№ 119
гр. *****, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И. М. В.а
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100589 по описа за 2022 година
Производството е образуването по искова молба от В. Й. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****** срещу Й. А. В., ЕГН: ********** с
адрес: с. ****, община ****, област ****.
Твърди се, че родителите на ищцата притежавали в с. ****, община
****, област ****, недвижим имот, в който отгледали своите деца - ищцата и
двете й ми сестри. След като ищцата се омъжила през 1964 г. баща й закупил
в същото село с неформарен договор още едно дворно място, цялото с площ
около 2000 кв.м, като го подарил на нея, за да има самостоятелен имот с
нейното семейство. През 1973-1974 г започнали строеж на жилищна сграда,
като баща й помагал с труд, но начинът, по който ще изглежда къщата, броят
и разположението на помещенията в нея, изборът на материали и
заплащането им, се извършвало от тях, нейните притежатели според личните
им предпочитания и вкус. През 1980 г. къщата била завършена без
боядисване, като за нуждите на експлоатацията й съпругът й прекарал
водопровод и изкопали шахта за отпадни води. Същата година премахнали
плета, който служел за ограда и поставили мрежа с бетонови колчета,
поставили врата, изработена от съпруга й от тръби, прокарали бетонови
пътеки през двора и от входа до къщата, засели асма, както и три реда лозови
насаждения. Местото обработвали за задоволяване на нуждите си, като сеели
зеленчукови растения, овощни дървета, цветя. През 1982 г съпругът й се
преместил да живее в къщата, тъй като работел в с. ****, а ищцата го
посещавала през почивните дни. След като се пенсионирала заживяла при
него, като до 2011 г. имотът ползвали постоянно, без да го напускат или това
1
се случвало инцидентно, в случай на възникнали ангажименти в гр. ****.
Никой от семейството й - родители и сестри, нямало съмнение, че имотът е
неин, тъй като всички подчертавали принадлежността му и предвид липсата
на опасения за евентуални оспорвания на собствеността не предприела
действия по снабдяване с нотариален акт. След като съпругът й получил
инсулт се прибрали в апартамента си в гр. ****, за да може да бъдат
облекчени при лечението му, тъй като се налагало да правят чести
консултации с лекари специалисти, рехабилитации. След няколко месечното
му възстановяване отново продължили да посещават имота, което
продължило до неговата смърт през 2016г. Пътували всяка седмица, най-
много на две, двамата или само съпругът й, като се придвижвали с влак или с
автомобил на приятел, на децата им, тъй като му било противопоказно да
шофира. През 2014 година по време на ремонта на апартамента в гр, ****, в
който живеели съвместно със семейството на малката им дъщеря, били в
имота, като се опитвали според силите си сами да поддържат двора и къщата.
За посочения период 1964-2016 г ищцата реализирала непрекъснато,
постоянно, открито и спокойно владението на имота, представляващ по
действащия план Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо урегулиран
поземлен имот 7-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници : улица,
УПИ № 6-212, № 15-219 и 13-213, ведно с построената в това дворно място
жилищна сграда, както и дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо
урегулиран поземлен имот 8-213 в квартал 24 по плана на селото, при
граници: улица, УПИ № 7-213, № 14-219, 12-218, 11-217 и 9-214, 215.
Границите му са ясно и трайно обозначени с поставена от ищцата ограда ог
телена мрежа и не са променяни в продължение на цялото време. През
посочения период ищцата е стопанисвала имота със съзнанието, че е негов
изключителен собственик, като през цялото време спрямо същия не са
проявявани собственически претенции от други лица, вкл. от ответника. След
смъртта на съпруга й, макар и по-рядко, продължила да посещавам имота и да
го стопанисва. Жилищната сграда била оборудвана с вещи, необходими за
всяко домакинство, което са зареждали в годините.
С писмо от 28.03.2022г на Община **** ищцата била уведомена за
започнала от Й. А. В. процедура по заверка на Молба-декларация с вх. №
9400-942 от 23.03.2022г за снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 587, ал.
2 от ГПК и чл. 79 от ЗС за недвижимите имоти, моя собственост, описани по-
горе.
Ответникът е предприел действия по снабдяване с нотариален акт за
имотите, които притежава ищцата, по обстоятелствена проверка, с което
застрашава правото й на собственост. По тази причина депозирала в Община
**** възражение, както и уведомление до нотариусите в гр. *****.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника Й. А. В., ЕГН - ********** с адрес
с. ****, община ****, област ****, че съм собственик въз основа на
2
осъществено давностно владение от 1964г до сега на следния недвижим имот,
находящ се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно място с
площ 990 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот 7-213 в квартал 24
по плана на селото, при граници : улица, У ПИ № 6-212, № 15-219 и 13-213,
ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно
място с площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот 8-213 в
квартал 24 по плана на селото, при граници : улица, УПИ № 7-213, № 14-219,
12-218, 11-217 и 9-214,215.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, в който е обективиран и насрещен иск.
В него се излага, че предявеният иск за неоснователен, като моли да се
отхвърли изцяло, като се присъдят на ответника направените от него съдебни
разноски. Изцяло оспорва подадената ИМ, като недоказана и неоснователна.
Категорично оспорва твърденията на ищцата в ИМ, че последната е
живяла и обитавала със семейството на малката си дъщеря в период през
2014г., докато са правили ремонт на имота си в гр. ****, къщата, в един от
процесиите имоти. Тя твърди, че със съпругът си след прекаран инсулт и
заедно със семейството на малката си дъщеря е живеела в къщата през 2014
г., което е невъзможно предвид, че къщата в един от имотите, съгласно
снимковия материал, който представя, е абсолютно негодна за обитаване и
няма никакви елементарни условия за обслужване, на здрави хора, като
според него е невъзможно да се осъществи гледане на болен съпруг или
малки деца. Твърди, че през това време именно ответника е обслужвал и се е
грижел за дворното място, като си е отглеждал насажденията.
Ищцата твърди, че до смъртта на съпругът си през 2016г, е посещавала
и наглеждала имота, като са пътували всяка седмица или на две седмици,
което също категорично не отговаря на истината.
Действително в регистрите имотът е записан на нейният баща Й. А. В.-
дядо на ответника. Той е ползвал процесиите имоти повече от 15 години.
През цялото време до сега, последният се грижи за имотите, ползва имотите
като свои и е демонстрирал и показвал всички елементи на давностното
владение. През всички тези години нито са се чували с ищцата, нито дамата
или нейни роднини са посещавали имотите. Дори и да са имали контакти, то
те са били свързани с други наследствени на ищцата, имоти, а не с
процесиите. Каквито и твърдения за собственост да навеждат в ИМ, то те
категорично са недоказани, защото ищцата не представя документи за
собственост. Ищцата е била изцяло дезинтересиран от тях/имотите/ през
целият 15 годишен период от 2007 г - до момента на завеждане на ИМ.
Отделно дори и да уважи в някаква степен претенцията на ищцата,
състава на съда, следва да обърне внимание, че с оглед на липсата на каквито
и да било документи, ищцата не би следвало да е единствена собственичка на
процесиите имоти, предвид оспореното от тях давностно владение в нейна
полза и предвид записът в регистрите, а именно, че имотът е бил записан на
3
дядото на моят доверител.
Твърди се, че ответникът владее недвижимите имоти, предмет на ИМ
от повече от 15г., като същевременно, облагородява имотите, грижи се за
собствеността си с грижата на добър стопанин и полага всички необходими
грижи за поддръжка на имотите и на сградите в един от тях, доколкото това е
възможно. От повече от 15 г. ответника владее имотите, ведно със сградите в
един от тях, спокойно/като последната използва за склад и за складиране на
материални за обработка на дворното място, както и за складиране на
продукция от плодовете в имота/, необезпокоявано с намерение да ги свои,
като е демонстрирал това си намерение, обработвайки ги със знанието и без
противопоставянето на ищцата или с противопоставяне, което да е
демонстрирано по надлежния ред. Владението също така е било постоянно,
непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат имотите и
сградите в един от тях като свои собствени. По голямата част от населението
на селото, както и роднините на ищцата и на ответника, знаят, че именно
ответника владее и ползва имотите.
В имота в момента има засадени множество растения, лозе от 8 реда с
различни видове грозде, отделно се отглежда люцерна, както и 2 череши, 2
кайсии и една слива. Отделно пред къщата има направена асма и отново
ответника я отглежда, както и всичко останало в имота, с грижата на добър
стопанин.
Ответникът е започнал процедура по снабдяване с констативен
нотариален акт на основание изтекла придобивна давност, като следва да се
отчете, че подобна процедура следва да бъде започната едва след като е
изтекъл 10 годишният давностен срок за непрекъснато фактическо владение.
Твърди се, че ответникът е владял непрекъснато, спокойно,
необезпокоявано с намерение да свои, като е демонстрирал това си
намерение, обработвайки ги със знанието и без противопоставянето на
ищцата или с противопоставяне, което да е демонстрирано по надлежния ред
повече от 15 години и последния е изключителен техен собственик, на
основание изтекла в негова полза, придобивна давност. Владението също така
е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се
държат имотите и сградата в един от тях като свои собствени,
С оглед изложеното счита, че предявения иск е неоснователен и
недоказан и моли да се отхвърли изцяло предявеният иск от В. Й. Д. срещу Й.
А. В. за признаване на установено, че ищцата е собственик, въз основа на
осъществено давностно владение от 1964г. до сега на следните недвижими
имоти, находящи се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно
място с площ от 990 кв.м съставляващо УПИ VII — 213, в кв. 24, по плана на
селото, при граници: улица, УПИ: VI-212, XV -219, XIII -213, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с
площ от 1000 кв.м. съставляващо УПИ VIII - 213, в кв. 24, по плана на селото,
при граници: улица, УПИ: VII -213, XVI - 219, XII- 218, X! - 217 и IX - 214,
4
215, като недоказан и неоснователен и да ни присъдите сторените в
настоящото производство разноски.
В отношение на евентуалност, ако съдът отхвърли предявеният с ИМ
иск, то на основание изтекла придобивна давност с начален момент 2007г. в
полза на ответника, моли да се постанови решение, с което да се признае за
собственик на процесиите имоти: находящи се в село ****, община ****,
област ****, а именно: Дворно място с площ от 990 кв.м съставляващо УПИ
VII-213, в кв. 24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ:У1-212, XV-
219, XIII- 213, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда,
както и Дворно място с площ от 1000 кв.м. съставляващо УПИ VIII - 213, в
кв. 24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ: VII -213, XVI - 219, XII-
218, XI - 217 и IX - 214, 215, ответника Й. А. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: село ****, община ****, област ****, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата по насрещния иск.
В него се заявява, че е несъгласна с изложените твърдения и прави
искане за отхвърлянето на претенцията като неоснователна и недоказана.
Твърди, че за периода от 2007 г. до 2016 г. когато твърди В. да е
упражнявал фактическа власт върху имотите, постоянно владение върху тях
чрез стопанисване, поддържане и обгрижване тя е осъществявала,
подпомагана от съпруга й, като визитата на трети лица е била само с наше
позволение. Присъствието ни в имота в този период било трайно, плътно,
осезаемо, като обработката му прекъсвали само в студените месеци на
годината. След кончината на съпруга й през 2016 г. действително
преустановила пътуванията до с. **** по обективни за самотна и болна жена
причини, като посещенията й на имота били инцидентни. Ползването на
процесния недвижим имот получила през 1964 г. когато баща й Й. Щ.Н. го
закупил с неформален договор и с такъв по негово лично настояване и със
съгласие на майка й Р.Д. й го подарили. Оттогава установила собствена
фактическа власт, подпомагана от съпруга й. През 1973 г – 1974 г започнала
изграждането на постройка, който строеж приключил през 1980г. Постепенно
започнала чрез нейния съпруг да прави довършителни работи по сградата, да
я привежда в състояние годно за ползване, прокарала водопровод, изкопала
шахта, изляла бетонни пътеки, да подрежда градината според личните й
нужди, включително и оградила имота, за да го охранява, за да ограничи
достъпа на трети лица в имота поставила външна метална врата от улицата
към двора, която заключвала. Засели със съпруга й, но по нейно желание
овошки - круша, праскова, ябълка, череша, дрян, сливи, лозови насаждения,
асма, под която направили плочник, за да паркират личния си автомобил. До
2016 г. включително имотът, който ползвала като един, но по документи
съставлява два парцела, обработвала, поддържала и стопанисвала еднолично
посредством семейството й, което обстоятелство се възприемало от всички
5
живущи в населеното място, където бил разположен, от сестрите й и техните
семейства, обезпечени от баща й с равностойно имущество, като никой не е
проявявал претенции към нейните дейности, не са я безпокоили, а напротив,
съобразявали се с принадлежността й към имота. Настоящият ищец, макар и
да живее в близост на процесиите имоти и има постоянни наблюдения върху
начина, по който се стопанисват и от кого се стопанисват, не ги е ползвал до
2016г по начин, който да се приеме за придобивка давност. За всяко влизане в
имота й, което е било инцидентно и във връзка с ползването на собствения му
имот, я е известявал, в случай, че се е намирала в гр ****, като й е изтъквал
причините и целта за това посещение и едва след изразяване на нейното
съгласие, си е позволявал да навлиза в собствеността й. В последствие,
възползвайки се от нейното отсъствие след 2016 г, е възможно, както твърди,
да е влизал в имота без да я информира, но това е било с цел да съхранява
лични вещи в него, без да го поддържа, както и да получава добиви от асмата,
която, както сам твърди, е имало налична. След тази дата не й е споменавал,
че е променил отношението си към имота, нито й е демонстрирал такова,
макар да знае, че тя е негов собственик, придобит по давностно владение с
начален момент 1964 г и краен 2016 г, когато най-късно е завършен
фактическият състав на придобивката давност.
Имотът е ползван от ответницата по насрещния иск и семейството й
през последните пет в посочения период години най-често през почивните
дни - от петък до неделя, като пътували от гр. **** за с. **** с личния им
автомобил или с този на брата на ищеца С. или с влака, като на ж.п гарата в
гр. **** ги чакал, за да ги докара до имота, сам ищецът. След заболяването на
съпруга й през 2011 г разредили посещенията си до имота, но след като се
възстановил, отново предприели ежеседмични пътувания, защото се
чувствали на село спокойни от градския шум, свободни и здравословно
добре, приема се че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69
ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе
си, т.е. има качеството владелец. Постоянното владение не изисква
непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във
времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът
да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Веднъж
установена, фактическата власт върху недвижим имот се предполага, че
продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в
който но несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на
владението Решение №84/03.08.2022 по дело №4753/2021 на ВКС. Макар да
изразява категоричното си противопоставяне на становището, че за периода
2007 г. – 2016 г. В. е ползвал имота, поради изложените по-горе
обстоятелства, че грижи за него е полагала тя, от описаното в насрещната
искова молба не става ясно по какъв начин е установил ищецът фактическа
власт върху имотите, с какви действия я е осъществявал, по какъв начин й е
6
демонстрирал намеренията си към тях. Посоченото от него е общо и
представлява изводи за фактическо владение по см на чл .79 от ЗС, а не
съставлява излагане на конкретни факти, въз основа на които да се направи
обобщение, като напр: „моят доверител владее имотите от 15г. като ги
облагородява, грижи се за собствеността с грижата на добрия стопанин н
полага всички грижи за подръжката на имотите и сградите, доколкото е
възможно.“ Съгласно съдебната практика правото на собственост се
придобива по давност след изтичането на десет години фактическа власт,
която трябва да е осъществявана явно, постоянно, необезпокоявано. В случая
от изложените обстоятелства не може да се съди за полаганите от ищеца
грижи към имотите като вид, продължителност, обем, начален момент,
трайност и др. За признаците на владението се съди въз основа на конкретни
факти, които тук не са посочени. Владението следва да е явно, което означава
всеки заинтересован, включително и собственика да може да разбере, че
фактическата власт се упражнява от владелец, който владее за себе си.
Скритостта на владението изключва придобивната давност, защото не могат
да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност да разбере, че се засягат правата му и да защити правото си на
собственост поради това, че не е ясно дали някой упражнява владение върху
вещта му. В случая за претенциите на ищеца към процесиите имоти е узнала
едва чрез уведомяването й от Община **** за предприети действия по
процедура за снабдяването му с констативен нотариален акт, поради което и
потърсила съдебна защита на правото й на собственост. Ищецът по
насрещния иск не отрича направените от нея в имота подобрения, които са
доказателство за осъществявана фактическа власт, поради което е от
изключително важно значение за защита срещу предявената от него
претенция посочването на релевантни обстоятелства като период на
установяване на фактическо ползване и манифестираните от него действия в
тази насока и в последствие. Уточняването на момента, в който е установена
самостоятелната фактическа власт, е необходимо и с цел извършването на
преценка дали придобивната давност е изтекла към твърдения момент.
С оглед изложеното и оценка на събраните доказателства моли да се
отхвърли насрещния иск по чл. 124 от ЗС като неоснователен и недоказан и за
присъждане сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител прави
изменение на предявения иск, което е допуснато от съда като иска да се счита
за предявен по чл.108 ЗС, а именно: да бъде признато за установено по
отношение на ответника Й. А. В., ЕГН - ********** с адрес с. ****, община
****, област ****, че В. Й. Д. е собственик въз основа на осъществено
давностно владение от 1964 г. до 2016 г. на следния недвижим имот, находящ
се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно място с площ 990
кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в квартал 24 по плана
7
на селото, при граници : улица, УПИ № VI-212, № XV-219 и VII-213, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно място с
площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в квартал
24 по плана на селото, при граници: улица, УПИ № VII-213, № XIV-219, XII-
218, XI-217 и IX-214,215 и да се осъди ответника да предаде на ищцата
владението върху имотите.
Ищцата чрез процесуалните си представители подържа предявения иск
и моли да бъде уважен. Ответникът чрез процесуалния си представител моли
за отхвърляне на предявения иск и поддържа предявения насрещен иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От молба-декларация от Й. В.; писмо изх. № 9400-942/5/14.04.2022 г.
от община ****; уведомление от В. Д. и скици се установява, че ответникът
Й. В. е започнал процедура за снабдяването си с констативен нотариален акт
за придобиване собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност по отношение на процесните дворни места, находящи се в с.****,
представляващи: Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо урегулиран
поземлен имот VII-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица,
УПИ № VI-212, № XV-219 и VII-213, ведно с построената в това дворно
място жилищна сграда, както и дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо
урегулиран поземлен имот VIII-213 в квартал 24 по плана на селото, при
граници: улица, УПИ № VII-213, № XIV-219, XII-218, XI-217 и IX-214,215.
Във връзка с това ответникът е подал искане чрез кмета на община **** до
нотариус Зоя Аврамова на 23.03.2022г.
В скиците имотите са записани като собственост на Й. Щерев Й.ов.
Ищцата е подала възражение до община **** и уведомление до
нотариусите, с район на действия района на РС ***** срещу искането на
ответника за снабдяването му с констативен нотариален акт за придобиване
собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност по
отношение на процесните дворни места.
От приетия снимков материал по делото се установява, че жилищната
сграда се ползва за съхранение на сено и не е годна за живеене.
8
От договор от 11.04.1982 г. се установява, че на 11.04.1982г. Райна
Димова Й. – майка на ищцата е направила неформален договор за дарение на
ищцата на дворно място с площ около 2 дка ведно с постройката в него. В
договора е записано, че дарението се извършва от Райна и в изпълнение на
волята на починалия й съпруг и в знак на благодарност на ищцата и съпруга й
за грижата и издръжката на Райна и двете й по-малки дъщери, средната с две
малки деца и най-малката да завърши образованието си в гр.****.
От разписка № 0400012555632752/22.02.2021 г., ведно с приложение;
разписка № 0400015149077889/09.03.2022 г., ведно с приложение; разписка №
0400010455642576/13.02.2020 г.; Фактура № **********/28.01.2015 г.;
Фактура № 000037/13.11.2006 г.; приходна квитанция №
**********/24.04.2013 г.; приходна квитанция № 3843/19.03.2002 г.;
приходна квитанция № 5149/16.03.2001 г.; приходна квитанция №
2391/10.03.2000 г.; приходна квитанция № 6018/06.08.2004 г.; приходна
квитанция № 1057/06.02.2003 г.; приходна квитанция № 12369/23.03.1999 г.;
приходна квитанция № **********/24.04.2013 г.; приходна квитанция №
6019/06.08.2004 г.; приходна квитанция № 3848/19.03.2002 г.; приходна
квитанция № 1050/06.02.2003 г.; приходна квитанция № 2392/10.03.2000 г.;
приходна квитанция № 5151/16.03.2001 г.; приходна квитанция №
12370/23.03.1999 г.; се установява, че ищцата е заплащала дължимите
местни данъци и такси за процесните недвижими имоти за периодите 1998г. –
2003г., 2013г., 2020г. - 2022г.
От стокова разписка № **********/21.05.2012 г.; фискални бонове – 2
листа и фактура от 20.05.1994 г. се установява, че на 28.01.2015г. Виолин
Демиров – съпруг на ищцата е закупил семена люцерна – 5 кг. и маркуч – 3
бр.; на 13.11.2006г. е закупил мотофреза; закупил е ремарке. На 21.05.2012г.
са закупени пясък, цимент, бороконтакт, бояджийски валяк; на 06.08.2013г. са
закупени семена калдаръмче; на 02.08.2013г. е закупена тор за трева; на
12.12.2015г. е закупена ел.скара.
От показанията на св.Д. и св.Б., които съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че процесните имоти са подарени на ищцата от родителите й с неформален
договор за сватбата й през 1967г. Дворните места са с обща площ от около 2
дка, като около 1.5 дка се използват за сеене на земеделски култури, а
9
останалите са засети с лозе и овошки. Постройката, която се намира в
дворното място се състои от антре и една стая. Постройката е изградена през
периода 1976-1978г. от съпруга и бащата на ищцата. Имало прекарани ток и
вода. Преди да почине бащата на ищцата през 1980г. ищцата заедно със
съпруга си оградили дворните места като едно общо с телена ограда. По
желание на ищцата тя заедно със съпруга си насели лозе в дворните места. За
няколко години в постройката живеел дядото на ищцата дядо Димо с
разрешението й от 1979г. до смъртта си през 1983г. След смъртта му от около
1986г. – 1988г. постройката се ползвала като склад. Съпругът на ищцата
направил входна врата за двора, от където да влиза трактор, за да го
обработва. Асмата била засята през 1981г., като съпругът на ищцата направил
подпорите за нея и плочник, където да се паркира автомобил. През 2004г.
съпругът на ищцата заедно със свои приятели сложили пръчки и опънали тел
за лозето. До преди да се преместят да живеят в гр.****, ищцата и съпругът й
ходили всеки ден на дворното място, след това от петък до неделя, имало е
периоди да ходят 2 пъти в месеца. Това било така до смъртта на съпруга на
ищцата през 2016г. Дворното място никога не е било изоставяно. През
годините ищцата и съпруга й сели домати, краставици, тикви, бостан,
царевица. Ключа за дворното място стоял закачен отзад за входната врата, за
да може инкасатора за вода да отчита водомера и в случай, когато се наложи
да се влезе в имота поради настъпил инцидент. Ищцата често е давала пари на
ответника, за да плати водата и да пусне инкасатора в имота и когато имало
нужда да се свърши някаква лека работа. От 2006г. ищцата и съпруга й
засели люцерна в имота, защото изисквала по-малко работа. През 2011г.
съпругът на ищцата получил удар и до 2012г. бил трудно подвижен. Тогава
ищцата ходила сама да поддържа дворното място. През 2015г. трябвало да се
подмени люцерната и св.Д. донесла семето. Земята се обработвала с
електрофреза. След смъртта на съпруга си през 2016г. ищцата казала на
ответника той да ползва засятата люцерна. В засяването и прибирането на
продукцията помагали децата и съпрузите на ищцата. След 2016г. ищцата
посещавала имота 5-6 пъти годишно. Тя казала на ответника да бере и ползва
гроздето от дворните места. Роднините на ищцата включително и ответника –
неин племенник са знаели, че това е нейното място. Никой от тях не е
оспорвал правото на собственост на ищцата. Св.Д. е виждала договора за
дарение направен от майката на ищцата през 1982г. След смъртта на бащата
10
на ищцата около година и половина съпруга на ищцата и тя поели изцяло
издръжката и грижата на майка й, сестра й с двете малки деца, едното от
които ответника, а най- малката й сестра дошла да живее при тях в гр.****, за
да учи.
От показанията на св.К. и св.Д., чиито показания съдът кредитира
частично се установява, че те са виждали ответника в процесните дворни
места да се грижи за тях и да ги обработва. Не са виждали ищцата и съпруга й
да обработват мястото. Св. К. е рязал лозето и дръвчетата със знанието, че те
са на ответника. Ответникът засял дръвчета в дворното място преди 5 години.
Св.К. е сял люцерна за ответника в дворното място преди пет години. Св.Д.
орал дворното място за ответника.
Съдът не кредитира показанията на св.К., че е сял люцерна в дворното
място и преди 10 години, тъй като това противоречи на показанията на св.Д. и
св.Б. кредитирани от съда, че по това време люцерната е била сята от ищцата
и съпругът й и св.Д. лично е донесла семето за люцерната през 2015г., което
се установява и от стоковата разписка.
Съдът не кредитира показанията на св.Д., че е орал дворното място за
ответника от 20 години, тъй като това противоречи на показанията на св.Д. и
св.Б. кредитирани от съда, че до 2011г., когато съпруга на ищцата е получил
инсулт те са ходили много често в дворното място, сели са го и са прибирали
продукцията, а св.Д. и св.Б. са им помагали.
Дворното място е оградено със стара мрежа. Съдът не кредитира
показанията на св.К., че ответника правил мрежата и вратите на дворното
място, тъй като това не кореспондира на показанията на св.Д. и св.Б.
кредитирани от съда, че мрежата е правена от ищцата и съпругът й в края на
70-те години на миналия век.
В сградата, която била в дворното място за известно време преди
смъртта си живеел дядо Димо. Постройката сега се ползвала за склад и била в
лошо състояние.
Й. започнал да подновява лозето. В двора имало изсъхнала асма.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявени са следните искове:
Осъдителен иск по чл.108 ЗС да бъде признато за установено по
11
отношение на ответника Й. А. В., ЕГН - ********** с адрес с. ****, община
****, област ****, че В. Й. Д. е собственик въз основа на осъществено
давностно владение от 1964 г. до 2016 г. на следния недвижим имот, находящ
се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно място с площ 990
кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в квартал 24 по плана
на селото, при граници : улица, УПИ № VI-212, № XV-219 и VII-213, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно място с
площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в квартал
24 по плана на селото, при граници: улица, УПИ № VII-213, № XIV-219, XII-
218, XI-217 и IX-214,215 и да се осъди ответника да предаде на ищцата
владението върху имотите.
Предявен е в евентуалност насрещен положителен иск установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че Й. А. В., ЕГН - ********** с
адрес с. ****, община ****, област **** е собственик на основание изтекла
придобивна давност с начален момент 2007г. до предявяване на насрещния
иск на следните имоти, находящи се в село ****, община ****, област ****, а
именно: Дворно място с площ от 990 кв.м съставляващо УПИ VII-213, в кв.
24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ:У1-212, XV-219, XIII- 213,
ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно
място с площ от 1000 кв.м. съставляващо УПИ VIII - 213, в кв. 24, по плана на
селото, при граници: улица, УПИ: VII -213, XVI - 219, XII-218, XI - 217 и IX -
214, 215, че ответника ги владее без основание.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск, че
носи доказателствената тежест да докаже, твърдението си, че е собственик на
спорните имоти в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност от
1964г. до 2016г., че имотите е владяла лично и чрез съпруга си, че са
построили жилищна сграда в имота, в която са живели, че се е грижела за
дворните места като е сяла овошки, лозови насаждения, асма, имала е
градина, заградила е имотите, че ответникът е влизал в имота до 2016г. само с
нейно позволение, че тя е демонстрирала владението си пред него и той я е
възприемал като собственик на имота, че в случай, че ответникът е владял
имота, то владението му е било скрито.
В тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск, че
носи доказателствената тежест да докаже, твърдението си, че е собственик на
спорните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност
през периода 2007 г. до момента на завеждане на исковата молба, че
владението му е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, че е
демонстрирал владението си на В. Д., че е поддържал дворните места за себе
си, че е сял различни растения в тях, отглеждал е люцерна, лозе.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства тълкувани в
тяхната съвкупност се доказа, че предявения главен иск е основателен.
От събраните гласни доказателства се установи, че процесните дворни
12
места са подарени на ищцата по повод сватбата й през 1967г. От тогава
процесните места се владеят и ползват от ищцата лично и чрез съпруга й. В
полза на това владение съпругът и бащата на ищцата са изградили в дворното
място малка постройка, която е била годна за живеене, видно от показанията
на ищцовите свидетели и на св.К. – свидетел на ответника, се установява, че в
постройката е живял до смъртта си дядото на ищцата. След това постройката
се е ползвала за склад. Ползвайки своя имот ищцата и съпругът й са го
оградили с телена ограда, която съществува и до настоящ момент. Те са
засели лозе в имота, асма. През годините са сели различни култури - домати,
краставици, тикви, бостан, царевица. Като последните години имота е бил
засят с люцерна, тъй като не изисква толкова грижи. Приетите по делото като
писмени доказателства – стокова разписка, фактури, също отразяват
ползването и своенето на процесните дворни места от ищцата. Ищцата се е
смятала за собственик на дворните места и сграда, за такава са я възприемали
и роднините й. Поради това и ищцата е разрешила на дядо си да живее в
постройката в дворното място и е искала от ответника да извършва дребни
неща по поддръжката на мястото, оставяла му е пари за да плати водата,
молила го е да отключи на инкасатора, за да вземе показанията на водомера.
От квитанциите за заплатени данъци и такси за дворните места се установи
също намерението на ищцата за своене на дворното място. През годините
никой не е оспорвал правото на собственост на ищцата. Владението на
ищцата е било явно, несмущавано и непрекъснато като е продължило за
период от 1967г. до предявяване на исковата молба. Обстоятелството, че след
смъртта на съпруга си ищцата не е обработвала дворното място не прекъсва
нейното владение. От свидетелските показания се доказа, че ищцата е
продължавала да посещава дворното място 5-6 пъти годишно, позволила е на
ответника да вземе засятата от нея и съпруга й люцерна през 2016г., както и
да обира лозето и асмата. От това следва, че ищцата е имала намерението, че
е собственик на процесните дворни места и сграда.
Действително от разпита на свидетелите на ответника се доказа, че той
е ползвал процесните дворни места след 2016г. като ги е орал, сял с люцерна,
подновил лозето, засял овошки, но това негово ползване не е било
манифестирано пред ищцата като владение за себе си, а по-скоро като
държане за ищцата.
Между страните не е спорно, че процесните дворни места и сграда се
намират във владението на ответника. От събраните по делото доказателства
се установи, че ответникът няма основание да държи процесните имоти, тъй
като те са собственост на ищцата по давност.
Поради това предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. От
доказателствата по делото се установи, че ищцата е започнала да владее
процесните имоти от 1967г., поради това в диспозитива на решението следва
да бъде посочена тази година като начало на давностния период, а не както
ищцата е поискала в исковата молба от 1964г. От доказателствата по делото
се установи, че ищцата е владяла дворните места и към момента на
13
предявяване на исковата молба, но като краен период на давностното
владение следва да бъде посочена 2016г. както е поискала ищцата в исковата
молба. Съдът предвид диспозитивното начало няма правомощия да
разширява периода на давностно владение извън посочения от ищеца.
Предявения в евентуалност иск не следва да бъде разгледан, тъй като
не се е сбъднало условието под което е предявен.
Ищцата е претендирала разноски и предвид изхода на делото такива й
се дължат. Ответникът е претендирал разноски, но предвид изхода на делото
такива не му се дължат. Според списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за
сторените разноски от ищцата те са следните: 600 лева за адвокатско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса. Поради това на ищцата следва да
се присъдят разноски в размер на общо 650 лева.
Мотивиран така , Провадийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС, в
отношенията между от В. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****,
********** срещу Й. А. В., ЕГН: ********** с адрес: с. ****, община ****,
област ****, че В. Й. Д., ЕГН ********** е собственик въз основа на
осъществено давностно владение от 1967г. до 2016 г. на следните недвижими
имоти, находящи се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно
място с площ 990 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в
квартал 24 по плана на селото, при граници : улица, УПИ № VI-212, № XV-
219 и VII-213, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда,
както и Дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен
имот VIII-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица, УПИ №
VII-213, № XIV-219, XII-218, XI-217 и IX-214,215, като ОСЪЖДА Й. А. В.,
ЕГН: ********** с адрес: с. ****, община ****, област **** да предаде
владението върху следните недвижими имоти, находящи се в село ****,
община ****, област ****, а именно: Дворно място с площ 990 кв.м,
съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в квартал 24 по плана на
селото, при граници : улица, УПИ № VI-212, № XV-219 и VII-213, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с
площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в квартал
24 по плана на селото, при граници: улица, УПИ № VII-213, № XIV-219, XII-
218, XI-217 и IX-214,215 на В. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
******.
ОСЪЖДА Й. А. В., ЕГН: ********** с адрес: с. ****, община ****,
област **** ДА ЗАПАТИ на В. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
****** сума в размер на 650 лева за сторените разноски по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
14
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
15