Определение по дело №146/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260207
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20211800600146
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 18 май 2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                             КРИСТИНА Т.

                                                                                                                                 при участието на секретаря Карамихова и прокурор…….., след като разгледа докладваното от съдията Т. ВЧНД № 146/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на гл.ХХІ, във вр. с чл.289 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.24 ал.5, т.5 от НПК.

          С протоколно определение от 09.02.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановено  по н.ч.х.д. № 595/2019 г. по описа на същия съд, е прекратено на основание чл.289 ал.1, вр. чл.24 ал.5, т.5 от НПК наказателното производство по посоченото наказателно от частен характер дело, образувано по тъжба на М.Г.Б., подадена срещу В.Б.П.. 

          Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от адв.А.Т. – повереник на частния тъжител М.Б., с молба същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първостепенния съд е приел наличието на визираните в процесуалния закон, предпоставки за прекратяване на образуваното наказателно от частен характер производство, доколкото не е съобразил наличието на извинителни причини за неявяването на тъжителката в съдебно заседание – напредналата й възраст и отдалеченото й местоживеене, затрудняващо придвижването й до съдебната сграда. Твърди се и, че неправилно районния съд е постановил прекратителното си определение в проведеното  съдебно заседание, тъй като въпреки изявлението на частната тъжителка за оттегляне на тъжбата спрямо подсъдимия В.П., на последната не е предоставена възможност „да посочи данни за извършителя на деянието, след преглед на служителите на жп гара Д.”. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на първия съд за продължаване на процесуалните действия по него.

          В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният от тъжителката по реда на чл.100 ал.3, вр. чл.91 ал.2 от НПК повереник, в лицето на низходящата й роднина /дъщеря/ М.Г.Б. поддържа жалбата, по изложените в същата съображения, като не релевира нови такива. Моли обжалваното прекратително определение на първостепенния съд да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно, а делото да бъде върнато на този съд, за продължаване на процесуалните действия по него.

          Пред настоящата съдебна инстанция подсъдимия В.Б.П., чрез защитника си – адвокат А.В. е депозирал писмено възражение, с което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт, с който наказателното производство по делото е прекратено - да бъде потвърден. Сочи, че правилно и законосъобразно първата инстанция е съобразила не само наличието на основанието по чл.24 ал.5, т.5 НПК за прекратяване на производството по делото, но и направеното от тъжителката изявления за оттегляне на тъжбата спрямо  подсъдимото лице.

         Софийският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и във въззивното съдебно заседание, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

          Наказателното производство пред първоинстанционният съд е образувано по частна тъжба, подадена от М.Г.Б.,***, депозирана чрез повереника й – адвокат А.Т., срещу „служител от жп гара Д. от мъжки пол”. В тъжбата са изложени твърдения, че на датата 10.10.2019 г., служител на жп гара Д. /с неустановена самоличност/, на гише за продажба на билети, й е причинил лека телесна повреда, както и й отправил обидни и нецензурни думи.

          С разпореждане от 30.10.2019 г., съдията-докладчик от Районен съд – гр.С. е приел, че така подадената от Б. тъжба, следа да бъде оставена без движение, за уточняване на данните, индивидуализиращи извършителя на претендираните престъпни деяния. След посочване на последните от страна на частната тъжителка, делото е насрочено в открито съдебно заседание, с призоваване на лицето В.Б.П. в качеството му на подсъдим.

          В проведеното на посочената дата съдебно заседание, частната тъжителка, както и нейния повереник – адвокат Т. са се явили лично, а така също се е явил и подсъдимия В.П.. В това заседание, първостепенният съд отново е оставил тъжбата без движение, тъй като тъжителката е направила изявление, че „подсъдимия не е лицето извършило деянието срещу нея”. Доколкото тъжителката не е обективирала изрично изявление за оттегляне на тъжбата си спрямо този подсъдим /въпреки дадените й от районния съд указания в тази насока/, съставът на СлРС е приел, че същата не е загубила заинтересованост от продължаване на производството, започнало по нейна инициатива, и съответно е насрочил открито съдебно заседание за датата 09.02.2021 г.

          По-нататък, от данните по делото е видно, че за това съдебно заседание, частната тъжителка и нейният повереник са били редовно призовани – частната тъжителка е уведомена чрез повереника си – адв.Т., по реда на чл.180 ал.3 от НПК, доколкото самата тя е отказала да получи призовката /видно от оформената по реда на чл.180 ал.4 НПК призовка до тъжителката/.

          В така насроченото съдебно заседание пред първата инстанция, частната тъжителка и нейния повереник не са взели участие. В протокола от това заседание е направено отбелязване на изявлението на явилата се дъщеря на тъжителката /без представено от нея пълномощно за процесуалното й представителство/, за причините за отсъствието на тъжителката – невъзможност да си осигури транспорт от селото, в което живее, до съдебната сграда на РС С..

          При тези данни относно процесуалното развитие на производството пред първата инстанция, правилно и законосъобразно решаващият състав на последната е намерил наличието на основанията по чл.289 ал.1, вр. чл.24 ал.5, т.5 от НПК, за прекратяването му.

          Известно е, че съгласно разпоредбата на чл.24 ал.5, т.5 от НПК в случаите, когато в съдебното заседание на първата инстанция, частния тъжител не се явява, без да посочи уважителни причини за това, не се явява и неговия повереник /също без извинителна причина/, производството от частен характер подлежи на прекратяване. Стриктният прочит на разпоредбата на чл.271 ал.1-7 от НПК ясно очертава, че неявяването на повереник на частния тъжител не е основание за отлагане на делото, както е предвидено за повереника на частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник, поради което отсъствието на повереник, съчетано с неявяването на частния тъжител без уважителни причини, несъмнено предполага приложението на чл.24 ал.5, т.5 от НПК.

          По конкретното дело, частната тъжителка, редовно призована за съдебното заседание на 09.02.2021 г., не се е явила, без да посочи уважителни причини за това. Правилно като причини от такава естество, не са били отчетени от първостепенният съд тези, посочени от нейната низходяща роднина /дъщеря/, която се е явила на заседанието и съответно нейното изявление е удостоверено в съдебния протокол. Доколкото посоченото лице не е било упълномощено за процесуален представител на тъжителката по делото, при процесуална възможност за това, съгласно чл.100 ал.3, вр. чл.91 ал.2 от НПК, то направеното от нейна страна изявление, не може да бъде релевантно за процеса. Отделен е въпросът, че твърденията й отнасящи се до наличието на причини за неявяването на частната тъжителка /липсата на транспортни връзки между населеното място, в което се намира местожителството й и това, в района на което се намира районния съд/ се явяват напълно голословни. Още повече, че в първото проведено по делото съдебно заседание, частната тъжителка се е явила лично и е взела участие по делото.

          При това положение, правилно и в съответствие със закона е прието от първостепенният съд, че това процесуално поведение на тъжителката, в съчетание с неявяването без извинителна причина и на нейния повереник – адвокат А.Т., налагат приложението на разпоредбата на чл.289 ал.1, вр. чл.24 ал.5, т.5 от НПК и съответно прекратяване на производството по делото.

Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Воден от всички гореизложени съображения, С. окръжен съд

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.02.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановено  по н.ч.х.д. № 595/2019 г. по описа на същия съд, с което е прекратено на основание чл.289 ал.1, вр. чл.24 ал.5, т.5 от НПК наказателното производство по посоченото наказателно от частен характер дело, образувано по тъжба на М.Г.Б., подадена срещу В.Б.П.. 

           Определението не подлежи на касационна проверка.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                      2/