Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.В.,
07.11.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5529 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано след обезсилване на решение № 4429/09.11.2015 год. по гр.д.
№ 13769/2014 год. по описа на ВРС, ХХХІХ състав, като делото е върнато на ВРС
със задължителни указания.
Предявен е иск с
правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата си
молба и уточняващите такива ищците З.К.И., Г.Н.С., К.Н.И. и М.Д.Г., твърдят че
на наследниците на В.Н.Г., поч. на ******* год. е
възстановена собствеността в стари реални граници на нива от 1291 кв.м., находяща се в строителни граници на гр. Б. и представляваща
парцел № 1180 в кв. 115 по КП от 1932 год. Последващо
се излага ищцата З.И. по време на брака си с Н. И. извън наследствената си част
да е придобила и ½ ид.ч. от имота въз основа
на постановление за възлагане от 2005 год. Твърди се, че по регулационния план,
одобрен със заповед № 80/15.06.1993 год. на кмета на Община Б., част от
собствения им имот с площ от 563 кв.м. е отреден за улица. Излагат, че са
отправили искане до кмета на Община Б. за изменение на регулационния план, като
с решение по административно дело № 451/2008 год. е отменен мълчаливия отказ на
кмета на Община Б. и същият е задължен да се произнесе по искането, давайки
задължителни указания за изменение на плана, доколкото процедурата по
отчуждаване на горната част от имота им не е осъществена. Независимо от това
без съгласието на ищците е премахната оградата на имота им, като ответникът е
извършил действия по прокарване на техническа инфраструктура през имота им,
изграждайки нов водопровод и ел.мрежа, а понастоящем и пътна настилка. С оглед
изложеното и доколкото Община Б. отказва да предаде завзетата от тях част от
имота им сезират съда с искане за осъждане на ответника да им предаде
владението върху реална част с площ от 550 кв.м. от имот с идентификатор
07589.305.375 по КККР на гр. Б., повдигната в червен цвят на приложената на л.
23 от делото скица, при граници на реалната част: имот с идентификатор
07589.305.106 и от четири страни имот с идентификатор 07589.305.375.
В срока по чл.
131 ГПК ответната страна Община Б. депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че за процесната реална част е проведена отчуждителна
процедура по реда на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, поради което и същата е
собственост на Общината. Отделно от това оспорва правата на ищците, въвеждайки
довод за нищожност на решението на органа по поземлена собственост с аргумент,
че същото не е подписано от председателя на ПК-Б.. Наред с това излага, че при
наличие на влязъл в сила регулационен план ПК-Б. е следвало да изиска и приложи
по реституционната преписка удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, че в имота няма
части от улица. Ако беше сторила това, то на ищците не би се възстановил имот в
стари реални граници с цялата му площ, тъй като наличието на отреждане на части
от имота за улица е пречка за реституцията. Развити са и доводи, че Община Б. е
станала собственик на процесната реална част с
влизане в сила на заповед № 80/15.06.1993 год. на кмета на Община Б., тъй като
на основание чл. 110 ЗТСУ /отм./ дворищно регулационния план има пряко отчуждително действие. Отделно от това твърди регулацията
да е приложена. Оспорва, че Община Б. владее спорната реална част. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното на л. 130-131 от гр.д. № 13769/2014 год. решение № Б0474/03.05.1995 год.
на ПК-гр.Б., постановено по заявление вх. № 1339/12.06.1992 год. на К.В.Г., се
установява, че със същото на наследниците на В.Н.Г. е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ
от 1.291 дка, шеста категория, находяща се в
строителни граници на гр. Б. в м. „Шапрона”,
представляваща имот № 1180, кв. 115 по кадастралния план изработен през 1932
год., при граници: имоти №№ 1178, 1179, 1181 и 1182.
Ответната страна е оспорила коментираното доказателство, поради което е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността на
същото досежно подписа положен за председател на
ПК-гр. Б..
Във връзка с предприетото оспорване е изслушано заключението на вещото
лице Е.А. по допусната съдебно-почеркова експертиза
/л. 197-201/. От същото се установява, че подписът положен срещу „председател”
в оспорения документ не е изпълнен от посоченото в решението като председател
лице П.С..
Видно от приложеното на л. 203 от гр.д. № 13769/2014 год. удостоверение № R002-252/17.08.2015
год. на зам.-министъра на земеделието на храните, че към 03.05.1995 год.
длъжността председател на ПК-гр. Б. е била незаета.
Приобщена към доказателствения материал по
делото е и образуваната по повод заявление вх. № 1339/12.06.1992 го. на К.В.Г. преписка по
възстановяване собствеността на притежаваните от В.Н.Г. недвижими имоти.
Видно от същата,
че преди постановяване на горното решение на органа по поземлена собственост е
налице издадена от Община Б. скица № 30/20.04.1995 год. за процесния
имот, като в текстовата част на скицата е посочено същият да представлява
парцел № 1180, кв. 115 по плана на гр. Б., одобрен със заповед № 80/15.06.1993
год., с площ от 1291 кв.м. и записан на В.Н.Г. /л. 136/. Същата е представена
на органа по поземлена собственост с молба от 03.05.1995 год. от наследник на В.
Г. /л. 135/.
След издаване на
горното решение, ПК-гр. Б. е постановила решение № Б0474/17.08.1995 год., с
което, на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ е отказано възстановяването на правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от
1.219 дка, находяща се в гр. Б., м. „Шапрона”, представляваща имот № 1180 по КП от 1932 год. /л.
141 – 142/. Налице е и второ решение от същата дата и със същия номер /л. 145/,
с което отказът да се възстанови правото на собственост върху горния имот е
мотивиран с оглед налични фотокопия от Централен държавен архив гр. София и на
основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Горните откази са
обжалвани от М. В. И., като с постановеното по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
решение от 08.01.1996 год. по гр.д. № 2964/1995 год., по описа на ВРС, е
отменено решение № Б0474/17.08.1995 год. на ПК-гр. Б. и е възстановено правото
на собственост на наследниците на В. Г. върху конкретно посочени имоти,
включително и върху нивата с площ от 1.219 дка, съставляваща имот № 1180, кв.
115 по КП на гр. Б. /л. 148-149/.
Въз основа на
решението на ВРС ПК-гр. Б. е издала последващо
позитивно решение, с което е възстановено правото на собственост върху горния
имот.
Представени по делото са удостоверение за наследници на В. Н.Г., поч. на ***** год. /л. 13/, както и на починалите негови
низходящи – П. В.в Г., поч. 20.02.1982 год. /л. 14/, К.
В.в Г., поч. 23.01.1993 год. /л. 15/, както и на В. К.Г.,
поч. на **** год. От същите се установява, че към
датата на постановяване на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ като наследници по
закон на В.Н.Г. са се легитимирали М. В. И. /дъщеря/, ищците М.Д.Г. – съпруга
на К. Г., З.К.И. – дъщеря на К. Г., В. К.Г. – дъщеря на К. Г., поч. на **** год. и оставила за наследник своята майка М.Д.Г..
С констативен нотариален акт № 138, том ІХ, дело № 5245/1995 год. на
основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за собственици на имот пл. № 1180, в кв. 115
по регулационния план на гр. Б. са признати М.Д.Г., В. К.Г., З.К.И. и М. В. И.,
при права както следва – по 1/6 ид.ч. за всяка от
първите три и ½ ид.ч. за М. И. /л. 11/.
Видно от приложеното на л. 12 от делото постановление за възлагане на
недвижим имот от 26.07.2005 год., че по време на брака си с Н.Г. И., З.К.И. е
придобила собствеността върху ½ ид.ч. от имот
пл. № 1180, кв. 115 по регулационния план на гр. Б., целият с площ от 1291
кв.м., притежаван от М. В. И. и Й.М.Й..
От приложеното на л. 17 удостоверение за наследници, се установява, че
съпругът на З.И. – Н.Г. И. е починал на ******год. и е оставил за наследници по
закон З.И. – съпруга, Г.Н.С. – дъщеря и К.Н.И. – син.
Видно от приложения на л. 61 препис от заповед № 80/15.06.1993 год. на
кмета на Община Б., че със същата е одобрено изменение в кадастралния план на „Б.
Изток” чрез пренасяне на кадастралния план от 1932 год., както и изменение на
уличната и дворищна регулация в района.
С решение № 29-216 по протокол № 29/09.04.2001 год. Общински съвет гр. Б.
е одобрил откриване на производство за отчуждаване на части от имоти, попадащи
в трасето на проектни улици с конкретно определени осеви точки. В т. ІІ е
посочено отчуждаването на части от имоти да бъде извършено след предварително
равностойно парично обезщетение, като бъдат приложени разпоредбите на чл. 93
ЗТСУ и чл. 262 ППЗТСУ.
С протоколи № 4, 5, 6 и 7 от 22.05.2001 год. е извършена оценка на части
от имоти в уличната регулация, като определената такава за придаваемите
към улицата части от имота на ищците са, както следва: 302 кв.м. –
безвъзмездно; 22 кв.м. при цена 110 лева, 15 кв.м. при цена 75 лева, 11 кв.м.
при цена 55 лева и 20 кв.м. при цена 100 лева /протокол № 4 - л. 168/, 102
кв.м. при цена 510 лева /протокол № 5 – л. 171/, 45 кв.м. при цена 225 лева
/протокол № 6 – л. 174/, 21 кв.м. при цена от 105 лева /протокол № 7 – л. 177/.
Видно от приложеното на л. 23-25 от делото решение № 1061/26.05.2010
год., постановено по адм.д. № 3105/2009 год., че със
същото е отменена заповед № РД 0700-672 от 29.10.2009 год. на кмета на Община Б.,
с която на З.К.И. е наредено да премахне принудително метална ажурна ограда, находяща се пред УПИ VІІ-1180, в кв. 115 по ПУП на гр. Б.,
която ограда попада в трасето на улицата. Посочено в решението е, че улицата
във вида и размерите предвидена в ПУП не е реализирана.
С влязло в сила решение № 51/11.01.2012 год., постановено по адм.д. № 1384/2011 год., по описа на Административен съд – В.,
Община Б. е осъдена да заплати на ищците обезщетение по повод извършени от
същата незаконосъобразни действия – инфраструктурно строителство, извършено в
периода от м. май 2009 год. до м. май 2010 год.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се
установява, че от възстановения на ищците имот 550 кв.м. попадат в уличната
регулация, като е предвидено да бъдат отчуждени 316 кв.м. безвъзмездно на
основание чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ и 234 кв.м. на основание чл. 52а ЗТСУ /отм/, които части за повдигнати в червен щрих на
приложената към заключението скица. Посочено в заключението, че не е налице
заповед отчуждаване и определяне на начина на обезщетяване, извън решение
29-216/09.04.2001 год. на общински съвет – гр. Б.. Действащия към 1995 год. и
към момента регулационен плен е одобрения такъв със заповед № 80/15.06.1993
год. на кмета на Община Б., като същият не е изменян в обхвана на УПИ VІІ-1180,
кв. 115. В съдебно заседание на 22.05.2015 год. вещото лице излага, че към момента
на изготвяне на заключението улицата и тротоарите са изпълнени на място. Сочи
улицата да е изградена съобразно плана, като определената площ, която попада в
уличната регулация е изчислена по цифровия модел.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Димитър Монев, който излага, че е ангажиран от ищците за изграждане
на сграда в собствения им имот. Излага, че около имотът има изпълнен асфалтов
път, като служители на общината са правили няколко пъти забележки защо има
спрял камион на асфалта. Отделно от това са дадени указания за възстановяване
на подхода за леки коли, който е бил покрит с плочки, които свидетелят излага
да е премахнал.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
По
предявения ревандикационен иск, в тежест на ищците е
да установят наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно:
че са собственици на процесния имот на твърдяното в
исковата молба придобивно основание и че същият се
владее от ответника. Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени
от ищците по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят
изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответника е да установи, че
владее имота на правно основание.
Въведеното от ищците придобивно основание за претендираното от тях право на собственост върху спорната
реална част е земеделска реституция в полза на наследниците на В. Г., а от
ищцата З.И. и въз основа на постановление за възлагане, прекратена съпружеска
имуществена общност и наследяване на Н. И., от наследяването на който права
върху имота черпят и ищците Г.Н.С. и К.Н.И.. Доколкото обаче по арг. от чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./ правата на купувача при
публична продан са производни от правата на собственика – длъжник, чийто имот е
бил изнесен на публична продан, то на изследване подлежи дали длъжникът е бил
собственик на възложените на купувача идеални части от имота.
От коментираните по-горе доказателства се установи, че длъжник по
изпълнителното дело е била М. В. И., която се легитимира като един от наследниците
по закон на В. Г. и като такава черпи права от земеделската реституция, на
която се позовават и ищците З.И. и М.Г.. Установи се, че и последните две,
наред с М. И., са наследници по закон на В. Г., и като такива са адресати на постановеното по
реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение от 08.01.1996 год. по гр.д. № 2964/1995
год., по описа на ВРС, с което им е възстановено правото на собственост върху
нива с площ от 1.219 дка, съставляваща имот № 1180, кв. 115 по КП на гр. Б..
Цитираното решение не е задължително за Община Б., която не е участвала в
административното производство по пряк съдебен контрол върху акта на органа по
поземлена собственост, поради което и при въведени възражения за липсата на
предпоставките за възстановяване на собствеността, съдът следва да прецени налице
ли са правопораждащите факти за осъществяване на
земеделската реституция /в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 71 от 15.07.2015 год. на ВКС по гр.д. № 350/2015 год., ІІ г.о.,
докладчик съдията Камелия Маринова/.
Установи се от
събраните по делото доказателства, че възстановеният с решението по чл. 14, ал.
3 ЗСПЗЗ имот попада с площ по графични данни от 550 кв.м., заключена в т. А, Б,
В, Г, Д и Е от приложената към заключението на вещото лице скица, в отредената
по регулационния план на гр. Б., одобрен със заповед № 80/15.06.1993 год.,
улица. Именно с оглед това отреждане и община Б. противопоставя възражение за
наличие на пречки за възстановяване на собствеността в обема, в който това е
сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 10б в редакцията й към датата на
постановяване на решението, с което е възстановена собствеността – ДВ, бр. 95
от 1995 год., собствениците на земи, които са били включени в
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства или
други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в
строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени, или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния
или общински поземлен фонд или при условията и по ред, предвидени със Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. С оглед
горната нормативна уредба се налага извода, че пречка за възстановяване на
собствеността в стари реални граници е провеждане на обществено мероприятие,
каквото само по себе си не съставлява отреждането на част от имота за улица с
плана по чл. 22 ЗТСУ /отм./. От събраните по делото доказателства и в частност
решенията по водените между страните административни производства – решение по адм.д. № 3105/2009 год. и решение по адм.д. № 1384/2011
год., и двете по описа на Административен съд – В., съдът намира за установено,
че улицата е прокарана в периода м. май 2009 год. до м. май 2010 год.
Следователно към момента на постановяване на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
мероприятието не е било осъществено, поради което и не са били налице пречки за
реституиране на имота в стари реални граници, включително и на процесната реална част, попадаща в имота, отреден за улица.
Без оглед за този извод на съда е обстоятелството, че в материалите по
реституционната преписка не се съдържа удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ,
което има за цел да установи именно размера на свободните площи върху които не
са проведени мероприятията, които не позволят възстановяване на собствеността.
По изложените съображения съдът намира, че М. В. И., З.К.И. и М.Д.Г.,
легитимиращи се като наследници на посоченото в решението по чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ лице са придобили собствеността върху спорната реална част при права по ½
ид.ч. за М. В. И., 2/6 ид.ч.
за М.Д.Г. и 1/6 ид.ч. за З.К.И.. От своя страна З.К.И.
по време на брака си с Н.Г. И. въз основа на постановление за възлагане е
придобила притежаваните от М. В. И. 1/2 ид.ч. от
имота. Съпружеска имуществена общност между З. и Н. Игнатови е прекратена със
смъртта на съпругата. С аргумент от разпоредбата на чл. 28 СК преживялата
съпруга З.И. се легитимира като собственик на ½ ид.ч.
от придобитите ½ ид.ч. от процесния
имот, а останалата ½ ид.ч. е наследствена при
равни дялове между З.И., на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и между техните деца, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН Г.Н.С. /дъщеря/ и К.Н.И. /син/ - по 1/12 ид.ч. за всеки наследник.
В обобщение съдът намира, че ищците доказаха активната си материалноправна легитимация, поради което следва да се
приеме, че същите са собственици на спорните 550 кв.м. ид.ч.
от процесния имот, при права, както следва: 4/12 ид.ч. за М.Д.Г. –
придобити въз основа на земеделска реституция, 6/12 ид.ч.
за З.К.И., от които 2/12 ид.ч. придобити въз основа
на земеделска реституция, 3/12 ид.ч. от прекратената
съпружеска имуществена общност и 1/12 ид.ч. по
наследяване на Н. И. и по 1/12 ид.ч. за Г.Н.С.
и К.Н.И. – по наследяване на Н. И..
Успешното
провеждане на ревандикационния иск предпоставя и доказване на обстоятелството, че фактическото
господство върху реалната част от имота се упражнява от ответника, което съдът
намира за установено по делото с оглед събраните гласни доказателства. С оглед
така установения факт следва да се прецени липсата или наличието на правно
основание за осъществяваното от ответника владение, противопоставяно в
настоящото производство на следното: проведена отчуждителна
процедура, позовавайки се наред с това на прякото отчуждително
действие на основание чл. 110 ЗТСУ /отм./. Цитираната разпоредба обаче е
приложима само за дворищнорегулационните планове, но не
и за прокарването на улица, които са предмет на застроителния
и регулационния план за обществено мероприятие по чл. 22 ЗТСУ /отм./. Ето защо
и с оглед приетото по-горе надлежно осъществено реституционно производство, за
да може да придобие права върху реализираната въз основа на предвижданията на
плана улица, Общината следва да установи кумулативното наличие на следните две
предпоставки – наличие на влязла в сила заповед на компетентния орган за
отчуждаването по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и изплащане на определеното обезщетение на
собствениците. Единственото ангажираното доказателства от общината е решението
на общинския съвет за откриване на производство за отчуждаване на имота, но по
делото липсват доказателства да е изпълнена предвидената глава ІІІ от Закона за
общинската собственост процедура. При това положение и не може да се приеме, че
ответната община се легитимира като собственик на процесната
реална част, което да обоснове извод, че ищците са загубили собствеността си
върху нея. Независимо обаче, че общината е завзела имота не по установения за
това ред, с оглед реализираната промяна на предназначението му, то само
владелецът може да ползва същия, като собствениците могат да получат единствено
обезщетение в размер на стойността на площта /така и решение № 18 от 18.02.2013
год. на ВКС по гр.д. № 583/2012 год., ІІ г.о., докладчик съдията С. Калинова/,
с каквато претенция съдът не е сезиран.
В обобщение съдът
намира, че предявеният срещу Община Б. иска за предаване на владението върху
спорната реална част от ПИ с идентификатор 07598.305.375 следва да бъде уважен само
в установителнат си част досежно
правото на собственост на ищците и отхвърлен в осъдителната му честа – за
предаване на владението върху частта.
С оглед
установеното, че ищците са правоимащи лица, то и
реализираните от тях разноски следва да се възложат в тежест на ответната
страна. Съобразно представените доказателства ищците са направили разноски за
заплатена държавна такса в размер на 181 лева, възнаграждение за вещо лице в
размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, или общо
сумата от 1931 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищците М.Д.Г., ЕГН **********,***, З.К.И., ЕГН **********,***, Г.Н.С.,
ЕГН **********,*** и К.Н.И., ЕГН **********,*** и ответника Община Б., с адрес: гр. Б., ул. „****”, № **, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ реална част с площ
от 550 кв.м., заключена между точки A, Б, В, Г, Д и E от приподписаната от съда комбинирана скица,
приложена на л. 105 от делото, съставляваща неразделна част от решението, от
поземлен имот с идентификатор 07589.305.375 по КККР на гр. Б., целият с площ от
3840 кв.м., с начин на трайно ползване второстепенна улица, при граници на
реалната част: имот с идентификатор 07589.305.106 и от четири страни имот с
идентификатор 07589.305.375, като собствеността е придобита както следва: 4/12 ид.ч. за М.Д.Г. – придобити въз основа на земеделска
реституция, 6/12 ид.ч. за З.К.И., от които 2/12 ид.ч. придобити въз основа на земеделска реституция, 3/12 ид.ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/12
ид.ч. по наследяване на Н. И. и по 1/12 ид.ч. за Г.Н.С. и К.Н.И. – по наследяване на Н. И.,
който е придобил права върху имота в режим на съпружеска имуществена общност
със З.К.И., въз основа на постановление за възлагане от 26.07.2005 год., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за предаване на владението върху реална част от 550 кв.м. от
описания имот от Община Б., на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Б., с адрес: гр. Б.,
ул. „******”, № **, да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********,***, З.К.И., ЕГН **********,***,
Г.Н.С., ЕГН **********,*** и К.Н.И., ЕГН **********,*** и ответника Община Б., с адрес: гр. Б., ул. „****”, № **, сума от 1931.00 лева /хиляда деветстотин тридесет и
един лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: