за
която е останал задължен, в размер на сумата 25,00 лева /Определение № 104 от 09.02.2015
г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо
отделение/. С оглед горното И. А. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС -
Севлиево държавна такса в общ размер 104,20 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от С. А. А. искане, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК, И. А. А. следва да бъде осъден да заплати, направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, в общ размер на 129,41 лева, по съразмерност, при отчитане, че
иска за изменение на режима лични отношения е уважен /същия представлява производство
по спорна съдебна администрация и е без значение за отговорността за разноските какви
конкретни мерки е определил съдът/, а иска за издръжка е частично уважен. По същите
съображения, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, С. А. А. следва да бъде осъдена да
заплати на И. А. А., по съразмерност направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 270,59 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, определените със съдебно решение №
260066/04.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1077/2020 г. по описа на РС – Севлиево,
режим на лични отношения с детето А.И.А., родена на 23.08.2020 г., с ЕГН **********, на
неотглеждащия го родител И. А. А., с ЕГН **********, от с.
************************************и издръжка на детето, като
8
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
до изтичане на шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение,
бащата на детето И. А. А. има право да вижда детето А.И.А. и да го взема със себе си всяка
първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа, в събота до 17,00 часа, в събота и от 10,00
часа, в неделя до 17,00 часа, в неделя; от 10,00 часа на 31 декември до 18,00 часа на 31
декември, от 10,00 часа до 18,00 часа на Велика неделя, един ден от празника Рамазан
байрам, от 10,00 часа до 19,00 часа;
след изтичане на шест месеца, считано от постановяване на настоящото
решение, бащата на детето И. А. А. има право да вижда детето А.И.А. и да го взема със себе
си всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа, в събота до 17,00 часа, в неделя, с
преспИ.е; два пъти по две седмици през периода на летните месеци юни, юли и август,
когато майката С. А. А., с ЕГН **********, от с. ********************************** не
ползва платен годишен отпуск; всяка четна година - от 10,00 часа на 31 декември до 19,00
часа на 1 януари, с преспИ.е и всяка нечетна година от 10,00 часа на 24 декември до 19,00
часа на 25 декември, с преспИ.е, всяка четна година от 10,00 часа на Велики петък до 19,00
часа на Велика събота, с преспИ.е, всяка нечетна година - от 10,00 часа на Велика неделя до
19,00 часа на Велики понеделник, с преспИ.е, по един ден от празниците Рамазан байрам и
Курбан байрам от 10,00 часа до 19,00 часа, на рождения ден на детето 23.08.2020 г. - всяка
четна година от 10,00 часа, сутринта до 16,00 часа, след обяд, а на нечетна година - от 16,00
часа до 21,00 часа.

ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебно решение № 260066/04.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1077/2020 г. по описа на РС – Севлиево, месечна издръжка, която
И. А. А. е осъден да заплаща на детето си А.И.А., като я УВЕЛИЧАВА от 165,00 лева
месечно на 220,00 лева месечно и ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН **********, от с.
************************************да заплаща на малолетното си дете А.И.А., родена
на 23.08.2020 г., с ЕГН **********, чрез С. А. А., с ЕГН **********, двете от с.
**********************************, в качеството й на родител и законен представител
на детето А.И.А., месечна издръжка в размер на 220,00 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 18.07.2022 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявения от С. А. А., в качеството й на родител и законен представител на детето А.И.А.,
иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на месечна издръжка, чрез увеличаване на
размера й, за разликата над 220,00 лева, месечно, до пълния предявен размер от 250,00 лева,
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законна причина
за изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта за присъдената издръжка.
9

ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН **********, от с.
************************************ да заплати на С. А. А., с ЕГН **********, от с.
**********************************, сумата 129,41 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН **********, от с. **********************************,
да заплати на И. А. А., с ЕГН **********, от с. ************************************
сумата 270,59 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН **********, от с.
************************************ да заплати по сметка на Севлиевския районен съд
държавна такса в размер на 104,20 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10